РОЖДЕСТВЕНСКИ КУРС
Курс за млади лекари, Събр.съч. 316
Рудолф Щайнер, Първа лекция,
Дорнах 2.01.1924 г.
Скъпи мои приятели!
Бих искал на първо място да ви говоря за определени принципи в медицинското обучение като такова. Медицинското обучение се основава на научната концепция за света, или по-точно казано, на научния подход, който не дава възможност за приближаване към знанието за човека и е съвършено непригодно за това, стъпвайки на него, да се съди за човека.
И така, младите лекари отиват към болния и даже влизат в контакт с него, без да имат някаква реална представа от здравия човек. В крайна сметка, ако анатомията и физиологията се изучават като се създава идеята, че най-съществени в човешкия организъм са действащите в твърди очертания органи или системи от органи, и ако както обикновено разглеждаме тези системи именно в техните устойчиви очертания, в които обикновено са представени, придобием навика да гледаме на тези системи в техните сковани очертания, в резултат на това се създава напълно грешна представа за човека. В крайна сметка това, което обикновено се изобразява в книгите и после в този вид се рисува във въображението, това, което се счита за съдържание на познанието, се намира в непрекъснат процес на формиране, в непрекъснато изграждане и разрушаване, в непрекъснато формиране, възникване и изчезване. И ако си представим това непрекъснато възникване и изчезване, можем да заключим, че по отношение на човешкия организъм от всичко, което има очертания, което е строго очертано, е необходимо да преминем към течното, което е лишено от строги граници, защото сме длъжни да си представим човека като резултат, можем да кажем, поток, който постоянно преминава през тези или други части от човешкия организъм. Към това, което се явява само малка част от човека, е нужно да добавим, ако мога така да се изразя, „течния” човек, който не се подчинява на тези закони, на които се подчинява неговото строго очертано тяло.
Днес на основата на анатомо-физиологичната представа битува мнение, че ако човек приема в себе си течност, за да утоли жаждата си и след това все повече и повече увеличава нейното количесто, приемайки четвърта, пета чаша с вода, тази добавена течност претърпява в организма същия процес, както и първата чаша изпита вода. Но това не е така. Първата чаша вода преминава в организма посредством сложен процес и той продължава дотогава, докато жаждата постепенно не стихне. Втората чаша вода, приета, когато жаждата вече не е така силна, преминава през организма, заобикаляйки този процес и много по-бързо от първия. Тази чаша вода не преминава този сложен път, който е преминала първата чаша вода, и в случая с втората чаша, ние до голяма степен имаме работа, ако мога така да се изразя, просто с продължение на потока в „течния” човек.
По този начин за истинно познание за човека трябва да се счита, от една страна - наличието на строго очертани органи, но също и всичко, което в организма е течно. Към това, разбира се, насочват, тези намиращи се в движение сокове и въобще цялата конфигурация на течности в човешкия организъм, които се опитват да бъдат обяснени изключително от законите на динамиката или механиката. Това не се отдава на никого, защото в момента, когато започнеш да концентрираш вниманието си върху съществуването на „течния” човек, в своята роля влиза т.нар. етерно /жизнено/ тяло на човека.
Физическото тяло на човека се явява действително това, което се рисува в изображенията по анатомия, което се вижда в атласите по анатомия и в книгите по анатомия. Но тук трябва да избягаме от всичко, което се отнася към движението на течностите в човешкия организъм, които не зависят от земните сили. Намесата на земните сили също имат място, но по своя характер движението на течностите в човешкия организъм е независимо от земните сили. То се намира в силна зависимост от тези планетарни сили, за които вече говорих в една от моите лекции.
И така, ние трябва да отбележим, че докато имаме работа със строго очертаните органи и системи от органи, в обсега на вниманието ни са само земните сили. Когато имаме работа с това, което циркулира, независимо дали тази циркулация вече са превърнатите в кръв хранителни сокове, то в качеството си на направляващи сили тук се явяват не земните, а планетарните сили. За това ние ще говорим още много по-подробно. Тук само засягам принципната страна на въпроса.
