Етерна субстанция
…Точно същата субстанция, от която ни се появяват сънят или халюцинациите, ни обгръща навсякъде в света. Това е етерната субстанция и от нея е като изрязано нашето собствено етерно тяло. Всъщност през цялото ни преминаване между смъртта и новото раждане изобщо не можем да излезем от етерната субстанция. Защото тя е навсякъде и ние трябва да преминаваме през нея, ние сме в нея… 154.12
* * *
…Това, което в сънищния живот може да ни се представи, бих казал, само предчувстващо, се възприема като първото впечатление за ясновидското съзнание. Тогава наистина престава възможността да мислим, че навън са предметите и вътре в моята глава аз мисля за предметите. Не, тогава човек се чувства обгърнат от нещо, което може да се обозначи като вълнуващо се субстанциално море, в което човек сам е една вълна. И това, което е мисловната сила, не е само в човека, а е навън, тя вълнува това подвижно вълнение и преминава навън и навътре. Това означава, че човек се чувства ту свързан с него, ту, че това, което е мисловна сила тече навън без човека. Това, което човек постига – като в известна степен нещо субстанциално е свързано с това, което иначе живее в нас като мисъл, – е същото, което се нарича етер. Защото етерът не е нищо друго, освен фина субстанциалност, която навсякъде е така одушевена, че в нея действа нахлуващата мисъл и в действителност мислите изпълват навън самия етер. Само по този начин, чрез усъвършенстване на съзнанието се достига етера. Но тогава се стига и до по-интимно отношение между собствената душа и обкръжението… 66.242
* * *
…При слизането към инкарнацията става така, че като от небесата пристъпва на земята (от духовния свят в земния) човек изживява само едната страна на етерността. Етерността е разпространена в цялата планетна и звездна сфера. Но в момента, когато небесните способности се преобразуват в земни способности, човек изгубва изживяването на космическата моралност. Когато се изживява ориентирането, (съотношенията) между съществата на висшите йерархии, те се изживяват не само като проникнати с природни закони, а се изживяват като моралност, като морално ориентиране. Сатурн, Юпитер, Марс съдържат редом с техните сили и сили, които са морално ориентиращи. Едва когато човек преобрази тези способности във вървене, говорене, мислене, тогава той изгубва моралните съставки. Космическият етер е морално въздействаща субстанция, той е навсякъде проникнат с морални импулси. Те не се съдържат в земния етер… 219.23
Етер и Ариман
…Той има власт особено над звуковия и жизнения етер. Ариман е същевременно дух на тежестта… 272.183
* * *
…Когато нашите растения повяхват през есента и листата падат, навсякъде се появяват елементарните духове, които Ариман изпраща на повърхността на Земята. Тогава той си присвоява всичко умиращо. Когато през есента вървим по браздите и виждаме ясновидски умиращата природа, ние навсякъде възприемаме как Ариман разпростира силите си и изпраща своите елементарни духове, които го осведомяват за умиращата физическа и етерна същност… 150.23
Етер и Акашовата хроника
…Намиращото се в Акашовата хроника продължава и действа в етера и в астралната светлина… 93a.80
Етерът и астралните сили
…Астралността тече към Земята по вълните на етера. Етерът е като море, в което от всички страни на света плуват астрални сили към Земята. Но в настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да встъпят в непосредствени отношения с астралността, която приижда на Земята по вълните на етера. Не е така с животинското и човешкото царство… 26.224
* * *
…Човек носи в себе си едно древно минало по двустранен начин: едно по-късно минало в своето етерно тяло и едно лежащо още по-далеч назад минало в своето астрално тяло… 234.39 и сл.
Етерно и астрално тяло
…Астралното тяло стои във връзка с определени сили, които ни въздействат, когато сме будни, не само чрез етерното тяло, а и непосредствено. Това е част от топлинната сила. Топлината въздейства с една част върху физическия организъм и с друга част върху етерния организъм. Астралната светлина стои и в непосредствени отношения със светлинните сили. Науката за духа обаче говори за светлина и когато се отнася до другите сетивни възприятия. Признавам, че донякъде е заблуждаващо да се говори така за светлината. Така се е говорило всъщност в старата наука за духа до 13-то столетие. От тогава разбирането е изгубено и се прилагат други изрази, които обаче са още по-неразбираеми. Навън светлината се намира в етера, но ние имаме етерната същност в нас. Светлината въздейства върху етерното тяло. Но с тази светлина, която е в нас, влизаме в отношения не само при събуждането, а като заобикаляме тази светлина, се включваме във външната лъчаща светлина. Така е също с външния, действащ в света химизъм. Също така се включваме във всеобщия миров живот, в жизнения етер и всичко е непосредствено…317.47 и сл.
