ДВАНАДЕСЕТТЕ СВЕТИ КОЛЕДНИ НОЩИ
И НЕТЛЕННОТО ТЯЛО
За тези, които са следили статиите ми през последните няколко години, ще знаят, че много е писано за Плутон, особено във връзка с Големия съвпад на Сатурн и Юпитер по Коледа 2020 г. и разположението му в звездното тяло на Стрелец, продължаващо до 2024 г. През 2020 г. както Юпитер, така и Сатурн се срещнаха с Плутон в звездното тяло на Стрелец, преди да се съберат във Великия съвпад точно навлезли в Козирог, само на няколко градуса от Плутон. От моята астрософска гледна точка това беше призив от страна на Космическите интелигентности за ново пробуждане за истинската природа на човешкото същество, дори една инициация за духовните същества в настоящия ни хипер-материалистичен свят. Това е едно световно съзнание, което застрашава правилната посока напред в еволюция на човечеството. Самият Голям съвпад беше и продължава да бъде велик призив от най-висшите сфери на световните еволюционни същества на Сатурн и Юпитер за ново благовещение за човечеството, тъй като този Гоям съвпад е потомък на Звездата на влъхвите, която бе първоначалното благовещение за променящото света събитие на въплъщението на Слънчевия Логос в земния свят в земна материална форма - в човешка форма.
Срещата на Плутон с тези велики планети ще ни предизвика към нова, революционна перспектива, проникваща дори в най-дълбоката воля, на истински човешкото, както това ни бе представено чрез преобразяващата сила на Христос в човешкия "аз" - дори до човешката телесната форма. Звездите на Стрелец, където Плутон се намира от години (той преминава в Козирог през 2024 г.), сами по себе си са образ на човешкото същество, долната част на животинското тяло, от която се появява човешкият торс/областта на сърцето, стремящ се с лъка си към далечна цел. Но Плутон притежава и тъмна страна, особено в нашите времена, която се разкрива във възхода на активността на третата враждебна сила - асурите, особено във връзка с техните основни атаки срещу човешкия аз и човешкото физическо тяло, или можем да кажем - човешката физическа форма, която е изразът на аза. Те се проявявиха най-вече в глобалното събитие Ковид19 и реакциите на световните правителства спрямо него. Те разкриват своята дейност по най-различни начини, които могат да се видят в низшета животинската деградация на човешкия живот, особено в преднамерените, дори носещи удоволствие, убийства и изтезания.
Днес наблюдаваме толкова много заплахи към духовния живот, способен да осъществи истинската природа на човешкия аз - този, който насочва лъка. Някои от тях са трансхуманизмът и биотехнологиите; политиката на идентичността, която ограничава човешкия Аз в тясна идентичност, обвързана с физическите качества като раса, пол, етническа принадлежност; и огромната поляризация и омраза между хората.
По тази причина изпращам тази статия (редактирана отчасти), която бях написал на Коледа, 2018 г. през Светите нощи, във връзка с човешката форма и нейната космическа природа. За тези, които са чели книгата ми или са гледали видеокурса, тази връзка на зодиака с човешката форма ще им е позната. Настоящите Свети нощи могат да ни дадат една действително голяма възможност да се вживеем дълбоко в темата за нашата истинска човешка същност, нашия истински Аз и неговият израз - човешката ни телесна форма, която е обща за всички хора. С това ще можем да засеем семето на едно вдъхновение, което по-нататък да получи своята реализация във Великденската имагинация за Възкръсналото тяло - картината на най-висшата реализация на Плутон, а именно преобразената воля и постигането на Духа Човек като наша бъдещата цел, на изцяло преобразената човешка форма.
Рудолф Щайнер описва взаимовръзката между човешката форма и аза по следния начин:
Нашият Аз има един единствен израз и това е човешката форма… С други думи, в цялата огромна област на нашия опит, това е човешката форма... преживяванията имат едно-единствено нещо - човешката форма - която е израз на човешкото същество. Това звучи тривиално, но в действителност е едно от най-важните изказвания, които могат да бъдат направени, и върху което е добре да се замислим и да размишляваме. (GA 137, Осло, юни 1912 г.)
И така, човешката форма е израз на нашето его, на нашия "аз". Тя е неотделима от него. По-нататък в тези лекции Рудолф Щайнер продължава да описва тази вярна човешка форма като описва човешката форма във връзка с голямата периферия на нашия слънчев Космос - дванадесеткратния зодиак.
