ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
лекция на д-р Инго Юнге, гр.Олденбург, Германия
Скъпи приятели,
Последния път тук говорихме за кармата на Прага. Разглеждайки различни гледни точки, ние се опитахме да развием собственото си разбиране за Прага. Рудолф Щайнер казва, че за духовно развит човек преодоляването на Прага става толкова лесно, колкото да съблече палтото си в коридора. За него раздялата с телесността вече не е смъртна загуба и човекът продължава да живее, както е живял преди. Този преход се дължи на факта, че човек в живота между раждането и смъртта е овладял съзерцанието на духовния свят.
Преди това човечеството постоянно е имало такова съзерцание, но съзнанието му е било притъпено. Историческият момент, когато съзерцанието на духовните светове е престанало, се намира в прехода от персийска към египетската култура. Това е времето на т.нар. Втори потоп - време на загубата на ясновидството.
Тогава слънцето прекосява Млечния път в точката на пролетното равноденствие, минавайки покрай близнаците Полукс и Кастор. Полукс обозначава разума, а Кастор обозначава разсъдъка.
Първоначално хората са нямали разсъдък. Той се появява у тях в началото на гръцката епоха, през 8 век пр.н.е. Точно по това време ясновидството престава и хората вече не могат да си спомнят живота, който са живели преди раждането. Хиляда години преди н.е. те имаха този спомен. Спомняха си как са живели с йерархиите в духовния свят.
Изгубвайки тогава тази памет, придобиват разум. С помощта на разума обаче сатанинските сили успяват да доведат хората до условията на нашето време. Властта на злото предполага наличието на разум. Разумът ни свързва с материалния свят. Разсъжденията са обвързани с материалното и предизвикват желанието да се обясни случващото се в света изключително от материална гледна точка. Но сега няма нужда от научен анализ на разсъдъка. Просто трябва да се вземе предвид неговата роля.
И така, разумът е заложен в човека с началото на епохата на Риби. Но това е нещо различно, различно от това, което гърците са имали в душите си. Разсъдъчната душа на гърците била дар от боговете. Древните способности на Атлантида са били предадени на гърците. И те не е трябвало да правят нищо за това. Не е трябвало да се стараят, за да ги спечелят и получат. Това е бил просто дар от боговете. Например, хората можели да запомнят и след това да повторят всяка дума от тричасова лекция. Човек можел да слуша „Илиада“ или „Одисея“ и да повтори всичко дума по дума. В онези дни било достатъчно посветените да разказват на своите ученици за тайните и те свободно запомняли всичко. А самото посвещение се състояло в това, че на човек било казвано онова, което днес научаваме благодарение на антропософията. Разбира се, с други думи и с други понятия, но по същество е било предавано това, което знаем за духовния свят.
Но времето минавало и хората вече не можели да запомнят всичко дословно. Това започва с римската епоха. След Голгота и пониженото съзнание хората вече не можели да си спомнят всичко. Тогава става необходимо ритуалите на посвещение да се запазят в писмен вид. Написано е Евангелието. Написан е и Апокалипсисът, в който от възкръсналия Лазар се говори за силата на Злото. Косвено той назовава датата на времето, когато Звярът ще се надигне. Когато никой няма да може да купува или продава без печата на Звяра. Вече говорихме за трите букви w w w, които имат числова стойност 666. Това е годината 1984. Апокалиптикът пише, че Злото ще се превърне във власт на насилието, но поради собствената си карма ще се самопреодолее и ще се самоунищожи.
Следователно борбата срещу него е неуместна. В същото време Злото трябва да се прояви, да покаже истинското си лице и да не се крие. Но има голяма опасност човек да се поддаде на изкушенията на Злото и това изкушение е свързано именно с факта, че ни е даден разум. Помислете само за света на манипулациите, за света на финансовите спекулации и политиката. В действителност обаче тази опасност от изкушение днес не е голяма. Тя заплашва само онези, които практикуват черна магия. Но тази черна магия има своите пипала и хората в техните дела може да не знаят какво всъщност правят. Въпреки че, разбира се, тя е опасна там, където с нея се занимават умишлено. Къде днес можем да видим съзнателното използване на черната магия? Навсякъде, където има парламенти, където има правителства, с изключение на отделни изолирани изключения. Властта в такива случаи умишлено се използва за поробване на хората.
Да погледнем Германия. Осемдесет милиона германци. Колко души са в Бундестага? Малка шепа, но мощна. А къде виждаме проявите на скритата черна магия? В психиатрията, в хипнозата, в кинезиологията и по принцип в цялата училищна медицина с цялата й химия. Тук се нахлува в същността на човека, блокират се метаболитните процеси, пречи се на неговото самолечение. Но там, където хората са умишлено измъчвани, измъчвани и убивани – това е свързано с властите и правителствата.
