Интересът ми към темата за татуирането като процес, физиологично и душевно влияние възникна след публикация в блога „От Извора”, и нарасна с откриването на несрещана до този момент от мен гледна точка към тази тема, опираща се на Антропософската духовна наука.

Междувременно през последните две-три години, в българския печат са публикувани преводни материали, които дават много точна информация за изследвания по света във връзка със състава на използваните мастила за татуиране и техните въздействия, които изследвания се оказват дори база, върху която днешният духовен изследовател на тази тема може да направи ценни духовнонаучни изводи, отговаряйки си на следните въпроси – до къде се простира в действителност това влияние върху татуиращия се човек, до какво ниво в човешкото тяло, душа и дух достига то?

В контекста на Духовната наука човекът е част от цялостния космическо-земен ритъм както в своя общоеволюционен път като човешко същество, така и в индивидуалния път на своята душа в живота между физическо раждане и смърт, и между смърт и ново раждане.

Като начало, проследявайки нишката на настоящата публикация, е важно четящият да държи в съзнанието си определени акценти.

 

 

Каква е конституцията на съвременния човек в сравнение с човешките същества през различните отминали епохи?

Рудолф Щайнер дава информация по този въпрос в различни свои лекционни цикли. Без да навлизам в подробности, които всеки може да потърси и прочете, ще кажа по-обобщено – според Духовната наука, която днес представя и осветлява древното мистерийно познание, човешките същества имат видимо физическо тяло и три невидими тела – жизнено или етерно тяло, астрално тяло и Аз. Човекът притежава и още три по-висши членове, чието развитие в бъдещето (Духът-Себе започва своето развитие от настоящите времена) ще работят по-посока на „преработка” и издигане на по-високо ниво на настоящата четиричленна конституция на човека.

В тази посока на знания, идващи от Духовната наука, Рудолф Щайнер разкрива различни етапи от развитието на човешкото жизнено тяло. В по-ранните времена то не е било така сраснало се с физическото тяло, което му е давало възможност да бъде излъчвано и отделяно от него, за да бъде в пряк досег с реалиите на Духовния свят. Това означава, че дори по време насън това етерно тяло е било много по-флуидно и отделено от физическото тяло. А по време на древни посвещения, знаем, че буквално е можело да напуска физическото тяло, което на съвременен език и в съвременен смисъл означава, че посвещаваният е бил буквално мъртъв, след което ритуално етерното тяло отново е било „завръщано” във физическото тяло.

Тази посока на мислене и факти, които научаваме от Рудолф Щайнер, ме насочва и към казаното от него в първия цитат по-долу във връзка с татуирането в древни времена. Облеклото-татуировка е било едно откровение на душата, която е била все още силно свързана със света на Духа. Татуираните образи са оказвали силно влияние на душата по време на сън. Това е ставало по несъзнателен начин, от гл.т. на съвременното съзнание.

Отново е нужно да се опрем на Рудолф Щайнер, проучвайки какво се случва с душата на съвременния човек по време на сън. Възможно ли е отново такова влияние, след като еволюционно и правомерно етерното ни тяло е здраво впито във физическото тяло не само при будност, но и по време на сън.

Също така Рудолф Щайнер дава сведения, че вече е настъпил моменът, когато съвременният човек – тръгнал съзнателно по духовен път на развитие, може да достигне до там отново да излъчва етерното си тяло, което ще е свързано и с новите задачи на човешкото същество. По отношение на съвременния път на духовно развитие, Щайнер описва как може да се достигне дори степен на „будност” и „наблюдение” на собствените ни сънища по време на сън. Разликата е в степента на съзнание и съзнателност при хората в миналото и съвременните хора. Освен това, за да бъде достигната тази връзка с Духовния свят както по време на будност, така и по време на сън, днешният човек е нужно самостоятелно, съзнателно и целенасочено да тръгне по пътя на съвременното посвещение, за което Антропософията дава своите задълбочени насоки.