Защо тези 12 Коледни дни представляват толкова огромна възможност? Защо 12 дни? Има една астрономическа основа, която може да послужи като портал към по-дълбоко духовно разбиране. Лунната година се състои от 12 пълни луни, по една във всяко съзвездие на зодиака. Всеки цикъл от пълнолуние до пълнолуние трае 29,5 дни, което умножено по 12 е равно на 354 дни - лунната година, - която е била основа за календарите на много от древните религии, за много от тях дори и днес. Слънчевият календар, разбира се, се базира на видимото преминаване на Слънцето през дванадесетте съзвездия и връщането му в същата точка след 365 дни плюс около 5 часа, което обяснява високосната година на всеки четири години. Следователно разликата между слънчевата и лунната година е около 12 дни. Допълнителен астрономически феномен е, че лунният и слънчевият календар, които имат различни цикли поради разликата в дължината си, всъщност се изравняват на всеки 33 години. Така че тук откриваме значимото Христово число 33 като ритмичен цикъл между това кога лунният и слънчевият календар съвпадат.
По този начин Светите Коледни дни представляват специално време, когато в продължение на дванадесет дни слънчевата година е, така да се каже, извън лунната година. Това са дванадесет дни, в които нашето съзнание може да има пряк достъп до слънчевите сили, без "филтъра" или намесата на сферата на лунното влияние. Можем да мислим това и в такъв смисъл, че лунната сфера е свързана с душевния свят и периода преди раждането, когато вплитаме душата си и духовната си космическа природа във физическото тяло и наследствените сили на Земята. Лунната сфера е свързана с нашето въплъщение в земното съществуване. Слънчевата сфера е тази сфера, която е входът от света на душите към истинския духовен свят. Тя съдържа дейността на висшите същества от Слънчевата сфера. Тези сфери могат да се разглеждат от много гледни точки що се отнася до тяхната дейност. Но в тази статия можем да се запитаме: Кои са слънчевите интелигенции, които са ни толкова достъпни в тези Свещени нощи? Това са Елохимите, наричани още Ексусиаи или Духове на формата. Те са съществата, които оформят и формират духовния живот и субстанция, която висшите същества предлагат на нашия слънчев космос и отвъд него. Когато мислим за Слънцето, не трябва да мислим само за огнения диск на небето. Това всъщност е най-малко духовният аспект на Слънцето. Истинското Слънце на Елохимите пронизва целия ни слънчев космос до периферията на зодиака на нашата слънчева система. Така че през тези свети нощи имаме специален потенциал по отношение на Елохимите, Духовете на формата и към формообразуващите сили като цяло. Именно през тези Свещени нощи семената, които сега спят в Земята, получават формите, които ще се развият като дървета, билки или трева. През тези нощи те получават своята истинска форма от космическите формиращи сили. И така, розата ще се разгърне в петолъчно цвете или лилията в шестолъчно цвете и т.н. Всички растения отразяват формите на небесата, които се отпечатват в семето през тези дванадесет дни като негов духовен генетичен код.
Но каква е, тогава, нашата човешка връзка с тези Елохими, духовете на формата? Как биха могли Коледните Свети нощи да се превърнат във все по-осъзната и обновена връзка с космическите сили на Слънцето, както и на голямото Слънце, което сега е обединено със Земята?
За да отговорим на този въпрос, нека започнем от началото.
В книгата Битие първите две глави разказват историята на Сътворението в могъщи образни картини. Но те разказват две различни истории за Сътворението. Нека се съсредоточим върху частите, които разказват за сътворението на Адам. В глава 1 се казва, че "Бог сътвори човека по Свой образ, по Свой образ го сътвори Бог; мъж и жена го създаде." Думата за Бог на иврит е в множествено число Елохим. Думата за човек на иврит е "А-дам", която означава човешко същество, а не просто човек в днешния ограничен смисъл на думата "пол". Всъщност в текста не се казва "мъж и жена", което предполага две същества, а по-скоро трябва да се преведе като мъж/жена, едно същество преди разделянето на половете. А думата "образ" на иврит може да се преведе и като "фантом", "представителна форма", "подобие".
Във втора глава на Битие също четем за създаването на Адам, но този разказ за сътворението е съвсем различен. "Господ Бог създаде човека от земната пръст и вдъхна в ноздрите му диханието на живота и човекът стана жива душа." По-нататък Битие продължава да описва създаването на жената като отделно същество, от реброто на Адам. Думата Господ Бог, използвана в глава 2, е еврейската дума Йехова или Яхве, а не Елохим, както е в глава 1. Този разказ въвежда "земната пръст", докато в първият разказ се говори само за "човека" като образ на Елохим.
