Глава 13
ПОВРАТНА ТОЧКА: 1934 до 1935 г.
Резолюциите, приети на общото събрание в Дорнах на 14 април 1935 г., слагат край на дейността на Ита Вегман за Антропософското общество и за Медицинската секция на Школата за духовна наука. Целите на този ход са били заявени още преди година, на 28 март 1934 г., но не са могли да влязат в сила чак до 1935 г. (вж. том 3). Това е краят на един процес, който се е развивал години наред: в края на 1929 г. и началото на тридесетте години дейността на Антропософското общество в Германия, Франция, Англия и Холандия, и ред други места, започва да се разцепва на различни лагери. Успоредно с това, след април 1933 г. новите политически власти пречат на медицинската и лечебнопедагогическата дейност в Германия и тя скоро бива напълно парализирана. На 30 май 1935 г. Д. Н. Дънлоп внезапно умира в Лондон на шестдесет и шест годишна възраст: с това Вегман загубва най-здравата си опора за работата в Англия, след като връзката й в Париж, Алис Зауревайн (1865 – 1932 г.) и връзката й във Виена, Йо фон Леер (1880 – 1934 г.), и двамата умират. На 15 ноември 1935 г. излиза забрана против Антропософското общество в цяла Германия.
Забележката на Вегман, че по време на болестта й през 1934 г. е била застанала на прага на смъртта, но са я „изпратили пак обратно на земята“, се пада точно по средата на 18-те години, които все още са й оставали след смъртта на Рудолф Щайнер. Девет години е работила много енергично за антропософското и медицинското движение; 1934 г. слага край на тази дейност. В рамките на три-четвърти от годината е трябвало да се оттегли от всичко. От биографична гледна точка, що се отнася до външната й мисия, последвалите години до смъртта й през март 1943 г., ако ги сравним с периода между 1925 г. и 1933 г., приличат на един едва забележим процес на умиране. Тя пътува по-рядко, връзките й с Англия стават по-малко интензивни, публичните конференции и лекционни цикли стават невъзможни в Германия, терапевтичният център в Берлин се закрива, а нейните доктори и лечебни педагози вече не могат да пътуват до Гьотеанума. През 1938 г. на Норбърт и Мария Глас им се налага да напуснат Гнаденвалд, а през 1939 г. Ойген Колиско умира в Лондон на четиридесет и шестгодишна възраст.
Имаме на разположение голямо количество документални материали за живота на Вегман между 1934 г. и 1943 г.. Голям брой възпоменателни статии от нейни съвременници и колеги се отнасят до този период. От 1935 г. Вегман отново е в Арлесхайм, където окуражава и стимулира работата в клиниката, както през предходните години. Сбирките на лекари и лечебни педагози, които й остават верни, сега са подклаждани от съзнанието за "изключването" и в последствие придобиват още по-интензивен характер. Кореспонденцията от тези години би запълнила няколко тома – съдържанието на толкова детайлна документация със сигурност би било интересно и за историята на движението. Вегман продължава да кореспондира без прекъсване с всички центрове в различни страни, с които все още поддържа връзки, и често ходи в Париж, за да се грижи за малкия център на Rue de I'Assomption, интересува се, както и преди, от лечебните домове, основава в Аскона филиал на клиниката – "Casa Andrea Cristoforo", а в Брисаго – дома за деца с увреждания "La Motta".