Самият Щайнер казва най-накрая в този цитат, че татуировката се превръща в традиция, загубвайки онзи свой дълбок смисъл. Когато някога татуировката е била носена от душата като мисъл (тя не е била само образ, а дълбока мисъл и смисъл, както и жива връзка със света на Духа в спящата душа!) в духовния свят по време на сън, тази душа, с по-флуидното етерното тяло на спящия човек, е срещала Същества, представящи цветове, звуци, форми..., които са я обогатявали, давали са й сили, привлечени от съответния символ-мисъл. Татуираният символ е бил земната проява на този свят отвъд видимото. Връщайки се в будно състояние, душата не е имала спомени за тази връзка, но човекът е вярвал, че татуировката е жив мост между него и Духовния свят, той е чувствал тази обогатяваща го сила, която сънят му е носел!

Дали това е възможно днес?! Дали това са пътищата, мостовете, по които днешният човек може да търси дълбокия смисъл на връзката си с реалността на невидимото, и изобщо колко хора осъзнават тази възможност и случването й по правомерен от гл.т. на съвременната ни конституция начин. Тук става въпрос за космически символи, които са били изживявани от древните души именно като жива връзка с Духовния свят по време на сън, благодарение на по-различната им конституция. До колко една днешна душа е така пречистена, за да има съзнанието какво прави насън и в будност с тези символи по тялото си? Въпросът е риторичен.

Ето и самите думи на Рудолф Щайнер в Събр.съч.352:

„Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така?

Значението на облеклото е да бъде изява на скритото, да бъде откровение. И дивите народи смятали, че в ролята на облекло съвсем не е задължително да бъдат само тъкани — те и досега смятат така, и не само те, - но можеш да се «облечеш», покривайки тялото си с всевъзможни рисунки. Те се украсяват с помощта на така наречените татуировки. Тоест хората правят по тялото си всевъзможни рисунки.

Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си. Татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.

Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно, даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен — сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът ѝ е бил изгубен.”

Гюнтер Вахсмут, последовател на Рудолф Щайнер, в своята книга «Пътят на развитие на човечеството, част 2, глава девета «Останалите назад в развитието човешки групи. Степени на тяхното съзнание, техните традиции и обреди», цитира автори по отношение на някои малайзиски народи. Той говори за древни „изостанали” от наша гледна точка племена, цитирайки изследвания, в които се описва древното татуиране със спираловидни линии в ритуалите за връзка с космическите измерения, от които царството на мъртвите е част:

"Знаците на татуировката важат например при народите на Кайан и Борнес като един вид «паспорт», който улеснява влизането в царството на умрелите. Особено широко разпространените лабиринтни танци са свързани също така с онази проверка, която е свързана с влизането в царството на мъртвите. Отиването в царството на мъртвите е връщане в духовно-космическите светове, като странните спирални линии и криви на татуировката са често пъти също едно изобразяване на космическите процеси, както тези хора ги изживяват по техния начин. При разглеждането на такива спирални линии и фигури, повтарящи се ритмично върху човешките тела, човек си спомня за подобни криви и фигури по стените на култовите центрове от севера, като например в Морбиханс, Ирландия и др. Това, което по-късният човек гравира в дървото и камъните на своите култови центрове, останалият свързан с ранните фази човек го изобразява като знаци върху своето собствено тяло, защото е по-близо до онова първично състояние, когато някога човешкото тяло е било по-силно свързано с космическата еволюция и е било повлиявано от нея, и защото още е изживявал подобни ритми в своя собствен жизнен организъм..."

Друг автор - Никола Гигов, в „Легенда ли е Орфей” разбулва завесата на древността в ритуалите на кабирите, цитирайки Херодот. Татуировките вече все повече губят своя дълбок смисъл, свързан с древното мистерийно познание и се превръщат в съсловен белег:

„Мистериите в чест на кабирите на о-в Самотраки започвали с представяне на Смъртта. Койесът – Великият жрец на опрощенията, минавал край всеки и го освобождавал от греха. Под звуците на флейти, систрони, кастанети, цимбали и тамбурини, завесите на храма се отваряли и се показвал жрецът с маска (Адамас).

Излизала и жена – Божествената носителка на змията. Тя била в було, обвито със змия. Главата на змията била на рамото й. Очите на всички жадували да се докоснат до „трите пъпки” – челото, рамото, гръдта. Преживели ужасите на смъртта, страха и мрака, участниците постепенно се освобождавали от кошмарите на небитието.

Във втората част на мистериите всичко се преобръщало. Пресъздавало се зараждането на живота: „Едничка любовта заличавала убийството и смъртта.”