Така по същество имаме „твърд” човек, свързан с физическото тяло, и „течен” човек, свързан с етерното тяло. Но в човешкия организъм взема участие също и въздушният, газообразният елемент и то в много по-голяма степен, отколкото може да се види на пръв поглед. Неговата организираща и животворяща роля в организма изцяло зависи от астралното тяло, така че напр. дишането на човека във физическото му проявление е нужно да се разбира като функция на астралното тяло.
Следователно, „физическият” човек е свързан с физическото тяло, „водният” човек – с етерното тяло, „газообразният” човек – имайки предвид дейността на всичко, което е газо- или въздухообразно – с астралното тяло. Онова, което се отнася за четвъртия, „топлинния” човек, то няма съмнение, че в пространството, заемано от физическия човек, и даже извън него, има наличие на диференцирана топлина. Чрез измерване на температурата зад ухото или под мишницата, вие откривате напълно диференциран топлинен организъм. Температурата навсякъде ще бъде различна. Температурата на черния дроб или чревните органи също ще бъде определена, както и тяхното място. Температурата на черния дроб се различава от температурата на другите органи, тъй като черният дроб има съвършено специфична топлинна организация. Топлинната организация изначално е свързана с Аз-организацията.
И сега вие действително за първи път получавате възможността да си представите човека - човекът, който носи в себе си вещества, срещащи се обичайно на Земята в твърдо, течно, газообразно и топлинно състояние. Всичко, което има в човека топлинен характер, се управлява от Аз-организацията. И когато едно или друго нещо се намира в определено топлинно състояние, това състояние въздейства на онова, което прониква в тази топлина. И тук имаме работа с това, какви са нещата по отношение на действителното състояние на Aз-организацията. Това, което Аз-организацията обичайно проявява в човешкия организъм, се проявява по пътя на организацията на топлинния организъм.
Да разгледаме ситуацията, когато аз ходя, просто ходя. При това от своята Аз-организация въздействам на топлинната организация на своя организъм. Онова, което прави в него топлината – доколкото краката съдържат в себе си течност, изпълваща ги с твърди съставни части – се явява следствие на косвеното въздействие на Аз-организацията, докато в същото време директно влияние Аз-организацията оказва само на топлинния организъм. Аз-ът действа директно (пряко) само на топлинния организъм, на всички останали структури, действа косвено, през (чрез) топлинния организъм.
По този начин, в целия организъм, в неговата твърда, течна, газообразна и топлинна организация, ние виждаме въздействието на Аз-организацията, но въздействието се проявява само чрез топлинната организация. Отново в цялото тяло виждаме влиянието на астралното тяло, но то въздейства непосредствено на въздушната организация, и т.н. Вие можете да си представите останалото сами. Забележете, че при такъв начин на разглеждане пред вас се открива съвършено нова възможност. Ако вие вземете това, което ви предлага днес физиологията и анатомията и това, което те така красиво изобразяват и представят за целия човек, и така, ако вземете това, то вие никога няма да получите възможност от подобен човек да преминете към душевното и още повече към духовното начало. Наистина дали ще се намери в света нещо душевно или духовно по своята природа, което би искало да има някакво отношение с човека, който е изобразен от днешната физиология и анатомия?
Оттук възникват всевъзможни, на пръв поглед добре обмислени теории, за взаимодействието на душевно-духовното начало с телесното. Остроумни, както и екстравагантни – днес тези характеристики често означават едно и също нещо – те произхождат от концепциите за психофизическия паралелизъм, според който душевно-духовните и телесните процеси протичат едновременно и паралелно по отношение един на друг. Тук не се опитват и да намерят връзка между тях. Но в момента, в който стигнете до разбиране на ясно подредената топлинна диференциация и в тази ясно подредена топлинна диференциация откриете активното участие на Аз-организацията, вие можете да кажете: да, напълно възможно е това, че в топлинния етер действа Аз-организацията и по този начин косвено, чрез топлинната организация, тя може да действа в целия човек до неговата строго очертана физическа структура.
