Вегетабилизираният метал
Taraxacum Stanno cultum
Реферат в рамките на тригодишното обучение по
Антропософска медицина,
България, 2023 – 2026 год.
ОБЩА ЧАСТ
- НАСЛЕДЕНОТО ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР И СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Насоки за това как могат да се свържат като лечебни средства с по-силно въздействие металите и растенията ни дава преди повече от 100 год. Рудолф Щайнер:
Всяко растение има сродство към определен метал. Ако растение, наторено с този метал, се използва като лечебно растение, може да се постигне по-силно действие на метала...
Да предположим, че някой се опитва да лекува чрез минерално-метални лекарствени средства. Тогава той особено лесно ще може да види това, което научихме за действието на растителното начало... Той ще може да каже: с минералния елемент се е случило нещо, когато минералното вече е било продължено в растителния процес. И онова, което се е случило тук в процеса на минерализация и вегетабилизация, е преобразуване на минералните сили. Следователно в лечебния процес нещо се основава на преобразуването на минералните сили... Това е процес, при който растението преобразува минерала в лекарствено средство. (Събр.съч.313)
На друго място той говори, че металът в земята е твърд по характер и той няма тези лечебни свойства и сила, но ако го намерим, например, в листата на едно растение, той ще въздейства много по-ефективно, защото фактически е получил шанс за нов живот, той се е одушевил чрез етерното въздействие на растението, с което се е свързал.
Също така металът не трябва директно да се предписва на пациента, защото той би го отделил чрез храносмилането, без нужното въздействие, а трябва да се намери начин да се оживи, за да бъде усвоен по-лесно от човешкия организъм. (Събр.съч.351)
Когато растението приеме чрез кореновата си система от почвата малки прахови частици от даден минерал, живеещ в рудните залежи, то става още по-лечебно. (Събр.съч.354)
Така че както растението дава нов живот на приетия метал и го оживява, така и металът дава нови сили на растението в неговото лечебно въздействие върху човешкия организъм.
И още нещо важно, казано от Щайнер, което реално се явява основа на втората част на реферата, където разглеждаме съставките на препарата както поотделно, така и в тяхната цялост:
Ако например става дума за това дали някакъв метал, съдържащ се в растението, е лекарство в една или друга насока, тогава трябва да се разгледат всички взаимоотношения с Космоса и на самото това растение. А от отношението на растението към Космоса и, от своя страна, от отношението на Космоса към човека, може да се придобие представа за това как може да действа това лекарство. (Събр.съч.213)
Важно за настоящата работа е и изследването, представено в статията „Вегетабилизирани метали – Фармацевтични основи и приготвяне на метални торове“, която е публикувана в Der Merkurstab, година 2013, брой 66(1), специализирано медицинско издание, с автор немският фармацевт д-р Волфрам Енгел – водещ експерт и преподавател по антропософска фармация. Ето съществени моменти от нея, свързани с особеностите на вегетабилизираните метали, със самия процес на вегатабилизация, както и с огромната лечебна сила на тези препарати, и не на последно място – с крачката в бъдещето, която се прави по отношение на заобикалящите човека природни царства. Там важни за нашата работа са следните извадки:
„Рудолф Щайнер характеризира металите като трупове на предишни метални същества“...
* * *
В книгата Основи на развитието на лечебното изкуство Рудолф Щайнер пише в глава 3 („Проявления на живота“):
При прехода към живота веществото трябва да се отклони от излъчващите сили и да се освободи от собственото си излъчване... Когато то навлезе в живота, престава да бъде просто част от земята. То излиза от общността със земята. Приобщава се към сили, които сияят към Земята от извънземното от всички страни (4, стр. 27).
Под излъчващи сили, наричани още земни или централни сили, можем да разбираме например явленията на тежестта, втвърдяването и сцеплението. Сияещите сили се означават също като обкръжаващи сили, сили на околността или универсални сили и се свързват с проявите на етерното.
В растението съществува вещество, което се преобразува от силите, сияещи към Земята. Това е живата субстанция. Тя се намира във взаимодействие с неживата субстанция. Трябва да си представим, че в съществото на растението непрекъснато от живата субстанция се отделя свободна жива субстанция. В нея растителният вид се проявява като резултат от силите, сияещи към Земята. Това води до поток на субстанцията. Неживото се превръща в живо; живото отново се превръща в неживо. В този поток възникват растителните органи (4, стр. 35).
Минералните вещества участват като необходими елементи в органичното общо устройство на растението. Минералното, което по-рано е било нежива субстанция, се интегрира в живота, тоест одушевява се в растението...
* * *
Първото и едновременно най-подробно описание на идеята и начина на действие на вегетабилизацията на металите Рудолф Щайнер дава в седма лекция от втория курс за лекари. Във връзка с разглеждането на редица лечебни растения и непосредствено преди описанието на металите с тяхната диференциация в терапията, той представя взаимоотношението между растенията и металите, респективно минералните вещества, такова, каквото е заложено в самата природа. Растението се „минерализира“, а минералът (металът) се „вегетабилизира“:
Нещо се е случило с минералното, докато то е преминало в растителния процес. А онова, което се е случило там — в минерализацията и във вегетабилизацията — е преобразуване на минералните сили. Нещо в оздравителния процес се основава именно на преобразуването на минералните сили.
* * *
...растението превръща минерала в лекарство.
При това тук са очертани най-съществените елементи на процеса:
- Чрез растението се цели преобразуване на минералните сили, превръщането им в лекарство; това е процес на оживяване.
- „Приготвянето от природата трябва да бъде предадено и на действащите в природата сили.“
- Онова, което в природата протича между минерала и растението като естествен процес, трябва чрез човешка дейност целенасочено да бъде усилено и специфично направлявано, така че по този начин да се създаде лекарство („така държим процеса в ръцете си“).
- Предпоставка за това е точното познаване на веществата, които се внасят в почвата.
- Растенията, обработени с минерални вещества, трябва от своя страна отново да бъдат използвани като „минерален тор“ за други растения от същия вид; по този начин може още повече да се „изостри силата“.
