Етерно тяло и ариманичните същества
…Ариманичните същества искат да консервират Земята с нейното битие, искат да съхранят Земята и хората на Земята. Намиращите се неправомерно на Земята лунни, венерини и меркуриеви същества се опитват по времето всъщност на всеки сън да дадат на човека едно етерно тяло от земен етер. Това почти никога не им се удава. Ако на такова ариманично същество наистина се удаде, когато човек спи да му внесат постепенно такова етерно тяло, след смъртта си той би могъл да остане в етерното тяло. Обикновено етерното тяло се разтваря няколко дни след смъртта. Но в такъв случай постепенно ще се породи един етерен човешки род. Така Земята би могла да бъде консервирана.
Сред твърдите и водните земни формации действително имаме армия от същества, които искат до края на земното битие постепенно да превърнат голямо количество от хората в етерни призраци. Онези болести, които не идват от външни влияния, а се пораждат от вътрешността на човека, са свързани с това, че когато ариманичните същества почти са постигнали някой човек да приеме освен своето обикновено етерно тяло още едно етерно тяло, той е от хората, които при събуждане внасят етерна телесна закономерност във физическото и нормалното си етерно тяло, и с това внасят също болестни предразположения. Чрез тези болестни предразположения правомерните венерини, меркуриеви и лунни същества се противопоставят на вредното влияние на неправомерните… 219.51 и сл. (виж двойника)
Етерно тяло – етерна обмяна
Както вдишваме и издишваме въздуха, така етерното ни тяло вдишва и издишва светлина. То вдишва светлина, преработва я в тъмнина и в тази тъмнина може да поеме като своя храна мировия тон, който живее в музиката на сферите и също жизнените импулси. Това обаче, което поемаме като наше етерно тяло, идва до нас в определени времена от ширините на Космоса… 171.206
Етерно тяло при атлантците
…Тогавашното физическо човешко тяло е било повече или по-малко като днешното, но етерното тяло е било извънредно голямо. Тази разлика се е проявявала така, че можем да различим четири различни типове. Тези четири типични образа са били такива, че една част от хората е била от единия тип, друга от другите. Останали са четири имена за различните типове. Това са имената на апокалиптичните животни: бик, лъв, орел и човек. Не е съвсем правилно, ако си представим, че тези образи приличат на днешните животни, но чрез впечатлението, което се създава, те напомнят на впечатлението, което се появява от съответните днешни животни… 106.45
Етерно тяло – съхраняване
…Понеже Сим (синът на Ной) е бил избран за родоначалник на един народ, той е получил съвсем особено етерно тяло. Такъв родоначалник е имал етерно тяло, което, бих казал, може безбройно да се умножава и така се е разпределяло сред всички членове на семитския род като копие, като отпечатък, като част от етерното тяло на този родоначалник. Въпреки това етерното тяло на Сим е запазено (сравни Мелхиседек). Това етерно тяло се запазва дълго време, но накрая условията се променят и това етерно тяло вече не е подходящо, затова се разтваря в мировия етер.
Трябва да съществуват особени условия, за да може етерното тяло да се умножава. Човек е самостоятелен всъщност само със своя аз (при другите съставни същности взимат участие различни същества). Когато такова етерно тяло се предава на друг човек, тогава слизат висши същества – аватари. Чрез такива същества-аватари се умножава въпросната част. Без това никога не може да се умножи такава същност (като етерното тяло).
Вишну и много изключителни брахмани са такива същества. Едно етерно тяло, което е постигнато чрез различните инкарнации, може да бъде съхранено като оригинал, който се умножава чрез копия, отпечатъци. Етерно тяло, което се съхрани като оригинал, се нарича нирманакая, а етерно тяло, което произлиза от умножаването му, от разделянето му на части – дхармакайя… 109.287
Етерното тяло – разтваряне
…Когато след смъртта етерното тяло се отдели, за известно време то запазва формата на физическото тяло. Може да се види като призрак, намиращ се в близост до гроба или някъде другаде, където въпросният човек е бил. То има тенденцията да остане в близост до физическото тяло… 96.179
* * *
…Човешкият живот всъщност се състои от такива части, че винаги можем да кажем, че имаме чувството как в продължение на три дни дадено изживяване се влива, вплита се в етерното тяло. На следващият ден нещо изживяно се влива с един ден закъснение. И така, по отношение на етерното си тяло, човек изчерпва дадено изживяване едва след два до три или четири дни.
Когато човек премине през портата на смъртта етерното тяло се отделя от физическото – това никога не се случва по време на земния живот. Всичко, което в продължение на два, три или четири дни е било вплитано в етерното тяло, се разтваря в освободеното сега от физическото тяло етерно тяло. И това разтваряне трае толкова дълго, колкото е траело вплитането, вливането.