Жената танцувала със змията. Потънала в унес, в състояние на транс, тя смайвала всички с една целувка със змията. Змията също се движела в такт с музиката и при тези движения тя понякога попадала между бедрата на танцуващата жена. Жрецът описвал кръгове около тях, които постепенно се стеснявали. Той вдигал жената. Те двамата заедно със змията се скривали зад завесата. Подсказано било зачатието...

По татуировките на участниците личели съсловията. „Да бъдеш нашарен с белези, - пише Херодот за траките, - се счита благородно. Който няма белези, не е благороден.” Робите били татуирани по тялото – на него било изписано името на господаря. Вакханките били татуирани на дясната ръка над лакътя с изображение на сърнета...”

 

 

 

Позиция на съвременната медицина – все повече лекари коментират последствията от татуирането.

Извадка 1 от българския печат:

„Още едно негативно последствие от татуировките е наличието на самата рисунка, скриваща анормалните изменения на кожата. Например ракът на кожата може да се открие по-трудно, ако пациентът има татуировка.

Злокачественото образувание може да се скрие под ярката боя, според лекари. Хората, които имат татуировки е необходимо да обърнат внимание на това как кожата реагира на слънце.

Оказва се, че жълтата боя може да повлече след себе си негативна реакция под въздействие на слънчевите лъчи. Това се дължи на факта, че в състава на тази боя влиза кадмий. Експертите информират и за вредата от червения, черния и синия цвят.

Наличието на татуировки по тялото, според специалисти, затруднява провеждането на ядрено-магнитен резонанс. По време на процедурата при хората с татуировки могат да възникнат изгаряния, тъй като желязото в състава на боята реагира на ядрено-магнитния резонанс.

При желание татуировката да бъде премахната това става с лазер. Пулсиращата светлина на лазера минава през най-горния пласт на кожата, като енергията на лазера причинява разпадане на пигмента. Може да са ви необходими 12 или повече процедури за една година за премахване на татуировката, но е възможно това да не стане напълно.”

Извадка 2 от българския печат:

„Скорошен доклад на Европейската комисия предупреждава, че мастилото за татуировки съдържа „опасни химикали" като например тежки метали и консерванти, които могат да доведат до сериозни здравословни усложнения като бактериалните инфекции. Друго проучване на австралийското правителство от началото на месеца твърди, че 22% от мастилата съдържат химически компоненти, които причиняват рак. Докладът на ЕК подчертава, че най-голям проблем има с мастилата от САЩ, които са разпространени в целия свят, пише Гардиън. „Въпросът е: Какво има в татуировките и как може то да се отрази на човешкия организъм? И отговорът е, че просто не знаем", заявява Тайлър Холминг от Стандфорския университет. Татуировките се правят като се инжектира мастило във втория слой на кожата - дермата, където то остава перманентно, освен ако не бъде премахнато с лазер...

Кожата е много активна в това да защитава тялото от инфекции и следователно, белите кръвни телца се опитват да унищожат мастилото. Организмът го третира като чуждо тяло", допълва Холминг...”

Извадка 3 от българския печат:

„Пигментите, които съставят мастилото в татуировките, пътуват във вътрешността на тялото под формата на наночастици, достигат до лимфните възли и остават там дълготрайно, понякога и за цял живот.

Това установи проучване, проведено от учени от Германия и европейския синхротрон ESRF в Гренобъл (European Synchrotron Radiation Facility), и публикувано в Scientific Reports.

За първи път са получени аналитични доказателства за транспортирането на различни примеси, органични и неорганични пигменти и токсични елементи, както и са изследвани в дълбочина пигментите екс виво в татуираните тъкани.

Технологията за нанасяне на татуировки в основата си не се е променяла от хилядолетия - както древните племена, така и в съвременните студиа - тя представлява вкарване с игла на оцветител дълбоко под горните слоеве на кожата. Тук мастилата, а заедно с тях и всички видове замърсяване, остават в продължение на години - докато собственикът им не реши да ги отстрани.