И така, в глава 1 имаме разказ за Елохимите, духовете на формата, които създават Адам, един космически архетип Адам. В глава 2, в по-късен момент, когато е имало "земна пръст", имаме разказ за Йехова (или Яхве), богът на еврейския народ, създаващ Адам от земния прах и вдъхващ живот и душа в него. Кой е бил Йехова? Йехова бил водачът на Елохимите на Слънцето, във времето преди Земята, в своята космическа еволюция, да трябва да се отдели от Слънцето поради процеса на по-нататъшното й сгъстяване. Слънчевият свят на Елохимите бил прекалено разреден, за да поддържа Земята в нейния еволюционен ход, и затова се отделя от нея. Йехова обаче се жертва, за да остане със Земята. По-късно, когато Луната трябва да се отдели от земната сфера, Йехова се заселва в лунната сфера. Оттам той служи за отразяване на висшето Слънце за Земята. Той става лунното божество Елохим, докато другите Елохими останали Слънчеви божества. В този разказ наистина се съдържат големи загадки, тъй като в Йехова можем да видим ролята, която поема Луната в процеса на въплъщението ни, да служи на човешката еволюция. Можем да видим разликата между отразената светлина и чистата слънчева светлина. Можем да видим ролята на Йехова като бог на еврейския народ в задачата им да запазят наследствената кръвна линия чиста, за да подготвят евентуалния телесен съд на Месията. Това, разбира се, е задълбочено изследване, което надхвърля целите на тази статия.
Нека сега да продължим с нашата тема. Ако Елохимите, Духовете на формата, са създали Адам, космическата човешка форма, какво е естеството на тази форма и откъде идва тя? Рудолф Щайнер разкрива отговорите на на въпроса: Какво е основното значение на нашата човешка форма?
Но първо нека се върнем към Коледа и раждането на Исус.
Както в Битие има два разказа за сътворението, така и за Коледа има два разказа за сътворението, две родословия на Исус. В Лука ни се разказва за бедното семейство в обора, за раждането с животните и за пастирите, които идват да се поклонят на чистия младенец. Легендите разказват, че това дете в обора излъчвало светлина и проговорило веднага щом се е родило. В Матей имаме къща, в която влъхвите от изток идват да посрещнат царското дете, чието раждане са предвидили по звездите. В Лука родословието на Исус стига чак до Адам. В Матей родословието стига до Авраам. Но има една ключова разлика, която трябва да се отбележи и която е от съществено значение. Родословието в Матей следва линията от Давид до неговия син цар Соломон и по-нататък до раждането на Исус. Родословието в Лука също следва линията до Давид, но след това продължава с неговия син Натан до Исус. По този начин имаме два потока от предци, които се разделят след цар Давид. В исторически план в юдаизма е отбелязано, че Давид е имал няколко деца, сред които Соломон и Натан. Те са и двете деца, родени от Бат-Шеба. Тук бихме могли да развием цяла друга изследователска линия около мистерийните реалности, които стоят в основата на историята на Давид и Бат-Шеба. Но засега само ще отбележим, че и Соломон, и Натан са родени от Бат-Шеба и цар Давид. Но това дете Натан не се споменава никъде в Стария Завет, докато Соломон е добре познат като великия цар Соломон, автор на Притчи, който построил Храма. Соломон е носител на екзотеричната царска линия на Давид. Натан носи езотеричния свещенически поток, скрития мистериен поток. Това е една истина, която е валидна за цялата история - има екзотерична история и скрити езотерични реалности.
И така, кой е бил Натан и кой е бил този Исус, произлязъл от него? Има ли обозначена физическа кръвна линия и родословие за Натан? Или може би става дума за духовно родословие по линията на Натан в Мистериите? На иврит Натан означава "Той даде". Кой е "Той", който е дал? Името Натан също е палиндром, т.е. дума, която се изписва по един и същи начин напред и назад, което показва връзка с мистериите. Това е название на титла на инициати в мистериите. Натан историческо име ли е или е титла? Или е и двете? Вникването в същността на Натановия Исус може да помогне за решаването на този въпрос. Отново Рудолф Щайнер ни дава една представа, като описва природата на детето Натан. Той описва кога и как нашият човешки аз (т.е. форма) е започнал процеса на въплъщаване в земни тела, тялото "направено от земна пръст", и чрез което започва участието ни в "грехопадението", упадъка и отделянето на нашия аз, на нашата форма, от Елохимите, от "Бога".
Тези Азове, които оттогава насам продължават да се въплъщават, не са присъствали в хората на Земята. Те все още не са били отделени от субстанцията на онази йерархия, която първа е довела до появата на човешкия Аз: йерархията на Духовете на формата. ...Но когато в подходящото време човекът бил прехвърлен към физическите въплъщения на Земята, нещо било задържано. Известна азова субстанция не била вкарана в потока на физическите инкарнации… Вместо това, този Аз запазил формата, която човекът имал, преди да пристъпи към първата си земна инкарнация... Азът на Адам преди първото му въплъщение в плът. (GA 131, Карлсруе, октомври, 1911г.)
