Етерно тяло – тяло на движението
…Етерното тяло, като лежащо в основата на физическото тяло, има един вид картинен образ, макар и да е образ, намиращ се в непрекъснато движение … 193.95
* * *
…Етерното тяло не е форма, а тяло от движение. Ритмичните вътрешни движения на етерното тяло се проявяват когато се отпечатат във физическото тяло, или по-добре казано, те стават видими във физическото тяло.
Ние се опитахме, доколкото вече се прояви в настоящето, да извадим навън чрез евритмичните движения това, което азът причинява като движения в етерното тяло. Опитахме се да се противопоставим с тази евритмия на Ариман. Защото чрез това, че Ариман е дошъл в света, етерното човешко тяло така се е втвърдило, че не е могло да развие евритмията като естествена способност. Хората щяха да евритмизират, ако Ариман не беше втвърдил така човешкото етерно тяло. (Сега) то може да ги внесе (движенията) само в белите дробове и ларинкса, като прокарва въздуха през тях. Така се получава говорът и пеенето.
Когато човек пее или говори, в тона и вокализирането винаги се проявява всъщност спектърът на целия човек. Това, което чуваме е тонът, вокалът. Това обаче, което се възприема от ясновиждащото съзнание, е всъщност един цял човек в определена форма на движение…161.15 и сл.
Етерното тяло – образ
…Когато си представите растежните сили от вътрешната страна, проникнати от това, което лежи в основата на спомените, т.е. етерните движения, които, от една страна, се издигат и стаяват нагоре чрез вътрешното преработване на хранителните вещества, издигащи и стаяващи се чрез движенията на човека, в конфликт с това, което слиза надолу от сетивно възприетото, превръща се в представи и се отклонява в етерното тяло за съхраняването на спомените, когато си представите това вплитане отгоре и отдолу на това, което трепти надолу от представите и което се изкачва от хранителния процес и растежа, тогава ще получите жив образ на етерното тяло… 206.131 и сл.
Етерно тяло – изграждане и еволюция
…«В началото беше Словото» – това е началото на нашата еволюция. Словото прониква, както звукът прониква материята на Стария Сатурн и всички същества се намират в трептенията на тази сатурнова материя. Представете си като сравнение звуковите фигури на Хладний. Твърдите тела постепенно са се формирали от тези трептения. На Старото Слънце се присъединява етерното тяло и одухотворява част от формите, породили се на Стария Сатурн. Одухотворените форми се издигат до един вид растително съществуване…96.242 и сл.
* * *
…Когато наближава Лемурийската епоха, това, което днес е физическо, е било в най-гъстите си части всъщност в етерна форма, това означава, че силите на днешното ни физическо тяло са били разтворени в етерното тяло. Тогавашното етерно тяло е имало именно такива сили, че когато те се сгъстяват според собствената си природа, водят до днешното физическо тяло. 129.167
* * *
…Духовният свят и физическият свят са своеобразно свързани, защото всичко физическо е само един вид сгъстено състояние на духовността. Както ледът е сгъстена вода, така физическото тяло и етерното тяло са сгъстявания на астралното тяло…56.97
* * *
…Цялото човешко тяло е съставено от части, които са породени от това, че първоначално недиференцираната маса се разделя в различни органи, след като първоначалното астрално тяло отделя различни части и тези намиращи се около него отделени части пораждат картинни образи, като се оглеждат в него. Тези образи стават в него сили и формират неговото етерно тяло. Това означава, че астралното му тяло се диференцира чрез тези разнообразни образи. В съставеното от тези части етерно тяло от своя страна се сгъстяват етерни части и се поражда физическото диференцирано тяло. Всеки такъв физически зародиш, от който тогава се оформят органите, същевременно образува един вид център в етера. Междинните пространства между центровете са изпълнени с етерна материя. Нека си представим тялото така съставено от десет части.
