Прекрасна добра вечер!
Изключително съм изненадан, защото да се чуе нещо за етерното тяло не е нещо, което се случва всеки ден. И че има толкова много хора с интерес към етерното тяло, това много ме радва.
Имах една пациентка, която дойде при мен в кабинета ми след един концерт. Тя ми каза: „Г-н Докторе, полудях! Само че, много Ви моля, не ме пращайте на психиатър!” И тогава я попитах, какво точно се е случило. Тя разказа следното: „Бях на концерт. Музиката беше толкова хубава! И аз просто й се отдадох изцяло. И в един момент диригентът започна да грее като крушка с нажежена жичка. Аз се изплаших. Какво беше това? Разтърках си очите и помислих. Тогава това изчезна. Отново се вслушах в музиката и тогава той отново започна да грее. В момента, в който аз се замислях за това, то изчезваше. А когато отново се отдавах и вслушвах в музиката, отново започваше да грее. Мисля и вярвам, че съм полудяла.”
Това са халюцинации. Аз й го обясних. Когато човек е съвсем тих, когато престане да мисли – тогава може да види етерното тяло. Защото етерното тяло се използва също и за мислене. А когато нашето собствено етерно тяло престане да действа, т.е. когато ние не мислим, тогава то може да развие и по-висши способности.
В хода на развитие на човечеството това се променя. Ще се опитам да ви нарисувам схематично един човек. Нека да се върнем 7 хил. години назад. Това е епохата на старите египтяни и древните персийци. Етерното тяло е било много голямо. Сега се връщаме 2 хил. години назад – при гърците и римляните етерното тяло става толкова малко /показва/. Етерното тяло се наслагва върху физическото тяло. Когато етерното тяло е било още толкова голямо /показва/, тогава хората са били ясновиждащи. Те са можели да възприемат духовно. Виждали са елементарните същества, виждали са аурата на всички хора, те дори са виждали Ангелите и Архангелите.
Когато, обаче, етерното тяло се е събрало, това нещо /ясновиждането/ е престанало. Но за сметка на това се е развило мисленето. Кулминацията на мисленето е през 1840 год. Оттогава минава известно време. При нас вече науката малко се отдръпва. Един прост пример – преди около 70 год. в химията е открита пластмасата – пластмасови кофи, чанти и купи... Прекрасна наука! Но днес науката изобщо не знае какво да направи с всичко това. Цялото море е пълно с пластмаса. И мисленето върви в грешната посока. А преди точно 100 год. беше открита атомната сила. Благодарение на тази атомна енергия имаме атомни електроцентрали, кораби с атомна енергия... Прекрасна наука! Само че, какво да правим с всичките отпадъци? Вече мисленето не може да ни помогне. И това е наистина проблем.
Само че от 1840 год. етерното тяло отново се променя. И то започва малко да нараства /да се увеличава/. Все още не е станало толкова голямо, както при древните. Но то се променя. И преди всичко се променя мозъкът.
След 1840 год. етерният мозък започва леко да се отделя от физическия мозък. И Рудолф Щайнер дава едно число – годината 2095. Тогава в мозъка етерното тяло ще се е отделило напълно, т.е. етерният мозък от физическия мозък. И това, разбира се, има последици след себе си. Ние отново ще получим способностите, подобно на тези на древните египтяни, способности съществували преди времето на построяването на Вавилонската кула, т.е. във времето преди фараоните, приблизително от края на Персийската култура. Тогава хората са били ясновиждащи. И ние в това столетие ще станем също ясновиждащи. Дори това вече започва.
Около месец преди да дойда в България, се срещнах с едно малко момче, около три годишно. Разговаряхме с него. Попитах го: „С кого си говориш?” То ми отговори: „С чичо Леандър.” И аз му казвам: „Е, да де, но той отдавна е починал.” То ми отговори: „Какво от това! Аз много добре мога да разговарям с него. Той ме разбира и аз го разбирам.” Подобни неща вече отново ги има. А едно малко момиченце ми разказа: „Аз внезапно се озовах горе в ъгъла на стаята. Обаче, моето тяло си седеше на масата заедно с другите. И аз знаех, че ако кажа нещо, всички ще ми се изсмеят. Отгоре видях как те всички ми се смееха.” Ето такива неща днес вече ги има отново. Но това е само половината истина.