Връзката между физическите и душевните принципи в човека се открива не само по причина, че никой не взема под внимание какво притежава човекът; тези последователни нива на организацията, в които отново е действена духовно-душевната организация, в действителност работата е такава, че когато вие, например, изпитвате страх, то това е просто душевно състояние и на първо място се отразява на вашата топлинна природа. Трудно можете да си представите, че душевното преживяване на страх води до треперене на членовете на вашето тяло, - това е невъзможно, тъй като в този случай ще трябва да се обърнете към нещо, което наподобява психофизически паралелизъм. Но напълно възможно е да си представите, че под влияние на страха душевната организация, вплетена в топлинния етер, се активира и че страхът изживява себе си в посочените изменения на топлинното състояние. Благодарение на това топлинната организация пренася своето въздействие върху дишането, а след това върху „течното”, и още по-надолу, до „твърдия” човек. Само по такъв начин получавате възможността да хвърлите мост между физическите и душевните елементи.
Ако не усвоите тези знания за човека, никога няма да можете от здравия човек, от разглеждането на здравия човек, да преминете към разглеждане на болния човек. Ако разглеждаме даден орган от човешкото тяло, да кажем черния дроб или бъбреците, които се намират в т.нар. нормален организъм, те по определен начин носят в себе си импулса на Аз-организацията, и тези импулси проникват в началото топлинния организъм, а после се отправят надолу до ясно очертания черен дроб или ясно очертания бъбрек, и т.н. Длъжни сме да видим, че тук не е изключена възможността действието на Аз-организацията чрез топлинната организация да се усили внезапно и да бъде различна от обичайното и Аз-организацията по отношение на черния дроб или бъбрека да въздейства на топлинната организация доста силно, т.е. така, както тя не би трябвало да въздейства. Човешкият организъм е устроен така, че в него може да действа Аз-организацията. Ако организацията на човешкия организъм се проявява неправилно, по произволен начин, то възниква възможност за заболявания. Ако си представим човешкия организъм така, както днес го описва анатомията или физиологията, то се изключва възможността да заболее. Но болестното състояние трябва да се появява отнякъде. В организма под даден образ трябва да присъства възможността за възникване на болест.
Да разгледаме случай, когато Аз-организацията трябва силно да въздейства, например, на сърцето, въздейства косвено, чрез топлинната организация. Ако по силата на определени обстоятелства това, което косвено, чрез топлинната организация, трябва да се появи в сърцето, се появява в черния дроб или в бъбреците /също и във външния свят нещо, което се явява като топлинно състояние, което не е желано, дисхармонично, да се насочи към някое друго място/, - в организма се случва това, което е трябвало да се случи. Въпреки това то се случва на друго място, и възможността за възникване на заболяване е налице.
Само като се вземе предвид казаното горе – по никакъв друг начин – ще достигнете до разбиране на възможността за възникване на заболяване. Вие трябва да си кажете: всичко, което се случва в човешкия организъм е естествен процес. Но болестта също се явява естествен процес. Къде се прекратява здравословният процес? Къде започва болестният процес и как е възможен преходът от здраве към заболяване? Да се отговори на тези въпроси, като се остане в рамките на това, което предлагат обичайните физиология и анатомия, е съвършено невъзможно. Само ако ви е известно, че здравословният проблем в черния дроб се явява като здраво сърце и сърцето трябва да се намира тук, - ако, разбира се, става дума за човека в неговата цялост, - вие ще получите представа за възможностите на заболяване. Ако човешкият организъм не може от Аз-организацията да предизвика топлинната организация, която трябва да се намира в областта на сърцето, то този човешки организъм не би могъл, например, нито да мисли, нито да чувства. Но доколкото той прониква в организацията на черния дроб или на бъбрека, то изниква необходимостта да го изгони оттам и да го засели, така да се каже, в първоначалните граници. И вижте, скъпи мои приятели, за това в природата има субстанции /вещества/ и дейност на субстанциите, които могат да поемат функцията на даден орган и да окажат въздействие на дейността на етерното тяло, на дейността на астралното тяло, на дейността на Аз-организацията.
И така, ние казваме, че Аз-организацията по неправилен начин навлиза в бъбреците, - днес всичко това може да ни послужи само като въведение. В близките дни ние ще говорим за тези неща на професионално ниво.