- В по-късни обсъждания Рудолф Щайнер уточнява, че тези „метално наторени“ растения трябва да бъдат компостирани и че в този компост следва да бъдат отглеждани за следващата степен на вегетабилизация растения, които дотогава още не са били включвани в процеса. Тази последователност на стъпките впоследствие се повтаря още веднъж, така че общо се получават три степени на вегетабилизация.
- Резултатът от този вид работа с металите трябва да доведе до лекарства, които са „в съществена степен по-ефективни“ от „обикновеното физическо стриване“.
* * *
И тук следва една удивителна имагинативна картина, която ни дава Рудолф Щайнер:
...Всичко, което е било така на Земята, се е разглеждало като импулсирано в Земята от небето. Ако днес човек има Земята и изучава земните субстанции, той описва всичко по този начин — погледнете която и да е минералогия или геология: описва се Земята. Така обаче не са описвали в древната наука. Тогава погледът се е отправял нагоре отвъд Земята; и докато са виждали субстанциите, е трябвало да насочват погледа си към небето. И в небето са виждали същността на субстанциите…
Привидно медта, калаят или оловото лежат в Земята. Но те са семена, внедрени в земното съществуване по време на старото Слънчево и Лунно време...
...металите, които дължат съществуването си на бащинското влъчване от планетарното обкръжение — когато космически-духовните семена на съответните метални същества са били положени в Земята — все още не могат сами от собствените си сили да достигнат до живот. Вече беше загатнато, че в металите е заложен мощен потенциал за бъдещи, макар и много далечни стадии на развитието на Земята.
Земята предоставя както за растенията, така и за металите материалната основа; латинската дума matrix означава „майка“. Растителното семе, подобно на метала, има небесно-космически произход и може да бъде разглеждано като мъжки принцип. Съществото на растенията е еволюционно предшестващо спрямо метала и благодарение на притежаването на етерно тяло може от растителното семе, което се разтваря в Земята, изцяло със собствени сили да позволи израстването на ново растение. Металът не е способен на това.
Но растението е първообраз за още развиващото се минерално царство и чрез своето основополагащо отношение към минералното и металното става „служител“ на металите. То извършва това, като предоставя на метала своето етерно тяло или жизнена свързаност. Затова „вегетабилизацията“ на метала може да се разбира като преобразяване на напълно застиналата и неподвижна субстанция, която вече много дълго е почивала в Земята като чакащо семе, в един насочен към бъдещето процес на ново проявление и нов начин на действие на метала.
Растението обаче е в състояние да „повдигне“ метала към живот само ако той е подготвен по съответния начин. Именно на това служи описаният по-горе процес на приготвяне на препарата. Към застиналия метал, който се извлича от Земята като кристализирала руда, трябва да се подхожда с внимание към неговата семеподобна природа и тя трябва да бъде усилена.
Чрез разтриването в твърдо състояние, което от векове води до ефективни лекарства, постепенно може отново да бъде „отворена“ и минерално застиналата субстанция, тоест да се преодолее нейното материално сгъстяване, да бъде приближена до одухотворяване и по този начин доближена до живия организъм на пациента.
Когато Рудолф Щайнер за първи път представя на 17.04.1921 г. принципа на вегетабилизираните метали, той говори за „изостряне“ на действието и за това, че получените препарати са „ефективни в значително по-висока степен“ от „обикновеното физическо разтриване“. По този начин към традиционния хомеопатичен метод на потенциране, израснал от практиката и използван при металите поне до D4 изключително чрез сухо разтриване, се прибавя една фармацевтична и едновременно терапевтична алтернатива, която „в известна степен предава оформянето и приготвянето на природата и действащите в природата сили“.
Растението активира метала в рамките на своя жизнен поток и го издига до етерното ниво. Така металът става „подобен на растение“, без да губи своята същност.
Рудолф Щайнер казва нещо изключително важно за задачата на металите по отношение на човека в рамките на днешното земно развитие:
Но всеки метал едновременно казва: Аз произхождам от просторите и далечините. Произхождам от небесната област и съм притиснат тук, във вътрешността на Земята, омагьосан в нея. Но аз очаквам своето освобождение. Защото някога отново ще изпълня Вселената със своята същност... Именно затова бяхме въведени в това омагьосване, за да може човекът на Земята да стане свободно същество. Когато свободата бъде придобита от човека, тогава и нашето разомагьосване може отново да започне. И това разомагьосване по принцип отдавна е започнало. Нужно е само човек да го разбере. Нужно е да се разбере как Земята заедно с човека ще се развива в бъдещето (21, стр. 88).
От Рудолф Щайнер можем да узнаем, че минералното царство – а в него и металите – като цяло се стреми към едно подобно на растението съществуване. Едва в много далечното бъдеще, означавано като Юпитерово състояние на Земята, това би могло да достигне до пълно развитие. Така чрез вегетабилизацията на металите можем да мислим това развитие като предварително изпратено напред.
Това е заложено в самата същност на металите, в тяхната тясна връзка с растенията и в сродството между човека и металите. А онова, което прави това възможно, можем да разпознаем още днес в зародишоподобния характер на металите и поради това да изпитваме благодарност към тях.
Особено въздействащо и важно изложение на Рудолф Щайнер, което може още повече да задълбочи тази връзка, произхожда от 1925 г. и се намира в последното му писмено произведение под заглавието „Какво представлява Земята в действителност в макрокосмоса?“ .
Постепенно умиращият макрокосмос е представен като основа за нас, хората, за да можем да бъдем самостоятелни същества. От този макрокосмос е възникнала и Земята, която ни предава сили за нашето самосъзнание.
Наред с отмирането и отделянето, които можем да наблюдаваме още днес във флората през есента и зимата, съществуват и други сили, които можем да преживеем през пролетта и лятото в растенията. С това прорастване и избуяване е свързана силата на зародиша, която не се изразходва напълно за оформянето на растението през годината. Съществува излишък от зародишна сила, който се излива във външния космос.
