Интуиция – силата на изправянето
…Чрез упражденията, които душата прави за засиленото внимание и отдаденост, човек вътрешно забелязва как в него се намират силите, които са го изправили в детството му. Той осъзнава укрепналите сили на изправения стоеж и укрепналите двигателни сили, като следствието от това е, че към вътрешната мимика, към вътрешните движения на лицето, към вътрешната способност за жестове, към вътрешните жестове може да прибави и вътрешната физиономия на духовно-душевната си същност.
Когато духовно-душевната същност е така извън физическо-телесната, когато човек започне като духовен изследовател да открива смисъла на думите «ти се изживяваш в духовно-душевната си същност», тогава настъпва времето, когато той осъзнава силите, които са го довели до изправения стоеж, които са го поставили на Земята като физическо-сетивно същество вертикално.
Духовният изследовател стига дотам да даде друга посока на тези сили, от самия себе си да създаде друг образ, различен от този, който е бил във физическото си изживяване по време на детството си. Сега той знае как да развие вътрешни движения, как да се нагоди към всички посоки, знае как да даде на духовността си друг облик, отколкото като земен човек. Стига дотам да се потопи в други духовни процеси и същества. Знае да се свърже с тях така, че да препрати силите, които иначе преминават от пълзящото дете към изправения човек, от вътрешността си към духовните неща и същества, така че да стане подобен на тези неща и същества и сам да ги изрази, като чрез това ги възприеме.
Това е реалната интуиция. Защото истинското възприемане на духовни същества и процеси е потъване в тях, заемане на тяхната собствена физиогномия. Докато това, което са процеси в съществата, се изживява чрез вътрешна мимика, докато подвижността на духовните същества се изживява така, че се подражава на техните жестове, човек успява сам да се преобрази в нещата и процесите, успява да приеме собствения образ на духовността и чрез това възприема, че, така да се каже, е станал аз… Събр. съч. 153, стр. 23 и сл., немско издание 1978 г.
Интуиция – посветени и ясновидци
…Това, което в нашето време съществата на духовния свят имат да споделят с посветения и ясновидеца, са изворите на същинската наука за духа за посветените и ясновидците. И тези извори в нашето време са в известно отношение същите като в онези времена (на евангелистите), които току-що ви описах. Затова днес можем да наречем ясновидци тези хора, които имат съзерцания в имагинативния свят, а посветени едва тези, които могат да се издигнат до степента на инспирацията и интуицията. За тези времена не е необходимо изразът «ясновидец» да съвпадне с този на «посветения». Това обаче, което имаме в Евангелието на Йоан, е възможно да произхожда само от изследването на посветения, който е могъл да се изкачи до инспирираното и интуитивното познание. Това, което имаме в другите евангелия, почива на сведения от имагиниращи хора, от ясновидци, които още не са могли сами да се издигнат в инспирирания и интуитивния свят. Като имаме предвид днешното строго разграничение, Йоановото евангелие почива на посвещението, а трите други евангелия, предимно това на Лука, дори според собствените му изказвания произхожда от ясновидството… Събр. съч. 114, стр. 27, немско издание 1955 г.
* * *
…Третата степен на надсетивното познание, на надсетивния изследователски път се постига чрез това, че човек се обръща към волята. Ние сме всъщност будни в обикновеното съзнание само в нашия мисловен живот, спим в обикновеното съзнание по отношение на волевия си живот. Но можем да издигнем този волев живот в будното състояние. Упражненията за това са много по-различни от упражненията, които първоначално са мисловни упражнения, както съм ви ги описвал.
Разликата ще разберем най-добре като дам един характерен пример. Например при подготовката на една способност, която искам да нарека присъствие на духа. В обикновения живот присъствието на духа се състои в това, че в определена ситуация могат да се взимат бързи решения. Това трябва да стане присъща способност за този, който иска да се издигне в духовните светове. Защото това, което се възприема там, не се възприема така удобно (както в сетивния свят), а действително е така, че много прилежно упражняващи се хора, ако бива да ги нарека така, вярват: «Аз не мога нищо да възприема». Те не го могат, защото не са достатъчно подготвени за присъствието на духа, защото нещата профучават така бързо, че трябва бързо да се схванат.
Повечето хора имат само такива душевни способности, че когато трябва да насочат вниманието си към това, което следва да изживеят духовно, то вече е изчезнало. Става въпрос следователно за присъствие на духа. Чрез волеви упражнения трябва да се изгради следната способност. В обикновения живот съвършената воля се прилага най-елементарно, когато човек върви, хваща, движи се, изобщо когато прави нещо, когато извършва дейности, дела.
Истинската съвършена воля променя фактически организма. В процесите на обмяната на веществата тя е свързана с организма. Волевите импулси действат, ние поглеждаме в нашата вътрешност, но сме душевно непрозрачни за тези волеви импулси. Ние гледаме в мрака по отношение на волята. Но този мрак можем да го просветлим. Можем да станем душевно прозрачни за нас. За това е необходимо голямо търпение, защото сега трябва да разгърнем упражненията си в големи отрязъци от време.
Нека вземем едно просто упражнение: Имам например един навик, пиша по определн начин, имам определен почерк. Всичките волеви процеси за промяна на почерка протичат във вътрешността. Но когато успея така да напрегна волята, че да може да се промени нещо така вплетено в човека като почерка или някой друг навик, накратко, ако човек сам се промени чрез вътрешно осъзнаване, чрез прилагане на волята, волята може да се прозре. Необходими са години за това. Особено добре е, когато човек реши да си усвои определени способности, които първоначално се харесват, но не ги притежава, като например решим: «Следващите осем години ще ги употребиш, за да развиеш с всички сили определени способности, които нямаш, определени особени начини на самоизразяване»… Събр. съч. 82, стр. 135 и сл., немско издание 1994 г.