Ние обаче сме в началото на духовното развитие и затова днес ще говорим за Пазача на Прага. През 1840 г. човечеството преминава най-високата точка в развитието на разума и в същото време, без да разбере, преминава покрай Пазача на Прага. Така минаваме покрай Пазача, без да знаем кой е, как изглежда и дори изобщо не го забелязваме. Но той ни посреща всеки път, когато заспим вечер и се събудим сутрин. Той се грижи да не виждаме всичко свързано с нас и преживения от нас ден, защото би станало твърде непоносимо за нас. Не бихме могли да го преживеем. При раждането и смъртта човек минава покрай Пазача. Тук той също не го възприема.
Но през 19-ти век човечеството минава покрай Пазача и започва духовното му развитие. Космосът се отваря и дава на човечеството нови откровения. Тези откровения са дадени, например, отчасти на Блаватска, и изцяло на Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер като дете е имал възприятие за космическите истини, но търпеливо чакал подходящия час, когато Тъмната епоха ще свърши. И с нейния край и началото на 20-ти век той започва да преподава на хората антропософията. Преди това той пише есета за Гьоте и за философията на свободата, и не разкрива знанията си за Космоса.
Но човечеството минава покрай Пазача на Прага и върви по-нататък към големи промени. Известно е, че земната ни ос е подвижна и се движи като махало. За 25920 години се прави пълна обиколка по пояса на зодиака. Сега северната й част сочи към съзвездието Мечка. А през 2095 г. ще има смяна и вместо Мечка ще бъде Цефей. По това време човечеството ще се промени и старите му идеи за съвест, които са му служили 2000 години, ще бъдат заменени с нови. Хората ще могат да видят последствията от собствените си дела и действия. И това е свързано с факта как те ще почувстват Пазача на Прага.
Нашето време се характеризира с това, че силите на човечеството, които то е имало в продължение на хиляди години, стават самостоятелни. Ние, като троично същество, мислещо, чувстващо и волево същество, имаме три душевни сили. Тези сили са свързани с благоволението на боговете, но постепенно връзката им се разхлабва. Те са разхлабени /отвързани/ и стават независими. Сега самият човек е отговорен за свързването на тези сили в едно цяло. Каквото човек прави, трябва да има връзка с това, което мисли. Всеки от нас е изпадал в ситуация, когато търси нещо, което е оставил някъде, без да мисли. Тук се забелязва разхлабването на тези душевни сили – дела и мислене. Същото имаме и с чувствата си. Ние сме запознати с това как губим контрол над чувствата си.
Наскоро един лекар, който познавам, ми каза как бил на курсове за повишаване на квалификацията и бил единственият, който не е ваксиниран. А останалите започнали да му се подиграват, защото го мислели за страхливец. Те не разбирали, че някой може съзнателно да откаже ваксинация. И този лекар се почувствал ужасно след курса. Не му било лесно да се вземе в ръце, за да дойде на себе си.
Това, което един човек може да направи сега, ако медитира и се занимава с духовна наука, в един момент ще стане достояние на цялото човечество. Но това няма да бъде съзнателно действие. И когато се случи пълното отделяне на тези сили една от друга през 2095 г., човек ще се срещне с Пазача, имайки при това пробудено съзнание. Тази среща няма да бъде единствена, а доста честа. Рудолф Щайнер казва, че това ще е времето, когато поради епидемична лудост ще трябва да се строят домове за психично болни. Когато душевните сили не са свързани една с друга и човекът вижда Пазача през цялото време, без да разбира кого вижда и какво означава това демонично призрачно създание, той няма да може да го преживее и ще полудее. Всичко това ще бъде по-лошо от филмите за чудовища и филмите на ужасите.
Рудолф Щайнер описва пътя към Пазача в книгата си "Как се постигат познания за висшите светове". Той казва, че този път на посвещение е необходим за нас и е по-важен от всяко училищно образование, защото в момента е в ход третото появяване на Антихриста, който подготвя въплъщението на Ариман. Сорат е Антихристът, същество, което няма нищо общо с нашия свят. Христос го преодолява и побеждава на Голгота, но пълното му прогонване ще стане едва в епохата на Венера.
Затова Сорат се появява на всеки 666 години и действа. Но той действа само чрез хората. Особено са му подвластни онези хора, чиито душевни сили не са свързани помежду си. Преди всичко това са нашите политици - хората, борещи се за власт. Те са много близки до това същество.
