Етер и етерно тяло
…Както живеем в определена степен с обмяната на веществата в течния елемент, живеем с дишането във въздуха, така и с възприемането живеем в етера. И вътрешните етерни процеси, които се разиграват в невидимото етерно тяло, се докосват с външните етерни процеси в сетивното възприятие. Може да се каже: да, но определени сетивни възприятия са наистина открити веществообменни процеси, – това е особено видимо при сетивните възприятия, които отговарят на сетивата мирис и вкус, – по-точното разглеждане би показало, че при това вещественото принадлежи към самата обмяна на веществата и че при всеки такъв процес, също при вкуса например, протича един етерен процес, чрез който встъпваме в отношения с външния етер. Без разбирането на етерния свят не е възможно разбиране на сетивните усещания…66.165 и сл.
* * *
…Когато някои представи станат така жизнени, че се превръщат в имагинации, те живеят непосредствено в етерния елемент, докато когато са абстрактни представи, живеят само в душевността. И когато човек стигне толкова далеч във вътрешното експериментиране, че да изживее етерността като жива действителност, тогава може да узнае какво се случва в сетивното възприятие. Поради това, че външният етер прониква в сетивните ни органи, външният етер бива умъртвяван. И когато външният етер е умъртвен в сетивните ни органи, след като вътрешният етер на етерното тяло действа насреща му, той отново се оживява. В това се състои същността на сетивното усещане. Като се поражда умъртвяване и оживяване в дихателния процес, когато вдишаме кислорода и издишваме въглената киселина, така има и взаимодействие между в известна степен умъртвения етер и оживения етер в сетивното усещане (възприемане)… 66.166 и сл.
* * *
…Душевно-духовната същност лежи отвъд етерността. И същественото е, че тази душевно-духовна същност може да влезе в отношения с физическата същност само чрез посредничеството на етерността. Докато при сетивните възприятия външният етер в известна степен се оживява чрез вътрешния етер, т.е. вътрешният етер се влива в мъртвия етер, при волевия импулс е така, че когато той се поражда от душевно-духовното, то чрез веществообмяната и всичко, което е свързано с нея, етерното тяло се освобождава, изгонва се от физическото тяло за областта, в която се разиграва веществообмяната. Следователно тук имаме обратното – етерното тяло се отдръпва в известна степен от физическите процеси… 66.169 и сл.
Етер и разтварянето на етерното тяло след смъртта
…Ретроспективното спомняне след смъртта е като една панорама, всичко, което е протекло в живота, се разпростира едновременно около нас в имагинации. Ние живеем няколко дни в нашите изживявания. В мощни картини се представят там събитията, които току-що още сме изживели в последните дни преди смъртта си и същевременно е там и това, което сме изживели в детството си. Една жизнена панорама, една жизнена изтъкана от етер картина, която преплита в една тъкан това, което иначе е следвало едно след друго във времето. Преди всичко чувстваме това, което се намира около нас като живо. Освен това го усещаме като духовно звучащо, като духовно блестящо и духовно стоплящо. Всичко, което сме изживели, мислейки и представяйки си, се намира вътре… 168.74 и сл.
* * *
…Това, което там изживяваме е нещо разтърсващо възвишено, нещо изключително мощно за човешката душа… 168.76
* * *
…Когато изживяваме, когато образуваме своите представи и душевни усещания в изживяването, в това наше изживяване, в този процес работи целият свят на йерархиите. И докато вярваме, че живеем само за нас, боговете изработват чрез нашето изживяване нещо, което сега могат да вплетат в света. След като сме умрели, знаем, че сме живели затова, за да могат боговете да изплетат тази тъкан, която в нашето етерно тяло произлиза от нас и сега се споделя с целия Универсум, чрез което боговете могат да обогатят с нещо повече своя свят…168.76 и сл.
* * *
…Ако етерното тяло би било освободено след няколко дни от астралното тяло и аза, целият етерен животински свят би произлязъл от човешкия етерен свят. Това не се случва, понеже съществата от йерархията на ангели, архангели и архаи не допускат цялата същност на етерното тяло да се раздроби в животинското царство… 174a.135
* * *
…Това, което за нас е дърво и желязо от Земята, когато ги преработваме в машини, това са нашите етерни тела за ангели, архангели, архаи, те работят в тях. Те изработват от тези етерни тела това, което е необходимо за духовния свят. Като хора ние живеем не само за нас, а за целия Космос 174a.136 и сл.
