По думите на Ханс Хаслер - дългогодишен антропософ и лектор, канен в България, една от причините за отключването на дементни процеси може да се търси и в употребата на химически медикаменти. Такова потвърждение има и от антропософския лекар и лектор д-р Инго Юнге, който казва, че особено противотемпературните средства, използвани по най-незначителни поводи още от детска възраст, са водеща причина за отключването на това заболяване.
При употребата на химически медикаменти, казва д-р Юнге, става формирането на фантом. Всяко химическо лекарство създава такъв фантом, който затруднява и пречи на правилната намеса на частите на съществото. Антипиретичните средства са сред най-лошите, тъй като те блокират Аза и са основна причина да отключване на деменция.
Най-общо казано химическите медикаменти са насочени към въздействие върху определени симптоми. Ориентирането към лечение на симптомните прояви третират фрагментарно едно заболяване, без да се има предвид истинската причина за проблема, която според антропософската медицина е заложена, най-общо казано, в неправилното взаимодействие на четирите тела в човешкото същество. Това е един холистичен духовно-душевен подход към човека, който отчита не само физическите компоненти в човека и външните симптоми на заболяването, но и принципите, които търсят по какъв начин човекът да бъде цялостно укрепен чрез активиране на собствените му сили. Защото именно тяхното отслабване и ненавременна намеса са истинската причина да се създаде предпоставка за едно заболяване и за проявата на съответните симптоми.
Този фантом можем да си представим като „израсъл“ от трите по-нисши тела на човека - чрез натрупването и остатъчното отпадно въздействие на химически вещества, идващи от тези медикаменти. Това натрупване и въздействие се осъществяват в нашите физическо тяло /на ниво органи, тъкани, субстанции на течностите в нас/, етерно тяло /течният организъм като циркулация в тялото/ и астрално тяло /приети от въздушното ни тяло отпадъчни "изпарения", въздействащи на ниво чувства - страхове, гняв и т.н./
По отношение на астралното ни тяло, освен възможното споменато въздействие отвътре-навън, с огромно значение е и всичко онова, което навлиза в нас от сетивния свят и което не успява да бъде "смляно" правилно и здравословно от душата ни. Чрез нервно-сетивната ни система, която реално върви успоредно с кръвоностната ни система до всяка най-крайна точка на физическото ни тяло, става впечатване до ниво кръвен поток, кръвообръщение и органи на тези буквално "несмлени" чувства. Налице е и едно въздействие отвън-навътре.
За формирането на цялото същество в този живот, с четирите тела, огромна роля има и самата душа, която отработва своята карма и посреща своята съдба, според онова, което носи от периода при пребиваването си в Духовния свят между предишната си физическа смърт и в очакване на новото си физическо раждане.
И така, най-висшият член на съществото ни - нашият Аз по време на нашия живот, в периодите на относително здраве и пробудена болест, се среща именно с този създаден от въздействието на химическите медикаменти в нас фантом. Азът се среща именно с него, когато иска да извърши оздравителната си намеса, а не със силите, струящи от относително чистите ни физическо, етерно и астрално тяло. Техните сили са буквално похитени от този физически етерно-астрален фантом в нас.
Този фантом способства стъпка по стъпка от това натрупване и въздействие в трите тела, да се достигне до ниво – разпад на личността, при дементните личности, например. Азът се среща с нещо като "имитация", "лъжесъщност-заместител" на трите ни тела. Тогава и той не може да изпълни и да изпълнява хронично своята функция на регулатор на сцеплението им. Като, разбира се, е нужно да се отчита и все по-естествено настъпваща физическа промяна с течение на възрастта.
Азът е най-висша проява на всяка човешка индивидуалност, духовното ядро в нас, което "пътува" от инкарнация в инкарнация, помагайки и подкрепяйки душата ни да се развива, да намира своя правилен път в земните си животи чрез родителската двойка, избраното физическо тяло и целият ни по-нататъшен път. Азът като такъв в нас действа още при зачатието и образуването на ембриона, а след раждането ни постепенно започва да проявява себе си през различните периоди от живота ни, докато около 21-та ни година изцяло се инкарнира в нас. Именно той "държи", така да се каже целостта ни, единството ни като човешко същество, будното съзнание, развитото самосъзнание, както и осъзнаването на биографията ни като наша, собствена, ценна и неповторима.
Много важно е да имаме осъзнаването и на един друг важен аспект на Аза. През целия ни живот тук, на Земята, в нашето същество се извършват два важни процеса, които се конфронтират по между си - налагането на живота и настъпването на смъртта. Колкото по осъзнати, по-будни и мислещи ставаме, толкова по-силно в нас действат силите на разпад и смърт - те са носени именно от духовно-душевното начало в нас! Този лъч в нас, ако мога така да се изразя, ни пронизва, за да пробуди живота на всякакво ниво, за да го изживеем, за да се развием и да продължим душевния си живот, независимо от физическата ни смърт. Но заедно с това, човекът физически има един праг, една граница, до която може да понесе това въздействие - така тялото ни остарява. Лъчът на Духовния Аз в нас, така както аз си го представям, е така устроен, че едва да ни докосва през нашия земен Аз, вплитайки се в другите ни две невидими обвивки, за да ги синхронизира. И въпреки балансиращата му роля, в един момент става износване на физическото в нас, то повече не може да носи Духа - физическата старост настъпва, настъпва съсухряне, изстиване на крайниците и тялото... Азът ни се отдръпва, трите ни фини тела се оттеглят от физическия ни храм - тялото, и то трябва да поеме своя земен път. А трите ни невидими обвивки - по своя духовен път.
В Антропософията се знае, че нашият висш Аз не участва директно, а индиректно остава свързан със земната си същност - нашият земен Аз. Пряката намеса на такива духовни същности би ни изпепелила. Връзката е фина. Рудолф Щайнер говори също и за 12 аспекта на Аза, като висши духовни проявления, което още повече разширява нашите хоризонти да четем и изследваме.
Дорина Василева
* * *
Извадка ("изскочила" след публикуването на материала) от "Учение за лекарствените средства" на д-р Рудолф Хаушка, ученик на Рудолф Щайнер, работил с Ита Вегман в клиниката в Арлесхайм:
„Сега човешкият интелект непрекъснато създава нови субстанции, на които човешкият организъм реагира по различни начини. Тези субстанции внасят чужди въздействия в организма; те се поставят на мястото на дейността на собствените членове на човешкото същество и оттам в повечето случаи означават парализиране на определени собствени жизнени процеси, така че за известно време например възприемането на болката се осуетява, което обаче не представлява истинско лечение.
Освен това тези субстанции остават като шлаки в човешкия организъм и втвърдяват неговото жизнено (етерно) тяло. Постепенно настъпва отчуждаване на физическото тяло от въздействието на неговите висши същности, физическото тяло става самостоятелно и школуваният наблюдател забелязва една започваща промяна на съществото, понеже на висшите същности е отнета правилната физическа основа.
Всички тези субстанции произхождат от областта на катрана на каменните въглища и от сродни сфери. Те всъщност не принадлежат към природните царства, а образуват една сфера, която няма непосредствена връзка нито с природните царства, нито с човешкия организъм.“