Рудолф Щайнер: Етерното тяло в контекста на космическото и земното (16)

Submitted by admin 2 on Ср., 06/07/2022 - 13:39
Етерно тяло

Етерното тяло на Земята

…Етерното тяло на човека е цялост, докато етерното тяло на Земята се състои от много природни духове, които се разделят на четири категории. Етерното тяло на Земята представлява живото взаимодействие на тези природни духове. Ако човек иска да го съзерцава с окултния поглед, трябва да остави физическия свят да му въздейства морално и чрез това ще се вдигне булото на физическия свят… 136.34

 * * *

…За окултиста природните сили не са нещо истинско, те са илюзия, майа, отпечатък на природните духове, които действат зад сетивния свят. Светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н. гравитационна сила, подемна сила, тежест и т.н. са възприятия в света на майа, в основата на които лежи светът на природните духове, етерното тяло на Земята… 136. 45 и сл.

Етерно тяло – изживяване

…Със засилването на душевния живот опознаваме, че по отношение на представите, мислите, които субективно извират като че отвътре и тиранично се налагат и витаят два до три дни, след това време човек действително се освобождава вътрешно, както иначе е свободен от обикновеното си тяло. Той научава какво представлява в своята душевност, че е този, който насочва представите си така, както насочваме ръцете или краката си, когато хващаме нещо или вървим с обикновения си аз.

Човек опознава иначе несъзнавания си висш аз, който се движи в света на мислите и представите както обикновеният аз се движи в телесния си живот, т.е. след два до три дни ние излизаме от субективността и навлизаме в обективността на душевния живот. Навлизаме в това, което не се владее от външните впечатления и което опознаваме тогава като това, което носи външните впечатления през целия живот между раждането и смъртта. Ние опознаваме етерното тяло. Само че то остава несъзнавано за обикновения душевен живот… 67.54 и сл.

Етерно тяло – изживяване в него

…Когато човек е въведен в етерното си тяло, узнава, че това етерно тяло, което сега носи, действително има дълга история, че то е било подготвяно дълго време.

Много дълго време преди да навлезе в съществуването чрез раждането си, човек сам е работил в духовния свят, в онзи свят, който се преминава между последната смърт и настоящото раждане, върху етерното тяло, което носи сега.

Той е започнал да работи върху това етерно тяло в момента, когато на тази физическа Земя е пристъпил най-старият му прародител, от когото е получил наследени качества след поредните поколения. Така преминавайки през собственото си раждане човек се учи да навлиза в онези царства, които прекосява преди да пристъпи в битието чрез раждането си. Това са столетия, през които той преминава до времето, когато в живота между последната му смърт и сегашното раждане е започнал да формира първообраза на етерното си тяло. В този момент в кръвта на отделния човек навлиза първият зародиш на качествата, които все повече узряват и все повече попадат под влиянието на етерното тяло, докато това етерно тяло стане готово да приеме чрез раждането качествата, изработени от самия човек…. 119.127

* * *

…Когато човек осъзнае етерното си тяло, по определен начин се събужда това, което живее във волята. Тогава изживяваме от кои истински дълбоки импулси следват нашите дела в света, изживяваме надсетивното зад нашата воля… 67.65

        * * *

…Когато човек напусне физическото тяло и в етерното си тяло има елементарния свят като свое обкръжение, се събужда поривът за преобразяване чрез прасобствената природа на етерното тяло. Човек иска да потъне, да се слее със съществата… 147.63

* * *

…Чрез силите на физическото тяло тази подвижност на етерното тяло само се задържа… 147.54

* * *

…Както при будното дневно състояние се създава потребност за сън, така в елементарния свят се събужда потребността човек да се намира в себе си, да изключи всичко, в което се е преобразявал. И след това, когато в елементарния свят известно време се е чувствал в себе си, след като силно е пожелал да е сам, тогава настъпва нещо, което може да се нарече ужасно чувство на самотност, изоставеност, което предизвиква копнеж да излезе от това състояние на желана изолация и отново да се събуди, да иска да се събуди за ново преобразяване… 147.63

* * *

…Това, което е развива като способност за преобразяване, при ясновидското съзерцание се изразява чрез разгръщането на лотосовите цветя. Каквото се изгражда като засилено азово чувство, представлява вътрешна стабилност, която може да се нарече елементарен гръбначен стълб… 147.63

* * *

…Когато човек използва етерното си тяло като орган, започва да възприема и съизживява живота на Земята, и тогава става член на това голямо «земно животинско същество»… 163.105

* * *

…Когато се говори за етерното тяло, трябва да се отдели една особена етерна част, която лежи в основата на главата. Това етерно тяло се чувства така – нагоре все по-малко се чувства и се изгубва в неопределеното, – че върху тази част от етерното ни тяло творчески са действали същества, които се сменят едно след друго по различно време, което се изживява от пролетта към есента.