Обаче, що се отнася до въпроса "Коя бе Ита Вегман?" тези многобройни събития и дейности не са от съществено значение. Духовният отпечатък от този период в живота ѝ – на тези последни девет години, – е вътрешното изгнание, в което все повече ѝ се налага да живее (от 1940 г. нататък тя повече не може да пътува в чужбина), и видимият процес на "умиране" в потока на антропософската, медицинската и лечебно-образователната дейност в диаспората, който тя така интензивно е създала, подхранвала и подпомагала. Макар че стотиците писма и многобройните спомени на колегите ѝ сякаш доказват обратното, годините от 1934 до 1943 г. носят окраската на едно умиране и изчезване. Ита Вегман винаги е преживявала външните събития в света с интерес и ангажираност; това, че през 1935 г. е изключена от Антропософското общество и от Школата за духовни науки в Дорнах, не е просто нещо, което я връхлита изневиделица, което й се причинява от други, а това изключване е нещо дълбоко нейно, то е нейна съдба. То не само представлява един момент от историята на Антропософското общество, но също така, и то решително, то е житейска руна в нейната собствена биография.178 Когато кармата надига глас и се намесва в човешката биография, тя не говори само с деликатни тонове, но и с остра реч: "Това, което те връхлита отвън, е следствие от твоите постъпки в миналото". Събитията от 1934 и 1935 г. бележат коренен прелом в живота на Ита Вегман – и затова нашето описание на оставащите й години се намира под знака на тази ключова промяна.179
Три писма – по едно до Хилма Валтер, В. Й. Щайн и Фрид Геутер, всичките намиращи се в Англия – съдържат важни коментари на Ита Вегман за това, което е търсила и намерила през месеците преди и след Коледа 1934 г. По образцов начин те обобщават с думи вътрешната ѝ ситуация. До Хилма Валтер тя пише след завръщането си от Палестина и Рим:
Скъпа д-р Валтер Арлесхайм, 22 ноември 1934 г.
Преди няколко дни се завърнах от дългото си възстановително пътешествие. Наистина беше добре, че предприех това пътуване, чувствам се много ободрена и фактически съм отново така добре, както бях преди, и мога да се справям и да върша много неща. Пътуването из Средиземноморието ми бе от голяма полза. Престоят в Палестина беше преживяване; и тъй като това посещение се състоя през сухия сезон, а не през пролетта, когато повечето хора посещават Палестина, то ми поднесе съвсем различни резултати от това, което очаквах. Страната наистина е напълно различна през сухия сезон, отколкото през дъждовния. През сухия сезон тя е доста суха; и в Юдея – частта, в която се намира Йерусалим – човек наистина може да изпита това, което свързваме с пустинята като такава. Можехме да предчувстваме как ще бъде през пролетта, когато ни застигна първият дъжд, който събуди земята отново за живот, така че човек усеща най-прекрасния аромат, който се издигаше – сякаш се кади с тамян – и първите семена, които се съединяваха със земята. Това преживяване беше изключително важно за мен и ме накара да осъзная, че тази палестинска земя все пак е свята земя, по която е ходил Христос. Иначе, много е трудно в тази суха среда, от която етерният свят се е оттеглил, да се усетят делата на Христос. Напомня по-скоро за древната еврейска история и всъщност е страшно интересно да го осъзнаеш. Но лесно мога да си представя как през пролетта, когато отново се появи растителността, така че етерният свят отново да се свърже със земята, че тогава човек отново ще може да открие усещането за Христос. Така, че и аз имам желание да отида там по това време на годината. Пътуването до Палестина всъщност не е приключило. Нещо остана отворено, незавършено, но тази отвореност има плодотворно влияние.
Не отидох до Египет, не можах да ги съчетая едно с друго. Така, че от Палестина се върнах през Италия, където останах четиринадесет дена в Неапол и Капри да се аклиматизирам. Бях много удивена да открия, че тези климатични промени – от умерената зона до почти ориенталска жега и после пак в умерената зона – ни най-малко не навредиха на физическото ми здраве. Можах отново да ходя много добре, може би по-добре отвсякога преди. Просто продължавам да съм удивена, че е възможно да съм била толкова болна, колкото бях, и да съм изпитала толкова трудности в Хондрих, когато вървях от къщата до хълмчето и обратно; и че после, по-късно, можех да ходя на разходки, които биха били много уморителни дори за напълно здрав човек. Италия ми се стори изключително приятна и полезна за мен и стигнах до чудесното откритие, че в тази област на Неапол, сред този напомнящ на Фригия пейзаж, има портал към гръцката култура. Тук човек може да се върне дори към Омир, а Вергилий си е у дома. В музеите успях да проследя целия този елемент от гръцката култура, който е съществувал, и в това, което разкопките са разкрили, какви хора са открили в Помпей, Херкулан и Стабия.