Има едно място в организма – сърцето. Етерното тяло ще се отдели също и от сърцето. Това е започнало още през 1721 год., а Рудолф Щайнер казва, че в 2100 год. етерното тяло /в тази област/ съвсем ще се е отделило. И когато етерното сърце съвсем се е отделило /от физическото сърце/, тогава ще можем да бъдем радостни единствено само, ако всички останали са добре.
Днес можем да живеем в един дом, да празнуваме рожден ден, да имаме добро настроение... Но да кажем, че на горния етаж в този момент умира човек. Ние не го виждаме. Обаче, ако се е отделило етерното тяло, тогава ние ще го видим с етерното тяло и етерното сърце. Тогава действително ще можем да бъдем радостни и доволни само, ако другите са добре. Това не е толкова лошо, защото ако някой не се чувства добре, то ние можем да му помогнем. Това е нещо, което ни възпитава в братство и в готовност за помощ. Ние вече имаме опит. Напр. след някаква катастрофа или след войната – всеки помага на всекиго. Но има хора, които когато вече са добре, забравят за другото.
Ясновиждането, обаче, може да бъде истински проблем. Веднаж в Германия, във Ваймар, изнасях лекция на тази тема. След лекцията до мен се доближи една от слушателките и каза: „Знаете ли, два пъти вече лежах в Психиатрията, два пъти вече имах психоза. Беше ужасно. Имам толкова голям страх. И тогава открих Рудолф Щайнер. Прочетох неговите книги „Тайната наука”, „Теософията”, „Как се постигат познания за висшите светове”, и тогава дойде третата психоза. Тогава забелязах, че една психоза всъщност не е болест, а съвсем внезапно човек става ясновиждащ. Без каквато и да било подготовка. Изведнъж, в мига, става ясновиждащ – виждат се демоните, виждат се дяволите, виждат се елементарните същества, и просто страхът е ей-такъв огромен. Сега аз вече съм прочела Рудолф Щайнер... Всичко това го разбрах. Знаех, че демоните не могат да хапят, да ме настъпят, нищо не могат просто да ми направят, наблюдавах ги с пълен интерес.” Ето това е разликата.
Нека сега си представим, че в този век всички хора ще станат ясновиждащи. А има хора, които никога не са чели Рудолф Щайнер. И тогава тези хора действително ще се изплашат много. За това време Рудолф Щайнер говори, че полудяването ще бъде като епидемия. Началото на ясновиждането зависи от етерното тяло. Защото има същества, които не са човеци, които имат много по-голямо етерно тяло, отколкото ние. Напр. при един кон неговото етерно тяло достига доста пред главата му, то е доста напред. Те /конят, и подобни същества/ не ни виждат, както ние ги виждаме, те ни виждат по ясновидски начин. А те веднага виждат характера на един човек. Някои хора, които се опитват да се качат на кон, веднага биват отхвърлени от него. Познавам една лекарка в Германия, която много обича да язди, но е много материална и се интересува от пари. И винаги конят я хвърля. Няма желание тя да го язди. Кучетата, например, не ни виждат как изглеждаме, а виждат нашето етерно тяло, нашата аура. Има една мила история... Рудолф Щайнер прави излет с антропософи. С тях имало едно старо куче. Внезапно кучето спряло и започнало да лае срещу дънера на едно дърво. И един от антропософите казал, че кучето е вече старо, зрението му е слабо и не вижда добре. Рудолф Щайнер не казал нищо в момента. Но по-късно в една лекция той разказва тази случка. На дънера на дървото е седяло едно много лошо джудже. Кучето го е видяло и го е залаяло. Това са разликите /има се предвид между човешкото етерно тело и етерното тяло на тези животни/.