Ние забелязваме, че върху частта от нашето етерно тяло, свързана с мозъка, времената са работили така, че етерният ни мозък в определено отношение е станал сложен орган. Същевременно той е бил изграждан от различни духовни същества, които разгръщат своите способности в последователни периоди. Става ни ясно едно понятие от едно много важно учение, разпространено в школите особено по времето на Заратустра. Това учение гласи, че етерното тяло на човешкия мозък постепенно е изработено от духовни същества от духовния Космос, наречени амшаспандс. И тези амшаспандс са действали, господствали са така, че се сменяли един след друг, първият през пролетта, вторият през пролетта и лятото и по-нататък до шестия и седмия. Така тази етерна част на човешкия мозък се формирала под въздействието на духове, които се сменяли в последователните периоди и изпращали в същото пространство своите етерни сили… 145.65 и сл.

* * *

…Окултизмът ни учи, че това е станало през древното време на Старата Луна. Не бива да се вярва, че тези духове действат като изграждащи сили и днес. Зародишите, които наистина са внесени от тези духове по време на Старата Луна, човек си е внесъл в земното съществуване, но понеже ги носи в своето собствено етерно тяло и днес – когато тези духовни същества вече нямат непосредствено влияние върху вътрешното етерно тяло в мозъка, – той чувства своето сродство с тях. Това е великото откритие, което човек може да направи в течение на езотеричното си развитие, т.е., че в течение на времето той изживява нещо като отпечатък на духовно дейни същества, които дори да имат днес други задачи, в миналото са били сътворците на нашето собствено същество.

По време на земното формиране, физическият мозък е създаден като отпечатък на това, което като един вид етерен праобраз се е развил чрез тези духовно-космични влияния по времето на Старата Луна. Нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, понеже тя наистина така се чувства, когато я възприемем при себе си и имаме чувството: там ти се отваряш навън към духовните светове и имаш връзка с духовните светове, които са винаги около и над теб… 145.67

 

Етерно тяло

 

* * *

…Тази схема изобразява вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло. За ясновидеца например, това не би се представило така, когато разглежда етерното тяло на някой човек, а то е вътрешното изживяване на етерното тяло… 145.70

* * *

…Когато човек действително започне да чувства етерното тяло, е така, сякаш чувства да плува в потока на времето. Но за етерната част на главата е така, като че в известна степен се чувства сякаш човек не само плува, а взима със себе си течащото време. В етерната част на главата се внася много от предишното време, внася се времето на Старата Луна. Който си изгради понятието за вътрешните изживявания, които бяха споменати като изживявания на темперамента, може да разбере, когато се казва, че окултистът, ако силно се концентрира върху тази етерна част на главата, винаги я чувства свързана с меланхолично настроение… 145.68

* * *

…По друг начин се изживява частта на етерното тяло, която принадлежи на средната област на човека. Усещането (предишното) се изгубва навън; това, което тук, в средата, е начертано като един вид яйцеобразна форма, се усеща отделено от другото. Който чрез езотеричното развитие стигне дотам да узнае в себе си диференцирания живот и за тази средна област в човека, има чувството, че в тази част на етерното тяло в известна степен той главно плува с потока на времето.

Поради това тази част се отделя от останалото и заема разнообразни нюанси между флегматично и сангвинично настроение. През пролетта например е повече един вид на придружаване в етерното тяло на потока на времето, към есента е като съпротива, като самозащита, отблъсване на потока на времето.

Трета част на етерното тяло се усеща така, че се чувства като изтичаща надолу в неопределеното, изчезва в Земята, но се и разширява. Това изживяване доста се модифицира поради това, че четвърта част от етерното тяло е ясно ограничена като един вид яйцеобразна форма, която човек поема в себе си.

От различните усещания във връзка с тези части на етерното тяло, човек постепенно усвоява такива усещания, че получава чувството, как вътрешното му впечатление за етерното тяло е подобно на това относно външната форма. И тогава етерното тяло се оцветява. Частта, която отговаря на главата, е синкава, или според вида на човека е синьо-виолетова, но надолу преминава постепенно в зеленикаво. Средната част има ясно жълточервен оттенък, а долната част има ясен червен до наситено червен цвят, който обаче се излъчва и често отива далеч навън.

Когато ясновидски се съзерцава отвън, силите, които са в тази най-външна аура действат като концентрират горната част и, когато съзерцава отвън, човек получава впечатлението, сякаш етерната част на главата съответства на формата на главата, като е само малко по-голяма. Средната част също. Колкото по-надолу се слиза, толкова по-малко е така. Но поради това, че силите взаимодействат, когато се съзерцава отвън, се получава впечатлението сякаш етерното тяло има до определена степен един вид формата на физическото тяло, но излиза извън физическото тяло. В долната част чувството за съответствието между физическото и етерното тяло постепенно се изгубва. Настроението относно долната част на етерното тяло се усеща като холерично. Ако долната част на етерното тяло е особено силно изградена, се появява нещо друго, т.е. физическото тяло в тази област е недостатъчно развито.