Капри е бисер. Островът е облян от слънчева светлина и се радва на разкошен климат. Пътувах с автомобил от Неапол до Рим, защото исках да проследя там разширяването на Християнството, разпространението му, както и какво се е развило на негова основа, и да доведа всичко това до някакво заключение. Прекарах доста време и там. Там човек може да намери всичко необходимо за едно задълбочено проучване на ранното християнско изкуство и култура, с оглед на Цезарите, които са живели тогава, и които са получили от Гърция инициация, наложена от самите тях. Именно ТОЗИ Рим исках да проуча.
След като прекарах две седмици там, стана време да се прибирам у дома и го сторих с благодарно и радостно сърце, защото аз самата бях стигнала до свое заключение, а едновременно с това имах силното усещане, че тук се нуждаят от моето присъствие. Тук бях посрещната много топло, което дълбоко ме трогна. Когато човек е отсъствал девет месеца, все се предполага, че е позабравен; но когато разбрах, че това не е така, това ми донесе огромна полза и ми помогна да се върна тук лесно и щастливо. Така че аз отново свързах цялото си съществуване с това място и се надявам, че сега за мен ще започне период на продуктивна работа. В близко бъдеще трябва да отида в Холандия, за да посетя майка ми, която се е разболяла сериозно, докато ме е нямало. Въпреки че вече е по-добре, не искам много повече да отлагам да я посетя. Ще свържа това посещение с такова в Хамборн – пристигам там на 1 – 2 декември – за да се срещна с лечебните педагози. Днес получих телеграма от Зейлманс, в която ме моли да се срещна в Холандия с комитета на асоциираните работни групи. Така че нещата отново се насочват към мен и аз постепенно ще трябва да открия своя път насред всички промени, които се случиха, докато ме нямаше.
От Калмия [Битълстън] разбрах, че в Клент нещата са били доста бурни. И те ми писаха за това. Надявам се сега да са настанали по-спокойни времена, за да си починат малко. Бихте ли били добра да кажете на хер и фрау Геутер и на Уилсън за това писмо? Аз скоро ще им пиша. Много благодаря за цветята при посрещането ми, които сестра Хедвиг ми поднесе от Вас.
Моите най-сърдечни поздрави за Вас, скъпа фраулейн д-р Валтер,
Ваша И. Вегман
PS – Ще бъде чудесно, ако можете да дойдете за Коледа, но вероятно ще е трудно?
Имам силно желание да празнувам едни топли, задълбочени Коледни празници. Особено сега, след боледуването ми и пътуването. Помислете си. Ще бъде толкова хубаво, ако Вие и сестра ви можете да дойдете. Ваша, И.В.
След провеждането на внушителни Коледни празници в клиниката, много колеги от Англия идват в Арлесхайм, сред тях Д. Н. Дънлоп, Джордж Кауфман и Валтер Щайн, за да подготвят заедно с Вегман годишното събрание на Английското антропософско общество. След дългогодишните усилия на Вегман да създаде база в Англия, логичната следваща стъпка бе определянето на нов курс на работа в Англия. Хората се надяват, че Вегман ще работи с тях и че ще присъства на годишната среща в Лондон. Докато се среща с тези хора от Англия обаче, в главата ѝ се появяват съвсем други идеи, които тя не изразява веднага.
Тя пише следното на Щайн в Лондон:
Скъпи д-р Щайн, Арлесхайм, 9 януари 1935г.
