…Етерното тяло, което е носител на паметта е свързано по време на живота с физическото тяло по различни начини при различните хора. При някои връзката не е много здрава, при други е много здрава. Надарените с подвижно етерно тяло хора могат да имат две качества: гениална, лесно подвижна мисловна сила, която може да обединява много отдалечени перспективи. Такива хора не се задържат така лесно както другите от тежестта на физическото си тяло в дадените веднъж чрез живота условия… 57.358
* * *
…Както не живеем във физическата тежест на нашия организъм, а в подемната сила, в противоположната на физическата тежест сила, така е и при другите процеси при човека. Ние действително не живеем в това, което физиката прави с нас, а в това, което се издига над физиката. Наистина не живеем в процесите, които се възприемат като процеси, които са във външната природа, които в растителния свят изживяват своето съществуване, а живеем в анулирането на процеса на развитието на растенията. Това е много важно, когато искаме да направим връзка между човешкия организъм с неговото разболяване и растителните лекарства… 312.79 и сл.
* * *
…По време на съня, човек е с аза и астралното си тяло извън етерното тяло. Астралното тяло не работи в етерното тяло със своето оцветяване, а азът със своето формообразуване. То е оставено на собственото си изграждане. Това се изразява във факта, че етерното тяло се формира по време на съня по великолепен начин като отражение на Универсума.
Според своята същинска субстанциалност етерното тяло се приема от човека, когато той слиза от предрожденния си живот във физическия земен живот. Етерното тяло е съставено според това, как човек е живял между смъртта и новото раждане. По време на съня човек е всъщност изцяло спомен, първоначално от земния живот. От време на време до съзнанието на хората стига, че когато влизат в своето етерно тяло, те навлизат в едно море от картини, от образи, които се явяват и в съня.
Който обаче в това отношение си е направил труда при събуждането да наблюдава морето от образи, което човек същевременно прекосява при събуждането, ако наблюдава какво се изживява там, открива как целият земен живот се съдържа в това етерно тяло по време на съня. Човек живее и твори всъщност във всичко, което е преживял от раждането си. Но всичко това за етерното тяло е преформирано от страна на Космоса, от космични сили. И понеже сега нищо не навлиза от астралното тяло и от аза, затова етерното тяло излъчва това, което той е поел, включил е в себе си, получил е внесено при неговото раждане.
Етерното тяло на човека е лъчисто. Това излъчване на човека по време на съня наистина е нещо, което за земния свят представлява едно душевно излъчване на човечеството. Но вътре е включено като разрушаващо, увяхващо, убиващо всичко това, което изхождайки от своите лоши действия, хората са посадили в етерното тяло по времето на живота си чрез астралното тяло и аза.
Но Земята не би се справила със своето развитие, ако не ставаше това излъчване на човечеството. Ако на Земята никой човек не заспиваше, вегетативната сила на Земята щеше да умира много по-бързо, отколкото е сега в земния живот. Това, което човек поема в духовните светове между смъртта и едно ново раждане, през живота си отново го излъчва от етерното си тяло по време на съня в развитието на Земята. Сънят на човека има изцяло и космическо значение.
В тази дейност на етерното тяло по време на съня действа съзнанието на духа-живот (будхи) Това е същото съзнание, до което човек ще се издигне в бъдеще, когато нашата земна планета стигне в метаморфозата си до Венериното си битие…208.199
* * *
…Отвътре съзерцавано нашето етерно тяло изглежда като кръговрат, който протича назад от настоящото ни раждане до последната смърт…119.134
* * *
…Етерното тяло съзерцава от събуждането до заспиването кармата от предишния земен живот, а от заспиването до събуждането бъдещата карма… 181.289
* * *
…Простиращият се в целия свят етер със своите вътрешни процеси, с всичко, което живее в него, е същевременно субстанциалността, в която възприемаме, когато сънуваме. Както по време на будното ни състояние етерният свят е затворен когато физически възприемаме в обикновения живот, така и при обикновеното сънуване етерът, който е около нас, е невъзприемаем. Само онази част от етерния свят се изправя пред нас, когато сънуваме, която е нашето собствено етерно тяло, така че с астралното тяло и с аза същевременно съзерцаваме назад, откъдето в съня сме изтръгнати. Всъщност процесите в нашето етерно тяло са тези, които на някое място повдигат булото си, когато сънуваме. В това етерно тяло постоянно се намират всички спомени. И това, което е слязло дълбоко надолу в подосновите на душата, което не се издига в съзнанието ни през обикновеното дневно съзнание, по някакъв начин винаги се намира в етерното тяло … 154.10
* * *