Рудолф Щайнер ни показва начина да се противопоставим на Сорат и неговия удобен Ариман, свързвайки се с принципа на Христос. Но как Сорат успява да накара хората да се отрекат от принципа на Христос? Има само един единствен отговор на този въпрос: Това е човешкият разсъдък. Неговата умност и интелект. Разсъдъкът, присаден в човека от Ариман в началото на епохата на Риби. Този разсъдък служи на вярата и правдата на Ариман. Той служи на материализма, на неговата наука и пари. Той също служи и на Сорат. А нашата задача е този разсъдък да спре да бъде насочван към умността и към интелектуалността, а да стане част от сърдечното мислене. Ние трябва да приемем Христовия импулс и да бъдем в неговата среда. Поради тази причина днес говорим за Пазача на Прага.
Трябва да започнем да мислим за него. Сега живеем в Петата следатлантска култура. След това ще има Шеста култура – културата на братството. И след това седмата - войната на всички срещу всички. В нея всички, които са отдадени на Злото, ще враждуват помежду си. А тези, които са предани на Христос, ще имат свой собствен път. Тогава ще дойде времето на Седемте печата, когато човечеството ще получи духовно развитие. И в тази култура на Седемте печата ще се повтори голяма част от онова, което човечеството е преживяло в следатлантския период. Ще има повторения на индийската, персийската, египетската култура... Всичко, което човечеството е преживяло, ще се одухотвори, ще се преобразува и подобри.
Ние живеем на Земята, за да се учим и да овладяваме определени неща. След културата на Седемте печата астралното тяло на човека ще бъде пречистено. Много от онези, които са били на страната на Злото, ще се опомнят и ще последват пътя на светлината. А след времето на Седемте печата ще дойде времето на Седемте тръби. В края на това време всичко създадено в астралното тяло ще бъде отпечатано в етерното тяло. Тогава това етерно тяло може да бъде изоставено. В тази връзка Рудолф Щайнер говори за втора смърт. Тези, които бяха застанали на страната на Тъмнината, ще бъдат изгонени от Земята. Те ще обитават нов спътник на Земята и няма да могат да отидат с останалото човечество на Юпитер. След това ще бъдат на спътник в близост до бъдещия Юпитер. Ще бъдат пленници на собствените си действия. Цялата работа е в това, че трябва да вървим по правилния път до края на нашата Земя.
В книгата си „Как се постигат познания за висшите светове” Рудолф Щайнер описва характеристиките на нашата душа. Например, колко сме нетолерантни или обичаме да критикуваме, и други подобни. Той ни посочва възможности и начини за преодоляване на тези недостатъци. Ако сте последователни по този път на развитие, без да пропускате нищо, което означава да бъдете внимателни и да се съобразявате с всяка дума и всяко изречение, тогава нишките, които обвързват членовете на душата, ще се разхлабят. Тогава мисленето ще стане самостоятелно и човек ще бъде господар на своите мисли. Волята и чувството също ще станат самостоятелни. И когато благодарение на самостоятелната духовна работа нишките, които свързват душевните тела, се разхлабят, човек ще може да се яви пред Пазача на Прага. Рудолф Щайнер казва, че в този момент човек е обхванат от плашещ го ужас. Отнема много време и продължителна подготовка, за да не се пречупи под този смразяващ поглед.
Но човек има и възможността да се върне без последствия, когато за първи път види Пазача, види погледа му и осъзнае, че все още не е готов да го издържи. Когато все още няма достатъчно сили да носи отговорност за собствените си действия. След това може да продължи по-нататък пътя на собственото си вътрешно развитие. Тази вътрешна увереност, този вътрешен самоконтрол и спокойствие, връзката с Михаил и Христос, са необходими на човека за това изпитание.
Но когато човек се почувства готов да прекрачи Прага, тогава той получава нещо като вест от Пазача.
Рудолф Щайнер излага тази вест образно в своята книга. Неговият Пазач на Прага казва следното: „Добрите сили са те водили и придружавали по пътя ти. С помощта на кармата те следиха за това, че ти няма да се отклониш от правилния път. И когато злото те откъсваше, те следяха с помощта на кармата да можеш да уравновесиш всичко, което правиш. Всяка твоя лоша постъпка и всяка твоя грешка имаха своя отговор, свое противодействие. И всичко добро, което направи, те възнагради с щастливи преживявания. Силите на доброто те наблюдаваха и сега ще се оттеглят, така че ти сам ще си отговорен за всичко, което правиш. Отсега ще бъда до теб, за да знаеш по външния ми вид, когато чувстваш, когато мислиш или правиш нещо, дали те води към добро или зло. Всяко твое добро дело ще ме прави да изглеждам по-добре, а всяка твоя грешка ще ме обезобразява. Ще бъда твое отражение на това, което създаваш и причиняваш на самия себе си.“
Това ще трябва да премине човечеството като цяло. Но няма да разбере, че това е Пазачът на Прага. Всеки човек ще започне да го изживява от края на този век. Това е съвестта на бъдещето, когато Пазачите на Прага ще украсяват нашите добри дела и ще обезобразят всичко, което сме направили погрешно. Последствията ще станат очевидни.
