…След като след смъртта си човек духовно става все по-голям и по-голям, той може – понеже в етерното тяло субстанцията на целия Космос е концентрирана в сърцето, – да предаде на Космоса цялата си карма. Това, което е взето от Космоса и е станало етерна формация, което в сърцето се е концентрирало и е станало като есенция, иска отново да навлезе в Космоса. Човек се разширява в целия Космос… 212.124
* * *
…Когато астралното ни тяло всяка сутрин при събуждане навлиза във физическото и етерното тяло, то трябва да се адаптира към това, което се е запазило от физическото и етерното тяло през предишната инкарнация, тогава човек среща това, което е станал. Астралното тяло никога не навлиза в етерното тяло така, че да се ползва от етерното тяло на сегашната инкарнация. Но след смъртта го прави. Тогава то така се свързва с етерното тяло, че чувства, усеща какво се е получило като извод, като резултат от току що изтеклия живот. И когато етерното тяло се отделя след няколко дни, в астралното тяло остава резултатът от живота, поради това, че то го е изживяло в етерното тяло по време на 2-4 дни (след смъртта) и го е поело от него. След това то се нуждае от по-дълго време, за да преобрази изживяното така, че да може да се внедри в един нов земен живот… 163.114
* * *
…След като е изминало известно време след смъртта, което трае само няколко дни, главната част на етерното тяло отпада като втори труп. Остава обаче екстракт от етерното тяло, който се пренася и съхранява за всички бъдещи времена. В този екстракт от етерното тяло се намира като в есенция всичко, което е навлязло в него от, например, един разгулен живот или това, което човек е приел като резултат от правилното или неправилното мислене, дела и чувстване. Етерното тяло го съдържа и човек го взима със себе си през времето на новото раждане.
Когато при раждането си човек отново навлиза в битието, есенцията на предишното му етерно тяло е нещо, което отново се влива в новото му етерно тяло, прониква в изграждането на новото етерно тяло. Така човек има в етерното тяло на новото си съществуване резултатите от това, което е изживял в предишния си живот. И понеже етерното тяло е строителят на съвсем нова организация, след новото раждане всичко това се отпечатва във физическото тяло… 120.67 и сл.
* * *
…Затова може да се каже, че нашето етерно тяло е оформено от астралното ни тяло… 93.211
* * *
…В първата част от надсетивния си живот между смъртта и новото раждане човек работи върху външния свят и постепенно се вглъбява в себе си, и накрая формира от общността на света на животинските групови души отделните органи на вътрешния си организъм. В последния стадий от своето развитие там, той навлиза в областта на планетните сили. Става зависим от това във външния свят, което живее в движенията и констелациите на планетите. Чрез това обаче човек подготвя етерното си тяло… 207.125 и сл.
* * *
…Когато в земното развитие преди отделянето на Луната човек завършвал живота си между смъртта и новото раждане и се приближавал отново към Земята, се нуждаел от сили, чрез които да може да подреди етера около себе си, около своите аз и астрално тяло под формата на етерно тяло. При приближаването си до земното битие той е получавал тези сили от Луната, която тогава се намирала в Земята. След отделянето на Луната човек получава силите, от които се нуждае, за да образува новото си етерно тяло, от намиращите се извън Земята лунни сили на отделилата се Луна. Така че непосредствено преди навлизането си в земния живот човек трябва да се обърне към това, което лежи в лунните сили, т.е. към нещо космическо, за да образува етерното си тяло.
Това етерно тяло трябва така да бъде образувано, че в определена степен да има вътрешна и външна страна. Когато човек формира външната страна на етерното тяло, се нуждае от силите на светлината, защото етерното тяло е образувано, редом с другите си субстанции, предимно от нахлуващата светлина от Космоса. Но слънчевата светлина не е подходяща за това. Необходимо е това, което свети от Слънцето към Луната, т.е. рефлектиращата от Луната светлина, която е съществено променена. Но цялата светлина, която идва към нас от Луната, която изобщо се излъчва в Космоса от Луната, съдържа силите, чрез които човек е в състояние при слизането си да образува външната страна на етерното си тяло.
А всичко, което се излъчва духовно от Луната, когато има новолуние, изпраща в Космоса силите, от които човек се нуждае, за да образува вътрешната страна на етерното си тяло. Луната е проникната навсякъде от духовност, тя съдържа много духовни същества, като например живелите на Земята не във физическо тяло, а в духовна форма, древни праучители на човечеството, които напускат Земята заедно с Луната, преселват се в Космоса и там създават един вид лунна колония.
Целият ни живот обаче зависи от духовността в Луната, от начина, по който намиращите се на Луната същества съглеждат света наоколо от своята лунна гледна точка. Всичко, което се случва на Луната, се случва и за да може човек правилно да получава силите, от които се нуждае, за формирането на етерното си тяло. Всичко това зависи от резултата на наблюдението, което извършват съществата, живеещи, така да се каже, на Луната и които наблюдават наоколо подвижните звезди на нашата планетна система… 233a.140 и сл.
* * *
…Поради това, че лунните същества могат да съзерцават в посока към Марс, човек получава възможността да организира в етерното си тяло способността за говора. Поради това, че те могат да наблюдават Меркурий, човек получава способността да концентрира движението в етерното си тяло. Това, което пронизва човека със способността за мъдрост, знание, се получава чрез изживяванията на лунните същества с Юпитер. Което пронизва като обич и красота душата на човека, се получава от изживяванията на лунните същества с Венера. А чрез наблюдението на лунните същества на Сатурн се дават силите за етерното на човека тяло като вътрешна душевна топлина. А това, което трябва да се задържи, да се отблъсне в известна степен, за да не пречи непосредствено на образуването на етерното тяло преди слизането на Земята, произлиза от Слънцето… 233a.144 и сл.