В деня след заминаването Ви, дори още през нощта, знаех съвсем ясно, че не мога все още да дойда в Англия. В мен живее нещо съвсем различно от това, което ми бе представено, така че не мога да продължа да работя, сякаш нищо не се е случило, сякаш просто съм била на кратко ваканционно пътешествие в чужбина. Получих възможност да надникна в света на духа, срещнах Христос и Рудолф Щайнер, които ме изпратиха обратно на земята и очакваха от мен да направя нещо различно от досега. Всъщност разочарованието ми беше голямо, когато от беседата на Дънлоп разбрах, че движението в Англия в крайна сметка трябва да приеме външен характер и форма, без да се прави разграничение между душевните качества на различните участващи хора. Тогава Коледното учредително събрание ще бъде напълно отлъчено от света. Кармичната връзка между мен и Рудолф Щайнер е наистина важна част от Коледното учредително събрание. Много хора в Гьотеанума знаят това много добре, което е причината за насочената към мен омраза, практикувана по съвсем последователен начин. Тази омраза ще продължи, докато успеят да изтрият спомена за Коледното учредително събрание от паметта на членовете, за да се постигне едно изопачаване на историята с цел хората да НЕ могат да получат никакво усещане за кармата. Щеше да е изключително ценно, ако Англия беше признала това и беше предприела мерки, за да не се забрави Коледното учредително събрание. Макар че не може да бъде напълно осъществено, то все пак може да има продължителен ефект, когато всеки отделен член на Форщанда бъде приет сериозно, според неговата карма с Доктора или с Обществото, или с други кармични връзки.180
Причината, поради която приятелите се събраха, в крайна сметка не беше честната съвместна работа, а опит да получат от мен важни документи – знаете какво имам предвид. Не намирам нищо особено добро в това и не желая да участвам в него. Затова се обадих на г-н Дънлоп и му казах, че не бива да разчита на мен да дойда на общото събрание. Това, което предстои, ще се изясни. Това, което трябва да направя, е да събера около себе си хората, които все още носят в себе си правилната връзка с Коледното учредително събрание. Броят на лекарите може да е малък, но аз имам чувството, че ако това не се случи, ще бъде унищожено нещо духовно ценно – духовен поток, който трябва да защитя и който искам да пренеса и предам в цялата му чистота. Напълно възможно е работата ми в Англия ЗАСЕГА да е приключила – чрез прегрупирането на хората в общото събрание, което е приело толкова вкостенена форма; и кармичната посока да трябва да се обърне надругаде или да се възроди наново. Казвам това с любов и с разбиране за начина, по който се развиват нещата в Англия. Бих искала да ви помоля да направите следното: наблюдавайте внимателно Кент Терас, за да не се изплъзне напълно от ръцете ми, защото тогава вратата към Англия ще бъде затворена за мен. Това би било срамно в много отношения. Надявам се, че ме разбирате и ще ми останете верен – имам предвид верен на моето същество.
Всички ние пазим прекрасни спомени за Вас и човечната Ви позиция.
Сърдечни поздрави и много благодарности за това, че дойдохте.
С откровена обич,
Ваша И. Вегман
PS – Сърдечни поздрави за съпругата Ви и за Клариса Йоана
Виждаме от това писмо, че Дънлоп е възнамерявал да създаде антропософски център в Англия като противовес на Дорнах. Ясно е, че междувременно (със сигурност преди събранието в Бангор, Уелс, през лятото на 1933 г.), няколко от верните последователи са разбрали за писмото на Рудолф Щайнер до Вегман от 11 юни 1924 г. (вж. том 1, от стр. 189) и, на базата на подобни „документи“, които те са искали да публикуват, са приемали Ита Вегман за водач в техните стремежи. Елизабет Врееде също е имала идеята да използва тези текстове, за да успокои и излекува кризите в обществото. Писмото на Вегман до Щайн показва, че тя не е била готова да се съгласи с това. Тя е искала всеки отделен член от Дорнахския Форщанд да бъде приет сериозно, според съдбовната му връзка с Рудолф Щайнер или с Антропософското общество, "или с други кармически връзки". Можем само да съжаляваме, че нейните забележителни формулировки не са били известни на Мари Щайнер, Алберт Щефен и Гюнтер Вахсмут.