* * *
…Докато мислим и си спомняме мислите, същевременно отвън според своя вид, както могат да се ползват от нашите мисли, работят съществата на следващата йерархия. Представете си изцяло всеки човек така, че това, което се разиграва в неговото съзнание, е само една страна от неговия мисловен живот. Докато той мисли, го обкръжават непрекъснато тези същества и работят с помощта на мислите му. И каквото изработват по този начин, принадлежи към това, което е необходимо, за да може от Земята някога да «произлязат» Юпитер, Венера и Вулкан. Когато тези същества, така да се каже, работят с нашите отделни мисловни формации по време на живота ни, посмъртно събират едни с други мислите на повече хора, както им е необходимо, за да се породи нещо ново в развитието на света. Това, което те могат да постигнат чрез събирането на отделните етерни тела на хората, които са обработвали по времето на физическия живот, трябва да се вплете в общия миров етер. Каквото можем да дадем на тези същества – ангели, архангели, архаи, през цялото време, което преживяваме между смъртта и новото раждане, образува нещо, към което поглеждаме. Душевният ни поглед е непрекъснато насочен към това, което сме били в състояние да прибавим към всеобщата мирова етерна тъкан. И както самите ние участваме в работата за създаването на това, което по-късно се свързва с физическата материя, за да ни даде възможност за новата инкарнация, така в тази работа се включва съзерцанието на това, което сме дали на големия свят… 174b.163 и сл.
* * *
…Но това, което ангели, архангели, архаи са изплели, се простира толкова далеч навън, когато се вплита в общия етерен свят, че се формира в обширно кълбо, чийто център е Земята…174b.168
* * *
…Този ретроспективен поглед върху етерното тяло и неговата съдба, които човек е предизвикал чрез това, което е изминало, продължава едно или две десетилетия. Това е обкръжението. Обкръжението в елементарния свят го изграждат преобразяванията главно на такива същества, които са от един вид с човешкото етерно тяло. Цялата околност през времето на камалока е зависима от настроението на душата, от това, че каквото трябва да се опише като елементарен свят, се модифицира до душевен свят чрез това, че човек главно вижда разтварящата се етерност в този свят… 147.146
* * *
…Ако така сме проникнали етерното тяло с истинско, правилно благочестие и то след това се разтваря в общия миров етер, сме предали на Всемира едно етерно тяло, което е проникнато с благочестие и носи добро на целия свят. Ако обаче сме нечестиви, материалисти, тогава предаваме едно етерно тяло, което действа разрушително, разлагащо, когато бъде разтворено във всеобщия миров етер… 127.83
Етер и разтваряне на етерното тяло след смъртта
…Във вертикална посока (в човека) протича само моралността. И е така, че още в етера, в топлинния етер на кръвта във вертикална посока физиономията на неморалността се отблъсква. Главата не я приема. Моралността обаче протича с топлината на кръвта в топлинния етер нагоре в главата, още повече в светлинния етер и именно в химичния и жизнения етер.
Човекът пронизва със своята собствена същност главата си. Можете да си представите как различно изглежда, когато човекът почине. Ако главата му е отблъснала силите на останалия му организъм, тогава в етерното тяло, което се отделя от него след няколко дни, в главата му всъщност няма нищо от него. Тогава не оставя никакво особено впечатление върху света. Не работи с другите върху по-нататъшното развитие на Земята, понеже не е изпратил никакви сили в това, което навлиза в бъдещето. Ако човек е развил в себе си това, което главата му е поела, етерното му тяло го напуска като един човек. Неморалността бива напускана от етерното му тяло, като етерното тяло наистина изглежда чисто ариманично… 221.119 и сл.
* * *
…Етерното тяло, което се отделя от астралното тяло и аза два до три дни след смъртта при човек с морални импулси, е вчовечено, човешки закръглено и прояснено. Такъв човек преработва това, което като човек е изживял на Земята също в своята глава, не само в останалия организъм, и го предава чрез подобието на главата на Космоса. Главата е подобна на Космоса, останалият организъм не е много подобен на Космоса; след известно време, след като е предаден на Космоса, бихме казали, той се разпръсва като облак и пада повече или по-малко надолу към Земята или поне бива изтикан в потоци, които кръжат около Земята. Но каквото човек е отпечатал в главата си от своята моралност, бива излято в ширините на Космоса и чрез това човек работи с другите върху новоизграждането на Космоса. Неморалният човек предава силите, които обкръжават Земята – и които са важни за всяка дейност, защото от етерността по-късно се поражда физическата същност на Земята – това, което етерно вали върху Земята и отново се свързва с нея, или което живее в околността на Земята… 221.120 и сл.