Но също така и излишната сила на минералното царство се устремява във външния космос. Тази сила има задачата да довежда идващите от растенията сили на правилните места в макрокосмоса. Под влиянието на минералните сили от растителните сили възниква една новооформена картина на макрокосмоса.
Важна задача се пада и на излъчващите се от животинското царство висши сили, доколкото те закръглят силите на другите две природни царства и ги съединяват в единна картина.
Както от малкия по пространствен размер растителен зародиш отново възниква цялото голямо растение, когато старото се разпада и умира, така и Земята ще стане от една „прашинка“ нов макрокосмос, докато старият се разпада. Това е истинският поглед върху ставането на Земята — поглед, който навсякъде вижда в нея прорастващия свят.
Човек се научава да разбира природните царства само когато почувства това прорастващо начало в тях. В средата на този прорастващ живот човекът извършва земното си съществуване. Той участва както в прорастващото, така и в замиращия живот. От замиращото той има своите духовни сили... От друга страна човекът участва и в прорастващото на Земята. От него идват неговите сили на волята...
Миналото, хвърлящо своята сянка, и бъдещето, съдържащо действителните зародиши, се срещат в човешката същност. И тази среща е човешкият живот в настоящето (31, стр.199 – 200).
* * *
Нека преминем към древното възприятие на металите като символи на определени божества и духовни процеси.
От Рудолф Щайнер знаем, че древните митове и легенди, както и боговете, изобразени в тях, с техните качества и взаимоотношения, не са измислица или фантазия, а изразители на живи духовни процеси, наблюдавани от древния човек, който е притежавал телесно-душевно-духовна същност, позволяваща му да участва в свръхсетивния свят.
Гръцкият бог Зевс е бил повелител на богове и смъртни. Една статуя на това божество от около V в. пр.н.е. е била висока около12 м., богато украсена и известна като едно от Седемте чудеса на древния свят.
Римската проява на Зевс е Юпитер – най-великият бог на Капитолия, който управлявал благосклонно над всички държавни и правни дела, клетви и договори, поразявайки враговете с мълниите си и „управлявйки за доброто на управляваните”. Този бог е сияел като слънце в пантеона на боговете.
Можем да си представим Зевс-Юпитер като бог, наблюдаващ и виждащ всичко, което става сред боговете, сред земните хора и в подземното царство, т.е. неговият царствен поглед пронизвал цялото битие. Винаги справедлив, грижовен и щедър към своите поданици, но гневен в случаи на лъжа и несправедливост.
В своята книга „Мощта на металите – душевният живот на планетите“ Алисън Дейвидсън – антропософска авторка от Нова Зеландия, чието творчество е свързано тясно с духовната наука на Рудолф Щайнер, стъпвайки и на изследванията на Рудолф Хаушка, на Вилхелм Пеликан, на сем.Колиско, прави изключително ценен обзор на седемте метала от гл.т. на техните отношения с богове, планети, а оттам и с лечебните сили спрямо човешкото същество, което е част не само от Земята, но и от Космоса.
Древните хора свързват силите на метала калай със силите на бог Юпитер и със силите на планетата Юпитер – също така огромна, красива и царствена.
Два пъти калаят се споменава в „Илиадата“ на Омир, високо ценен е и от древните келти, от финикийци, вавилонци, египтяни и перси. От римляните произлиза думата за калаената руда каситерит, също имаме и гръцката дума за калай каситерос и санскритската – кастира. С постепенното настъпване на Желязната епоха много от древните калаени мини били изоставени, останали безмълвни в сянката на Средновековието. Именно на Парацелз, Бирингучио, Леонардо да Винчи и Агрикола дължим възобновяването на старите методи за добив и металургия като калаените мини се завръщат към шумния си живот. В по-късното Средновековие калаят отново е навлязъл в обща употреба. Докато богатите се раждали с пословичната сребърна лъжичка в устата, бедните са имали лъжици от калай (и двата метала са били известни с това, че подобряват качеството на храната, която се сервирала в тях.)
В „Тайните на металите“ Вилхелм Пеликан пише: ...В калая здравината на формата и пластичността на материята са идеално съчетани.. Ако съотнесем тези характеристика с величествения бог Зевс-Юпитер, не можем да не видим връзката – твърдостта в управлението, чувството за справедливост, съчетани с грижата и щедростта на съществото, което не само наблюдава и владее целия свят, но и го управлява с мисъл.
Едновременно твърдост, форма и структура в метала се съчетават с гъвкавост и пластичност, т.е. той е многопластов в своите възможности.
По думите на Дейвидсън калаят има любопитно контрастиращи свойства: макар мек и гъвкав (мекотата му е между тази на олово и злато), той притежава кристална структура с голяма вътрешна сила. Освен това е крехък; при огъване издава пукащ звук, описан като „викът на калая“, породен от търкането на вътрешните кристали един в друг.
За разлика от живака, калаят има най-голям диапазон между точката на топене (232°C) и точката на кипене (2602°С). Той се стреми да поддържа баланс между тези две крайности. При нагряване губи мекотата си и става твърд и чуплив, и после се разпада на прах. При ниски температури – около 13°С , вместо да достигне до по-твърда форма, той пак се разпада в прахообразно вещество.
Този прах има любопитното свойство да инфектира други калаени повърхности, с които влиза в контакт, като отначало образува мехури, които впоследствие се разпространяват, докато целият метал „заболее“ и се разпадне. Наричали са тази болест „калаена чума“, бич за калаените покриви през крайно студените зими.
Според някои изследователи калаят в земната кора се среща главно в един пръстен около земята, който съвпада с еклиптиката – Боливия, Нигерия, Индонезия, Бирма и Китай, на Малайските острови, Испания, Португалия, Япония и Тасмания, като всички тези области излъчват, посредством калая, силите на планетата Юпитер. Тези сили образуват любопитни зигзагообразни калаени вени в скалите, като разклонения на светкавици – знакът на мълнията на Юпитер.