Да допуснем, че Аз-организацията на бъбрека е прекомерно активна. Предписвайки на болния полски хвощ, ние даваме на бъбрека възможност да направи това, което в това аномално болестно състояние обикновено би направила Аз-организацията. И така вие виждате, че по време на боледуване в бъбречната организация прониква Аз-организацията. При това тя се проявява така, както трябва да се прояви само в сърцето, а не така, както трябва да се случи в бъбреците. И се предизвиква процес, на който тук не му е мястото и който възниква от това, че на това място твърде интензивно прониква дейността на Аз-организацията. От него можем да се избавим в този случай, ако по изкуствен начин възбудим в бъбреците процес, който е равнозначен на дейността на Аз-организма. Вие ще достигнете до това, ако ви се удаде по правилен начин да доставите на бъбреците полски хвощ, като при това запазите всички негови свойства и специфика на въздействия.
Бъбрекът има голямо сходство с полския хвощ. И в този момент, когато пренася своята активност върху бъбрека, Аз-организацията се изгонва оттук. По-късно обаче, когато дейността, развивана от заболелия орган вече стане различна, и Аз-организацията отново се върне към изпълнение на своите собствени задачи, тази Аз-организация ще действа вече по оздравяващ начин. Вие можете да предизвикате към оздравяваща дейност т.нар. висши тела, само в този случай, в който съумеете да ги изгоните от болния орган, и след това отново да ги върнете към изпълнението на собствените им задачи. Тогава те ще действат просредством реактивната сила, която въздейства по оздравяващ начин върху болния орган. Ако искате да познавате тези сили, ако искате да изучите човешкия организъм в неговото отношение към устройството на Космоса, към трите царства на природата, които представляват обкръжението на хората на Земята, то възниква необходимост от друго естествознание, различно от това, което днес е разпространено навсякъде.
Искам да ви дам един пример. Всички вие сте запознати с мравуняка. Знаете, че от мравките се добива мравчена киселина. Днес това е всичко, което биха могли да кажат за мравчената киселина химиците, а също извинете ме, и химиците-фармацевти, но повече от това нищо не знаят. На тях, например, им е неизвестно, че ако в гората няма мравки, които да изпълняават своята работа по отношение на гниенето на кореницата, а също всичко това, което засяга гниенето, то ще се нанесе голяма вреда на природата. А това по своята същност нанася огромна вреда на цялото земно развитие. Земята ще загине от натрупването на своите загниващи органически остатъци. И сега си представете – аз представям това, без да давам никакви подробности, - че дървото е престанало да се развива и е преминало, да кажем, в някакво минерално състояние, гниейки се превръща в прах. Благодарение на жизнедеятелността на мравките в гората, в почвата и във въздуха в изключително висока потенция винаги се съдържа мравчена киселина. Тя прониква във всичко, засягайки гниенето, и само благодарение на това, което възниква като резултат от действието на мравчената киселина, по-нататъшното развитие на Земята отново бива спасено и по този начин земният прах не се разпръсква във Вселената, а може да послужи като материал за по-нататъшното развитие на Земята. Става така, че тези вещества, които се оказва, се явяват преди всичко отделени от насекомите или от други животни, всъщност само ако разберем правилно техните функции, се явяват спасителни за по-нататъшното земно развитие.
Сега виждате, че простото изследване на веществата, провеждано от днешните химици, не може да доведе до достигане на мировите задачи. Няма да се постигнат мировите задачи за дадени субстанции, поради невъзможността да се познава предназначението на веществата, които се въвеждат в човешкия организъм. Това, което съвършено незабележимо се случва в природата с мравчената киселина, постоянно протича също и в човешкия организъм. В една от своите лекции вече имах възможност да подчертая следното: на човешкия организъм му е предопределено винаги да съдържа дадено количество мравчена киселина, доколкото тя възстановява подложените на процесите на стареене вещества в човека. Затова в отделни случаи е нужно да се отбележи, че количеството мравчена киселина в организма на даден човек е недостатъчно. Трябва да се вземе под внимание, че съдържанието на мравчена киселина в различните органи не е едно и също. Нужно е да стане ясно, в кой от органите на човека тя не достига, и да се въведе в организма. Впрочем, понякога мравчената киселина не помага, и в същото време в други случаи тя действа много ефективно. Възможно е организмът направо да се защитава, да се отбранява от непосредственото въвеждане на мравчена киселина, но в същото време да развива силна склонност, при повишено съдържание в него на оксалова киселина, самостоятелно да изработи от оксаловата киселина мравчена киселина. В тези случаи, когато посредством мравчената киселина не може да се достигне резултат, често се явява необходимост да се предприеме лечение с оксалова киселина, тъй като от нея в човешкия организъм се изработва мравчена киселина. Всичко това трябва да послужи само като указание за това, че е необходимо да се изучават не само строго очертаните органи, но също и соково-течните процеси, да се изучават навън, в Космоса, също и във всички детайли в самия човешки организъм.