Етер и противоположно пространство
…Когато се навлезе в етерността, се получава също качествено противоположна координатна система (виж ил. в Спиритуална астрономия – система и движение на небесните тела). Че това не се взима под внимание е грешката при обикновената етерна теория. Тук лежи трудността относно дефиницията за етера. Но когато се навлезе в етера, трябва да се вземе сферата като нулева точка и цялата система вместо отвътре (пресечна точка x-, y-, z-ос на координатната система) да се конструира обратно, навън. Когато нещата се проследят математически и преминат във физиката, стават интересни, и някои от тях ще могат да бъдат привлечени именно за разрешението на гранични, ако някога се разработят тези теории – които тук започват да стават много реални. По-новата синтетична геометрия е пътят, да се излезе от чисто формалната математика и се тръгне по пътя към проблема, където трябва човек да схване емпиричното…82.153 и сл.
* * *
…Когато говорим за етера, не бива да си представяме пространството, изпълнено с материя, а да си го представяме празно от материя. Когато обикновената материя се сблъска с нещо, то притиска, измества настрани. Ако етерът се приближи към него, той го всмуква и поема в себе си. Това е точно противоположното въздействие в сравнение с материята. Носът ви ще бъде издърпани навън от организма ви чрез тежестта на материята, очните кухини ще се всмучат чрез всмукателната сила на етера…201.124
Етер и дух
…Можем да кажем, че в етерността действа нисшата духовност… 327.69
Етер и ясновидство
…Точно когато ясновидски се издигнем до самопознание, откриваме, че първото, което изживяваме в прекрасни формации, отразява най-нисшето в нас. И едва когато отстраним с голямо усилие онези части на етерното тяло, които са изостанали в нас като най-незначителните, понеже по-голямата част се употребява за сърцето и мозъка, едва тогава стигаме дотам да излъчим навън това, което е в нас и да оставим отпечатък чрез мощно употребените сили върху външния етер. И тогава става следното: Когато излъчваме навън етерното тяло на физическите органи, го изблъскваме навън в пространството. Ако развием по-висше ясновидство, също работим навън, но това от нас, което си изграждаме между раждането и смъртта, за да подготви това, което между смъртта и новото раждане ще се развие в нас. Това записваме в пространството и оказваме въздействие навън в етерния свят. И там отиваме насреща на образуваното чрез тези въздействия, именно космическите въздействия, космическите факти. Това ясновидство е трудно, то се проявява немощно. Хората биха предпочели удобно да видят в духовния свят образите да се движат както във физическия свят. Те намират за неудобно, че първо трябва да си усвоят нов вид схващане, разбиране, когато искат да навлязат в духовния свят… 174b.72 и сл.
