...Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното, егоистичното чувство за притежание, истинската жажда за външно богатство, егоистичното чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля нормалната степен. Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот...
... Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот... Събр. съч. 96, Първоначални импулси на науката за духа.
* * *
...Срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата в тяхното обкръжение, за хората, които ги обкръжават. Разгледайте в това отношение живота, скъпи приятели! Има хора, които срещат много други хора, но никога не ги опознават. Каквото разказват за тях, е безинтересно, няма нищо характерно. Такива хора не могат да се вдълбочат, да се отдадат на същността на другия човек, те нямат разбиране за другия. Съществуват обаче хора, които имат такова разбиране. Срещнат ли някой човек и разкажат нещо за него, то е точно и човек веднага знае какво представлява другият, макар да не го е виждал, представата за него се появява. Не е нужно да е изчерпателен разказ, могат да са само кратки характеризиращи изречения, с които се обрисува пълна картина на човека от този, който може да се задълбочи в същността на някой човек. Не е нужно да е и някой човек, може да е нещо в природата. Някой човек разказва как изглежда някоя планина, или дърво и насрещният се отчайва, той не може да си създаде представа за тях, всичко остава празно, човек има чувството, че мозъкът му изсъхва. Противно на това, други веднага имат пълното разбиране за каквото и да било. Човек може да нарисува това, за което му разказват. Такива дарби или неумения, разбиране или неразбиране на обкръжението, не са се породили от нищото, а са резултат на предишното ни земно съществуване. Ако разгледаме с помощта на инициационната наука някой човек, който има дълбоко разбиране за околните – хора или други същества, и се върнем назад в предишния му земен живот, намираме какви качества е имал човекът тогава и как в живота между смъртта и новото раждане те са се превърнали в разбиране на обкръжението.
И разбираме, че човекът, имащ разбиране за обкръжението в предишния си земен живот, е бил така устроен, че е можел да изживее много радост. Това е много интересно. Хора, които не могат да се радват, в предишния си земен живот, не са можели да стигнат до разбиране на хората или другите неща около тях. При всеки човек, който има такова разбиране, се открива, че е бил човек, способен да се радва на обкръжението. Но и това той си е спечелил в по-предишен земен живот. Чрез какво се стига дотам човек да изпитва радост, да има способност и нагласа да се радва на обкръжението? С това, че в предишни земни животи той е изпитвал любов. Любовта в един земен живот се превръща в радост, радостта от следващия живот се превръща в разбиране на обкръжението в по-следващия земен живот.
Така се вижда как земен живот се нарежда до земен живот и се спечелва разбиране и за това, което се излъчва от настоящето в бъдещето. Хора, които могат много да мразят, пренасят резултата на своята омраза в следващия си живот като способност да бъдат болезнено засягани от всичко. Така е, когато се изследва някой човек, който се движи в живота като истински мрачен, сърдит човек, понеже болезнено бива засяган от всичко и винаги страда. Можем да изпитваме състрадание и това е правилното, но то винаги довежда до предишен земен живот, където той не е преодолял омразата. Моля да не ме разбирате неправилно. Когато се говори за омраза, човекът лесно си казва: «Аз не мразя, аз обичам всички.» Трябва да се потърси скритата омраза, почиваща в основата на човешката душа. Да, тези взаимовръзки стават наистина ясни, когато се чуе хората да говорят един за друг. Действително много повече се говори лошо за някой човек, отколкото той да се хвали, да му се оказва признание. И ако се направи статистика, ще се види, че между хората сто пъти повече се мрази, отколкото се обича.
Така е, но обикновено хората не го забелязват, понеже вярват, че винаги имат право да мразят и намират невероятно извинително, когато мразят. Тази омраза обаче се превръща в болезнена чувствителност в следващия живот и в неразбиране и закоравялост в третия земен живот, като човек не желае да се приближи до нищо и не може да се задълбочи.
Имате възможност да разгледате така три следващи един след друг земни животи, като разглеждате и закона: «Любовта се превръща в следващия живот в радост, радоста в третия земен живот се превръща в разбиране на обкръжението. Омразата се превръща в болезнена чувствителност, и болезнената чувствителност, която произлиза от омразата, се превръща в третия земен живот в закоравялост, в липса на разбиране на обкръжението.» Това са душевни взаимовръзки, които водят от един в друг земен живот.