Нужно е да отбележим, че определени, породени от дейността на човека, процеси в природата, са достъпни за наблюдение, но при естественонаучното обяснение не е възможно да бъдат разбрани всички техни значения. Искам да ви насоча към едно често срещано явление. В южните страни расте смокиновото дърво. Има смокинови дървета, които раждат диви смокини, но има и такива, специално култивирани, които раждат сладки плодове. Хората, трябва да се признае, са ненадминати в получавенето на сладките смокини. Те правят следното: насърчават определен вид оси да снасят яйцата си във вече достатъчно узрелия плод, в резултат на което от зародиша на осата се появява ларва, която след това се превръща в какавида. Този процес се прекъсва от хората, и сега вече младите индивиди се насърчават към това да снасят яйца. По такъв начин, благодарение на това, че в същата година роденото поколение оси вторично снасят яйца в едни и същи плодове, те стават значително по-сладки. Южняците правят следното: те берат смокини, които са близко до узряването, свързват ги по двойки и ги окачват на клони. Тези плодове са пробити от оси, от което тяхното съзряване силно се ускорява. Благодарение на това много бързо се развива също и първото поколение оси, което преминава към другите, необрани плодове, в резултат на което последните също стават значително по-сладки.
Това е много важен процес, мои скъпи приятели, доколкото това, което в сгъстен, в концентриран вид се случва в самата природа, в субстанциите на смокините, се случва и тогава – но вече не е локализирано, - когато осата или пчелата събира меден сок от цветовете, пренася го в кошера и приготвя от него мед. В действителност целият този процес, който започва от цвета и завършва с приготвянето на меда, протича в сбит вид в смокинята, благодарение на това, че хората предизвикват в нея процеса на образуване на мед, като насърчават младото поколение оси да я пробият. Смокинята, пробита от младите поколения оси, концентрира в себе си процеса на производство на меда. Тук пред нас е метаморфозата на два природни процеса, единият от тях протича разтегнато и при него пчелата отдалече донася медения сок в кошера и приготвя от него мед. Другият процес протича на дървото, на което по двойки са били окачени смокините. Те съзряват по-бързо, по-бързо се появява и новото поколение оси, които по-нататък започват да пробиват другите плодове, в резултат на което те стават сладки.
Тези процеси е необходимо да се изучават, защото принадлежат към числото на онези природни процеси, които трябва да бъдат взети под внимание. В човека протичат процеси, за които днешната анатомия и физиология нямат никакво понятие, доколкото те не обръщат внимание на природните процеси, подобни на тези, които само ви описах. Тук става дума за това, че като се наблюдават тези тънки процеси в природата, след това се преминава към истинско познание за човека. И все пак притежаването на истинно, вътрешно чувство за природата – означава да се умее да се обхванат с поглед топлинните явления, потоците на въздуха, неговото затопляне и охлаждане, играта на слънчевите лъчи в атмосферата, водните пари, чудесната утринна игра на росата върху цветовете, на растенията, удивителните процеси, срещащи се, да речем, в шикалките, които възникват благодарение на това, че осата пробива листата на някои дървета и снася в тях яйца.