Едно от важните му приложения днес е, че калаените сплави, включително тази с олово, се използват широко и като спойка. Той свързва метал с метал, точно както в организма Юпитеровата калаена сила свързва кост с кост чрез хрущяла или мисъл с мисъл в сферата на интелекта.
В организма влиянието на Юпитеровите калаени сили се проявяват във формообразуващите и моделиращи процеси, извайването на форми от безформената ембрионална субстанция. Действието на тази моделираща сила виждаме най-вече в мускулната система, където тя моделира външната форма на тялото и на меките органи, и им придава конкретна форма. По-нататък, от чисто физическите процеси, калаените сили разширяват своята област на влияние, за да работят върху развитието на мисловните процеси. За древните гърци Зевс е създател на силата на мислене и най-висшият господар, чрез космическата мощ на мислите си. Тази огромна творческа мощ е онагледена в древния мит за Атина Палада, дъщеря му, която се била родила в пълно бойно снаряжение, изскачайки от челото му, като въплъщението на Мъдростта.
Силите на калая моделират тялото и ни дават способността за мислене а едновременно с това, действат в най-големия орган в тялото – черният дроб.
Черният дроб е област на флуиден порядък и равновесие, комплексна химическа лаборатория, където веществата се разграждат и преобразяват според нуждите, като сред много други дейности, доставя захарта в кръвообръщението, нужна за движението на мускулите.
Той притежава по-високо съдържание на калай от всеки друг орган, обаче най-голямото количество калай намираме в лигавиците и езика, един друг орган на
Юпитер, чрез който формираме мислите си в думи или песни.
За лечебните сили на калая Вилхелм Пеликан казва следното: Калаят може да бъде описан най-общо като лекарство, което регулира противоположни силови полета. От една страна, тези, които се проявяват като изграждане, разстеж и раздуване, а от друга – силите на втвърдяване и изсушаване.
По-меките части на тялото като черния дроб, мускулите и мозъчната тъкан са най-податливи на лечебните сили на калая, когато е приготвен по специален начин.
И още от Пеликан: Движението му между течност и форма позволява на калая да се намесва между етерните и физическите процеси.
Stannum (лат.име на хомеопатичния калай) може да бъде изключително полезен при нарушения в черния дроб, при задръстване (натрупване), втвърдяване и цироза, и при заболявания, при които е нарушен балансът на течностната системата, например в мозъка при хидроцефалия, при менингит, при туберкулоза и бронхит. Той е също и лекарство за ставите, за хрущялите и съединителните връзки на костите при дегеративните заболявания като, например, артрита.
Уникални изследвания прави Лили Колиско, провела много експерименти с калаени соли, още пред 30-те год. на миналия век, т.е. преди почти 100 год. Тя ги прави по време на съвпади между Юпитер и Сатурн и Юпитер и Марс и наблюдава различни форми на кристализация. Тези изследвания също показват, че формообразуващите сили на калая са най-силни през юни, юли и август, когато в атмосферата има най-много светлина.
Рудолф Щайнер казва, че въздействието на планетарните сили може да се наблюдава в цветовете на цветята, например силите на Марс могат да се видят в червената роза, на Сатурн в сините цветя, а на Юпитер в белите и жълтите цветя. Лили Колиско стъпва на това. А в нашия реферат един от „главните герои“ е глухарчето, което в един етап от своя цъфтеж е ярко жълто.
След като открива, че разтворите на калай се влияят и отразяват силите на Юпитер, Лили Колиско провежда експерименти с калай и слънчогледи. Прави чинии от различни метали, пълни ги с дъждовна вода и поставя във всяка семена от един и същ слънчоглед. Открива, че семената в калаения съд първи покълват – само след 24 часа, два пъти по-бързо от тези в чинията от живак и над три пъти по-бързо от тези в чинията от олово.
Продължава с изследванията си, като посява семена по време на противопоставянето на Юпитер с Луната и по време на съвпада на тези две планети. Използвайки калаен хлорид, тя открива, че слънчогледите са станали много по-високи и по-хубави по време на съвпада на Юпитер и Луната, отколкото по време на противопоставянето им.
Каква е връзката на калая със силиция? Това е още един изключително важен аспект на калая. Връзката им дава по-дълбоко разбиране за същността на самия метал и въздействието му върху човешкото същество. Връзката със силициевия двуокис – първо като кварц в гранита, където се намират калаените вени, а също така и в организма, където формообразуващите процеси на калая и силициевата киселина са взаимосвързани, за да създават и поддържат границата между вътрешния и външния свят, казва Пеликан. Високи концентрации на калай и силициев двуокис намираме в кожата, нашата собствена индивидуална физическа граница със света. Силициев двуокис също присъства в очите, което позволява на външната светлина да прониква вътре, а вътрешната светлина да опипва навън. С една дума – силицият има връзка със светлината, както може да се убеди всеки, който е съзерцавал прозрачните дълбини на чист скален кристал, който според Пеликан, подобно на сетивен орган, е напълно отворен към космическите сили, към светлината, към топлината и тяхното проникване в него.
В човешкия организъм също намираме силиция в мозъка и нервната система. Силицият е вещество, което позволява на светлинните сили на Космоса да проникнат в тялото и земята. За това ни напомня и едно от най-древните имена на Юпитер – Луцеций, носителят на светлина.
По отношение на човешката душа. От една страна Юпитер, учителят или инициаторът, разширява и развива висшите умствени и творчески сили, засявайки съзнанието на ученика със светлината на по-висшите знания и универсалните закони.
Концентрирайки се върху физическите и повече върху невидимите свръхсетивни характеристики на метала калай, е важно да разберем, че те го свързват със светлината, топлината, а по отношение на растителния свят и изследваното растение глухарче, калаят и това растение имат взаимнодопълващи и подкрепящи се характеристики, като съчетанието им в лечебното средство Taraxacum Stanno cultum изразява още повече свойствата както на единия, така и на другия компонент.
* * *
Нека сега разгледаме глухарчето като съставна част на нашия препарат от гл.т. на това – какви са неговите взаимоотношения като представител на растителното царство на Земята с планетните сфери. Планетните сфери на Луната, Меркурий, Венера (това са трите подслънчеви планети), на Марс, Юпитер и Сатурн (това са надслънчевите планети), планетната сфера на Слънцето, което по хармоничен начин обхваща всички останали сфери – всички те действат не само в макрокосмоса, но и на Земята, вътре в нас, върху всички царства, които ни заобикалят – минералите, растенията и животните.
Като силно изразени планетни жестове в растението глухарче виждаме жестовете на Луната – в млечния сок, в стъблената част; жестовете на Меркурий – който спомага за ритмичното пренасяне на течностите в растението; жестовете на Юпитер са също силно изразени – в жълтата окраска на цъфналото растение. Юпитер и Меркурий са свързани също с пухестата част на растението, където се намират семената му, и които само при най-лекия полъх се “разбягват” от центъра към периферията, попадайки в света. Млечният сок съдържа сапунини – тук действа Венера – знаем, че тя се ражда от морската пяна. Следователно Венера, Меркурий и Луната поставят основата на това растението да въздейства лечебно в еднокринната област, по отношение на хормоналния баланс, и още по-конкретно – в сферата на възпроизводство. Млечният сок не е воднист, а гъст – Юпитер е свързан с гъстите течности и тяхното раздвижване при застой, за да бъдат върнати в хармонично равновесие. Юпитер и Меркурий тук действат в процесите на свиване и разпускане, заедно с лунните процеси. Слънцето виждаме като хармонизиращ фактор в цялостното развитие на растението и в искрящия жълт негов цвят.
Глухарчето е лечебно за тези области в човешкия организъм, където се работи с течности, където тази течност се пластицира, моделира – а това е именно черният дроб – там имаме сгъстяване, движение, секрети, екскрети. То е архетипното растение за черния дроб. А скоро е призната и друга област, върху която то въздейства лечебно – млечните жлези, особено при рак на млечната жлеза. Като цяло главната задача на глухарчето е чрез Меркуриалните сили в човешкото тяло да се разпределят правилно течностите, да се преодолее застоят, Азът правилно да проникне в проблемните области, за да бъде преодолян този застой.
От всичко казано в тази обширна обща теоретична част можем да заключим, че препаратът, който ни предстои да разгледаме конкретно, има своята теоретично-практична основа в изказванията на Рудолф Щайнер по отношение на металите, растенията, вегетабилизирането на металите като одушевяващ процес, и силното им лечебно въздействие в определени области от човешкото същество, както и в редицата изследвания на последователите на Щайнер – Лили Колиско, Вилхелм Пеликан, Рудолф Хаушка и редица други.
Другият важен извод, който се налага е, че калаят като представител на минералното царство и глухарчето като представител на растителното царство са силно свързани с общовъздействащи им планетни сили, т.е. те имат редица допирни точки и могат хармонично да се допълват и взаимодействат в името на общата им лечебна сила вътре в човека.
Третият много важен извод, до който може да се достигне е, че от изключително значение за всеки изучаващ и практикуващ антропософската медицина е да изгради в себе си духовна гледна точка към процесите в света, в човека и в трите царства наоколо, за да може по медитивно-емпиричен път да “вижда”, обяснява и прилага лечебните сили на антропософските препарати.
ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕПАРАТА
Taraxacum Stanno cultum
- Разглеждане на двете съставки на препарата от гл.т. на особености, сфери на използване, според троичността и четворността на човешкото същество.
- Taraxacum officinale (глухарче)
- Обща картина и сфери на използване от антропософска гл.т.
От антропософска гледна точка глухарчето (Taraxacum officinale) е удивителнито и мощно лечебно растение. Рудолф Щайнер му отделя специално внимание в своите лекции за земеделието и медицината.
В него има заложена изначална полярност – то е мост между космическото слънце и земната твърдост, като демонстрира перфектен баланс между двете крайности, което го прави силен хармонизатор:
- Коренът (земният полюс): той е дълъг, дебел и забит дълбоко и здраво в земята, като символизира силната връзка със земните сили, способността да се структурира и удържа форма;
- Цветът и семената (космическият полюс): яркожълтият цвят е концентрирана слънчево-светлинна сила. Когато прецъфти, той се трансформира в перфектна, ефирна въздушна сфера от пухкави семена. Тези семена се поддават и на най-лекия полъх на вятъра. Това показва пълно отваряне на растението към космическия въздушно-светлинен свят.
Глухарчето има специфична връзка със силиция (кварца) – за разлика от повечето растения, които използват силиция, за да втвърдят стъблата си (като хвоща, например), глухарчето остава меко, кухо и сочно. От антропософска гледна точка глухарчето динамизира силиция. То улавя силициевите сили от космоса и ги превежда в жива, течна форма чрез своя млечен сок. Поради това глухарчето действа като „посредник“ между човешкото тяло и духовните формиращи сили.
Как глухарчето въздейства върху човешкия организъм? Виждаме въздействието му в няколко направления. В антропософската медицина черният дроб е нашият „етерен орган“, свързан с възстановяването на жизнените сили и регенерацията – глухарчето действа лечебно именно върху челнодробните процеси.
- Стимулира се астралното тяло чрез горчивите вещества в глухарчето, като те помагат на астралното тяло да навлезе правилно в етерното тяло, а оттам да се стигне до въздействие върху физическите процеси на течностите в черния дроб и жлъчката;
- Преодолява се застоят: глухарчето лекува състояния, при които метаболизмът е станал „мързелив“, уморен или задръстен чрез прояви на отлагания, камъни в жлъчката и застой. То „въвежда ред“, като активира пречистването на течностите;
Има и биодинамичен препарат с глухарче – в биодинамичното земеделие цветовете от глухарче се използват за направата на Препарат 506. Рудолф Щайнер обяснява, че препаратът от глухарче дава на почвата способността да привлича и регулира силициевата киселина от околната среда в точното количество, което е нужно на растенията, за да станат жизнени и устойчиви на болести. Описва го като "орган на възприятие" за земята в своя „Селскостопански курс“ (GA 327). Нарича го още „небесен пратеник“. Чрез процеса на приготвяне на биодинамичния препарат 506, цветето става способно да регулира фината връзка между земята и атмосферата, като значително подобрява здравето на културите.
Немските фармацевтични компании като Weleda и WALA използват глухарчето в различни лечебни препарати.
Б) Глухарчето по отношение на троичността на човешкото същество
То действа като мощен регулатор и посредник между трите основни системи в човека, като основният му център на действие е метаболитната система, откъдето излъчва лечебна сила към останалите два полюса.
а) Метаболитна система е главната сфера на действие на глухарчето. В нея доминират волята, регенерацията, несъзнаваните процеси и обмяната на веществата.
- Активира жизнените сили в коремната област.
- Стимулира секрецията: Горчивите вещества (Amara) в растението активират черния дроб и жлъчката, засилват отделянето на храносмилателни сокове и подобряват перисталтиката.
- Преодолява се застоят: То действа силно детоксикиращо, като помага на метаболизма да се освободи от шлаки, отлагания и течности.
б) Ритмична система – глухарчето действа тук чрез своя кух, сочен стъблен ствол, който пренася млечния сок от корена към цвета.
- Регулация на течностите: Растението помага за пречистването на кръвта и регулира водно-солевия баланс в организма.
- Посредничество: То подпомага ритмичната система да преведе и асимилира правилно хранителните вещества, преработени от метаболизма, към останалата част от тялото, без да се натоварва сърдечно-съдовата система.
в) Нервно-сетивна система, локализирана предимно в главата и свързана със съзнанието, студенината, формата и втвърдяването. Глухарчето въздейства на този полюс чрез яркожълтия си цвят и въздушните си семена – това е именно космическият слънчев елемент.
- Внасяне на светлина и силиций: Глухарчето улавя космическите силициеви сили (светлина) и ги пренася надолу към метаболизма. Това предпазва главата от прекалено втвърдяване и „склеротизиране“.
- Облекчаване на главоболие: Когато черният дроб (метаболитният полюс) е претоварен, той изпраща токсични сигнали нагоре, което често води до мигрена и хронична умора. Като лекува черния дроб, глухарчето индиректно освобождава и „избистря“ нервно-сетивната система, подобрявайки будността и мисленето.
Можем да обобщим, че глухарчето улавя светлината и формата от космическия полюс (нервно-сетивна система), динамизира ги в ритъм чрез своя млечен сок (ритмична система) и ги заземява мощно в материалния свят, за да обнови и структурира храносмилането (метаболитна система).
В) Глухарчето по отношение на четворността в човешкото същество.
Неговата основна задача е да възстанови хармонията, когато висшите членове (Азът и Астралното тяло) не могат да навлязат правилно и да структурират по-нисшите членове (Етерното и Физическото тяло) в областта на метаболизма.
а) Въздействие върху физическото тяло, което е минерално по своя характер, дава формата и структурата на човешкото същество – въздейства чрез силиция (кварца) и калия, които съдържа, свързва се със земния елемент.
- Посредник за силиция: Въпреки че е меко растение, глухарчето притежава уникалната способност да улавя финия силициев елемент от космоса.
- Подпомага преодоляването на прекомерното втвърдяване: То пренася този силиций във физическия организъм не за да го втвърди, а за да даде на органите правилна, жива вътрешна геометрия и структура. То предпазва тъканите от патологично калциране и склеротизиране, като поддържа физическите структури гъвкави.
б) Въздействие върху етерното тяло, което управлява течностите, растежа, обмяната и регенерацията, като черният дроб се явява централен орган на етерното тяло на човека, свързва се с течния елемент.
- Подпомага пречистването на жизнения поток: Когато етерното тяло е претоварено (натрупани шлаки, застой на течности, мързелив метаболизъм), жизнените сили отслабват.
- Влива жизненост: Със своя изобилен млечен сок и горчиви вещества (Amara), глухарчето буквално „промива“ етерното тяло. То стимулира етерните сили на черния дроб, активира производството на жлъчка и засилва водно-солевия обмен, внасяйки нова жизненост в тъканите.
в) Въздействие върху астралното тяло, което е носител на емоциите и инстинтктите, като работи с процесите на разграждане и дишане, свързва се с въздушния елемент.
- Насочва астралните сили: Често срещан проблем в метаболизма е, когато астралното тяло остане „отделено“ или реещо се и не може да проникне здравословно в органите, за да управлява химичните процеси. Това води до подуване, лошо храносмилане и летаргия.
- Подпомага овладяването на хаоса: Горчивият вкус на глухарчето действа като импулс, който принуждава астралното тяло да слезе надолу и да навлезе в етерните процеси на коремната област. То помага на астралното тяло да организира и „смели“ хранителните вещества, превръщайки хаотичната материя в организирана човешка субстанция.
г) Въздействие върху Аз-организацията – духовният ни център, който спомага за цялостната ни интеграция като воля, самосъзнание, същество със собствена биография, в човешкото ни тяло е свързана с кръвта и топлинния елемент.
- Осигуряване на контрол: Чрез привличането на космическия силиций, глухарчето отваря пътя на Аза да упражнява суверенен контрол над метаболизма.
- Духовно избистряне: Земният корен на глухарчето, съчетан със слънчевия му цвят, помага на Аз-организацията да се заземи. По този начин Азът може да използва пречистената кръв (която е неговият инструмент), за да поддържа съзнанието будно, мисълта ясна, а волята – активна.
Глухарчето действа като мост. То помага на Аза и Астралното тяло (духовно-душевния полюс) да слязат надолу, да се свържат правилно с Етерното тяло (черния дроб) и да моделират по здравословен начин Физическото тяло (тъканите и органите).
- Металът Stannum (калай)
А) Обща картина: този метал е свързан с космическите сили на планетата Юпитер, като негова основна духовна и физическа задача в човешката природа е да дава гъвкавост на формата, границите и структурата на течностите, като балансира между прекаленото втвърдяване – това е сатурново-оловният аспект, и пълното размиване на границите.
Калаят влияе върху правилното съотношение между течно и твърдо, върху синтеза, върху набъбването и втвърдяването. Под влиянието на калая се намират преди всичко полутвърдите преходни състояния – като слуз, хрущял, гел, съединителна тъкан.
Б) Калаят по отношение на троичността в човешкото същество
а) Метаболитна система
- Регулира екскрецията и задържането: Калаят управлява процесите в коремната област, свързани с водно-солевия баланс. Той стимулира изхвърлянето на излишните течности през бъбреците и пикочния мехур.
- Регулира чернодробната функция: Калаят помага на метаболизма, като предотвратява застоя.
б) Ритмична система – калаят е мощен посредник, като неговото най-ярко и специфично действие е съсредоточено именно в ритмичната система, в управлението на ритъма на течностите.
- Динамично равновесие: Това е ядрото на калаеното действие. Ритмичната система (кръвообращение, лимфа, синовиална течност) се нуждае от пластичност – течностите трябва да се движат, но да остават в определени граници.
- Управление на течностите на хрущялите и ставите: Калаят поддържа баланса на синовиалната (ставната) течност. Той предпазва ставите както от изсъхване и триене (артроза), така и от прекомерно отичане и събиране на вода.
в) В нервно-сетивната система калаят контролира ликвора в главата. Когато в нервно-сетивната система се натрупа твърде много вода (напр. при хидроцефалия или повишено вътречерепно налягане), това означава, че калаеният принцип е отслабнал. Калаят помага на мисленето да остане структурирано, без да се „размива“ в ментална умора.
В) Калаят по отношение на четворността в човешкото същество – действа като инструмент, чрез който висшите духовни членове овладяват и пластично оформят низшите течни и физически структури.
а) Физическо тяло – калаят придава на физическото тяло здравина, гъвкавост и прастичност. Той е структурен елемент на хрущялите, сухожилията и съединителната тъкан. Без калаения принцип физическото тяло би загубило способността си да поддържа изправена форма и плавни движения.
б) Етерно тяло – калаят помага на етерното тяло да не бъде хаотично, а да канализира жизнените сокове по правилен начин – да изгражда органи, вместо просто да трупа безформена водна маса.
в) Астрално тяло, свързано с динамика и емоции, които лесно могат да изпаднат в крайности (напр. възпалителни процеси с отичане). Калаят помага на астралното тяло да „въведе ред“ в етерните течности, като поставя ясни граници на възпаленията и отоците.
г) Аз-организацията – калаят дава възможност на Аза да зададе на течностите в тялото посока и форма. Когато човек страда от дегенеративни ставни заболявания, това показва, че неговият Аз е загубил контрол над съответното място, и именно калаят под формата на антропософски препарат помага на Аза да си възвърне властта над това място.
Калаят е космическият архитект на течностите в човека. Спрямо троичността той пази баланса в ритмичната система на ставите и соковете, а спрямо четворността помага на Аза и астралното тяло да изваят и структурират етерното и физическото тяло.
- Taraxacum Stanno cultum – характеристики на вегетабилизирания метал.
- Какво представлява процесът на вегетабилизиране на металите в антропософската фармация?
В антропософската медицина вегетабилизираните метали се произвеждат чрез култивиране на лечебно растение в почва, наторена с разредения метал, което позволява на растението да го абсорбира през корените си и да се „активира“. След като растението бъде събрано и компостирано, процесът се повтаря, често в продължение на още две поколения, за да се създаде потенциран лекарствен продукт, съдържащ активирания метал, наред със свойствата на растението. Този процес има за цел да интегрира „духовните свойства“ на метала в живо органично вещество, създавайки терапевтичен агент с подобрени ефекти.
2. Особености на препарата
- Калаят е металът, свързан с Юпитер – той дава форма и граници на течностите.
- Този метал преминава през тройна вегетабилизация с глухарче, което от своя страна е мост за преминаване на космическия силиций, а също така е и „господар“ на черния дроб.
- Чрез този процес на тройно взаимодействие минералната сила на калая се омекотява и се „оживява“ от растителните сили, което я прави напълно усвоима от човешкия организъм.
- Отношение на препарата към троичността на човешкото същество – действа като мощен регулатор, който пренася балансиращите сили от долния метаболитен полюс към средния ритмичен полюс.
А) Метаболитна система – глухарчето активира застоялите чернодробни процеси, а калаят не позволява на тези метаболитни течности да се разлеят хаотично, дава им граници и структура, организира ги, пречиства ги и стимулира изхвърлянето на токсините чрез отделителната система.
Б) Ритмична система – това е същинската терапевтична цел на препарата – да се достигне баланс, като се регулира ритмичното движение на течностите в тялото – кръв, лимфа, синовиална течност, т.е. да се достигне хармония между форма, структура и течност в организма.
В) Нервно-сетивна система – разтоварвайки черния дроб и ставите от напрежение и токсини, препаратът индиректно освобождава главата от „метаболитна мъгла“, хронична умора и мигренозни състояния, предизвикани от вероятна токсичност.
4. Отношение на препарата към четворността на човешкото същество – той работи като инструмент, който помага на висшата духовна организация да си възвърне контрола над физическата материя.
А) Физическо тяло: Калаят внася архитектурна здравина в хрущялите и съединителната тъкан, докато силициевите сили на глухарчето предпазват от калциране и деформация.
Б) Етерно тяло: Това е основната арена на действие. Глухарчето влива нова жизненост в етерните сили на черния дроб, а калаят структурира водния организъм, спирайки процесите на патологично подпухване или изсъхване.
В) Астрално тяло: Намалява възпалителната динамика. Астралното тяло често атакува ставите при артрит (прекалена астрална активност), а този препарат заземява и успокоява тези разрушителни процеси в коремната и ставната област.
Г) Аз-организация: Хроничните ставни и чернодробни заболявания показват, че Азът е изтласкан и не може да управлява тялото. Taraxacum Stanno cultum дава сила на Аза отново да се въплъти в течностите, да ги структурира и да наложи волята си над метаболизма.
5. Как препаратът въздейства при ставни проблеми – ставите са място, където две кости се срещат в непрекъснато движение, обвити в синовиална течност. При ставни дегенерация (артроза) или хронични възпаления (артрит) балансът е нарушен. Спомага за:
- Възстановяване на ставната течност, тъй като калаеният принцип регулира количеството и качеството на синовиалната течност. Тя не трябва да бъде твърде малко, тъй като тогава биха се получили сухота, триене, износване, или твърде много, за да не са получат отоци и възпаления.
- Регенерация на хрущяла, тъй като препаратът подпомага пластичното изграждане на хрущялната тъкан. Той спира процесите на деформация и втвърдяване на ставата, като й връща гъвкавостта.
- Показания – Прилага се успешно при хронични артрози (на коленете, тазобедрените стави, гръбначния стълб), ревматоиден артрит (в извънредно острите фази) и ставни деформации.
- Въздействие на препарата при чернодробни проблеми:
- Преодоляване на застоя, като глухарчето отваря чернодробните пътища, стимулира жлъчката и извежда токсините.
- Предотвратяване на уплътняването, тъй като черният дроб има тенденция да страда от застой, затлъстяване (стеатоза) или втвърдяване (цироза), а това означава, че органът губи своя „течен, етерен характер“ и се втвърдява преждевременно. Затова калаят се намесва точно тук – той спира тенденцията за фиброза и втвърдяване, като поддържа тъканта на черния дроб мека, функционална и регенерираща.
- Показания: Хроничен хепатит, чернодробна стеатоза (омазняване), начална цироза, обща метаболитна умора и слабост на черния дроб след тежко боледуване или прием на много медикаменти.
Препаратът държи формата жива, пластична и хармонична, в определени граници.
- Възможни терапевтични комбинации:
А) За ставите – при артроза и артрит
– С Bryophyllum: Ако ставните болки са придружени от силно вътрешно безпокойство, стрес или нарушение на съня, Бриофилумът помага за заземяване на астралното тяло и успокояване на нервната система.
– С Arnica: При травматични болки в ставите.
Б) За черния дроб
– С Хелидониум (Chelidonium/Змийско мляко): Тази комбинация активира мощно жлъчния поток и подобрява разграждането на мазнините в метаболизма.
– Прилагане заедно с Хепатодорон, който се приема профилактично, както и за базова чернодробна терапия: представеният препарат внася калаения структуриращ принцип и лекува склонността към втвърдяване. Хепатодорон (съставен от листа на горска ягода и лоза) действа като фундаментален хранителен и регенериращ импулс за черния дроб. Също така препаратът Хепатодорон засилва изграждащите сили на етерното тяло в черния дроб. Той помага на органа да метаболизира правилно въглехидратите и протеините и да пречиства кръвта от токсини.
Следователно двата препарата се допълват. Hepatodoron подкрепя детоксикацията и изграждането на тъканта на ежедневно ниво, докато Taraxacum Stanno cultum не позволява на тези процеси да преминат в хроничен застой, оток или фиброза.
– Прилагане заедно с Холеодорон на Weleda (съдържащ куркума и змийско мляко/Хелидониум). Този препарат е за жлъчката и помага за ритмичното свиване на жлъчния мехур и изпразването на жлъчните сокове в точното време, като осигурява „изхода“ на пречистените от черния дроб токсини.
– Затоплящи компреси: Препоръчва се приемът на препарата да се съчетава с топъл, влажен компрес с чай от бял равнец върху областта на черния дроб вечер. Това помага на Аз-организацията да внесе лечебна топлина в метаболитния полюс.
Следователно: чрез съчетанието на Taraxacum Stanno cultum и Hepatodoron, активираме и пречистваме черния дроб, а добавянето на Choleodoron гарантира, че всички тези отпадни продукти и жлъчни киселини ще се изхвърлят бързо и безпрепятствено през червата, предотвратявайки образуването на жлъчни камъни или застой (холестаза).
И още по-конкретно: Hepatodoron изгражда, подхранва и регенерира етерното тяло на черния дроб. Taraxacum Stanno cultum свързва Аза и Астралното тяло с физическия орган, структурира течностите и пази от хронично дегенериране и промяна в тъканите на черния дроб и ставите. Choleodoron стимулира движението, динамиката на астралното тяло и ритмичното отделяне на соковете в храносмилането. По този начин отделните органи не се лекуват само симптоматично, а са обхваща метаболитния процес в неговата цялост, с цел да се активират лечебните сили в човека.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ
Гледната точка и нивата, на които антропософското човекознание и съответно антропософската медицина разглеждат човека, както и царствата наколо – минералното, растителното и животинското, изграждат истинен и пълен образ на цялото творение – част от което са Земята и човешките същества.
Един от най-важните принципи на макрокосмоса е неговият пулсиращ ритъм, който още в древността Питагор нарича „музика на сферите“. Цялото антропософоско познание е насочено именно към това – съвременният човек да прогледне в истината, че той не е нещо отделно, а е част от този пулсиращ космически ритъм, че макрокосмосът е вплетен в човешкото същество през духовното му, астралното му, етерното му и физическото му тяло, до всеки орган и до всяка клетка. Космосът се оглежда в човешкото същество.
Време е самият човек да престане да бъде роб на ограничаващите съзнанието, мисълта и истинското му познание материалистично виждане и постулати, да разгърне своя потенциал, да почувства себе като част от космическо-земния ритъм. Това осъзнаване и познание ни прави изключително отговорни, защото само чрез него ние ще можем да „погледнем“ в самия космос, за да разберем и собственото си същество.
Тази работа се явява едно много малко зрънце, малък принос и малък дар към Духовния свят за разбирането на космоса, света, човека и заобикалящите го царства, които могат да бъдат лечебни само ако са правилно вплетени в нашия живот.
Подготви: Дорина Василева, гр.София, антропософски лечебен педагог и социален терапевт, психолог, учител по български език и литература, музикален педагог.