Всъщност малко се знае за потенциалните примеси в пигментите, които се прилагат на кожата. Повечето мастила за татуировки съдържат органични пигменти, но също така включват консерванти и замърсители като никел, хром, манган или кобалт. Освен сажди, втората най-честа съставка, използвана в мастилата е титановият диоксид (TiO₂), бял пигмент, който обикновено се прилага за създаване на нюанси при смесване с оцветителите. Бавното зарастване, както и зачервявания и сърбеж на кожата, често са свързани с белите татуировки и по този начин с използването на титанов диоксид.

Въпреки че големите частици (с размер до микрометър) остават в кожата, малките наночастици се транспортират до лимфните възли. Това може да се случи за сметка както на пасивен транспорт - чрез кръв и лимфния поток - така и активно - вътре във фагоцитите, които абсорбират частиците на багрилото.

Оставайки в лимфните възли в продължение на години, а може би дори за цял живот, те могат да причинят редица неприятни ефекти - от възпаление и подуване на лимфните възли до промени в околните тъкани.”

Извадка 4 от българския печат „Кратка история на татуировките и съвременни опасности”:

„Изследване от 2015 г. [5] разглежда случаите на 300 татуирани от частта на Сентръл Парк, Ню Йорк, САЩ, които са докладвали по своя воля за възникналите усложнения. 10,3 % или 31 от 300 общо съобщават нежелана реакция, 13 се оплакват от остра реакция, а 18 участници страдат от хронична реакция, продължителност повече от 4 месеца, причинена от специфичен цвят мастило в татуировката. В близо половината случаи реакциите са специално към червения цвят. Въпреки че от общата база от 300 участници 90 % са с татуировки с черно мастило, непоносимостта към него е по-ниска в сравнение с червеното мастило – 25%. Участниците в проучването, които са докладвали хронични, специфични за цвета реакции имат по-голяма площ от тялото в сравнение с тези, които нямат реакции.

Всъщност няма строга регулация на използваните пигменти при мастилата за татуиране. Напълно възможно е в древността да са били напълно натурални. С повишаване на изискванията за цветове, които да траят десетилетия логично се променят и съставките.

Вече е ясно, че някои червени мастила съдържат живак, а други – тежки метали като кадмий или железен оксид. Освен алергични реакции могат да доведат до екзема и нелицеприятни белези. Олово, антимон, берилий, хром, кобалт, никел и дори арсен участват в богатата палитра на другите мастила.

Тъй като целта на изрисуването е да бъде възможно най-трайно, то тежките метали остават в кожата, а понякога нежеланите реакции се изявават не след дни, а години. Освен това вследствие на магнетизма на тежките метали можете да получите изгаряне при реанимация.

В човешката кожа се инжектират средно по 2,5 mg пигменти на 1 кв. см. Когато се направи татуировка в горната част на рамото 20 на 20 см или общо 400 кв.см получаваме 1 грам пигменти. Дали това е много? Имайте предвид, че хората с много татуировки могат да имат 40 грама пигменти, сред които и токсични тежки метали. Ако един златен пръстен е между 5-10 грама, за 40 грама все едно имате ланец от живак, примерно...

Обширно изследване от 2015 год. разглежда съвременните бои за татуиране и по-специално големината на частиците им. Известно е, че някои от тях са съдържат пигменти с размери под 100 nm – т.е. наночастици. В сравнение с по-големите частици, тези от нанодиапазона имат по-високи нива на химическа активност. Често осцилиращата игла, покрита с мастило пробива кожата от 50 до 3000 пъти в минута като пигментите са инжектиране 1,5-2 мм под повърхността на кожата.

С течение на времето пигментите могат да „пропаднат“ в по-дълбоките слоеве на кожата и това води до размазване и избледняване на образите. Освен видимите промени може да се окаже, че вкараните бои са напуснали кожата и през кръвоносната система са започнали да се натрупват в лимфните възли.

Обширно изследване от септември 2017 г. разглежда ролята не само на нано, но и на микро частиците в мастилата. Освен познатите споменатите вече съставки като никел (Ni), хром (Cr), манган (Mn) и кобалт (Co). Черните бои, съдържащи сажди, се използват най-много. След тях се нарежда белият пигмент, който се смесва с други мастила за изсветляване. Той съдържа титанов диоксид (TiO2), който според кристалната си структура може да придобие токсични свойства. Именно това е един от виновниците за повишен сърбеж на кожата, особено след излагане на слънчева светлина, както и затруднено зарастване на наранената тъкан.”