Шест седмици по-късно тя пише до Фрид Геутер в Клент Гроув:
Арлесхайм, 21 февруари 1935 г.
Скъпи хер Геутер,
Всяка седмица чаках писмо от Вас, в което да пишете, че ще дойдете. Чувам го от всички страни, дори от Вас самия. Последната ми надежда бе, че все още желаете да отидете на общото събрание в Лондон и така ще минете насам за малко, за да обсъдим някои нерешени въпроси, за които също споменавате в предишните си писма. След като това не се случи, не искам да отлагам повече отговора си на това, за което писахте. След много дългото, почти деветмесечно отсъствие, за мен е изключително важно да хвърля всичките си сили в тукашната клиника и в Зоненхоф. Така или иначе трябваше отново да започна да структурирам работата, за да тече по единен начин. Хората са работили изключително добре [в мое отсъствие], но усещах някак, че липсва мястото и фокусът, където всичко да протича по единен начин. И така, почувствах, че е мой дълг да се захвана с това в клиниката, и затова се въздържах от всякакви посещения, освен в Холандия, заради болестта и смъртта на майка ми. Планирам да дойда в Англия през май. Това вече е решено и съгласувано с тамошния изпълнителен комитет; и тогава с удоволствие ще посетя и Клент. Първо бих искала да кажа, че съм щастлива да чуя – от вас чрез вашите писма, а също и от писмата на други хора, както и от хора, които са ви посетили – че работата в Клент напредва много добре. И със сигурност е важно, че антропософската работа в Англия е съсредоточена именно в Клент.
Начинът, по който много германски антропософи сега отиват в Англия, ми се струва подобен на начина, по който в по-ранни времена гърците са били привлечени от римляните да дойдат в Рим и останалата част на Италия и да работят за създаването на култура там; а това несъмнено е нещо кармично. От друга страна, усетих силен импулс – и той ми дойде в Константинопол – да не оставям Германия на произвола на съдбата и да продължа да свързвам силите си с тази земя. Знаете ли, някога си мислех, че там не може да се постигне много повече и че германската култура трябва да бъде възродена от друг източник. Но в крайна сметка изпитаното в Константинопол ме научи, че в Германия все още може да се постигне много, стига да се открие правилният начин за това. Това не ми дава мира и също така е причината, поради която аз бавно и сигурно ще възобновя връзката си с Германия; а също и причината, поради която реших сега да организирам събрание в Хамборн, по Великден. В писмото си питате дали на Великден тук ще може да се проведе конференция. Това със сигурност щеше да е добре. Но искахме тук да направим нещо с по-малка група хора, а после да го доразвием в Хамборн – или преди, или след това. И двете места – Арлесхайм, а също и Германия, в случая, Хамборн, – се нуждаят от изключително силен духовен импулс на Великден. Така че, трябва да обсъдим един с друг как правилно да структурираме тези духовни импулси. За да го сторим, нужно беше да ме посетите тук, за да размислим по тези сериозни въпроси. Може би все пак да дойдете преди 2 март, защото на 2 и 3 март ще пътувам до Берлин за едно събрание с докторите в Шилерщрасе, където д-р Сухантке сега работи на мястото на д-р Бокхолт.