Тези десет части, които си представяме като схема, образуват тялото чрез своето сродство, те са отпечатъци на останалата природа и са зависими от това, колко силно са свързани. В тях имаме степени на сродството с отделните части. Докато те се държат заедно, тялото остава единно, а ако степента на сродството престане, частите се разделят и тялото се разпада. Понеже по време на земното развитие ние сме отделили най-разнообразни формации, частите в етерното тяло са свързани само до известна степен. Човешката природа е отпечатък на отделените същности. Докогато същностите водят отделно съществуване, дотогава и частите на физическото тяло имат отделно съществуване. Ние живеем само докато сродството на силите отслабне и престане. Мярката на времетраенето на живота ни се обуславя от това, доколко същностите около нас се търпят… 93a.173 и сл.
Етерно тяло – пораждане при въплъщението
…Ние сме обгърнати от етерния свят, от който непосредствено преди да слезем в нашето физическо въплъщение, се взима човешкото етерно тяло. Човешкото етерно тяло се взима от общия миров етер, който се намира навсякъде. Този общ миров етер е носител на мислите. Всичко, което съществува като мисли, се намира в живо състояние в мировия етер и никога не се отстранява от мировия етер по време на живота между раждане и смърт, никога, а всичко, което човек има в себе си като запас от живи мисли, той го поема в момента, когато слиза от духовния свят и формира своето етерно тяло. В това, което изгражда и организира в човека, се намират още живите мисли… 317.29 и сл.
* * *
…При детето ясновидецът възприема, как през първите дни и седмици от развитието му то е обгърнато от мощно действащи сили, които принадлежат на етерното тяло. Знаем, че при днешния човек то има същата големина както физическото тяло, но при детето то се простира далеч извън физическото тяло, особено около главата. И тогава тази работа на силите е особено динамична. Тя изглежда като игра на светлина и е прекрасно да се види как дадени сили от тялото се издигат от долу нагоре, как отгоре, от врата, от всички страни лъчат надолу и там, където е въртопът на косите, се излъчват в динамична игра и тя става астрално-етерна светлинна игра в етерното тяло на детето, като в течение на времето постепенно се изгубва.
В тази светлинна игра лежат силите, които сътворяват физическите свързващи части в мозъка. Мозъкът се формира едва във времето, когато детето вече е родено и то от една духовна субстанция. Когато наблюдавате детето в първите седмици на живота му, можете да видите как сякаш в една прекрасна драма работят заедно четиридесет до петдесет силови потока – от тях се състои светлинното тяло. Това светлинно тяло постепенно прониква в мозъка на детето.
Етерното тяло на детето е отначало навън и обгръща главата съвсем примитивно, то е обгърнато от едно светлинно тяло, от което черпи силите и след това постепенно навлиза в главата на детето, засяда вътре като сложен етерен организъм. Душевността първо си е формирала жилище, в което след това живее… 109.165
* * *
…Това етерно тяло, което се изгражда от Космоса, в момента, когато първоначално се свързва с физическата организация, има в себе си силите, които после нямат значение за физическата организация, оловните сили (Сатурн), калаените сили (Юпитер). Само изглежда, че човекът не е микрокосмос, понеже няма някои вещества като физически субстанции. Субстанциите, които липсват в човешкото физическо тяло, са най-важните за конституцията на етерното тяло, така че те се намират в етерното тяло, преди то да се съедини с физическото тяло, т.е. оловните, калаените, меркуриевите (живак) сили и т.н.
Идва времето етерното тяло да се съедини с физическото. Другите същности, разбира се, също така. В минимална степен по време на ембрионалното време, но във висша степен, когато се появи дишането, т.е. при раждането, тогава, когато се появи истинското външно дишане, се случва следното: Етерното тяло се съединява с физическото. Всички сили, които етерното тяло има извън присъстващите във физическото тяло, преминават в астралното тяло и етерното тяло поема силовите форми, които физическото тяло преработва в себе си.
Следователно етерното тяло извършва много значителна метаморфоза, като приема съдържанието, конституцията на физическото тяло и предава на астралното тяло своята собствена конституция, своето сродство с обкръжението на човека.
