Дорина Василева: Антропософската медицина достъпна за всички или само за "избрани"?

Submitted by admin 2 on Пон., 04/11/2019 - 12:31
Арх.Михаил

Защо Рудолф Щайнер е искал първите обучения по Антропософска медицина преди близо сто години да бъдат за лекари? Отговорът можем да намерим в тритомната биография на Ита Вегман, от която става ясно, че мотивът му е бил не някакъв друг, например, деление на професионалната гилдия като такава и някакъв по-особен статус, а начинът, по който духовното познание по медицина е нужно да бъде представено пред тях. Или да го кажем по друг начин — неговата толерантна личност е търсела различни пътища, съобразени с аудиторията, за да представи антропософските идеи в областта на медицината. Отговорността, доверието, с което се е обръщал към лекарите, както и към педагозите, са били свързани именно с тяхната огромна роля за бъдещето, за поколенията, за самата Антропософия.

Днес, след близо 100 години, времената са различни в сравнение с времето, в което той е работил и живял. Още по негово време Рудолф Щайнер директно заявява, че вече е започнал обратният път — човечеството в своята конституция започва все повече да развива своето етерно тяло към одухотворяване. Това е общочовешка предразположеност и бъдещ път на развитие на съществото ни. Самите ние го наблюдаваме — разбира се, наблюдаваме и дейно работещите противоборстващи (втвърдяващи) сили, например такова се явява тесногръдото, догматичното съвременно тълкуване на думи и действия на Щайнер, които са били адекватни за онзи момент, но не могат да бъдат адекватни нито за настоящето, нито за бъдещето. Така или иначе в съзнателните и пробудените хора се извършва огромна духовна работа! Именно това означава човек да вземе съзнателно живота и бъдещето си в свои ръце.

 

Рудолф Щайнер

 

От друга страна антропософските препарати, произвеждани от WALA и WELEDA, с изключение на някои специфични лекарствени средства, могат да бъдат поръчвани и закупувани без рецепта. Да, може това да е бизнес-политика, но монетата винаги има и обратна страна –

това ни дава възможност да работим над себе си,

над познанията си, и да търсим алтернативи за самите себе си при наш проблем или при проблем на наши близки и приятели.

И от трета страна — всяко едно обучение в областта на антропософските терапевтични направления, напр. лечебна педагогика, социална терапия, лечебна евритмия, арт-терапия, гласова терапия, ритмично втриване и масаж…, неминуемо включва в себе именно базисните знания, които дава Антропософска медицина в частност, и Антропософията като цяло.

Нека само да насоча наистина задълбочените читатели, с отворено съзнание към Събр. съч.39, това са т.нар. Писма до членовете, които Рудолф Щайнер пише в последните дни от живота си, неотменно, с мисъл за предстоящото — става въпрос за Писмо 13. В него той дава стъпките, в които е нужно да премине наблюдението над един човек — на неговата нервно-сетивна система, на ритмическата му система и на системата веществоомбен-крайници, разкривайки

трите стъпки в съвременното посвещение: Имагинация, Инспирация, Интуиция

Забележителното е, че той не пише това писмо само до лекарите, а го адресира до всички членове, до всички занимаващи се задълбочено с Антропософия. Това е един красноречив факт за смисъла, адресата и важността на същността на човешкото същество – антропософската медицина изобщо не е само за медици, напротив – тя съдържа в себе си общочовешкото антропософско познание, което е нужно да бъде попито и осмислено изобщо от хората! За да ги направи свободни и правилно мислещи!

И всеки опит това да бъде игнорирано и тесногръдо премълчавано, доказва факта, че или съответните хора са запознати повърхностно с тази негова позиция, „грешайки неумишлено“, или напротив — целенасочено служат на други сили, различни от тези, за които би трябвало да работи самата Антропософия - Михаиловите сили, които се явяват именно силите, отварящи днес и за в бъдеще пътя ни към Христовото същество.

Защото,

който владее знанието за истинската същност на човешкото същество,

държи в ръцете си ключа на познанието за Космоса, който микрокосмически е вплетен в нас. С една дума – това е ключово познание, това е реално съвременно Посвещение!