Сигурно можете да си представите колко сериозна за всички нас е 1935 г. и аз постоянно се опитвам да видя до каква степен ще е възможно да намерим форми, които да позволят на хората да усетят това, да имат правилно разбиране за събитията, които можем да очакваме. 181 Но ако човек само седи тук, в тази странна атмосфера в Дорнах – Арлесхайм, където атаки от демоничен характер постоянно нарушават спокойствието, не е лесно да запази равновесие – и може да изпита дълбок копнеж да замине надалеч, някъде, където разстоянието да ти помогне да се откъснеш от всичките неприятности, свързани с Антропософското общество. Независимо от това, искам да опитам, чрез собствената си позиция, да държа далеч от нашата работа тази битка, която повече не ме засяга пряко.
Надявам се операцията на жена ви да е минала успешно – не съм чула нищо повече за това.
Все още имам някаква надежда да дойдете тук, дори само за кратко, да обсъдим някои неща, свързани с конференциите.
Със сърдечни поздрави до всички вас,
Ваша И. Вегман
С това писмо Вегман потвърждава решението си да продължи да работи в Арлесхайм и да подкрепя центровете в Германия – след двегодишно Нацистко управление това е наистина незабравимо изявление! След кампаниите й през април 1933 г. (вж. глава 12) тя първоначално губи надежда да може да прави каквото и да било за Германия. Посещението до Константинопол (23 до 28 септември 1934 г., придружена от Георг-Мориц фон Захсен-Алтенбург) поражда у Вегман други идеи. Вернер Паше отбелязва следното в дневника си, на 29 септември 1934 г. в Йерусалим:
29 септември 1934 г. Михаиловден 1934 г. Десет години след заболяването на д-р Щайнер. Разговор на терасата на хотел Нотр Дам дьо Франс в Йерусалим. Всичките седем души присъстват [Миен Виехоф, Престоноласледника от Захсен-Алтенбург, Ерих Кирхнер, Маргарете Бокхолт, Юлия Борт, Калмия и Адам Битълстън]. Прочетохме първата лекция от Петото евангелие [GA 148], за разпространението на християнството. Въпрос за расите, издигащите се и слизащите тела. Индивидите решават или да се издигат, или да слизат. Ефектът от Христос, такъв, какъвто е бил досега, приключва. Сега трябва да бъде разбран. Преди, вярата е играела роля, сега – познанието. Погледът върху земното кълбо ни казва: Германците трябва да водят.
Фрау д-р Вегман: тя казва, че е била заведена в Константинопол, тъй като внезапно се почувствала много зле и не могла да дойде с нас в Гърция, където много искала да отиде. Така че трябваше да отиде в Константинопол, място, към което винаги е изпитвала най-голямо нежелание да посети. Там тя преживя колко много турци са били убити и това й дава мощен импулс: това трябва да се поправи. И на въпроса: Кой на света би могъл да направи това? – отново я осени въпросът: "Германците". Наистина се е съмнявала в това (1932 – 1933 г., намерението да прехвърли всичко в Англия). Тя каза, че е била подтикната към това, подтикната отново към него от болестта, а сега и от това преживяване. И сега желаеше да го потвърди, като каза, че това, че сме дошли да говорим за това отново точно на Михаиловден, е благодат, за която човек трябва да е благодарен. Ако има поне няколко души, които да не са забравили тази надежда и увереност в германците – както аз, в края на краищата, се съмнявах.
Но в Константинопол тя също така изпитва майата на събитията, развиващи се по това време в Германия. Пристигайки в Константинопол, тя веднага си възвръща здравето.
Разговорът продължава около стиховете „Германският дух не е довършил…“. Д-р Щайнер, ни казва тя, е казал, че трябва постоянно да си припомняме това.182
Германският дух не е довършил
Задачата си за световното развитие.
Той живее, изпълнен с надежда, в бъдещи дела
Той се надява, изпълнен с живот, на бъдещи дела;
В дълбините на съществото си мощно усеща
Това, което, скрито, все още трябва да работи за узряването –
Как могат вражески сили сляпо да желаят
Да предизвикат края на този дух,
Когато пред него продължава да се разкрива животът
И да му помага да продължи активно да твори в корените на битието?
Превод: Ати Петрова