В ОЧАКВАНЕ НА 2030 ГОД.
Адриана Кулиас, 18.07.2026 г.
Скъпи мои приятели,
Откакто споделихме последните си разсъждения, в света се случиха много неща и изглежда, че времето се ускорява, така че събитията сякаш се редуват едно след друго, почти като че ли се нареждат на опашка, за да дойде редът им. Това е дело както на Ариман, така и на Луцифер.
Ариман би искал бъдещите състояния да настъпят в настоящето прекалено рано, защото това би втвърдило тялото, така че то да не може да приеме духа. Това отваря пътя за Луцифер, който отхвърля тялото и иска хората да развият прекалено рано само духовно състояние.
Рудолф Щайнер го охарактеризира така: Ариман изстисква лимона и задържа само кората, докато Луцифер извлича сока и оставя кората на Ариман. В последното ни разсъждение говорихме за това и казахме, че що се отнася до душата обаче, тук те не са в съгласие.
За да постигне целите си, Ариман би искал душата да се слее с физическата минерална сфера, докато Луцифер би искал душата да се изпари заедно с духа, като се отчужди от тялото.
Христос дойде на Земята, за да спаси човешката душа от лапите на Ариман и Луцифер и да ни даде възможност да се развиваме по правомерен начин. Това наложи Той да донесе на Земята своето макрокосмическо Аз. И както видяхме миналия път, двама човека бяха отговорни за създаването на подходящия физически и душевен съд за Него.
Това са Исус – Заратустра/Соломон и Исус – Лука/Натан.
Единият беше напълно свързан с народния душевен аз на своя народ, а другият беше от смесена раса, защото беше ангелски и затова само леко свързан с народната си душа. Когато те се събраха, резултатът беше една здравословна връзка с народната душа.
Това е важно, скъпи мои приятели, защото преди влизането на Христос в земната еволюция човешките същества бяха зависими от народните души или от аз-съзнание, свързано с една раса и нация чрез кръвни връзки. В конкретния случай – с народната душа на еврейския народ.
Хората са били като деца, водени от народните души, за да поддържат равновесие, но тъй като самите народни души западат, хората стават много по-уязвими към силите на поляризацията, а именно Луцифер и Ариман.
Христос влезе в Исус от Назарет по време на кръщението, за да донесе потенциала за равновесие и свобода – индивидуалното Аз. Той влезе в човешката еволюция, оставяйки зад себе си всичките си по-висши съставни части и носейки със себе си само макрокосмическия аз, и извърши тази жертва, за да могат човешките същества чрез неговата сила да развият свой собствен независим аз.
Чрез независимостта се надяваше, че душата един ден ще стане способна да се освободи от хватката на Ариман и Луцифер.
Всъщност, според Рудолф Щайнер, Христос е трябвало да влезе в земната еволюция много по-късно. Той е бил предопределен да дойде на света през 333 г. сл. Хр. Въпреки това висши същества са предвидили събитие, което е било предопределено да се случи през 666 г. сл. Хр. и което е наложило по-ранното влизане на Христос в световната еволюция, за да се даде на човечеството време да се развие достатъчно, за да му се противопостави.
Става дума за първото нахлуване на Сорат в световната еволюция.
Сорат, Слънчевият демон и най-големият противник на Христос в нашата Слънчева система, е същество, което изобщо не принадлежи към нашата Слънчева система, а към „други световни епохи“. През 666 г. сл. Хр. му е било предопределено да нанесе удар върху човешката душа, като създаде условия, които да доведат до разгръщането, преждевременно, тоест хиляди години по-рано от предначертаното, на деформирана, преждевременна и закърняла съзнателна душа.
Свети Йоан от Патмос нарича Сорат „Слънчевия демон“, а числото му е „числото на звяра“ – числото на човека, тъй като крайната му цел е да превърне човешките същества в зверове, така че те никога да не могат да приемат в себе си моралната природа на света и по този начин да загубят всякаква връзка с Христос.
За да разберем това, трябва да осъзнаем следното: 666 е числото на въглеродната молекула – тя има 6 протона, 6 неутрона и 6 електрона. Въглеродът е химическата основа на човешкия живот; той се свързва с минералния състав на тялото, действайки като основна молекулярна структура, към която се прикрепват жизненоважни минерали и елементи (като калций, фосфор и желязо), за да образуват жива тъкан и да регулират метаболитните процеси.