Имагинацията, която правилно може да преценява, показва как това, което постепенно е преминало в етерното тяло, се задържа чрез съпротивата на физическото тяло. Отдели ли се физическото тяло при смъртта, в първите дни се вижда как вплетеното в него преминава във всеобщия космически етер и отново се разтваря. И това изживяване на разтварянето на събраното съкровище на спомените, се изживява от човека в продължение на два до четири дни.
Можем да го наречем изоставяне на етерното тяло, но това изоставено етерно тяло е всъщност уголемяване на спомените, те изгубват триизмерността си и стават двуизмерни, стават изцяло образни. И след като човек е преминал през портата на смъртта, в продължение на 2-4 дни – време, различно за отделните хора, – пред него се появява цялата панорама на живота му, протичаща в живи картини… 227.158 и сл.
* * *
…Чрез трите сили: силата на изправения стоеж, действащата в говора сила и силата на мисленето, частите на човешкия труп постепенно навлизат в Универсума. Тези три сили, които по време на физическия живот, когато като хора стоим на двата си крака, са обединени, сега тези сили се освобождават разпръсват това, което тук е било задържано във форми. И това, което наричаме етерно тяло, ги последва… 181.207
* * *
…След смъртта между това, което е същинската човешка индивидуалност, която се отделя от етерната същност и тази етерна същност остава връзката, която представлява взаимодействие (между тях). Най-ясно това се забелязва, когато чрез духовно обучение човек става способен да общува с мъртвите. Тогава определен начин на това общуване може да се състои в това, че мъртвият първоначално пренася това, което иска да сподели на останалите тук, във физическия свят, върху етерното си тяло. Защото само чрез това, че той го пренася върху етерното си тяло, в известен смисъл записва нещо в етерното си тяло, става възможно за нас, докато се намираме тук, във физическото тяло, да имаме възприятия от мъртвите… 168.183
* * *
…След известно време етерното тяло се разтваря в силовите течения на жизнения етер… 94.75
* * *
…Неговото разтваряне не означава, че е изчезнало в нищото, а че се връща в царството на архангелите. Те имат претенции върху него, защото потапят част от собственото си същество в земното човешко царство и чрез това конституират чрез човешкото етерно тяло неговия живот. Можем следователно да кажем, че от човешкото етерно тяло нещо преминава в царството на архангелите… 205.232
* * *
…Проникнали ли сме етерното тяло с истинска, правилна благочестивост и то се разтвори в общия миров етер, предаваме на Космоса едно етерно тяло, което е проникнато с благочестивост и това се отразява благодатно на целия свят. Ако обаче сме неблагочестиви, материалистични, тогава освобождаваме едно етерно тяло, което действа разрушително, вредно при разтварянето си в общия миров етер. В степента, в която сме помъдрели, служим на себе си макар и не непосредствено, но и на света, защото благочестивостта се предава на целия свят. Благочестивостта регулира силите и правилното диференциране на етерното тяло… 127.83 и сл.
* * *
…Когато като ясновидец наблюдаваме някой човек след смъртта му, който е имал груб чувствен живот, забелязваме, че е необходимо дълго време, докато етерното му тяло се разтвори. При един идеалист разтварянето става по-бързо. При окултния ученик или при посветения се наблюдава, че етерното тяло почти не се разтваря… 94.150
* * *
…В живота между смъртта и ново раждане непрекъснато съзерцаваме това, което като етерно тяло е включено в общия духовен свят. Ние винаги го наблюдаваме, то принадлежи към външния ни свят. Това, което в етерното ни тяло е принадлежало към вътрешния ни свят, отсега нататък принадлежи на нашия външен свят. Ние го съзерцаваме. И е важно, че можем да го съзерцаваме, защото чрез това ни става разбираемо сродството в духовния външен свят между това, което сме вплели в него и целия духовен външен свят.
(След камалока) човек е вплетен в един изпълнен с мъдрост свят. Докато тук, на Земята човек търси да постигне с усилия мъдростта, там се намира изцяло в светлината на мъдростта. И тази мъдрост, в която се намира, го зашеметява. Тя би го зашеметявала и по-нататък, ако той не е могъл да вплете това, което по време на живота си внася в етерното тяло като мъдрост, познание. Така се потиска невероятната пълнота на светлината на общия миров етер и човек започва да разбира какво протъкава, одушевява и одухотворява света в общия миров етер.
За сметка на това, което човек отдава в своето етерно тяло на мировия етер, в живота си след смъртта той се обвива в това, което наричаме дух-себе, манас. Духовнонаучно това е сега външна същност. До него достига неопределен етер, който го обвива с един вид дух-себе, манас… 168.44 и сл.
* * *
…Не напразно между смъртта и Въскресението на Христос Исус минава толкова време, колкото време преминава при нас между изоставянето на физическото тяло и изоставянето на етерното тяло. За днешния човек след Мистерията на Голгота това е интимна връзка между него и живота на Христос на Земята…176.292
Извадките са предложени от Нели Хорински