* * *
…С едно сравнение искам да се опитам да ви изясня какво се постига тогава. Как виждаме всъщност през очите си? Само заради това, че очите са себеотрицателни, че не проявяват собствената си субстанциалност. Те са прозрачни. В момента, когато окото частично предаде тази себеотрицателност и самó се изтъкне (помътнее) не може повече да ни служи за виждането. То трябва да се самоугаси. Двете, развитата личност и първоначалната личност със здравия човешки разум остават една до друга, така че последната се проявява спрямо първата като контролираща. Но за висшето съзнание, което трябва да е празно (за предхождащата инспирация), стигаме дотам, че тялото ни го няма вече за душевното възприемане. Ние, така да се каже, гледаме през нашето тяло. Виждаме как волята действа в нас.
Както първо ставаме свободни чрез укрепналото мислене и първо стигаме до тялото на изграждащите сили, после до предрожденото астрално тяло, а сега, когато сме образовали волята по този начин, стигаме дотам да разберем другата страна на нашето вечно същество. Чрез това, че сме направили физическото си тяло прозрачно, сме в състояние да извикаме пред душата си образа – подчертавам: образа – на това, което става в нас в момента на смъртта. Тогава напускаме физическото си тяло.
В интуитивното познание тази трета степен на надсетивното познание, нашето тяло става прозрачно. Тогава се научаваме да познаваме в това състояние, в което се намираме след смъртта, когато повече нямаме физическото тяло. Сега опознаваме другата страна на вечността на душата. Опознаваме безсмъртието чрез непосредствено съзерцание. Духовно опознаваме своята вечна същност. Опознаем ли тези две страни от нас самите, стигаме до съзерцание в нашия истински аз. И тогава се учим да познаваме това, което преминава през повтарящите се земни животи… Събр. съч. 82, стр. 139 и сл., немско издание 1994 г.
Интуиция – интуитивни сили
…А когато изведем навън дремещите още по-дълбоко в човешката природа сили, силите, които в първите години на детството са организиращи сили и от раждането до смяната на зъбите най-силно са въздействали върху човешката организация, а след това най-дълбоко са се оттеглили от външния телесно-физическия живот, когато изведем тези сили за по-късните времена от живота и с тях проникнем това, което е имагинация и инспирация, тогава получаваме интуитивните сили на надсетивното познание: сили, чрез които човек става способен да се потопи в реалността на духовния свят, както чрез сетивата и обикновената, свързана с тялото воля се потапя във физическия свят.
Чрез три степени – имагинация, инспирация и интуиция човек може да навлезе в надсетивния свят. Това, което той прилага като такива сили, не са абнормни сили, а са най-нормалните сили. Те са силите, чрез които човек се развива по здравословен начин от раждането си до двадесетте си години и които след това оставя бездейни, но те могат да се изведат навън, когато не са ангажирани да ни организират и да се приложат, за да ни се разкрие духовният свят… Събр. съч. 297, стр. 96, немско издание 1998 г.
Интуиция – жизнена сила – ретроспективно съзерцание на прераждането
…Ако човек иска да продължи, трябва към имагинацията и празното съзнание на инспирацията да прибави третата познавателна способност, която много често не се признава от сегашното съзнание за познавателна способност. Една способност, която играе възможно най-голямата роля в човешкия живот, на която обаче не се признава правото да допринесе нещо за знанието. Това е човешката сила на обичта.
Обичта, която свързва хората по начина, че когато човек обича друго същество, се приближава чрез физическото тяло до него или чрез въплътената във физическото тяло душа и въплътнения дух. Чрез по-нататъшното развиване на тази обич, така че тя да стигне първо до изживяване на етерното тяло, а после и до изживяване на астралното тяло, чрез по-нататъшното развитие на тази способност да се обича, стигаме дотам не само да изживяваме познавателно в нашето физическо тяло, но постепенно така да усилим обичта, че не само да виждаме други същества, но и тези духовни същества – самите ние сме тогава дух – така да можем да влезем в отношения, както общуваме с физическите хора на Земята.
Интуицията дава възможност да общуваме с духовни същества, както физическите способности дават възможност на човека да общува на Земята с физически хора. Но ако сме развили способността да обичаме дотолкова, че духовността ни да стане обективна, както във физическия свят сетивността е обективна, тогава стигаме дотам не само да виждаме в нашето предземно духовно съществуване, но и в предишния си земен живот и за нас става факт, че преживяваме целия си човешки живот в различни форми на съществуване между раждане и смърт и след това между смъртта и новото раждане, и отново от раждането до смъртта, и от смъртта до новото раждане; че изживяваме живота в следващи един след друг земни животи и следващи един след друг чисто духовни животи.
Научаваме се да виждаме в предишните си земни животи и виждаме сегашния си живот като повторение на предишните. Но никой не стига до съзерцанието на това, което е бил и както е бил, че изобщо е бил в един предишен живот, в който не е стигнал дотам да развие обичта до степента да застане сам пред себе си като някой друг, както друго същество застава срещу него. Но този човек, който изживее това, знае какво е смъртта. Смъртта застава сега пред него като външно обективно реализиране на това, което той сам е извършил в познанието… Събр. съч. 84, стр. 282 и сл., немско издание 1961 г.
Извадките са предложени от Нели Хорински
Портрет на Рудолф Щайнер от художника Петър Господинов