Нека да се опитаме да разгледаме живота под друга форма. Има хора – може би са се се поставили в живота си именно по този начин, – които не се интересуват от нищо, те не искат да знаят нищо за другите, интересуват се само за себе си. Но в човешкият живот има голямо значение дали някой човек се интересува или не за нещо друго. Наистина, в това отношение статистиката показва забележителни неща. Познавах хора, които сутринта са говорили с една дама, а следобяд не знаят дали дамата е имала шапка, каква брошка е носила, или какъв цвят е имала роклята ѝ. Има а хора, които не виждат това! Има много интересни възгледи. Това се приема понякога дори за нещо, което се извинява, но то не е за извиняване! То е липса на интерес, незаинтересованост, която понякога стига толкова далеч, че човекът наистина не знае дали този, когото е срещнал, е бил облечен с черен или със светъл костюм! Това, което човекът вижда от своя собствен живот, не се свързва вътрешно с намиращото се навън. Споменавам тези неща малко радикално. Не искам веднага да твърдя, че човек попада в ръцете на Ариман или Луцифер, ако не знае дали дамата има руси или черни коси.
Искам само да посоча, че хората проявяват известен интерес или незаинтересованост към обкръжението си; но това има голямо значение. Интересуваме ли се за обкръжението, душата вътрешно е импулсирана от него, тя живее вътрешно с околните. Каквото обаче се изживява тук с интерес, с участие, при преминаването на портата на смъртта се внася в просторите на Космоса. И както човекът трябва да има очи, за да вижда багрите на Земята, така трябва да бъде импулсиран тук, на Земята, чрез интереса си към околните, за да има възможност в живота след смъртта и новото раждане духовно да види това, което там ще преживява. А минава ли човек без интерес през света, не спира ли погледът му на нищо, не чува ли нищо от това, което става наоколо, тогава между смъртта и новото раждане той няма да се свърже с Космоса, ще остане в известна степен душевно сляп, няма да може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче човекът зле подготвя своя организъм, своите органи. Той стига в посоката на Лъва и не може да извърши първата подготовка за сърцето си; отива в слънчевата област и не може да доизгради сърцето си; идва в областта на огъня, на топлината на Земята и тук не може да му даде последната шлифовка; ражда се на Земята и тогава има предразположението за сърдечно заболяване. Така душевното, липсата на интерес действа по-нататък в следващ земен живот. И същността на болнавостта става всъщност напълно разбираема едва когато прозрем взаимовръзките, когато видим как човекът, който в настоящето страда от някоя болест, е получил това физическо страдание поради това, че е развил нещо душевно в предишен земен живот, което в този земен живот се е превърнало в нещо физическо. Физическите страдания от един земен живот са различни по вид изживявания от предишен живот. Хора, които са много здрави, не могат да се разболеят и винаги се радват на добро здраве, по правило насочват погледа ни от този земен живот обратно в предишен земен живот, в който са имали най-дълбок интерес за всичко в тяхната околност, всичко са разглеждали, всичко са опознавали.
Естествено е, че нещата, отнасящи се към духовния живот никога не бива да се насилват. Едно кармично течение, разбира се, може да започне. Мога да започна с незаинтересованост в този живот и тогава бъдещето ми ще насочи назад към нея. Не бива да се сочи само от настоящето в миналото. Но може само да се каже, че по правило, или ако има кармично предразположение, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.
Изобщо душевното в един земен живот се превръща в телесно в следващ земен живот; телесното от някой земен живот се превръща в духовно в друг земен живот. В това отношение наистина е така, че този, който иска да разгледа кармичните взаимовръзки, понякога трябва да насочи поглед към детайлите. Невероятно важно е погледът да не се насочва към нещата, които обикновено смятаме за особено важни. Ако искаме да опознаем как един земен живот довежда до друг земен живот, трябва отвреме навреме да насочваме погледа си към малките неща... Събр. съч. 239 Кармични взаимовръзки, лекция 3
Предоставени от Нели Хорински