Сорат се стреми да минерализира интелектуалната душа и за да постигне това, той вдъхновява създаването на Академия в Гондишапур, Персия, през 666 г. сл. Хр., където събира най-великите умове и ги вдъхновява към материалистични технологии, които биха ускорили развитието на душата и биха породили деформирано съзнание – съзнание, слято с минералното тяло, което би го направило такова, че никой дух не би бил способен да живее в него. Това би превърнало човешките същества в нищо повече от интелигентни животни.
Луциферическата религия на Мохамед – ислямът, спасява човечеството от този ариманически удар.
Както знаем от Рудолф Щайнер, Сорат прави три такива нахлувания в световната еволюция, на всеки 666 години: 666г., 1332 г. сл. Хр. и през 1998 г.
Днес, когато наближаваше 2000-годишнината от влизането на Христос в световната еволюция, е важно да отбележим, че духовният свят, предвиждайки последната и най-значима намеса на Сорат през 1998 г., се беше подготвил за нея много по-рано чрез противодействия. Първото от тях беше 2000-та годишнина от раждането на Матеевия Исус – Заратустра/Соломон, а две години по-късно – годишнината от раждането на Натановата душа на Лука през 2000 г.
И двете събития предшестваха началото на външната дейност на Сорат в света, която започна на 11 септември 2001 г.
Трябва да се опитаме да разберем, че без тези противопоставяния, които действат свръхсетивно в света чрез засилване на дейността на висшите същества и на самия Христос, днес, през 2026 г., нямаше да имаме никаква възможност за световно пробуждане относно истинската същност на 2030 г. Тоест, моралното пробуждане, което се случва днес и за което ще говорим накрая.
От 1998 г. насам можем да погледнем назад към редица събития, които предшестваха годишнините от живота на двете деца Исус до тяхното обединение през 2012 г. Войната срещу тероризма, световната финансова криза и т.н. Оставям ви сами да помислите за това, защото днес ще се съсредоточим върху периода след 2012 г., тъй като преживяваме рекапитулацията на 18-те години преди кръщението и различните пътувания на Исус от Назарет. Тези рекапитулации са приемали много форми: пандемии, религиозен упадък, политически сътресения и кръвожадието на войната – физически прояви на покварата на човешките души и създаването на световна карма, способна отново да вкара света в опасност от поредна преждевременна гибел.
Днес всички погледи са насочени към едно малко парче земя в Близкия Изток – Израел, за което се води ожесточена борба, и някои се чудят защо, но е логично, че всички усилия на противниците на Христос днес трябва да бъдат съсредоточени именно на това място, тъй като то беше епицентърът на събитията преди 2000 години.
Надеждата на противниците беше и е да създадат вълна от страх и омраза, която да се материализира и да парализира душата до безсъзнание.
Въпреки това те не са постигнали пълен успех.
През последните 26 години станахме свидетели на най-големия опит на Сорат да създаде деформирано съзнание на душата чрез култивирането на ариманическо научно мислене, което е проникнало във всички аспекти на живота – икономически, политически, културни и образователни. Мислене, което е станало толкова индивидуалистично и егоистично, че много души са загубили всякаква емпатия и съвест, а някои са загубили напълно своя „аз“, което води до възхода на изкуствения интелект.
Това е падение на човешкото съзнание от човешко към животинско ниво. По този начин Ариман създава подходящите условия за Луцифер, който превръща това падение на съзнанието в животинска воля и го свързва със сексуалните инстинкти, които са основата на всички форми на национализъм.
Важно е, скъпи мои приятели, да разберем как се е стигнало дотук, тъй като наближаваме следващите три години, защото тогава ще преживеем рекапитулацията на преживяванията на Исус преди кръщението, а те всъщност са рекапитулация на 18-те години от 2012 г. насам.
Ако погледнем назад към биографията на Рудолф Щайнер, можем да разберем с точност как той методично е подготвил света за този момент във времето. Като антропософи можем също да видим в собствените си биографии отражение в живота ни на тази подготовка, която наблюдавахме в духовните светове и от която „изградихме“ нашата карма като михаелити.
Ние се родихме в това време по тази причина – тоест, много от нас избраха да бъдат тук, а някои се завърнаха по-рано, отколкото кармата ни е предписала, за да бъдат фарове на светлината за човечеството. Фарове на Христос! (Следващия път ще говорим повече за това.)