Всичко това е нужно да се разглежда с „микроскопически” поглед. Именно в това се заключава чувството за природата. И явно то отсъства, когато едно нещо се отделя от друго, както прави днешната наука, разглеждайки подготвените препарати под микроскоп. В края на краищата тези неща просто се откъсват от природата. Всъщност тук ние имаме работа с ужасна илюзия. До какво действително достигат хората, като прибягват до помощта на микроскопа? Те искат да видят нещо, което не виждат с обикновено око. Мислят си, че с увеличаването на размера на обекта, те наблюдават тази активност, която той развива и като е малък. В действителност виждат съвършено фалшив, неистинен обект. Наблюдаването под микроскоп има смисъл само в този случай, ако вие притежавате такова силно чувство за природата, че след разглеждането на обекта под микроскоп сте в състояние вътрешно да го трансформирате обратно в съответната му умалена форма. Тогава нещата ще стоят съвсем различно и вие ще видите нещо съвсем различно. Разглеждайки обекта увеличен, след това трябва, благодарение на своя подвижен вътрешен живот, отново да го смалите в себе си. Обикновено това не се прави. В повечето случаи разбирането на това, че съотношенията между величините на природните обекти не са относителни, отсъства. Теорията за относителността е величествена, но в много области тя е просто неприложима. Особено по отношение на човешкия организъм!
Веднъж преди три години участвах в професорска дискусия. Тези хора изобщо не разбират, когато им говориш, че човешкият организъм не може да бъде двойно по-голям от това, което е в действителност. Тогава той не би могъл да съществува; неговите размери са определени от Космоса не относително, а абсолютно. И при неестествено големи размери, какъвто е случаят с великаните, или неестествено малките, както е при джуджетата, вече е налице болестно състояние. Нужно е да се каже, че разглеждайки нещо под микроскоп, в началото виждаш лъжа, която е нужно да съумееш да доведеш до истина. Но да се доведе до истина може тогава, когато притежаваш чувство за природата, насочено към това, което се случва извън нас, в самата природа.
Да разглеждаме и изучаваме такива неща като пчелния кошер е важно, защото отделно взетата пчела е „глупава”. Тя притежава инстинкти, но е глупава; в своята цялост целият пчелен кошер е изключително мъдър.
Неотдавна имах много интересна беседа с работници. Те искаха два пъти в седмицата, ако ми позволява времето, да им чета лекции. Говорихме за царството на пчелите, и по време на беседата изплуваха много интересни въпроси. Пчеларите са прекрасно запознати с тяхното значение. Ако, например, пчеларят обича пчелите и той се разболее или умре, то целият пчелен кошер ще изпадне в хаос. И това е действително така. Един от присъстващите, размишлявайки в духа на съвременния светоглед, каза: но в крайна сметка пчелата няма развито зрение, тя няма представа за пчеларя, по какъв начин в нея може да възникне такова чувство за единство, за споеност? Да допуснем, че през тази година пчеларят се е грижил за пчелина, но през следващата година в него ще има съвършено други пчели, и съвършено ще се измени състава до пчелната майка. Как тогава може да възникне това чувство?
Отговорих следното: този, който познава човешкия организъм, знае, че за определен период всички вещества в него се сменят. Да предположим, че познавате човек, който е заминал за Америка и се е върнал след десет години. Вие срещате не този човек, който сте познавали преди десет години. Ще разберете, че всички вещества в него са се сменили, и ще намерите съвсем различна взаимовръзка между тях. Тук се случва същото, което се случва и в примера с пчелния кошер, когато пчелите се сменят, но между пчелния кошер и пчеларя се запазва взаимната връзка. Тази връзка се основава на това, че в пчелния кошер живее голяма мъдрост. Пчелният кошер не е просто скупчване на отделни пчели, а той действително притежава конкретна собствена душа.
И накрая това, което е необходимо, е: отново и отново природата да се приеме в нашето чувство. Това е гледната точка, според която пчелният кошер има душа. И тогава ще станат възможни тези носени истинни, действителни чувства за природните възгледи, да се разпространят по-нататък, върху нещо друго. Само като овладеем познанието, което произтича от такова чувство за природата, което умее не само да «гледа под микроскоп», но и, ако мога така да се изразя, «да гледа макрокосмически», можем да пристъпим към разглеждане както на здравия, така и на болния човек. С това ние ще се заемем в близките дни, като обърнем особено внимание на онова, което аз нарекох морал в изучаването на медицината, морал в медицинската наука. С това ще се заемем в следващите дни.
Превод Дорина Василева
Редакция д-р Донко Дончев