Именно затова Щайнер, в тези Писма до членовете, забележете, сред всички други обръщения, със съвсем разнопосочни „сюжети“, вкарва и това. Той може да говори за Имагинация, Инспирация и Интуиция по всякакви други поводи, и от различни ъгли, както го прави в циклите си. Обаче точно тук, на края на земния си път, това е много особен акцент – как човешкото същество може да бъде възприето от един съвременен посветен. Всъщност, на други места, има дори дадени специално от него медитации за лекари, той иска да ги насочи към истинско посвещение… Друг е въпросът дали успява по отношение на своите съвременници!

Нека да отидем и по-далеч в разсъжденията си. Знаем от Антропософията, че древното мистерийно познание е било синкретично – посветеният е бил едновременно жрец, лечител, учител, творец /религия, медицина, наука, изкуство са живеели единно в практиката/… В този смисъл, в какъвто днес имаме професионалното разделение, в мистерийното познание не е съществувало. И ако днес вземем предвид представата ни за учител, за лекар или за лице, практикуващо някаква религия, това е изключително стеснена представа. Ние вървим към

бъдеще, в което мистерийното познание се връща в нова форма

 За съвременния посветен диференцирането няма да е нужно. И аз смятам, че с това писмо Щайнер гледа именно в тази посока. То е за онези, които осъзнават мистерийното познание за човека като ключово – за цялата бъдеща еволюция. Нима това няма да направи много повече съзнателни хора истински свободни?!

По отношение на недостъпните курсове за не-лекари. Това е практика, която си е стандартна в Дорнах, в Медицинската секция, там се явява образецът, който е естествено да бъде следван от всички верни на Дорнахската клика, съответно очаквам и тук да се случи това стеснено профилиране, при условие, че има от години хомеопати, терапевти, които се развиват в тази алтернативна посока, четат Антропософия, те биха останали встрани… Аз просто не бих делила хората по професии. Има не-лекари, които със сигурност са с много по-задълбочени медицински познания от лекарите. Просто смятам, че с това познание бихме помогнали изобщо на хората, които истински го търсят, не само да се развиват, но и чисто здравословно да се профилактират и да станат по-силни и независими.

Станахме свидетели – особено при проваксилните изяви на Медицинската секция в Дорнах на неразбиране, на игнориране на духовни постаменти по отношение на ваксините, които касаят бъдещето на цялото човечество. Тези хора звучаха повърхностно, като търговци… По подобен начин тази гилдия стига да опошляване на самия постамент на Антропосфската медицина, като късат корените й със самата Антропософия. Стига се до симптоми – съответните препарати, до един рецептурник. Те едва ли стигат до Писмо 13 от еди-си къде, или до последния предаден ръкопис на смъртното легло на Щайнер, който е първата съвместна книга на Щайнер и Ита Вегман, замислена като начало на поредица с описване на кнокретни случаи и лечението им. Тази тяхна съвместна работа остава неосъществена, поради смъртта на Щайнер… Оттам-нататък крачката да се слеят и да омаловажат истинската стойност на Антропосфската медицина, правейки поклони на Ариман е минимална…, защото нямат постамента. А и не го търсят, защо да си усложняват живота с някакви си идеи за Космоси, планети, Духовни йерархии и „шменти-капели“… Седят си в кабинета, предписват , доходите текат, и всичко е ок…да, и егото расте.

Прекрасен пример за това какво значи духовен постамент на Антропософската медицина  ни даде гостувалият през лятото, и по чиите лекции пред лекари в Русия, работим в общността по Антропософска медицина, д-р Инго Юнге, с трите дни Космология, като в третия ден свали знанието конкретно до органи, заболявания и препарати.

Душата е нужно да бъде разширена до космическите измерения,

за да се развиват постепенно нови душевни сетива. Тогава идеите за лечението ще идват не като предписание и като суха и куха теория, а като живи образи във връзка с пациент-личност, заболяването му като картина, основаваща се на спецификата на съществото му и съответното лечебно средство.

Пред какво сме изправени? В какво време живеем? Какво време предстои? И как човекът може да постигне истинската си вътрешна СВОБОДА? Какво би искал Михаил от нас?

Смелост, огромна смелост, безкомпромисност, честност, истинност — Антропософията трябва да бъде изнасяна в света, а не да бъде крита, и именно за това ние трябва да сме готови да понесем отговорността на това дело, споделяйки със света знанието за човека и неговата мисия в бъдещето. Така не само ние самите бихме станали свободни, но бихме помогнали и на други наши братя и сестри към тази вътрешна СВОБОДА! За да вземем съзнателно живота и бъдещето си в свои ръце!

 

Дорина Василева