Човекът има един Аз. Ние сме духовни същества. С Аза си ние имаме и волята. Най-често тя не се използва. Обаче с волята би могло да се направи нещо. Бихме могли да научим нещо за нас самите. За другите хора знаем много, но да научим нещо за себе си е трудно. Освен това с нашия Аз ние можем да влезем в контакт с нашите мъртви близки. Понякога човек получава орган от друг човек. Това се случи скоро в Германия. Една жена получи ново сърце. Преди това никога не е пиела алкохол. След операцията започва да пие като алкохолик. Самата тя била изненадана, след което се осведомила откъде идва сърцето. Сърцето, дадено от донора, е дошло точно от алкохолик. Когато то се трансплантира, то идва от физически мъртвия донор, но /душата на/ починалия алкохолик си търси сърцето. И той го е открил, влизайки в тази жена. Не се е отправил към Духовния свят, а е останал вътре в сърцето при тази жена. И тъй като много е обичал алкохола, можел е чрез жената да продължи да му се наслаждава. На него ние можем да му помогнем с нашия Аз. Можем да се помолим, можем да медитираме, можем да помолим Духовните същества за помощ. След което можем да освободим тази душа, тя да си поеме по пътя към Духовния свят.
След това имаме едно астрално тяло. В астралното ни тяло седи Луцифер. Това са желанията. Всичките наши страстни желания – „обичам шоколад, сладолед... и т.н.” Астралното тяло е виновно за всичките ни болести. Можем да работим и с него. Работата върху астралното тяло е да се научи да ни слуша. Тогава ние ще стигнем до Дух-Себе. Тогава астралното тяло ще се превърне в своего рода духовен сетивен орган. И тогава чакрите ще се отворят.
Нека отново се върнем към етерното тяло. С него ние мислим. В него се намира и нашата памет. Но това не е така при малкото детенце. В първите седем години етерното тяло е като една обвивка около детето. И децата все още не могат да мислят. Понякога ни изглежда, че е така /че мислят/, но това е само подражание. Но на 7 год. етерното тяло се ражда. И тогава аз трябва да го „съединя” с физическото тяло. Тогава децата получават разум. А около тях като защитна обвивка е астралното тяло. Това е горе-долу времето, в което децата тръгват на училище. Ние се научаваме да мислим, развиваме паметта. Но в етерното тяло седят също привичките и навиците. През първите 9 год. ние възприемаме всичко, което се прави в нашето обкръжение, подражаваме на всичко. Разбира се, отчасти и на лоши привички и навици. И те остават вътре като зазидани. Представете си една майка, която е много суетна. Естествено, че ще станем също суетни. Имах една такава майка, която непрекъснато се оплакваше от децата си. Тогава направих грешка. Тя каза: „Децата са много ревниви.”, и аз много лекомислено казах: „Те подражават. Вероятно в тяхното обкръжение има някой, който е много ревнив.” Тя ме погледна много лошо и никога повече не се появи при мен. Децата й подражаваха, а тя беше много ревнива.
Но знаете ли всъщност защо ние ходим на училище? При Рудолф Щайнер това може да се прочете. Всичко, което се учи в училище не е вярно! С изключение на Валдорфското училище. Защо въпреки това ходим на училище? Ние получаваме навици и чрез навиците – да пишем, да се учим да смятаме, чрез това ставаме самостоятелни, ставаме свободни същества. Ние не отиваме на училище, за да станем хитри. В училище ние учим, че това е Слънцето, това е Земята, това е Венера, това е Марс /рисува/ - това не е вярно, а пък е вярно, че ако научим нещо погрешно, то ни прави после болни /рисува истинските траектории на Венера и Меркурий/. Истинските траектории на Венера и Меркурий ни ги посочва Рудолф Щайнер – те са винаги отвесни, това е истината.
Има още едно второ нещо. Сърцето. В училище учим, че сърцето е помпа и когато то е като помпа – напомпва, и още при първия сърдечен удар то трябва да остане в това положение, защото мускулът може само да се скъсява. За да може да се разшири е необходим втори мускул, за да направи противоположното движение. По същия начин е при пикочния мехур – той се събира и тогава урината излиза. А пък бъбрекът е този, който напомпва отново мехура и той се разширява. Но кой е този, който напомпва отново сърцето, за да се разшири? Кое е това второ сърце? Един инженер е изчислил, че ако сърцето е помпа, то трябва да помпа 5 литра кръв, тогава ще ни е необходимо налягане на кръвта от 300. Горе-долу толкова голямо трябва да е сърцето /показва с жест на двете си ръце отгоре-надолу сърце, което започва над главата и се разпростира под гърдите/, за да може да възпроизведе тази мощност. Виждате, че в училище учим много неща, които не са така.