 

 

За агресивното пробождане на кожата, за нейната цялост като орган на осезанието при човека.

Антропософски ориентираната медицина говори за човека не само като конституция от четири вазимно свързани тела, за които стана дума по-горе, но и като за троично същество. В предложения цитат можем да си дадем сметка за връзката на трите пласта на кожата със съответните три области в човешкото същество. Троичността в човека може да бъде намерена на много нива. В случая е важно да осъзнаем колко е важна кожата от физиологична гледна точка и каква е връзката й с троичността като основен принцип в цялостната организация на човека. Изцяло става въпрос за търсене на баланс при процесите здраве-болест. Ето какво казва д-р Олаф Кооб в своята книга „Болната кожа”:

„...в организма се разграничават структури, които се изявяват във втвърдяване, формообразуване, ограничаване и отлагане, както това физиологически е дадено в нервно­сетивната организация и мозъка ­ така наречения „горен човек“, който със своите разграждащи сили прониква целия организъм, но преобладава преди всичко в областта на главата.

Противоположно на това в „долния човек“ намираме силите на движението, разтварянето и изграждането, обвързани с обмяната на веществата и двигателния организъм. Един от главните органи в тази област ­ черният дроб, наречен в китайската медицина „генералът на тялото“, има общо с думата „живот“ (на немски Leber и Leben б.пр.). В него, особено през нощта, се обновява животът. Известно е също, че на „смъртния полюс“ в човека мозъка, непрекъснато се разрушават клетки, които не се подменят, а в противоположната област, в „жизнения полюс“ ­ възпроизвеждането ­ клетките непрекъснато се подновяват до дълбока старост.

В така наречените средни функции специално свързани с дишането, кръвообращението и всички естествени жизнени ритми ­ китайската медицина говори за „органния часовник“ ­ се манифестира изравняващият, запазващ здравето елемент. Понеже ритъмът е живот, подържа живота, гарантира живота и с това нашето здраве. Тази функция в старата медицина се означава като „Меркурий“.

Кожата обхваща тези три функционални кръга по един неповторим начин. Тя има своята централна точка в така наречената сетивна област, където се лющи и втвърдява, в така наречената горна кожа, епидермиса, където са и най­многото нервни окончания...

В дълбоките си слоеве в долната кожа, субкутис, кожата има отношение към обмяната на веществата, към мускулатурата и към образуване на мазнините. Там е същинският вещественообменен полюс на кожата... Тази веществообменна и изчистваща отровите функция на кожата е много важна за запазването на здравето...

При всяко лечение трябва да се опита да се ангажира „вътрешния лекар“, ритъмът, който е представен в средния слой на кожата, така наречения corium, с неговото огромно количество артерии, вени и лимфни жлези, като го стабилизираме с външни процедури и като активираме кръвообращението и дишането.”

Онова, което ни казва д-р Кооб е, че човекът е цялостно същество и нито един процес, развиващ се в горния, средния или най-дълбокия слой на кожата, не остава сам за себе си изолиран... Случващото се на всяко едно ниво от тази „кожна троичност” е свързано с целия човек и неговото троично устройство. Тези негови изследвания стъпвайки на Антропософията, разкриват как последствията от един дисбаланст между нервно-сетивната система, системата веществообмен-крайници и неуспяващата да овладее процесите ритмична система, може да ескалира външно и да се появи именно в трите пласта на кожата. Нека си припомним и казаното в изследванията по-горе: осъществяват се от 50 до 3000 пробождания в минута в горния до средния слой на кожата, като впръскването на мастило реално се случва в средния слой!!!

Сега остава да си дадем сметка дали изобщо човек е наясно как въздейства нараняването и агресирането на кожата до най-дълбоките нива, макар и изобщо неизразени в момента на манипулацията. Това води и към извода, от друга страна, че много болестни процеси, които се разиграват в най-дълбоките нива на тялото ни, във връзка с троичността нервно-сетивна, вещеоствообмен-крайници система и ритмическа система, нямат шанса да избият до ниво кожа, за да сигнализират за случващото се, особено там където са татуирани огромни кожни пространства. Тази взаимовръзка може да бъде изследвана в практиките на антропософско ориентираните медици и терапевти.

 

 

Докъде в действителност достига впръскването на мастилата при татуирането – лимфата в човешкия организъм от духовно-научна гл.т.

