БЕЗ-ГРАНИЧНО
(преживяване)
Местопребиваването на преживяването бе посочено в ръкопис, подписан Осеново, Терасата към морето, 2004. За човешката фигура не бе отбелязано дали е лежаща или изправена - подробност без значение както за самото преживяване, така и за тия, които са забелязали, че изначално гръбначният стълб на човека, независимо от смените в позиционирането му, е конструиран да бъде изправен, а не хоризонтално на екватора, както при останалите топлокръвни планетарни представители.
Текстът описваше три изходни положения на човешката фигура, съдържащи съответната на тези положения информация - географска, пространствена, и елементарна: земя, вода, въздух. Четвъртият елемент - огънят – привидно отсъстваше. Но всъщност бе там - в августовската топлина вън, и вътре - в кръвта на субекта, човешката фигура... Следва текстът на части - постепенно, не изведнъж:
Гърбът ти опира в Балкана.
Гърбът ти опира в Морето.
Гърбът ти опира в Небето...
Гърбът ти опира последователно в земя (Балкана-Еленският),* вода (Море-Черното),* въздух (Небето над всички ни) – три агрегатни състояния, от които еволюционно си произлязъл, ала тук и сега, по Божия промисъл, ги преживяваш обратно на реда, възпят в Стария завет.
Гърбът ти опира в Балкана.
Гърбът ти опира в Морето.
Гърбът ти опира в Небето!
А защо гърбът? Защо с фигурата не ни запознават фронтално, започвайки от лицето? Напротив, набляга се на това, което подпира гърба ти, което те тласка откъм гърба – накъде ли? Може би с този подход ще разбереш нещо важно за себе си? Че като творение-резултат от едно начинание, наречено Сътворение, си предвиден някога, в далечното бъдеще, да станеш короната му, на това Сътворение? Когато един вихър, завихряне, кръв-любов ще се осъществи?
Гърбът ти опира в Балкана.
Обърнеш се.
Гърбът ти опира в Морето.
Обърнеш се.
Гърбът ти опира в Небето!...
На краен предел си.
Позицията на фигурата, за която се съобщава, не е постоянна, нито единствена. Нейно свойство е смяната. Смяна, която принадлежи на субекта. Той може да се върти и да бъде различен. Веднъж се обърнеш, обърнеш се дважди. Когато за трети път се обърнеш, казано е:
Гърбът ти опира в Небето!...
На краен предел си.
През двете посоки – Балкана, Морето; нахлул в трета посока – някакси странно - докосваш Небето. На краен предел си. Явено е ново усещане - възприятие - за крайност в безкрайното. Предел в безпределното. Дали защото прекрачваш – прекрачил си в изнемога прага - невидима граница, за да попаднеш - къде? В небитието? Дали? О, не – още не! Просто ставаш съзнателен за новата ситуация – Обхванат в капана пространство - вглъбен - получаваш следваща заповед: обърни се!
Обхванат в капана
пространство
-вглъбен-
обърни се!
С докосването вече е свършено. Няма опора в Небето. Защо досега тъй свойско, любимото ти пространство става капан? Досега безпроблемно битувал в пространството – както в сбора, така и в отделността; с живот и неживост наравно; събран със или отделе҅н от безкрай-върволица, в редица или безре҅дица, живи-неживи, както смислени, тъй недомислени физични обекти, тела.
Обхванат в капана
пространство
-вглъбен-
обърни се! -
в гърба ти
прозира
НЕБЕТО!
През двете посоки – Балкана, Морето - вглъбен - нахлул в трета посока** - дълбочината, вече не гърбът ти опира Небето; в гърба ти прозира Небето! в глъбта – безкрайността – нероденост и смърт - през топлината на вътрешен огън – кръвта - те пронизва петият елемент.
Ти се усещаш изпаднал вопиющо извън времето - миг, в който човек се чувства точно човек – смълчан - покоре҅н - в благоговение. В миг, когато се ражда новото качество: гърбът, гърбът, гърбът – тялото, физиката – остава извън... вглъбен – обърни се - между душата и тялото в цветно-светлинни проблясъци – на преден план се явява, изгрява душата...
Преживяването ти вече е спомен.*** Следва целият текст:
БЕЗ-ГРАНИЧНО
Гърбът ти опира в Балкана.
Обърнеш се.
Гърбът ти опира в Морето.
Обърнеш се.
Гърбът ти опира в Небето!
На краен предел си...
Обхванат в капана
пространство
-вглъбен-
обърни се!
В гърба ти
прозира
Небето!
август 2004, Осеново
С настъпващата пролет - бъдете благословени!
Дарина Шентова, 11март 2025
________________________________________________________________
* родова памет, връзка с родословното дърво
**СС-323, Астрономия, 15 януари, 1921
Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да позволя мислено да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение...
***СС-9, Теософия - Прераждането на Духа и Съдбата.
Трайният елемент в душата възниква в този миг на наблюдението, когато осъзнаем, че съществуват преживявания, които не са ограничени от нейната преходна същност. Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието. Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност. Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва. Чрез спомена, душата запазва вчерашното; чрез делата се подготвя за утрешното...