* * *
…В момента, когато излъча нещо идващо от моето астрално тяло в етера, който изпълва цялото световно пространство, ми се отговаря не етерно, а астрално. Така че навсякъде в обширното етерно море аз предизвиквам с моята собствена дейност нещо подобно на собствената ми астрална същност. Какво е това, което в етерността се намира като отражение? Аз взимам тебешира, ръката ми се движи надолу-нагоре. Етерният образ протича отгоре-надолу. Това е истински насрещен образ, отражение. Всъщност е астрален образ, но само един образ. Онова, което се предизвиква чрез този образ, е днешният реален човек. Науча ли се да гледам назад в земното развитие, ми се представя следното: Имам днешното състояние на Земята. Назад отивам до етерната Земя. В нея още не намирам това, което е произлязло от мен в обширния етер. Трябва да отида още по-назад и стигам до още по-ранно състояние на Земята, в което Земята е била астрална и е същата като моето собствено астрално тяло. Това същество трябва да го търся в далеч изминали времена. Но когато се връщам назад в развитието на епохите, наистина не е по-различно от виждането в пространството на отдалечен от мен предмет, например една светлина, която лъчи дотук. Това, което е същото като моето астрално тяло, е съществувало в прадревни времена, но и сега още съществува там. Времето не е престанало да съществува, то е още там. И както светлината в пространството свети чак дотук, така в настоящето действа това, което лежи в далеч изминалото време. Всъщност цялото развитие във времето е все още тук. Не е изчезнало това, което някога е съществувало и във външния етер и е подобно на собственото ми астрално тяло. Там стигам до нещо, което съществува в духа и превръща времето в пространство. Не е по-различно, когато например кореспондирам надалеко чрез телеграфа; така кореспондирам, когато взема тебешира и създам един образ в етера, т.е. с това, което отдавна е отминало за външното съзерцание…234.38 и сл.
* * *
…Също както имагинативното познание е засилване на душевния живот, така интуитивното познание се състои в това, че в душевния живот учим чрез мощни волеви импулси сами да предизвикваме нещо, което можем да наречем отдръпване на етерното тяло от физическите процеси. Когато узнаем как духовно-душевната същност тъче в етера, ни става ясно, че това тъкане, тази дейност на духовно-душевната същност в етера е независима от процесите във физическото тяло, от раждането или зачатието до смъртта. По този начин е възможно истинско самоиздигане до безсмъртното в човешкото същество… 66.171
* * *
…Във взаимодействието между вътрешния и външния етер имаме в определена степен външната граница на дейността на етера изобщо върху човешкия организъм. Защото това, което се намира в нашето етерно тяло, въздейства върху организма например предимно в растежа. Тогава то действа изграждащо и формиращо като постепенно организира организма ни така, че той да се нагоди към външния свят по начина, по който виждаме развитието на детето. Но това вътрешно формообразуващо и изграждащо навлизане във физическото тяло чрез етера трябва да стигне до определена граница. Ако надхвърли тази граница чрез болестни процеси, настъпва това, че живеещото и работещото в етера, което обаче трябва да остане в етерността, се прехвърля във физическия организъм. Това, което следва да се изживее само вътрешно като представа, се проявява като процес във физическото тяло. Тогава става халюцинация. Халюцинацията и имагинацията се изключват една друга, разрушават се взаимно… 66.172 и сл.
* * *
…Общият жизнен поток се нарича прана. Тя тече като вода, но е формирана, както водата се изсипва в някакъв съд, във физическото тяло (физическото тяло да се разбира като система от формиращи сили), така се говори за етерно тяло… 95.155
* * *
…Както вдишваме и издишваме въздуха, така нашето етерно тяло вдишва и издишва светлина. И като вдишва светлина, то преработва светлината в себе си, както ние преработваме въздуха физически. Етерното тяло вдишва светлина и я преработва в мрак, а в този мрак то може да приеме като своя храна мировия тон (звук), който живее в хармонията на сферите, и също жизнените импулси. Но това, което приемаме така като наше етерно тяло, слиза долу при нас в определени времена от ширините на Космоса. Днес още не е възможно да се посочат обстоятелствата как човешкото етерно тяло слиза надолу по пътищата на светлината, когато то бива насочвано по определен начин чрез звездните констелации. За да се обясни това някога, хората трябва да се издигнат на по-висша морална степен… 171.206
Извадките са предоставени он Нели Хорински