В Събр.съч.102 Рудолф Щайнер разкривайки взаимовръзката между кръвта, като носител на човешкия Аз, хилуса и лимфата, казва следно:

„Вие знаете, че кръвта, която тече във вените е израз на човешкия Аз, и че тя все по-силно става израз на Аза, когато самият Аз е все по-силен и здраво открива своята средна точка, своя вътрешен силов център. По отношение на другите части, към другите образувания на човешкия организъм, Азът ще получи господство само в много далечно бъдеще. Днес в тези ингредиенти в човешкото тяло се съдържат още много различни същества. За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три вида сокове: хилус, лимфа и кръв...

...По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в човешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в известно отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази течност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, които наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже, по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпространява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и провежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.

Вие виждате, че благодарение на това човекът се разделя на две части, а именно несиметрично, така че едната част обхваща цялата долна половина на тялото, лявата половина на корпуса и главата, като в същото време другата част се образува от дясната част на корпуса /торса/ и главата. Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса, е жлъчночревния хранителен сок, макар разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната, и на предвижването на хранителните сокове. Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко. При по-активния човек лимфата е по-активна и се движи много по-живо, отколкото при вялия, ленив и нищо неправещ човек. И ние бихме могли да приведем за пример още много душевни състояния свързани с движението на лимфата в човешкото тяло...

...Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло. Тези неща се разкриват не просто в едно направление. Друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. Направлението, към което днес ще се придържаме, е действието, изразяването, откровението на астралното тяло чрез лимфата. Както човек може да има две специалности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател, строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, хранителната кашица. Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка природа.

Затова сега трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява, така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тяло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Будхи. Но докато човек няма власт над тези части на своето същество, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.

В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми...

...Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества. По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове."

От този цитат разбираме, че лимфата в човешкия организъм на ниво физиология е една от най-важните течности. С нея изключително силно са свързани нашите душевни състояния, те влияят на нейното движение в тялото ни. Лимфата се явява едно от откровенията на астралното ни тяло, друго негово откровение е нервната ни система. И това ни навежда на мисълта, от фактите, които знаем от антропософски ориентираната медицина, че всъщност най-големият „виновник” за нашите здравословни проблеми и неовладяното ни астрално тяло – лимфата, явявайки се негово откровение, негов израз, носи по цялото ни тяло тази наши душевна „информация”, взаимодействайки си с другите течности. Другото важно нещо, което научаваме от Рудолф Щайнер е, че в лимфата са загнездени „цели пълчища от духовни същества”, които циркулират в тялото ни.

И в същата тази лимфна течност ние инжектираме чрез татуирането още и още вещества, които остават там и съвместно с всичко, което си носим "по природа", действа на вътрешно ниво в цялото ни тяло! Но нека продължим и със следващия цитат от Рудолф Щайнер, който отива още по-надълбоко по въпроса за лимфата (Събр.съч.318, лекция 7). Той ни разкрива взаимовръзката между физическото и духовното в тези невидими за човека процеси в неговото тяло, като разкрива завесата между миналата ни карма, настоящия ни земен живот и бъдещата ни карма:

„Сега преминете към следващия процес. В следващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на дихателния процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението. Артериалните кръвоносни съдове са вторите пътища. Идваме до третия процес, разиграващ се между издишването и процеса храносмилане - веществообмяна. Той също има своите пътища и това са венозните кръвоносни пътища. Достигаме до третото, до венозните кръвоносни съдове. И продължаваме. Продължаваме да навлизаме в човека и тук трябва да потърсим кои са пътищата, какъв е процесът, на който от страната на навлизането е отнета самата виталност, който отвън трябва да подсигурява собствената си виталност, трябва да я подсигурим отдолу, отвън. Неговата физическа проекция имаме в лицето на лимфните пътища.

Виждате ли, скъпи мои приятели, тук имате отношението между външно и вътрешно. Много неща са заложени в това, което представлява сетивния процес на вдишване, на навлизане по посока навътре. И в това, което е скрито зад този процес, действат много непознати на човека днес неща. Тук участвува Кармата, идваща от предишния земен живот. Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата. Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма, ние виждаме - Йоханес Мюлер, известният физиолог, вече го е казал: какво е лимфата? Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки. Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек. Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма. Там вътре в лимфния процес отново се образува Карма. Лимфните пътища представляват същевременно начало на кармичните пътища към бъдещето.

Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта. Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес. Когато достигне до венозния процес, тогава се вмъкват и страничните вълни на Кармата. И образувайки венозната кръв, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата. Промяна в кръвта може да означава просто гняв. Това, което се натрупва тук, тъй като миналото не бива допуснато надолу във венозния процес, това е което води към действие, то участвува във формирането на Кармата. Това, което лимфата не пропуска нагоре, което не преминава в кръвта, то се натрупва дълбоко в подсъзнанието, там, дълбоко в подсъзнанието то формира едно ядро, и когато изхвърли от себе си материалния процес, човекът пренася това ядро през Портата на смъртта. Това е създаващата се Карма.

Разположена над дишането виждаме Кармата, идваща от миналото, разположена под издишването, заедно с кръвообращението под издишване - то, там, където лимфата все още не се е превърнала в кръв, там виждаме създаващата се Карма. Тя е там вътре, и така можем да кажем: Кармата нахлува в артериалния процес, остава в човека; формира се венозния процес, отново възниква карма. Тук горе ние виждаме границата, където Кармата започва да се натрупва в нервно-сетивно-артериалния процес. Тук долу, съответно на процеса, преминаващ от лимфообразното към венозното - тук ние имаме навлизащата Карма - тук имаме излизащата Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в кръв лимфа. Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното.

Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма. Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка. Но ние можем да проследим нещата до физическия процес. За това ще продължим да говорим утре. Вие виждате, че ние все повече се доближаваме до това, да виждаме духовното и във физическото, което едва ще съумее да усъвършенства практическото приложение.”

Страхът, татуирането и чувството за Бог

Д-р Карл Кьониг е един последователно превеждан антропософски автор и изследовател в България. Създател на т.нар. кемпхили в Англия през 50-те на миналия век, той има дълбоки наблюдения върху човешкото същество в различни болестни състояния, както и изключително интересни изследвания в областта на ембриологията и общочовешкото еволюционно развитие.

В преведената вече негова книга „Развитие на сетивата и телесен опит” той достига до една наистина разтрисаща истина за връзката между човека, неговата кожа като физически изразител на едно от 12-те сетива, а именно сетивото за осезание, и екзистенциалния страх от прекъснатата връзка с Бога, като слага и татуирането в този контекст.

Нека кажа съвсем накратко, че Рудолф Щайнер първи дава учението за 12-те сетива. Те стават основа за наблюдения, диагностициране, превенция, обгрижване още от най-ранна детска възраст. Базисните сетива, които е важно да бъдат правилно развивани и обгрижвани са сетивото за осезание, сетивото за живот, сетивото за движение и сетивото за равновесие. Онова, което не е развито правилно в първите седем години, по-нататък не може да бъде наваксано. То остава и влияе върху целия по-нататъшен живот на човека. Всеки следващ седемгодишен период от 7 до 14 год., от 14 до 21 год., развива нови четири сетива, но и надгражда предишните.

Оттук лесно можем да достигнем до извода за значението на кожата не само през първите седим години, но и в годините на надграждане, от какво значение е тя като орган на осезанието. Кожата ни дава преживяване не само на външно сетивно ниво като сетиво за допир, но и на много дълбоко ниво, като едно вътрешно преживяване, което често човек не осъзнава, но пък именно това чувство за „вън-вътре” дава преживяването за цялостност, за връзката с Бога. Кожата се явява едновременно нашата граница между „Аз и света”, но и същевременно тя ни обвива и ни дава чувството за нашата цялостност и идентичност. А когато човек на дълбоко ниво не преживява това чувство, свързано именно с онази Божествена субстанция, която ни дава тази цялостност във външен и вътрешен план, той се чувства екзистенциално сам!