И едно трето нещо – половин година няма човек, който да се е разболял от скарлатина. И изведнъж едно дете се разболява от скарлатина. Откъде това дете се е заразило? Няма да отговоря, мислете си за това! Но и това, за което се говори, че има зарази, е едно суеверие, един призрак. Където и да погледнете в това мислене, ще видите, че то не е така. А нашето етерно тяло, то знае, че всичко това е погрешно. Видял съм го и съм го изживял, защото съм следвал медицина. Научих много неща, както и моите състуденти, но всичо това не е вярно, не е така. И ние наистина всички се разболяхме. Когато преминаха всичките изпити, се опитахме много бързо да забравим всичко, на което ни бяха учили.
Чрез навиците, които придобиваме чрез ученето, ставаме свободни /става дума не в „разболяващите” ни училища/. Това, което можем да направим е да засилим нашето етерно тяло. Можем да правим малки упражнения за това. Имаме хубава червена тапицерия, можем да гледаме 3 мин. концентрирано в нея, и ако след 3 мин. погледнем към бял лист хартия, тогава тази червена облегалка ще е в зелено, но ще е по-мъничка, защото нашето етерно тяло образува духовния противообраз на това /на червеното/. Така е и с нашите спомени. Преди година карах по-бързо и ме бяха снимали, човек се изплашва. Тази светкавица при заснимането е нещо, което запомних. Спомням си го така, сякаш е станало вчера. Етерното тяло го е запомнило и задържало. Когато се родим етерното ни тяло е много голямо. По същия начин, по който ние растем, то започва да се смалява. И ни отдава своята сила. Най-тежката работа за етерното тяло са зъбите, много тежка работа, това е много твърд материал. След като са дошли зъбите, тогава етерното тяло вече няма толкова работа – може да мисли, да се грижи за паметта. Но тъй като не три пъти, а само два пъти ни никнат зъби, тогава наистина вече етерното тяло се освобождава за други задачи.
Но всъщност какво е едно такова етерно тяло? Има елементарни същества. От приказките са знаели за джуджетата, за водните духове, за въздушните духове – елфите и огнените духове. Нашето етерно тяло е също един такъв елементарен дух. То е също толкова умно, както и другите елементарни същества. Етерното ни тяло никога не се заблуждава. То знае всичко. Има земни елементарни духове, те са изключително будни и никога не спят. Обаче те винаги наблюдават звездите, през цялата година внимателно гледат към тях. Защото много добре знаят, че някога Луната отново ще се върне на Земята. И когато Луната дойде тук отново, те ще имат отново много, много работа. Те се опитват да се подготвят за тогава.
Елементарните духове в растенията спят през цялата година. Не винмават за каквото и да било. Но има едно време в годината, когато се събуждат и растителните елементарни духове – от 24.12. до 6.01., тогава се събуждат растенията, и те много внимателно наблюдават звездите. На 6.01. те отново запсиват. Тези 12 дни са достатъчни за цялата година. Тези елементарни същества са действителни много странни.