Детето Натан въвежда във въплъщение, за първи път, Адам от глава 1 на Битие, създаден от Елохимите, Духовете на формата. По-нататък Рудолф Щайнер описва как тази субстанция Аз/Форма, която е била задържана, е била поверена на грижите на най-светите Мистерии през атлантските и следатлантските времена, "съхранена в един важен Мистериен център, като в храм" (GA 131). Това е родословието на свещеническия род на Натан и свещените слънчеви Мистерии на Елохимите, които съхранили чистия човешки Аз, човешката некорумпирана Форма, в подготовка и готовност за въплъщението на Логоса. В екзотеричния Стар завет съдържанието е съсредоточено върху линията на потока на Йехова, подготовката на тяло чрез чистите кръвни линии на избрания народ на Израел. Но в Стария завет също има сведения за жреците на Слънцето, например в историята за Мелхиседек, който изнася хляб и вино и благославя Авраам. Това не е принасянето на кръвната жертва на евреите, а принасяне на символите на Слънцето - на хляба и виното. Имаме и двете свещени планини: Планината Сион и планината Мория. На планината Мория е построен Храмът в Йерусалим и е дом на първосвещеника садукей. Планината Сион е Слънчевата планина, където се съхраняват Слънчевите мистерии и на която се е състояла Тайната вечеря в "горната стая".
И така, какво представлява тази запазена човешка Азова форма - първият Адам, описан в глава 1 на Битие? Ако се върнем към цикъла от лекции от Осло, споменати по-рано, Рудолф Щайнер дава тази Форма, която в течение на еволюцията придобива все по-материална физикалност, но която също така съдържа първоначалния некорумпиран идеал. Това е формата на Зодиака. От 12-те сили на най-висшите йерархии, всяка със своето уникално качество, духовете на Формата изграждат цялата човешка форма, както е замислена от Създателите на нашата човешка еволюция. Символите на Зодиака днес са само един смътен образ на дейностите на могъщи космически Същества. Този първи Адам е същият Адам, познат в древния езотеричен еврейски традиция на Кабала като Адам Кадмон.
Хайде да изградим тази човешка форма. При това ви моля да имате предвид не просто физическото телесно изражение на зодиакалното съзвездие, но което е по-важно - динамичните качества и духовната сила на тази Форма, която всички ние споделяме като човешки същества. В действителност нематериалното физическо тяло е тяло от динамични сили. Точно както всички ние универсално споделяме човешкото "аз", така и всички ние споделяме универсалната човешка форма, в която не сме разделени на физически материални тела според раса, етническа принадлежност, пол и т.н. Илюстрацията по-горе в тази статия представлява изображение на тази архетипна човешка физическа форма.
ОВЕН. Ориентация към изправеност. Основно качество на човешката същност. Забележете как малкото дете се вълнува, когато се изправи. Това е радостта от зараждащия се опит на аза. Азовото усещане и изправянето на човешката форма вървят заедно. В символа на Овен виждаме също така линията на веждите и носа, насочена надолу форма и връзката с главата и мисълта. По този начин можем да изследваме и връзката на мисленето с изправеността.
ТЕЛЕЦ. Ориентация към речта, в широкия смисъл на думата реч, което означава изразяване на вътрешната ни същност в звучене, но не просто звук, какъвто може да издаде животното, а звук, който оформя смисъл, логос. Това еволюира във физическа реч, в която се крие зародишът на бъдещата сила на словото като творческа сила. Символът на Телеца показва областта на гърлото и ларинкса, включително ушните канали, които също са свързани с говора/слуха.
БЛИЗНАЦИ. Симетрия в широкия смисъл на думата, както я преживяваме сега в отношенията ни с лявото и дясното, и симетрията, отразена в телесната ни форма. Тя е нашето средство за ориентация във външната среда. В символа виждаме двете успоредни линии като дългия гръбначен стълб, който ни разделя на лява и дясна страна.
РАК. Затварянето в себе си, жестът в посока самоограничение. В първите три имаме
отношение към външната среда, но сега жестът се обръща към вътрешната с ориентация към затваряне в себе си. Това се отразява в гръдния кош, в гръдния кош, който е дом на вътрешните ни органи, на вътрешния живот.