От това следва, че при изявени холерици, които в живота се проявяват като такива, анатомичното изследване на някои органи, които в тази част отговарят на етерното тяло, показват един вид недостатъчност (недоразвитост). Разгледайте анатомично Наполеон и ще бъдете изумени от това, което ще ви се представи като доказателство… 145.69

* * *

…Физическото тяло е предимно пространствено тяло, етерното тяло е предимно времева същност. И такава скица, каквато е показана тук, е всъщност илюстриране в пространството на протичащия във времето и взаимодействащ с времето живот на етерното тяло. Понеже животът на етерното тяло протича във времето, затова изживяваме времето с етерното си тяло, т.е. изживяваме външния поток на събитията във времето.

Този, който преминава през езотерично развитие, скоро ще разбере, че съществува сродство между етерното му тяло и това, което протича във външния етер, че така да се каже, той застава срещу духовете на сутринта по различен начин, отколкото пред духовете на обяд и тези на вечерта… 145.74 и сл.

* * *

…Сутрешните духове ни въздействат така, че тогава се чувстваме импулсирани в етерното си тяло за дейност, която повече клони към разума, към разбирането. Човек може да премисли изживяното и в спомена да обсъди и прецени наблюдаваното.

Към обяд силите на преценката постепенно отслабват. Човек чувства как вътрешно работят импулсите на волята. Дори когато към обяд започне, така да се каже, да е по-малко продуктивен по отношение на външните работни сили, отколкото сутрин, вътрешно повече работят волевите сили.

А към вечерта повече се проявяват продуктивните сили, свързани с фантазията. Така духовните същества, които изпращат силите си в жизнените етерни условия на Земята, се различават и по отношение на своите задължения… 145.75

* * *

…По време на зимата човек все повече ще чувства чрез езотеричното развитие, че с вътрешното си етерно тяло не е така затворен в себе си, както през лятото, а че се свързва с непосредствения дух на Земята…145.76

* * *

…Човек се учи да чувства, че през лятото трябва да мисли, да изработва мислите си. Не инспирациите, те идват от това, което е във вътрешността, в независимото етерно тяло.

През зимата обаче човек е по-лесно инспириран с мисли, отколкото през лятото, така че човешкото мислене през зимата действа повече като инспирация, различно от лятото. Следователно точно това човешко мислене протича през зимата по-лесно, така че само навлиза в известни отношения.

Именно това съизживяване на външната етерна същност става все по-чувствително, колкото повече човек напредва в езотеричното си развитие. И когато изобщо развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както първо потиска сетивното възприемане, постепенно да изключи мисленето и да премине към конкретно образно мислене. От мисленето трябва да премине към мисълта и след това да изостави и мисълта.

Но когато човек е постигнал празното си съзнание, той чувства как живото мислене в него слиза надолу и същевременно се стопява това, което досега е постигнал като свое мислене със собствените си усилия. Той се чувства особено оживен от мисли, които навлизат в него като от непознати светове.

Интелигентността, която си е изработил вътрешно чрез силата на преценката, разумността, която е земно благо, изчезва. Той стига до състоянието да не я цени особено много, защото постепенно чувства да проблясва в него една дарена от боговете мъдрост. Насреща на тази дарена от боговете мъдрост човек става все по-смирен. Горд и високомерен е той само по отношение на самопостигнатата мъдрост и така наречената интелигентност.

Човек чувства с потока на времето да изтича или да се излива живот. А потокът на мъдростта е нещо, което приижда насреща му, когато той плува с времето, като насрещен, вливащ се в него поток и в това вливане действително чувства – образно казано – че приема протичащите във времето потоци, които навлизат през главата и се изливат в тялото му… 145.76 и сл.

* * *

…Постепенно това става определено изживяване. Човек не се чувства вече в пространството, защото се научава да чувства етерното тяло, което е времева същност, чувства да се движи с времето, но и научава да се среща, така да се каже, с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, идват насреща му от бъдещето и го даряват с мъдрост.

Тогава той чувства, че може да приеме тази мъдрост само ако така продължи езотеричното си развитие, че да изпитва спокойствие и самообладание спрямо това, което донася бъдещето, т.е. това, което ни носи всяко изживяване.

Ако все още придружаваме нашите изживявания със симпатия и антипатия, ако още не сме се научили да приемаме кармата сериозно, т.е. това, което ни пресреща да го приемем и спокойно понесем, тогава още не можем да изживеем онова своеобразно усещане на прииждащата насреща ни мъдрост.

Защото изпълнените със светлина потоци на мъдростта вливащи се в нашето знание се диференцират само при спокойното изживяване. За това ни прави способни промяната на етерното ни тяло, която става при правилното езотерично развитие, когато се научим да приемаме своята карма в равномерно протичащия поток на изживяването… 145.79 и сл.

Извадките са предложени от Нели Хорински