Преди това нали ви казах, че използваме етерното тяло за мислене... понякога! Много често имаме всякакви мисли. Оставяме си някъде очилата, а в същото време си мислим за други неща. Но с мислите си не сме били при очилата. После трябва да ги търсим, знаем това. Ние не сме спали, ние сме мислели през това време. Но защо не сме видели какво правим с тях? Можем, обаче, да ги свали и съвсем съзнателно да погледнем къде ги оставяме. В този момент ние мислим сами. Има едно малко упражнение от Рудолф Щайнер – вечерта скриваме нещо като съвсем съзнателно гледаме към него. Следващата сутрин отново си го вземаме. Ако правим това, паметта се подобрява, защото мислим съвсем съзнателно за това. Но ако мислите си идват от самосебе си, тогава не сме ние, които мислим, не мислим сами, тогава има други същества, които ни използват за това мислене. Това са лунните същества, които използват нашия мозък. Това са Луциферичните същества с желанията. Тогава те влагат мисли в нас, ние не мислим сами. Когато смятаме, ние присъстваме с нашия Аз. Или когато правим упражнението „поглед назад” – тогава наистина ние владеем нашето етерно тяло. Разбира се, това етерно тяло принадлежи на физическото тяло, те трябва да са заедно. За зъбите вече ви споменаха, за растежа също... Но например, ако сме си счупили някаква кост, тя трябва отново да зарасне. Това го прави също етерното тяло. Или когато искаме да научим стихотворение наизуст – това също го прави етерното тяло. То има много функции. И знае всичко за нас – познава предишния ни последен живот, знае много добре в кой ден ние ще умрем... Тогава прави нещо много интересно – знае какво ще преживеем утре, знае и какво сме преживели досега. Сравнява ги едно с друго. И затова понякога сутрин, когато се събудим, настроението ни не е добро. А когато на следващия ден ни очаква нещо наистина хубаво, тогава просто изскачаме от леглото.
Ние, обаче, можем да навредим на нашето етерно тяло. Чрез слуха до нас се доближават звуците. Когато чуем една такава лекция, не е толкова лошо, най-многото да ни доскучее... Когато слушаме птичките и това не е лошо. Но ако чуем един „Харли-Дейвидсън” – това уврежда етерното тяло. Шумът на машините съсипва, разрушава етерното тяло. Този шум разкъсва части от етерното тяло, те никогат повече не се връщат, изчезват от него. Важни за етерното тяло са само естествените тонове. Когато слушаме радио или компактдиск, това също вреди, пречи на етерното тяло. Само естествените тонове са добри за него.
Но ние можем и да го подсилим. Това е свързано с природата. Слънчевите лъчи за нас са прекалено силни, изгаряме или получаваме слънчев удар. Но растението преобразува слънчевата светлина в зеления цвят. Това е съвсем различна дължина на вълната, в сравнение със слънчевата светлина. И това за етерното тяло е добро. Когато вървим през гората или по зелена ливада - зелена, а не по аутобана – зеленият цвят ни освежава, тогава можем да направим нещо добро за етерното тяло.
В организма си имаме централен орган на етерното тяло – черният дроб. Той владее етерното тяло. А то отговаря за движението на водата в нас. Ако нямахме етерно тяло или ако е много слабо, то тогава отдолу на краката ни се събира вода. Етерното тяло изтегля водата нагоре. Ако днес имаме нещо материално, то пада надолу, защото силата на тежестта тегли надолу. А етерната сила, етерното тяло тегли нагоре. Най-голямото етерно тяло е Слънцето. Слънцето е това, което тегли нагоре дърветата и растенията. Етерното тяло е едно светлинно тяло. Спомнете си тази жена на концерта, за която ви разказах в началото. Тя е виждала светлина – това е точно етерното тяло.
Сега трябва да помислим – в нас има много органи. Кое е това, което вреди на тези органи? Кое вреди на нашия черен дроб, на етерното ни тяло? Известен е алкохолът, но сега нямам предвид това. Ако приемаме повече храна, отколкото ни е необходима. Живеем от горе-долу половината от това, което приемаме. От другата половина живеят лекарите. Какво вреди на сърцето ни? Пасивното движение – возенето в трамвая, колата... това деформира сърцето. То се превръща в пешеходец. Сърцето желае да се движи на мускулите, ако то трябва да остане здраво. Така че, една разходка е най-доброто средство за лечение на сърцето. Какво вреди на бъбреците? Ако нямаме време, ако сме прекалено бързи и се храним прекалено бързо – гълтаме го, не се храносмила и вътре загнива. Тогава получаваме газове и дори вони неприятно... Ние сме тези, които можем много да увредим нашите органи.
Но ние можем и да оживим нашето етерно тяло. И само си представете – отивате на разходка в гората, уморени сте, сядате върху дънер. И в този момент забелязвате, че това не е дънер на дърво, а се оказва мравуняк. В този миг получавате нови сили. Защо? Защото имаме няколко съставни част в организма и върху тях можем да действаме лечебно. Имаме един Аз, имаме астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Какво можем да направим, за да подсилим нашия Аз? Вземаме една субстанция, която е съвсем безкористна, някаква мъртва субстанция – минерал, или метал. С това можем да подсилим Аза. Как можем да подсилим астралното тяло, когато сме се разболели, например? Вземаме едно растение – лайка, арника, календула... С това лечебно растително средство можем да подсилим астралното си тяло... Какво можем да направим за етерното тяло – отрова! Пчелна отрова, змийска отрова, мравчена отрова, отрова от кръстоносец... всички животински отрови помагат на етерното тяло. Имаме и органови препарати. Но за физическото тяло нямаме нищо – хирургът действа там, или правим евритмия, арт-терапия, музико-терапия, рисуване на форми, но нямаме медикаменти, а само художествена работа.
Досега говорихме почти за всичко. Добре де, но откъде можем да „купим” едно такова етерно тяло”? Откъде идва това? Когато умрем, ние го отдаваме. Етерното ни тяло се превръща в едно табло на живота ни и тогава гледаме към него, виждайки какво сме направили. И цялата ни памет се намира извън нас. Нямаме нищо вече. Няма как да го вземем със себе си по пътя ни нататък. Но се случва, ако в живота си сме направили нещо добро. Това място се вижда в етерното ни тяло. То започва да грее. То ни свети по пътя в Духовния свят. Етерното ни тяло се превръща в светещ „инструмент”. Когато се връщаме отново на земята и сме си подготвили едно ново тяло /физическо тяло, се има предвид/, и то отива при зачатието в моята майка, а ние сме там /все още в Духовния свят, се има предвид/ и не можем да отидем след него, ние имаме нужда от ново етерно тяло. Откъде идва то? Луната някога е била вътре в Зземята. След което Луната излиза от Земята, и заедно с Луната от нея са излезли определени същества, и то цяла колония лунни същества са си тръгнали от Земята, заедно с Луната. Всички те са ужасно любопитни, те гледат към човека и се питат – от какво ли се нуждае, за да може да функционира, и какво правят горе планетите. Веднъж в месеца имаме Нова Луна – тогава там е съвсем тъмно. Тогава тези същества съвсем тайничко влагат нещо духовно в човешкото етерно тяло /рисува/. Както е нашето етерно тяло, те вкарват в него тази духовна сърцевина. Когато обаче Луната продължи по пътя си и започне да нараства, тогава Луната отразява светлината на Марс. Тогава лунните същества вкарват тази светлина от Марс вътре в етерното ни тяло. Луната още повече нараства. Тази светлина от Марс дава на нашето етерно тяло способността да говорим. Луната отразява светлината на Меркурий, и тя също влиза в етерното тяло – тя дава на говора подвижността, замаха в говора. Също дава на говора възможността да научим Евритмия – това е светлината на Меркурий. След което се появява светлината на Юпитер – това дава на човека способността да възприема мъдростта. Накрая се отразява светлината на Венера, а нейната светлина ни дава разбирането за красотата и изкуството. И като последно, но съвсем отдалече, отвън, идва светлината на Сатурн. Когато чух това, бях тотално изненадан! Светлината на Сатурн това е последното, което влиза в етерното тяло – чрез нея получаваме сърдечната топлина, нашата сила да развиваме любовта. От Луната идват силите, които влизат в нашето етерно тяло, светлините, които идват отразени от отделните планети.
Липсва ни и астралното тяло. Веднъж минаваме през целия Зодиакален кръг. От знака на Водолея – там можем да получим новото астрално тяло. Около две седмици продължава това, докато получим новото етерно и астрално тяло /физическият зародиш вече е в зачатието, в майката/. Ние не изчакваме до Пълнолунието, защото пълната слънчева светлина за нас е прекалено силна. Това можем да го понесем едва след раждането. Но отразените светлини на другите планети ние можем да поемем. И едва след това можем да влезем в майчиното тяло с новото ни етерно тяло. Тогава минаваме през нашия нов живот, изживявайки всички онова, което тази вечер ви разказах. Но забравих нещо важно – какво вреди на белите дробове? Ако човек работи прекалено много и лекциите продължават прекалено дълго. Благодаря! След една година ще продължим!
Превод: Катя Белопитова
Записа: Дорина Василева