"Ще разберем полярността на самия човек, само когато знаем, че човекът всъщност представлява такова дуалистично изградено същество, което чрез своята горна област възприема долната си област. Обаче трябва да прибавя следното: долу разположените дейности, т.е. единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство. Ако искаме по опростен начин да изразим тази разлика, то бихме могли да кажем следното: всичко, което протича в долното има свой негатив, своя негативен обратен образ в горното. Нещата винаги стоят така, че на всичко, което е свързано с горното, можем да открием обратния образ в долното. Значимото обаче се състои в това, че всъщност между това горно и долно не се осъществява материален контакт, но съществу-ва само едно съответствие. Винаги трябва да умеем да свързваме по правилен начин дадено нещо от долната сфера с нещо друго от горната сфера, и да не изхождаме от това, да търсим материален контакт...
Само че съществува не само това абстрактно съответствие, но същевременно в здравия организъм съществува и една интимна близост между горното и долното. В здравия организъм съществува такава близост, че ако горното, някаква горна дейност, било то дейност, свързана с дишането или дейност, свързана с нервно сетивния апарат, ако по някакъв начин тази дейност трябва да надмогне нещо долно, тя трябва да приведе себе си в пълна хармония с долното. И в човешкия организъм веднага се установява дисхармония, по-късно това ще ни доведе до едно действително разбиране за болестния процес - когато по някакъв начин настъпи надмощие, когато долното получи надмощие, така че да стане твърде мощно за съответната дейност в горното, или нещо горно, което да е твърде мощно за съответната дейност в долното. Дейностите на горното винаги трябва така да се отнасят към дейностите на долното, та по определен начин да си съответствуват, да се преодоляват взаимно, да протичат един спрямо други така, както бих желал да кажа - са ориентирани един спрямо други. Тук съществува една съвсем определена ориентация. За различните хора тя е индивидуална, но за цялото горно протичане на процесите спрямо цялото долното протичане на процесите съществува една съвсем определена ориентация. Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към болния организъм.
Ако изхождаме - бих желал да кажа - от белезите на болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно тяло, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна на хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите на болестта в областта на функционалното или да динамичното, т.е. за началните белези, които са налице, за да можем да говорим за болест. И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното тяло или просто в областта на функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията."
Само че съществува не само това абстрактно съответствие, но същевременно в здравия организъм съществува и една интимна близост между горното и долното. В здравия организъм съществува такава близост, че ако горното, някаква горна дейност, било то дейност, свързана с дишането или дейност, свързана с нервно сетивния апарат, ако по някакъв начин тази дейност трябва да надмогне нещо долно, тя трябва да приведе себе си в пълна хармония с долното. И в човешкия организъм веднага се установява дисхармония, по-късно това ще ни доведе до едно действително разбиране за болестния процес - когато по някакъв начин настъпи надмощие, когато долното получи надмощие, така че да стане твърде мощно за съответната дейност в горното, или нещо горно, което да е твърде мощно за съответната дейност в долното. Дейностите на горното винаги трябва така да се отнасят към дейностите на долното, та по определен начин да си съответствуват, да се преодоляват взаимно, да протичат един спрямо други така, както бих желал да кажа - са ориентирани един спрямо други. Тук съществува една съвсем определена ориентация. За различните хора тя е индивидуална, но за цялото горно протичане на процесите спрямо цялото долното протичане на процесите съществува една съвсем определена ориентация. Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към болния организъм.
Ако изхождаме - бих желал да кажа - от белезите на болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно тяло, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна на хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите на болестта в областта на функционалното или да динамичното, т.е. за началните белези, които са налице, за да можем да говорим за болест. И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното тяло или просто в областта на функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията."
Събр.съч.312, лекция 2