Етерното тяло и духовният свят
…Чрез преорганизирането на етерното тяло е възможно да се възприеме духовният свят и да се знае, че човек сам произхожда от този духовен свят… 65.662
* * *
…Етерното тяло не е само жизненият принцип в човека, а същевременно е средство за подготовка за изживяването смисъла на вокализма на духовния свят… 156.77 и сл.
Етерното тяло и здравето
…Здравето е също така свързано с етерното тяло, както болестта с астралното тяло, а смъртта с аза. Така че излекуване, оздравяване означава възможността да се образуват противодействия в етерното тяло спрямо разболяващите въздействия, които произлизат от астралното тяло. Трябва да се действа от етерното тяло, за да се парализират силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси… 313.42
Етерното тяло и йерархиите
…Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати от сили на същества от висшите йерархии. Това обаче не пречи те да действат в съзнателния аз… 143.51
* * *
…Нашите физическо и етерно тяло, в истинската си същност, а не както ние, хората, засега ги познаваме, са образи не от нас, не от нашата реалност, а образи, бихме казали, на боговете, които се изживяват по начина, по който ние, хората, извършваме нашите дела, развиваме нашето физическо и нашето етерно тяло, и ги усъвършенстваме… 175.51
* * *
…При това, при което извършваме като работа в етерното тяло, девите (боговете) работят заедно с нас още по-интензивно, (отколкото в астралното тяло)… 93a.103
* * *
…В етерното си тяло имаме нещо от нас, което съдържа фината субстанциалност на човешкото същество, само че човек не може да я види, понеже е станал неспособен за това поради луциферичните и ариманичните влияния. В етерното тяло живее и това, което принадлежи към Слънцето. Там звучейки навлиза действащото в хармонията на сферите, което произлиза от боговете и се възприема зад физическата природа. Можем да кажем, че в етерното тяло живеят висши богове, сродни със слънчевите богове. Така разглеждаме физическото и етерното тяло като по-съвършени членове на нашето същество. Когато ги напускаме в съня, когато те отпадат от нас, са проникнати и протъкани от божествени същества… 123.246 и сл.
* * *
…Когато вечер при заспиване с нашия аз и с астралното тяло излизаме от физическото тяло, ангели, архангели и по-висши духовни същества навлизат в нас между заспиването и събуждането и оживяват нашите органи, докато ние сме навън. По отношение на етерното тяло не сме в състояние по време на будното съзнание да извършваме това, което трябва да се направи в него. То трябва да бъде изпълнено от съществата на висшите йерархии – серафими, херувими и престоли, и когато сме будни. Изобщо те винаги се намират в него… 228.64
* * *
…От съществата на втората йерархия – кириотетес, динамис, ексусиаи – се прави всичко (виж видовете етер), което действа в човешкото етерно тяло… 184.56
* * *
…При постоянното изживяване на етерността се запознаваме с това, което действа в мозъчната етерна част като амшаспандс от учението на Заратустра. С нашите понятия можем да кажем, че там опознаваме понятието за действащите архангелски същества, за това, което извършват в нас архангелите… 145.94
* * *
…Това, с което човек се съединява, когато при раждането си на Земята слиза от духовния свят, т.е. своето етерно тяло – което поема извънземните космически сили, – се създава през втория период от живота между смъртта и новото раждане от йерархията на архангелите. Важното, което човек получава чрез тази йерархия, е принадлежността към някоя група от хора на Земята. Ако човек следва да разгърне самосъзнание в земния си живот, той трябва да бъде откъснат от божествено-духовния свят, от който първоначално произлиза, в по-голяма степен, отколкото е степента, която се дава от самия божествен свят. Това става по времето, когато върху него действат архангелите, понеже тогава връзката с духовния свят не е повече така тясна, както по време на дейността на архаите (образуването на фигурата).
Луцифер и Ариман могат по-добре да се справят с духовните сили, които произлизат от архангелите, отколкото с по-мощните сили на архаите. От страна на луциферичните сили етерното формиране се прониква с по-силен стремеж към звездния свят, отколкото е щяло да бъде, ако хората останеха свързани с божествено-духовните сили, както е било първоначално. А чрез ариманичните сили физическото формообразуване е било проникнато повече от необходимото със земната тежест.
Поради това в човека е внесен зародишът за пълното самосъзнание и свободната воля. Но в този втори период, когато в него са действали различните йерархии от серафими до архангели, той е бил по-силно натъпкан във физическото и етерното тяло. Без луциферичното и ариманичното влияние въздействието на йерархиите би останало повече в астралното тяло и в аза. В своето натъпкване във физическото и етерното тяло духовните сили са преобърнати в тяхната противоположност. Вместо повече духовно диференциране, е станало диференциране в раси и народи… 26.190 и сл.
* * *
…Това, което променяме чрез нашето мислене в астралното си тяло от раждането до смъртта, се използва като материал и се преработва според по-висши гледни точки от ангели, архангели и архаи… 174a.136
Етерното тяло и азът
…Нашия земен аз, който сме придобили едва в течение на земното развитие, може да разгърне пълната си дейност и съзнание първо само във физическото тяло. В етерното тяло той ще се разгърне изцяло едва по времето на Юпитер, така че във всичко, което става в етерното тяло, не действа непосредствено същинският аз на човека … 158.136
* * *
…Ние напускаме в съня си с нашия аз пулсиращите сили на кръвта си и в тези пулсиращи кръвни сили навлизат същества от следващата висша йерархия. Ангели, архангели и архаи живеят тогава в същите органи, в които през деня в будното състояние живее азът… 228.64
Етерното тяло и имагинацията
…От задната посока – не е съвсем точно казано – в човека навлизат творческите сили. В началото на детството, когато човек още не може да мисли, те навлизат много мощно, по-късно по-слабо. Това е мисленето, което идва не от сетивния свят, а от целия Космос, идва от мировия етер, и което си присвояваме, когато слизаме от предземното съществуване в земното, което запазваме като надчовешко мислене до момента, в който се научаваме сами да мислим.
В този момент, когато се научаваме да мислим, в известна степен затваряме вратата към течащия поток на живота си за това подвижно мислене, за това развитие на човешките изграждащи сили в етерното тяло. Следователно в детството си ние затваряме вратата за творческите мисловни сили. Те обаче остават в нас, защото са ни необходими като растежни сили в първите години от живота ни, докато израстваме, по-късно като преработващи сили за храносмилането и за всичко, което поемаме в нас. Но ние не ги забелязваме. Забелязваме само това, което етерното тяло отразява от приетите впечатления.
Но чрез упражнения за концентрация и медитация се разкрива това, което в самите нас гради като сили от мировия етер. Тогава в нашето самовъзприемане забелязваме процеси, които протичат и във времето, и които не сме възприели чрез външни впечатления, а които текат само в една посока. Когато ги проследим до точката, където свършват нервите, където иначе имаме спомените от външните впечатления, получаваме не само образа на етерното си тяло, а и образ, представа за това как като човек стоим в целия миров етер. Ние се възприемаме като втори човек. Научаваме се да възприемаме как етерните сили се вливат и изливат навън, как всичко, което като универсална игра на мировите сили се намира навсякъде навън и навлиза в нас, е същото, което се намира в сенчестия образ на тъкането на мислите в нас… 84.81 и сл.
* * *
…Тайната по отношение на мисленето е, че това, което човек има в себе си в обикновеното мислене, е само сенчест образ на това, което представлява истинското мислене. Но истинското мислене пронизва света, то е като силова структура в света, а не само в човека… 84.83
Откъсите са предоставени от Нели Хорински