* * *
…Към Слънцето се е поглеждало като към нещо, което по отношение на етерното тяло има нещо разтварящо, нещо разрушаващо. В мистериите се знаело, че не бива от етерното тяло да произлизат сили, които да се приемат от слънчевата същност, а те трябва да произлизат от човешката природа, от аза и астралното тяло. Само върху тях трябва да въздействат слънчевите сили… 233a.147
* * *
…Силите, които се разиграват във физическото ни тяло, получаваме непосредствено от Земята. Но това, от което се нуждаем за етерното си тяло, не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които са стигали до нас между смъртта и ново раждане, когато се разширяваме в планетната система.
Човек, който внася там неморална душевна нагласа, не може да привлече правилните сили, когато по времето между смъртта и новото раждане преминава през меркуриевата сфера. Човек, който не е изградил религиозни импулси, не може да получи правилните сили от Венера и става така, че силите, от които се нуждаем в етерното си тяло, могат да атрофират. Тук виждаме как се осъществява кармичната взаимовръзка между следващия и предишния живот… 140.100 и сл.
* * *
…В земната епоха човек не е можел да допринесе нещо за етерното си тяло, което да го снабди с добри сили за следващата инкарнация. Но е имал едно наследство от времето на възникването на Земята. Докато е съществувало древното ясновидство, в човека още се намирали сили, които при смъртта още не били изчерпани, в известен смисъл резервни сили, чрез които етерното тяло можело отново да бъде изградено. Но смисълът на човешкото развитие е да отслабнат всичките сили и да се заменят с нови.
Днес наистина се намираме в точката на развитието, когато човек трябва да извърши нещо, за да може етерното му тяло отново да бъде изградено. Чрез всичко, което правим с обикновените морални представи, което правим с някоя религия на Земята, с религия, която е ограничена до един отделен народ, ние навлизаме в планетната система и извличаме оттам силите, от които се нуждаем за изграждането на астралното си тяло.
Но преминаваме през едно място, без да извлечем правилните сили, и това е Слънцето. Защото нашето етерно тяло трябва да извлече от Слънцето силите, които са му необходими за новото изграждане. В предхристиянските времена е било така, че когато човек се издигал нагоре в духовния свят, той взимал със себе си част от силите на етерното тяло и тези резервни сили му помагали да извлече от Слънцето това, което му било нужно за новото изграждане на етерното тяло в новата инкарнация.
Сега е различно. Човек все повече остава недокоснат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното, за да подготви етерното си тяло, като внесе в душата си това, което може да извлече от Слънцето сили за новото изграждане на етерното си тяло, той преминава недокоснат от силите на слънчевата сфера. Това, от което се нуждаем тогава в душата си, за да премине душата плодоносно през слънчевата сфера, можем да го получим само от общото, което се влива в човешките религии… 140.51 и сл.
* * *
…Окултизмът ни посочва как – ако позволим чрез това, че донякъде чувстваме реалността на Христовия импулс, – в душата ни се излива нещо, което ни помага така да преминем през слънчевата сфера, че етерното ни тяло отново да ни бъде правилно дадено за следващото въплъщение. Ние правилно приемаме науката за духа едва когато имаме дълбоко разбиране за Христовия импулс. Само така нашето етерно тяло ще бъде силно и мощно при навлизането ни в новото въплъщение. Етерните тела все повече ще дегенерират, ако хората не знаят нищо за Христос и мисията му за цялото земно развитие… 140.58
* * *
…Това, което в един и същ земен живот става само бавно, т.е. преминаването в етерното тяло на нещо, което първоначално се намира само в астралното тяло, става кармично от едно въплъщение в друго по следния начин: Който се е постарал да преценява морално правилно и в този си стремеж може би е бил подкрепен и от нещо друго, в следващия си земен живот получава плодовете за това старание като заложба за етерното си тяло, като един вид навик, устройство на характера. Това, което сега живее в астралното тяло, в следващия живот става собственост на етерното тяло… 96.108
* * *
…Субстанцията на етерното тяло не е трайна. Тя се обновява както физическата субстанция, макар формата и структурата ѝ да остават същите под закрилата на висшия аз. При смъртта тази субстанция се завръща в етерния свят. Следващите въплъщения всеки път изграждат ново етерно тяло и това е причината защо физиономията и формата на тялото при различните въплъщения са различни… 94.75
* * *
…За обличането с етерно тяло при въплъщението не могат повече да се грижат лежащите в него собствени сили, а човек се нуждае от помощта на определени духовни същества, които трябва да съдействат. Има духове (наречени махарайас 95.49) от ранга на народностните души, които съдействат при консолидирането на етерното тяло на новата душа. Тези същества правят така, че човек е проводен до определен народ, който е най-подходящ за него. Това етерно тяло не е напълно подходящо вече и всички дисхармонии в живота произлизат много често от това, че човек не може сам да си изгради етерното тяло от своите собствени сили. Това пълно съвпадение ще се постигне едва на много по-късна степен от развитието на Земята. Обличането с етерно тяло става с такава бурна скорост, каквато не можете да си представите при физическите условия. И след това още по-висши същества завеждат човека до тази родителска двойка, която може да му даде подходящата субстанция за физическото тяло… 100.70 и сл.
* * *
…Етерното тяло е етерно прераждане на етерното тяло на съвсем друга личност, съвсем не същата, в която азът е бил въплътен преди това. Същото можем да кажем и за астралното тяло. Когато навлезем във висшите светове, за да изследваме някой човек по отношение на предишните му същности, там отделните потоци се разделят и водят в различни посоки, и ние стигаме до много сложни процеси в духовния свят… 114.33