Астралното тяло е интимно сродно с това, което човек може да знае. В мига, когато започнете например да приемате не само теоретично, а действително вътрешно преработено лекарско знание, в този момент оживявате в себе си това съдържание, което астралното тяло вече го има, само че то остава несъзнавано, и също това, което представляват отношенията с обкръжението… 316.60
* * *
…При раждането ни получаваме етерното си тяло като особено съвършено създание. При раждането ни нашето етерно тяло проблясва вътрешно и просветва от много имагинации, които идват към него от големия Макрокосмос. То е прекрасно отражение на Макрокосмоса. И това, което човек може да си изработи по време на живота като възпитание, знание волеви и душевни сили, когато остарява между раждането и смъртта, се извлича от това етерно тяло…159.286
* * *
…Етерното тяло действително е един старец, ако можем да употребим думата «старо» и «младо», когато се раждаме, защото тогава то е изцяло сбръчкано и така малко, че пасва само за нас. Когато стигнем до нормална възраст и по-късно умрем, тогава това етерно тяло се е подмладило толкова, че можем да го предадем на целия свят и навън то отново може да действа като младо. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло става все по-младо… 166.98
* * *
…Етерното тяло е старо, когато се раждаме, то става все по мощно и по-младо. И буквално е истина, че когато започваме да получаваме бръчки по лицето, тогава нашето етерно тяло разцъфтява… 180.222
* * *
…Без човек да възприема постоянно нещо ново – и то не само да го приема пасивно, като само го допуска до себе си, например, в концертната зала, в театъра, или при лекции – той старее в душата си. Трябва да се възприема по друг начин, така че човек наистина да има чувството в душата си, че узнава нещо ново, че се преобразява, отнася се към това, което възприема, както го прави детето… 180.224
* * *
…Когато слиза от духовния свят, човек се обгръща в известен смисъл със своето етерно тяло. Това етерно тяло, което се формира в човека, е в известна степен един свят за себе си. Но може да се каже, че е един образен свят. В своята периферия то изглежда като нещо звездно, а в долната си част като нещо, което повече или по-малко сякаш е копие на Земята. Да, то съдържа дори един вид копие на слънчевата и лунната същност. Извънредно важно е, че когато при слизането си в земния свят извличаме етерните си сили от всеобщия етерен свят, ние поемаме в етерното си тяло един вид копие на Космоса. Ако бихме могли да отделим човешкото етерно тяло в момента, когато човек се свързва с физическото тяло, бихме имали една сфера със звездите, със Зодиака, Слънцето и Луната, много по красива от това, което може да се формира изкуствено, механично. Тези конфигурации на етерното тяло остават налични, когато през ембрионалното време човек все повече се сраства с физическото си тяло. Те малко избледняват, но остават налични. Остават до седмата година, до смяната на зъбите. И в това детско етерно тяло все още може да се съзре тази мирова сфера.
Със седмата година, със смяната на зъбите формациите, които се виждат в етерното тяло, започват да стават в известна степен лъчисти, докато преди са били по-скоро звездоподобни. Искам да кажа, че звездите се разтварят в човешкото етерно тяло, превръщат се в лъчи, които в човека имат тенденцията да се свържат. Всичко това става постепенно и бавно по време на целия период от смяната на зъбите до половата зрялост.
При половата зрялост се стига толкова далеч, че когато тези лъчи са се слели, вътрешно формират един вид собствена организация, собствена етерна организация. Лъчите избледняват. А това, което се концентрира в средата става особено живо. И по времето на половото узряване с него се свързва физическото сърце с кръвоносните съдове. Действително това, което се е концентрирало по времето на половата зрялост е етерното сърце. Дотогава човек също има етерно сърце, но го е получил като наследство чрез силите, които се намират в ембриона. Когато човек се насочи с етерното тяло към физическия организъм, чрез силите на физическото тяло се формира също един вид етерно сърце … 212.113
* * *
…Това етерно сърце, което човек има в детска възраст, постепенно отпада и се замества от етерното сърце, което представлява концентриране на цялата мирова сфера, е наистина образ на целия Космос. Как получаваме своето собствено етерно сърце, наистина е нещо, което по отношение на етерната същност може да се сравни със смяната на зъбите. 212.116 и сл.
Извадките са предложени от Нели Хорински