Преди 2000 години опасността от преждевременно разрушение беше свързана с упадъка на народните души, което остави човешките интелектуални души уязвими към демонични сили, които се стремяха към създаването на деформирана съзнателна душа.
Днес имаме Христос, Христос е в света и в човешките души, и все пак тази опасност се е появила отново. Този път това се дължи на факта, че човечеството няма съзнание за Христос, защото опасността е настъпила – деформираното разгръщане на съзнателната душа, тъй като материализмът откъсва човешките души от връзката им с ангелите им.
Нека разгледаме това по-отблизо.
В наши дни Луцифер се промъква в душите ни чрез всяко сетивно възприятие на минералния свят, а Ариман ни помага да създаваме понятия и мисли, основани на тях.
Възприятието и мисленето, които заедно съставляват съзнанието, са се минерализирали, би могло да се каже. Но това е било предназначено само като стъпка към развитието на духовно съзнание. Трябваше да развием свободното мислене по такъв начин, че то да се превърне в орган за познание на това, което живее зад нашите сетивни възприятия. Тогава моралната същност на света, тоест самият дух, би влязла в душата и би я превърнала в съзнателна душа, способна да възприема Христос.
С други думи, ако бяхме развили интелектуалната душа по правилния начин, това би довело, чрез нашата индивидуална работа, до одухотворена съзнателна душа, способна да бъде съд за духа на Христос.
Христос тогава би станал моралното съдържание, което душите биха могли да носят със себе си в съня всяка нощ – съдържание, което биха могли да предложат на своите ангели; съдържание, което ангелите на свой ред биха могли да предложат на архангелите, а те – на Архаите. Резултатът би бил обобщен в Полунощния час на нашето време между смъртта и прераждането, когато цялото морално съдържание на нашите души би било предложено от нашите ангели на архангелите и архаите, за да се създадат подходящите кармични условия за следващия ни живот.
Без такава връзка с нашите ангели човечеството би било изправено пред голяма опасност:
Нашите ангели са съществата, чрез които развиваме връзка с архангелите в полунощния час. Архангелите отговарят за това къде ще се родим, в какъв народ, раса и език. Точно както мъртвият човек наближава Полунощния час на съществуването, ако не е развил връзка със своя ангел чрез моралните импулси, които е усвоил чрез духовното съдържание, живеещо във волята, той не може да формира никаква вътрешна връзка с архангелското същество.
Архангелът, който отговаря за връщането на душата и духа във физическия живот, осъществява това по едностранен начин, така че човекът не се вписва дълбоко в страната, расата и езика на даден народ, а само повърхностно.
Рудолф Щайнер продължава, като казва, че това е основата на днешния национализъм:
„Човек не може да стигне до разбиране на нашето съвремие, което може да се характеризира с едностранчивия начин, по който се възпитават народите, докато не осъзнае, че това всъщност може да се приписва на душите, които наскоро са слезли в земното съществуване, като имат слаба връзка със своите ангелски същества и поради това нямат вътрешна връзка с архангелското същество – като по този начин се вписват в своя народ само външно. Така народът остава в тях като импулс отвън и хората заемат мястото си в даден народ единствено чрез външни импулси – чрез най-различни импулси, насочени към шовинизъм. Този, който стои в своя народ с душата си – а днес това важи за много малко хора – няма да може да се развива към шовинизъм, към едностранчивия национализъм; той поема плодотворните сили на народа и ги развива, превръща ги в индивидуални. Той няма да се хвали с народа си по едностранчив начин. Той ще позволи на своя народ да се влее в неговото същество като цвят, така да се каже, да се влее в неговите човешки проявления, но няма да го изтъква външно, и особено не чрез външно враждебно отношение към другите.“ Р. Щайнер, „Космософия I“, ГА 207, Лекция 4
https://rsarchive.org/.../English/AP1985/19211007p01.html
Днес национализмът е главният мотив, който определя световната политика.
Нека си припомним, че Христос дойде, за да ни освободи от робството на упадъка, произтичащ от нездравословното отношение към нацията и расата. Нека си припомним, че поради тази причина днес се раждаме в дадена нация, независимо от расата, независимо от религията. Предназначени сме да станем космополитични в душите си, тоест духовни събратя на цялото човечество.
Задачата на кармата е да ни предостави напълно различни преживявания, и всеки път, когато се прераждаме с тази цел, е за да можем в крайна сметка да видим света от 12 гледни точки. Това всъщност е задачата на съзнателната душа – да поддържа здравословна връзка с народната душа на нацията, в която сме родени, като в същото време обхваща цялото човечество.