ЛЪВ. Ритмична взаимовръзка между вътрешното и външното или активните вътрешни форми (органи), които имат както вътрешно качество, така и връзка с външната среда. Това е отразено телесно в органите бели дробове и сърце, които са едновременно вътрешни, но и силно свързани с външната среда.
ДЕВА. Истинската вътрешност. С Дева вече сме навлезли дълбоко в заграждението, във вътрешния свят на нашата форма и стигаме до вътрешните мистерии. Тук е мястото, където се извършват мистериите на транссубстанцията. В телата ни това е областта на храносмилането и червата и превръщането на материалните храни в живот и енергия за поддържане на съзнанието.
ВЕЗНИ. Тук сега отново се обръщаме навън в способността за равновесие в широкия смисъл на думата. В човешката форма имаме горна и долна част и балансирането между тях, за да можем се ориентираме към долния свят на ходенето, на крайниците. Във Везни има мощен праг или портал към по-долния човек. Физически това е тазовата ни област, ставата на кръста, която разделя горната от долната част на тялото ни.
СКОРПИОН. Продължавайки отново с връзката с външния свят, това е областта на размножаването от самия себе си. Тя е противоположна на Телеца и по този начин на тайните на сътворението, на словото и на прокреативните сили, които сега са физически изразени в телата ни с половите органи за размножаване.
СТРЕЛЕЦ. Силата на движение навън към околната среда, чрез волята. Тя е свързана телесно с бедрото и надлакетната част на ръцете, чрез които движим крайниците си напред/навън в околната среда.
КОЗИРОГ. Гъвкавост при среща с външната среда. Ставите в широк смисъл, отразени телесно в лактите и коленете. Те ни дават възможност да посрещаме околната среда не твърдо, а да се адаптираме и да я посрещаме гъвкаво.
ВОДОЛЕЙ. Срещата с периферията; точката на допир, разширена сега до периферията в най-широк смисъл. Това се проявява телесно в прасците и предмишниците. Това е областта, в която кръвта се доближава най-много до повърхността на кожата. Човек може да си представи как майката проверява топлината на бебешкото мляко в бутилката, като пръска малко върху предмишницата си.
РИБИ, които се срещат с периферията и я поемат. Тук вече работим с периферията, занимаваме се с нея, но по два много различни начина: единият когато срещаме и се придвижваме през околната среда - следваме пътя на съдбата си. Другият - чрез творческо поемане на околната среда, за да я оформим чрез ръцете.
Това е Адам, създаден от Елохимите. Това е човешката форма преди въплъщението в "земна пръст", и която с течение на времето е еволюирала и стигнала до нашето лично физическо тяло, носещо последиците от кармата на много прераждания. И все пак този първи Адам, Адам Кадмон, първоначалната съхранена Аз/форма субстанция, която се въплъщава за първи път в тялото на Исус, описано от Лука, и приема телесна материална форма в продължение на 30 години, докато Христовият Аз, идващ отвъд нашата Слънчева вселена, от Всевишната Троица, се съедини с тази форма. Ето ги Свещените 12 Коледни дни, представляващи едно единство, което след това се среща с 13-ия ден, Богоявление, когато Христос влиза в 12-кратната форма. Тогава 13-те дни са 12 + 1.
Това е кулминацията на Светите нощи и Богоявление, което води след това до Великденското събитие на Възкресението и новото нетленно възкръснало тяло. Това е същността на Великден и само по себе си цяло проучване. Нетленното тяло е възстановено за човечеството и е достъпно за нас сега чрез делото на възкръсване. И все пак това не бива да се разглежда само като възстановяване на първата форма на Адам Кадмон за човечеството, а на една изцяло нова форма, проникната вече от азовия живот в тялото, преобразено в новото нетленно тяло. Възкресението, а не кръстът, е символът на християнството. Именно делото, което е извън човешкото разбиране, представлява Християнството. То е възстановяването и осъществяването на истинското човешко същество, към което се стремим, като сега разполагаме със силата да постигнем тази цел.
И така, през тези 12 свети дни на Коледа слънчевата сфера е отворена за нас по начин, който не е възможен през останалата част от годината. Можем да използваме това време, за да размишляваме върху човешката форма, зодиакалната субстанция на човешкия аз, дванадесетократната периферия, която е израз на нашия Аз, "единственият и неповторим израз". След делото на Христос, можем да размишляваме върху това, което "даваме" на звездите чрез единението ни с преобразеното тяло, обитаващо в нас сега. Това "всъщност е едно от най-важните изказвания, които могат да бъдат направени, и едно над което е добре да размишляваме и да медитираме".
Пожелавам на всички вас да излъчвате спокойствие, за да размишлявате и медитирате в това специално време на Светите нощи.
Джонатан Хилтън
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова