Документ 6
В. Лотар Гартнер
Какво може да означава д-р Вегман за младия човек?
Тази статия се появява в Ita Wegmans Erdenwirken aus heutiger Sieht, Arlesheim 1976, 1980
Ако човек погледне някоя от прекрасните снимки на д-р Вегман или ако наистина има щастието да си спомни нейния образ, в цялата й жизненост, от многобройните срещи с нея – то тя винаги гледа наблюдателя със спокоен, благ поглед. Това е поглед, в който има нещо мирно, успокояващо, но който същевременно излъчва готовност за задаване на въпроси и на отговаряне. Тази отзивчивост се основава на топла гениалност, притежаваща нещо като майчин характер.
Ако млад човек седнеше пред нея и й разкажеше за проблемите си, тя седеше с глава леко подпряна на ръката, с напълно отзивчиво, отворено сърце. Всъщност това е може би най-забележимата черта на нейния характер: това напълно "слушащо и отзивчиво сърце"!
Очите ѝ, цялото ѝ същество светваше, когато виждаше нещо в намеренията на събеседника си, което успяваше да интегрира в по-големия контекст, всеобхватния импулс, който наричаше терапевтично-хигиеничен.
Включването на художествения елемент в нейните терапевтични хигиенни усилия съдържаше нещо окуражаващо за нас, търсещите млади хора.
Едно време много се опитвах да разясня на приятелите си, че важното е да се промени собственият интелект – от негативно и критично отношение към позитивно и градивно, както учи д-р Щайнер. Често използвах в тази връзка образа на младия Александър, който укротил Буцефал, като го обърнал и го подкарал към слънцето, така че вече не му се налагало да се плаши от собствената си сянка. По този начин, мислех си, трябваше да "яздим" цялото си мислене към духовното слънце на духовната наука на Рудолф Щайнер, за да го обучим по нов начин.
Първата ми среща с Ита Вегман се състоя, защото д-р Щайнер ме помоли да дойда в клиниката на д-р Вегман, когато поисках среща за влиянието на последиците от предишни прераждания върху настоящото здравословно състояние на човека. Срещата се състоя на 23 септември 1923 г. малко след завръщането на д-р Щайнер от пътуване до Великобритания; това беше денят, в който той скицира тъй познатата ни картина на друидските камъни. Тази среща с д-р Щайнер, на която присъстваше и д-р Вегман, беше от огромно значение за целия ми живот по отношение на разбирането на това, което имахме привилегията да чуем през следващите месеци за мистериите на Хиберния. Тази среща, която имаше толкова голямо значение за мен, вероятно беше и причината за дълбокото ми доверие към д-р Вегман.
Затова беше естествено да ѝ демонстрираме първата лира и всички идеи, които развихме с Едмунд Пахт в този контекст. И топлотата и ентусиазмът, с които тя прие нашите планове, бяха зашеметяващи.
Веднага след като първите ни статии за новата лира се появиха в "Натура", списанието на медицинската секция, бяха публикувани и статии от лекари за терапевтичния ефект на музиката и дейността на бардовете. Тук отново нашите младежки пориви бяха взети насериозно и съчетани с нейните.
Нейното сериозно желание беше нашите големи инструменти да бъдат предварително представени по време на световната конференция в Лондон през 1928 г. и през следващата година на големите конференции за лечебна педагогика в Берлин, Хамбург и Лондон. […]
Спомням си и една случка от първите години на нашата работа, в която д-р Вегман ме извика спешно на телефона, за да мога да чуя последните тонове от изпълнението на лира, което Фрид Геутер и Майкъл Уилсън й бяха изсвирили по телефона с децата от Сънфийлд в Клент.
Под коледната елха в клиниката по Коледа и Нова година се усещаше настроение на духовно завръщане у дома, което доказваше силата си през всички изпитания на годината и ни даваше увереност, че тази коледна светлина и сърдечна топлина могат да послужат за основа на цялата по-нататъшна съвместна работа.
Опитът ни показва, че въпросите и опасенията, с които предварително се обърнахме към д-р Вегман, бяха приети от нея с вътрешна готовност, която най-добре може да се обобщи по начина, по който Мария е описана в Библията: "И тя размишляваше върху тези думи в сърцето си".
В по-широкия контекст на обществото се прояви още една изключителна способност на д-р Вегман: а именно способността да съхранява и защитава нещата в сърцето си... През всичките години на ожесточени конфликти в Обществото внимателният наблюдател можеше да види как тя пренасяше през бурните морета без вреда това, което Рудолф Щайнер ѝ беше поверил, така че тези духовни позиции да могат да упражнят своето действие в пълна чистота, когато впоследствие Обществото беше интегрирано отново.
Така че на стотния ѝ рожден ден трябва да си спомним с благодарност – не само по отношение на младите хора, но и по отношение на Обществото и на човечеството като цяло – какво е постигнала д-р Ита Вегман в полза на всички нас с тези три изключителни качества:
нейното отзивчиво сърце,
способността й да размишлява върху въпроси в сърцето си,
способността й да защитава въпроси в сърцето си.
Превод: Ати Петрова