Днес обаче виждаме в световните събития отражение на опасността, че това не се е случило. Мнозина се раждат с малко или никаква връзка със своя ангел и следователно с народната душа на своята кармична нация; те са свързани с нея механично и повърхностно, така че тази връзка се е превърнала или в пламенен национализъм, или – поради объркване в Полунощния час между раса и нация – във връзка с друга народна душа, която не е свързана с нацията, която кармично са били предназначени да прегърнат.
Това не е същото като онези, които емигрират в други страни и приемат народната душа на тази страна, като същевременно поддържат здрава връзка с родната си нация. Не, скъпи мои приятели, това е свързано с конкретна народна душа – отстъпник, който се стреми да задържи душите заедно по несвободен начин, тоест чрез поддържане на стара връзка с „народната душа“ на дадена земя и раса, независимо от нацията, и в противоречие с връзката към първоначалната им карма.
Резултатът е световното явление на ционизма, което днес е обхванало толкова много души, съсредоточено в Израел.
Има много други връзки с народни души, които може да са нездравословни, но това, което преживяваме днес в ционизма, е свързано с повторение на събитията в Израел преди въплъщението на Христос. И точно както беше преди 2000 години, противниците полагат всички усилия да отричат Христос.
Това е народният дух, не на еврейския народ, а на ционистите.
Ционистката народна душа е различна от еврейската народна душа.
Това е резултат от моите собствени изследвания и го предлагам тук само като храна за размисъл.
По моята преценка тази ционистка народна душа е отклонила не само евреите от техните законни кармични народи, но и християните, така че днес имаме християнски ционисти.
Всъщност много евреи, които не усещат тази връзка с Израел, поддържат здрави отношения със своите кармични народи и следователно – със своите ангели и архангели.
Задачата на тази отстъпила народна душа днес е да създаде колкото се може повече хаос, колкото се може повече разделение и да отклони вниманието на света от наближаващата 2000 - годишнина от влизането на Христос в световната еволюция.
Затова, скъпи приятели, е важно да обърнем внимание на това, което ще преживеем през трите години преди 2030 г.
За да направим това, първо трябва да обсъдим настоящия момент. Убедена съм, че преживяваме рекапитулация на разговора на Исус с мащехата му, разказан от Рудолф Щайнер в лекциите му за „Петото Евангелие“.
Трябва да си представим Исус от Назарет – съставен от душа, притежаваща най-чистата слънчева любов, и от „аз“ (Заратустра), който е бил безкрайно мъдър, след като е преживял слизането на Христос към Земята от сферата на Слънцето. Трябва да си представим как той е седял с майка си и й разказва за големите си разочарования, за страховете си за човечеството, за страданията си и за скръбта си, че не е в състояние да направи нищо, за да съживи един умиращ свят.
Какво й е разказвал?
За времето си в Храма в Йерусалим, за това как ученията на равините бяха изпаднали в упадък и вече не служеха на духа, защото бяха загубили връзка с обикновените хора, които страдат. Те били станали аморални – както политически (садукеите), така и интелектуално по отношение на законите си (фарисеите). Ученията им вече не били истински и затова вече не служели на духовния свят.
Той разказва за времето си в езическите земи, как упадъкът на езическите религии бил оставил хората болни и изнемощели, жертва на демони, които бродели свободно из храмовете. Той чул Бат Кол да му казва, че злините бродят свободно заради егоизма и греха. Светът бил болен, обременен с карма и потъвал в разруха.
Той разказва как се надявал на есеите, но е открил, че те се поддържат чисти за сметка на другите. Как – като се изолирали в своите общности и игнорирали ужасната съдба на един свят, превзет от демонични сили, те нанасяли още по-голям удар на света.
Човек би могъл да каже, че Исус от Назарет преживява форма на нервен срив; стресът и тревогата от това, че поема в душата си толкова много страдание – страдание, което не може да облекчи – щели са да го сломят, ако нямаше до себе си душа, готова активно да изслуша разказа му.
Активното слушане на мащехата му създава мост, по който това, което е било в душата му, може да се влее в нейната – но заедно със съдържанието на душата му се влива и нещо истински живо: азът на Заратустра – Матеевият Исус, който е живял в душата на Лука – Натановия Исус, от онова тайнствено събитие на стъпалата на Храма, за което споменахме миналия път.