Досега човечеството беше водено. Но сега работата върху себе си е отговорност на човека. Когато умрем, Пазачът на Прага ни държи в сферата на Луната, докато не видим целия си преживян живот. Благодарение на това имаме възможността внимателно да разгледаме целия си живот през очите на Ангела. Ние виждаме всичко, което сме направили и усещаме всички преживявания, които са имали хората, пострадали от нас. Това е вид обратна връзка. Благодарение на нея можем да решим да коригираме грешките си, знаейки какво трябва да коригираме или подобрим. Още в самото начало, веднага след смъртта, започваме да подготвяме кармата на нашия бъдещ живот. Виждаме всичките си грешки и всичките си заблуди, като ги възприемаме живо и непосредствено. Това е душевно и интензивно възприятие. След Камалока Пазачът вече не е с нас. Рудолф Щайнер казва, че все едно опаковаме всичките си лоши дела и ги оставяме зад себе си, докато се изкачваме към Девахана. А след Среднощния миров час отново се озоваваме в сферата на Луната, където избираме нашите майка и семейство. Там отново разопаковаме онова, което сме оставили, и отново виждаме Пазача на Прага. Той ни придружава към новия земен живот.
Скоро вече няма да можем да се отървем от него, ще трябва да работим върху него, да го разкрасим, противодействайки на нашите грешки. И когато човек попадне до мястото, където види Пазача и започне да работи с него, тогава онова, което прави, ще се получи по-добре. Така можете да си представите нещата. Например, вие сте недоволни от нещо и нещо силно ви дразни. Тогава започвате да забелязвате как се променя външният облик на Пазача. Той става уродлив. Обликът му ще развали негативните ни мисли или желанието ни да критикуваме. Затова е необходим самоконтрол над чувствата. Вместо гняв – съчувствие, а вместо критика - любов. Ние често правим нещо така, както на нас ни е удобно: Ще направя това утре, а не днес. Всичко може лесно да се види и следователно ще ни стане по-лесно да коригираме грешките си, защото те са отразени в образа на Пазача и не са прикрити.
С течение на времето, при интензивна и правилна работа върху себе си, външният му вид ще става по-красив и прекрасен. А благодарение на това ние придобиваме качествата и способностите, които цялото човечество ще придобие с времето. Ще станем ясновидци. И постепенно това ще се случи с всеки човек. Всеки африканец или всеки китаец в крайна сметка ще стане ясновидец.
Заблудите по отношение на ясновидството са широко разпространени сред антропософите. Мнозина искат да придобият ясновидство, да имат възможност да „подслушват“ какво се случва в духовния свят и какво правят боговете в него, как управляват съдбите на света. Такива ясновидци искат да бъдат.
Тази способност ще се появи в момента, когато човек започне да живее и работи заедно с Пазача, като се променя към по-добро. Тогава ще види духовния свят.
Когато работата с Пазача приключи, ще се появи втори Пазач.
Рудолф Щайнер нарича този втори Пазач - Големият Пазач на Прага. Подобно на първия Пазач, Големият Пазач се обръща към човека и го предупреждава за опасностите в по-нататъшния му път. Когато човек придобие ясновидство, когато е в състояние да види духовния свят, тогава започва истинската работа. Големият Пазач казва на човека, че това, което е станал сега, способността му за духовни доказателства, всичко това е станало възможно благодарение на неговия народ, семейство и учители. И ако ти си доволен, че имаш всички тези прекрасни възможности и спреш дотук, тогава развитието на света ще мине покрай теб, а ти ще останеш назад. Всичко, което ти е дадено и всичко, което те е направило това, което си, трябва да се принесе в жертва на олтара на човечеството.
Всичко, което можеш и умееш, всичките ти таланти и способности, трябва да използваш за развитието на света. Нищо, което имаш, не можеш да запазиш за себе си. Всичко, което ти е дадено, трябва да послужи за развитието на човечеството. „Погледни мен и погледни себе си. (думи на Големия Пазач към човека, бел.пр.) Не си постигнал много, достигайки най-долния Девахан. Няма да можеш да стигнеш до горния Девахан, ако останеш такъв, какъвто си. Трябва да отдадеш всичко, което имаш.“
Превод: Дорина Василева