…По правило халюцинациите се предизвикват от това, че със своя аз и с астралното си тяло, които са във физическото тяло, човек въпреки това в известна степен може да види една отделена част от етерното си тяло…154.11
* * *
…Много по-трудно е да се преработва етерното тяло, отколкото астралното, понеже е по-трудно то да се проникне. Тази непроникваемост е отчасти плод на човека, доколкото произлиза от предишни негови дела, отчасти обаче е плод и на други по-висши същества, които са участвали в изграждането на етерното тяло. Колкото повече човек работи в етерното тяло, толкова повече той ще става това, което се нарича един религиозен и мъдър човек. Будхи се нарича това, което се поражда от работата на аза в етерното тяло и човек, който е стигнал дотам, се нарича хела, таен ученик. В определен момент ученикът на науката за духа осъзнава предишния си земен живот… 94.158
* * *
…Това, което човек е преработил в мъдрост, се преобразява в ритъм и навлиза в етерното тяло. Това, което от астралното тяло като вибрации се внася в етерното тяло, е безсмъртно. Затова човек отново намира тези части от етерното си тяло при прераждането си. Това, от което човек се нуждае, за да допълни тези частици от етерното тяло, определя трайността на пребиваването му в девахана. Когато човек е преобразил цялото си етерно тяло, вече не се нуждае от девахана. Така е при силно развитите ученици на науката за духа. Това се нарича отказване от девахана. Даден човек може да се остави да работи върху етерното тяло, когато сме сигурни, че той не може да внесе нищо лошо в останалия свят, иначе би внесъл своите лоши инстинкти в света. При хипнозата е възможно хипнотизираният да поеме лошите инстинкти на хипнотизатора и да ги внесе в света. Практикуването на черните магьосници се състои в това, че те си създават желаещи помощници. Ако нещо лошо навлезе в етерното тяло, то застива и остава там… 93a.26 и сл.
* * *
…Можем да наблюдаваме частично излизане на етерното тяло. Когато притиснете или ударите някое място от тялото, се появява особено чувство на бодеж, и се казва, че мястото е изтръпнало. Ясновидецът може да възприеме встрани изместената част на етерното тяло като копие на физическото човешко тяло. Така например при падане, съответната част на етерното тяло се изблъсква от удара при падането и макар това да става само моментално, се освобождава споменът, понеже етерното тяло в такъв момент е свободно от физическата материя, която е пречка за свободния спомен. В смъртта с пълна сила се появява панорамата на спомените, понеже цялото физическо тяло се напуска… 108.54 и сл.
* * *
…Етерното тяло се увеличава, когато се освобождава от физическото тяло… 159.283
* * *
…Ако духовните светове изведнъж се появят пред хората, те ще изживеят духовно разтърсване поради разхлабването на етерното тяло и не биха могли да ги разберат. Днес вече е възможно човек да притежава съзнание за духовните светове, но когато не го е постигнал, тези светове се отразяват в него и това се проявява като нервност, неврастения и патологичен страх от болести… 102.135
* * *
…Днес вече има хора, които имат етерни тела, много по-слабо свързани с физическото тяло. Това разхлабване на етерното тяло е правилно само когато човек е поел в себе си толкова много от различните прераждания, че, когато отново излезе навън, етерното му тяло носи правилни плодове от физическо-сетивния земен свят, плодове, които са подходящи да бъдат включени в етерното тяло, което става все по-самостоятелно. Колкото повече представите, които човек има във физическия свят, са по-духовни, толкова повече той поема в етерното си тяло. Всичко, което в сегашното наше земно битие човек има като утилитаристко мислене, механични и индустриални представи, които служат само на външните му потребности, на външния му живот, е неподходящо да бъде включено в етерното тяло. Но всичко, което той възприема като художествени, етични, естетични и религиозни представи – всичко, което може да бъде потопено в сферата на мъдростта, изкуството и религията – изгражда в етерното му тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано… 102.211
* * *
…Етерното тяло е силовият носител, импулсаторът на всичко, което става във физическото тяло. То не снабдява със сили физическото тяло, когато се намира напълно в него, а трябва постоянно да се грижи за него. То ще трябва да се грижи за него и когато някога отново се намира частично извън физическото тяло. Ако го оставите празно, не му давате нищо, няма да може да действа върху физическото тяло. Етерното тяло трябва, след като е преминало през физическото тяло, да спечели силите си във физическото тяло. Каквото там се изработва сред физическото тяло, придружава развитието и ако човек живее в бъдещите въплъщения в такива организации, където етерното тяло се освобождава до известна степен от физическото тяло, тогава той ще живее в съзнанието в известен смисъл като спомен в частично вече свободното етерно тяло… 113.134 и сл.
* * *
…Каквото човек може да даде, е това, което може да спечели чрез изживяването на Христос сред физическия свят. Каквото днес е във физическото тяло, излъчва сили навън в етерното тяло и то, ако същевременно се храни от това, което физическото тяло изживява от появата на Христос, ще получи сили отново да стане лъчисто и да има жизнена сила, за да поддържа физическото тяло в бъдеще. Въпреки че етерното тяло е проникнато от Христос, в неподходящ за него елемент то ще бъде увреждано и от своя страна ще действа разрушително върху физическото тяло.
Второто, което е необходимо, е това етерно тяло да се подготви, отново да получи светлината от царството на Луцифер. Човек трябва, докато преди е виждал Луцифер да се появява като вътрешно изживяване през булото на душевния си живот, така да се подготви, че да може да изживее в своето обкръжение Луцифер като космическа същност. От подземно божество Луцифер ще стане космично божество и човек трябва да се подготви да оборудва етерното си тяло с такива сили, че Луцифер да може да бъде плодотворен, подкрепящ елемент, а не разрушителен.
Човек изживява Христос и става способен в цялата природа на развитието, подготвен чрез духовнонаучното обучение отново да разбере светлината от царството на Луцифер, понеже човешкото етерно тяло може да получи съответните жизнени сили само чрез това… 113.135 и сл.
* * *
…Това, което човек изживява в целия си организъм по отношение на жизнения етер в него, в нашето време много повече, отколкото в гръцко-латинската епоха, се отделя от изживяваното в земния елемент. Поради това изживяванията в земния елемент позволяват чистото съзерцание на незабулените от хипотези прафеномени. И понеже жизненият етер се отделя, в него може да се изживее това, което прониква в хората с имагинации, коренящи се в надсетивния свят. Това става именно чрез разхлабването… 171.245
* * *
…Този земен елемент, преди всичко наличният в човека метален елемент, е бил силно свързан с жизнения етер по време на четвъртата следатлантска културна епоха… 171.259
* * *
…От третото столетие преди Христос насам се изгубва старата тясна връзка между етерната глава на човека и физическата глава. Но все още се е запазила вътрешната тясна връзка между физическото сърце и етерното сърце.
От 1721 година все повече се разхлабва взаимовръзка между физическото и етерното сърце. По-късно ще се разхлаби и връзката на други органи с етерната им същност. До 2100 г. сърцето напълно ще се освободи. Ще стане необходимо това, което при хората преди е ставало от само себе си, да се постига по друг начин, по пътя на духовния живот. Отделеното от физическото сърце етерно сърце ще получи правилното си отношение към духовния свят само ако човек се стреми към духовно знание. Само вярата именно от това разхлабване нататък ще бъде опасна, защото тази вяра, която иска да развие само едно наивно чувствено разбиране на духовния свят, материализира сърцето. Затова именно религиозните хора стават така ужасно материалистични в наше време… 190.122 и сл.
* * *
…В мозъка на човека има един участък, който започва да изсъхва. Това е участък, който работи днес с науката. В бъдеще все повече участъци ще умират. Но във всеки умиращ участък ще се влее Христовият импулс в човечеството и в края на земното развитие всички части, които иначе щяха да са умрели, отново ще бъдат оживени от Христовия импулс, който ще проникне тогава цялото етерно тяло, човешкото тяло ще се слее с него… 112.237 и сл.
* * *
…В бъдеще физическото тяло на човека ще става по-претенциозно, ще свързва все повече астралното и етерното тяло със себе си, така че човек ще навлиза съзнателно в духовния свят и ще възприема идеите, понятията, чувствата на духовния свят, както днес започваме да го правим в духовните движения. Човек сам ще развива мощни сили, които преди са вливани в него, в етерното и физическото му тяло, от йерархиите. Човек може, ако иска да остане господар на своето физическо тяло, в бъдеще да черпи сили от духовния свят по съзнателен начин, за да преодолее съпротивителните силови маси на етерното тяло, което е свързано с физическото тяло. Но затова в бъдеще ще се появява все повече ясна разлика между хората, които се съпротивляват да приемат духовните учения и познания, и такива, които волево и с интерес инстинктивно ще се стремят към духовните познания. При хората, които се съпротивляват, това все повече ще се отпечатва в техния образ. Те ще показват, че нямат власт над своите жестове, над физическата си същност, че тя навсякъде е по-силна от тях самите… 127.58
* * *
…Етерното тяло все повече се уврежда от човека всъщност само чрез лъжата и най-многото несъзнателно чрез заблуждението – защото днешният нормален човек няма много по-голяма сила за това. Но и тогава е възможно да се увреди само част от етерното тяло. Само че в течение на преражданията грешките, които човек сам е направил директно, продължават да действат във физическото и в етерното тяло. Тогава те се появяват като болести, като увреждания и болестни предразположения и във физическото тяло… 124.97
Идвадките са предложени от Нели Хорински