Нека се спрем тук за миг, скъпи мои приятели, и да обмислим това! Сега възникна тройно преживяване:
За първи път сега Соломоновата Мария преживява сина си след смъртта му на стъпалата на храма преди 18 години. Сега тя разбра, че той винаги е бил обединен с Исус на Лука и като поглежда назад в миналото сега разбира защо винаги е усещала неговото присъствие в него.
Това разбиране, това преливане от една душа в друга, освобождава аза на Матеевия Исус, така че той да може да започне постепенно да излиза от душата си по време на пътя към кръщението, в подготовка за влизането на аза на Христос.
То също така обединява душата на Соломоновата Мария с безтелесната Мария на Лука.
Рудолф Щайнер ни разказва:
„Имаше нещо особено в начина, по който той разказваше историята. Защото думите му не просто достигаха до майка му; те се вливаха в сърцето ѝ като живи същества. Докато дълбокият смисъл на тези думи – смисъл, пропит от страдание, но и от най-дълбоката човешка любов – се вливаше в душата ѝ, майката усещаше, сякаш душата ѝ се укрепваше отвътре, оживявана от сила, излъчвана от него, и претърпяваше вътрешна трансформация. Ето как се чувстваше Майката. Наистина е като че ли всичко, което живееше в душата на Исус от Назарет, беше преминало в душата на Майката по време на този разговор. И за него беше същото. Защото хрониката Акаша ни разкрива тук нещо чудно по тайнствен начин.
Исус от Назарет говореше по такъв начин, че думите му, докато извираха от него и намираха пътя си към сърцето и душата на майка му, винаги носеха част от неговото собствен „аз“. Може да се каже: на крилете на думите му собственият му „аз“ сякаш преминаваше към майка му, но без действително да влезе в нея като отделно „аз“; тя просто се чувстваше оживена от тези думи. Защото забележителното беше, че благодарение на въздействието на този разговор душата на тази майка – която беше биологичната майка на Натановия Исус – слезе от духовния свят и се обедини с душата на мащехата или приемната майка, така че от този разговор нататък душата на истинската майка на Натановия Исус живееше едновременно в душата на мащехата или приемната майка. Душата на мащехата или приемната майка беше приела душата на тази друга майка. Това, което се случи тук, беше като своеобразно прераждане в девственост. Тази трансформация, това проникване в душата на майката на друга душа от духовните светове, прави дълбоко, дълбоко трогателно впечатление при наблюдение, когато човек види как мащехата или приемната майка сега всъщност се движи само като обвивка за оная майка, която прекарва времето от дванадесетата до тридесетата година на Исус в духовния свят.“ Р. Щайнер „От проучването на Акаша – Петото Евангелие“ ГА 148
https://rsarchive.org/.../GA148/English/SOL/19131118p01.html
В този смисъл, скъпи мои приятели, всички ние преживяваме това сега.
Днес падението на света, което Исус е преживял преди 2000 години, се преживява от нас като рекапитулация от 2012 г. насам.
Днес, четиринадесет години по-късно, Израел е епицентърът на рекапитулацията на политическия упадък на садукеите и религиозните догми на фарисеите, които, живеейки в своите великолепни храмове, заобиколени от „врагове“, са принасяли в жертва своите агнета. Това се е разпространило в самия свят чрез ционизма – форма на национализъм, свързана с определена народна душа, която е различна от народната душа на еврейския народ, един изостанал архангел, който се маскира като еврейска народна душа. Тази народна душа, с пипалата си по целия свят, демонстрира рекапитулация на лъжливите учения на Синедриона в своите егоистични политически цели, произтичащи от минерализирана интелектуална душа.
Днес пътуването на Исус в езическите земи и демоничните луциферични форми, които той е преживял в езическия храм, показват полярната противоположност на ционизма в ислямизма, и това днес е концентрирано в Иран, земята на Заратустра.
Той се е превърнал в епицентър на нещо, което също е завладяло света не само като религия, но и като въплъщение на всичко, което е силно луциферично и свързано с петрола – „изкопаемо/мъртво гориво,“ принадлежащо към други етапи на Земята.
Периодът с есеите ясно се илюстрира от комунизма и фашизма, които също, подобно на ционизма и ислямизма, се разпространиха по целия свят, точно както предсказа Рудолф Щайнер, и показват грозното си лице както по луциферически, така и по ариманически начин – чрез потискането на свободите на словото, на движението и на мисълта, което наблюдаваме по целия свят.