„При Рудолф Щайнер има една представа за сетивото за допир, в която е включен феномен с основополагащо значение за нашето изследване. Той казва: „Наистина - това, което имаме в сетивото за допир, е вътрешно преживяване, но това, което се случва вътрешно, остава изцяло в подсъзнанието. В сетивото за допир е представена само неговата сянка, която ние приписваме на тялото. Но органът на сетивото за допир прави така, че ние чувстваме някакъв предмет копринен или вълнен, твърд или мек, грапав или гладък. Това се излъчва също така и навътре, излъчва се в душата, само че човек не забелязва връзката между неговото вътрешно преживяване с това, което му предава външното сетиво за допир, защото тези неща са силно диференцирани – което се излъчва навътре и което се изпитва външно. Но това, което се излъчва вътре, и това, което се изпитва външно, по същество не е нищо друго, освен пронизване на битието от чувството за Бог. Ако човек нямаше сетиво за допир, нямаше да има чувство за Бога^[1]...Това, което пронизва всички предмети, което се влива в нас, което ни дава опора, това е съзнание за всепроникващата Божествена субстанция, която, отразена навътре, е преживяване на сетивото за допир.”

Благодарение на тази представа, нашите предшестващи разсъждения получават нова основа. Сега ние започваме да разбираме истинската причина за всички страхове. Те се проявяват тогава, когато излъчваното навътре и изпълващо душата чувство за Бог, което постоянно ни пронизва, за по-дълго или по-кратко време се оказва нарушено. Страхът се проявява като реакция на изгубването на тази жизнена основа, на която се облягаме благодарение на действието на сетивото за допир...

Но веднага след като загубим тази надеждност, вследствие на което излъчващото се вътре чувство за Бог започва да се клати, ние усещаме страх и го преживяваме в централния орган на нашето съществуване - сърцето. Сърцето ни внушава чувство на страх, когато котвата на усещането за допир и с това чувството за Бог се вдига от сетивната сфера на кожата. Тогава нашият духовен кораб започва да се клати и се нуждае от вътрешна сила за своето управление. Който я няма, предпочита да се върне в пристана на кожата...

 

 

Човек, който е живял постоянно в тази подвижна сфера на страх и осезателни усещания, е бил гениалният илюстратор и график Алфред Кубин. Голямата част от неговите илюстрации представляват изпълнени със страх фантазии, които бурно се разрастват там, където пребивава духовният кораб, когато напуска пристана на кожата. Автобиографията на Кубин е откровено и ясно представяне на този феномен. Всеки, който се интересува от тази проблематика, не трябва да изпуска случая да я прочете. В нея живеят страха от смъртта и сенките на смътното наслаждение от страха и ужаса...

В тази вътрешна връзка между страха и кожата лежат корените на всякакви татуировки. При това на кожата се нанасят култови знаци и образи, за да изгонят магията на страха. В своята основа графиката на Кубин е грандиозно изкуство на татуировката. Тук става нагледен душевният опит, който можем да получим, ако се опитаме да разберем децата и възрастните, завладени от него.”

Надявам се, че с този материал ще се внесе още по-голяма яснота и дълбочина по отношение на конкретната тема за татуирането и татуировките. Тук не се спирам нито на самите символи, които днес се татуират, нито на тяхната художествена стойност като изкуство. Като изкуство те значително се отграничават от например антропософското изкуство и неговата арт-терапевтична област. Важно е, за да има някаква въздействаща душевно роля от цветове и форми, процесът да е съвсем различен. В това изкуство и терапия формите се раждат от цветовете, защото човекът тръгва от позицията, че няма понятия в главата си, които иска да реализира във форми, оцветени по някакъв начин. Още по-далечната гледна точка е, че човешката душа преди да се роди физически живее в света на Духа, в който цветовете са носени от Духовни същества. Затова тук в изкуството е важно да се търси именно този обратен път към Дома – цветовете да раждат формите! Виждаме, че няма подобна идея в татуирането, ако го разглеждаме само като форми, образи, символи, сюжети и т.н.

Рудолф Щайнер винаги е апилирал към своите последователи да изследват света, опирайки се на Духовната наука. Дори един малък детайл от сетивния свят, който ни заобикаля, може да се превърне в тема на задълбочено духовно-научно изследване, в което зад материята да проблеснат истинските му духовни корени и дори да се разкрие тайната на бъдещето. В случая с татуирането и татуировките това е изключително важно, защото повърхностната мода може да рефлектира на нива, неподозирани от човека. Въпрос на проникване зад повърхностното, на личен избор и поемане на отговорност пред самия себе си.

Материалът подготви: Дорина Василева