Но и трите се основават на материализма, който е довел до липса на съвест, тоест на морално съдържание в душата, откъснало много хора от техните ангели.
Преди 2000 години все още не разполагахме с Христос.
Сега го имаме и светът запада не защото няма Христос, а защото му липсва съзнание за Христос, с други думи – здрава, духовно извисена съзнателна душа.
Ние разглеждаме ционизма, ислямизма и комунизма като преки ариманически и луциферически атаки срещу самия Христос.
Днес обаче има и нещо друго, което атакува самото християнство.
Още от онези далечни времена, когато римският император Константин прие Христос за свой „спасител“, християнството също е изпаднало в упадък!
Днес Римската империя се намира не само в Римокатолическата църква, но и в Американската империя, която се е разпростряла до всеки ъгъл на света – на север, юг, изток и запад, и виждаме как връзката ѝ с Израел преминава в нова фаза.
Когато разглеждаме САЩ, които представляват западния свят, и Израел като едно цяло, трябва да вземем предвид асурите.
Асурите са създали нова религия – хиперматериализма, а новите ѝ жреци са технологичните гиганти, които се намират в Израел и Америка. Един нов Гонди Шапур.
Затова, скъпи мои приятели, днес, когато душите ни се чувстват притиснати от събитията около нас, когато виждаме упадъка и смъртта, демоничния елемент, който обезчовечава, който не изпитва нито състрадание, нито съпричастност, е наш дълг да разберем, че това са Асурите.
Преди Христос да слезе на Земята, тези ужасни демонични сили бяха нахлули в света, за да попречат на Неговото пришествие. Това беше ужасната епоха на архангел Орифиел. Асурите, като генералите на Сорат, са същества, които не са едно, а много, и затова се наричат „Легион,“ или Антихрист. Те са били налице по времето на Христос в Палестина и Той е прокудил много такива демонични същества от душите. Накрая, във Велика събота, Христос слезе в ада, за да окове Асурите, и ето връзката на САЩ с Асурите. Именно САЩ ги освободиха масово, когато взривиха атомните бомби в Япония.
Асурите ни гледат от събитията в Близкия изток, в Газа, Ливан, Иран, днес. Те ни гледат от събитията в целия озападнен и американизиран свят, който се е превърнал в тяхна империя и сфера на влияние.
Обаче, скъпи мои приятели, често се случва противниците да се разочароват, защото, виждайки такива ужаси, светът най-накрая се пробужда, а при вида на толкова много кръв и позор се пробуждат моралните представи! И това беше предвидено!
Не мога да не подчертая колко е важно, скъпи мои приятели, да знаем, че Антропософията е тук за нас. Тя е тази, която слушаше Исус чрез Соломоновата Мария, и днес тя ни слуша в душите ни – тя чука на вратите на сърцата ни и моли да влезе, за да може да сподели всичките ни преживявания. Можем да излеем душите си пред нея и тя ще ни помогне да намерим Христос, за да можем да преминем през следващите три години, докато се насочваме към рекапитулацията на Кръщението.
Мои най-скъпи, най-скъпи приятели! Помислете за това за момент.
Именно съзнанието, родено от нашата връзка с Антропософия, ни помага да намерим Христос, точно както тя помогна на егото на Заратустра/Матеевия Исус да проправи път в душата на Исус за Неговото слизане преди 2000 години. Тя може да помогне на Христос да засияе вътре в нас!
Трябва да разберем, че това, което се случи преди 2000 години, беше преживяно от редица индивидуални души в подготовка за повторното му преживяване от цялото човечество днес. Сега седим в тази градина заедно с Антропософия. Звездите трептят над нас, а в нас живеят всички образи и представи, които принадлежат на един свят, потъващ в руини. От сега до Светите нощи имаме възможността да облекчим душите си, да отворим сърцата си за Антропософията, защото тя е ангел-пазител на всички антропософи. Тя ще отнесе нашите морални чувства, нашата съпричастност към страдащите, в духовния свят при архангелите и архаите за доброто на света.
Това е, което исках да ви предам, скъпи мои, тъй като страдаме заедно със света, тъй като усещаме разпадането на всичко морално, добро и право, дори в онези, които обичаме.
С любов и най-дълбоко уважение!
Превод: Ати Петрова