Етер и синьото небе
…Общият миров етер става видим за нас поради това, че когато гледаме в етера, нашето видимо пространство е ограничено; то изглежда синьо ограничено… 239.144
Етер и светлинни бани
…Светлинните бани в действителност са по-дълго излагане на химичната зона (химичния етер), отколкото човек е изложен иначе при нормалното си присъствие на Земята на тази химична зона. Каквото от химизма протича отвън, придружено със светлината, е същинкото въздействие при светлинните бани. Зад него директно стоят жизнените сили, които по определен начин също придружават, когато се въздейства върху човека с по-силна светлина, респективно с по-силни химични сили… 312.226
Етер и Луцифер
…Луцифер има особена мощ над светлинния и топлинния етер… 272.182
Етер и човешко познание
…Това, което се вижда при човека, когато човешките форми, движения и всичко свързано с тях се приема като образ на вечността, трябва да стопли или охлади човека, да го изпълни постепенно с вътрешна топлина или студ, и тогава човек ще странства в света като интимно опознава хората. Един ще го стопли, друг ще го охлади. Най-зле ще са хората, които нито стоплят, нито охлаждат човека. В топлинния етер ще се получи вътрешно изживяване, което ще проникне етерното тяло. Това ще бъде рефлексът на покачващия се интерес, който трябва да се развие от човек на човек…185.114
Етер и минерал
…Етерното тяло на минерала обгръща минерала от всички страни. Когато вземете например един планински кристал, трябва да си представите, че цялата тази форма е спестена, тя е като етерна кухина и там, където физическата субстанция свършва, започва етерността. Тази етерност е вкъщи в астралния свят… 105.54
* * *
…Как даден минерал е облят с жизнени сили, ни се представя едва когато стигнем до онзи всеобщ живот, който е еднакъв от Земята до останалите планети на нашата планетна система. Импулсиран от Слънцето, но непосредствено течащ надолу от планетите и проникващ живо нашата планета, за да проникне със своите потомци, етерните природни (елементарни) същества това, което е форма, така че формата да получи вътрешност, с други думи формата на минерала като единствен произлизащ от физическия план, не е прозрачна, а ни се съпротивлява…136.186
* * *
…От точката, от която Слънцето свети към Земята се изпраща и навлиза в минерала етерната субстанция. Докато тази етерност сама е дирижирана от планетите, се натрупва и задържа в минерала или кристала от страна на Слънцето, от силите, които принадлежат към сферата на духовете на мъдростта, кириотетес…136.190
* * *
…От планетите действат етерно духовете на движението, динамис…136.191
Етер и морални идеали
…Когато морален идеал възпламенява душата, се оживява топлинният организъм. Но това не остава без въздействие и за останалата организация на човека. Въздействието върху въздушния организъм е не само стоплящо, а когато топлината, която се оживява в топлинния организъм въздейства на човешкия въздушен организъм, тя споделя с него всичко, което не мога да нарека по друг начин, освен като светлинен извор. По определен начин зародиши на светене се споделят с въздушния организъм. Тези светлинни изворчета не се възприемат от външното съзнание, от външното възприемане като светещи, но тези светлинни извори се появяват в човешкото астрално тяло. Те са първо свързани, ако ми разрешите да си послужа с този физически израз, чрез самия въздух, който е в човека. Те са още тъмна светлина, както растителните зародиши още не са изградени растения. Но поради това, че човек може да се въодушевява за морални идеали и морални процеси, той носи в себе си един светлинен извор. Това, което живее там като етерен жизнен зародиш, се намира в най-дълбокото подсъзнание. Той ще се освободи, когато човек положи при смъртта своята физическа организация.
Каквото чрез моралните ни идеали и чисти идеи така се отделя от нашата организация, отначало не е плодоносно. За живота между раждането и смъртта моралните идеи стават плодоносни именно доколкото ние оставаме в идейния живот. След като при смъртта освободим етерното и астралното си тяло и аза от нашата физическа организация, тогава в тези по-висши същности на човешката природа сме проникнати от впечатленията, които сме имали. Със своя аз сме били в топлинния си организъм, когато моралните идеи са оживили собствената ни топлинна организация. Били сме в нашия въздушен организъм, където светлинни зародиши са посадени в нас, които след смъртта ни излизат в Космоса заедно с нас. Във водния си организъм сме импулсирали звука, тона, който става музика на сферите, с която прозвучваме навън в Космоса.
Ние носим живот навън, когато преминаваме през портата на смъртта. Изворите на живота лежат в това, което се импулсира от моралните идеали, които в човека действат въодушевяващо. Стигаме дотам да си кажем, че ако днес се възпламеним от морални идеали, този живот, звук и светлина изнасяме навън и ставаме творци на света, (участваме в творчеството на света). Ние изнасяме навън творческата мирова същност и изворът ѝ е моралността.
Виждате как намираме мост, когато разглеждаме целия човек, между моралните идеи и това, което действа оживяващо, също и химически навън във физическия свят. Защото тонът действа химически, свързва и разделя веществата. И светещото в света, има изворите си в моралните импулси, в топлинния организъм на човека. Ние поглеждаме в бъдещето; там се формират мирови образи. И както при растението трябва да погледнем към зародиша, така относно бъдещите светове, които се зараждат, трябва да погледнем към зародишите, които като морални идеали лежат в нас самите… 202.187 и сл.
Етер и ритмическа дейност
…Ритмичните дейности в кръвта и дишането са подобни по отношение на вътрешната конституция на силите, които се разиграват в хранителната система. Те протичат чрез взаимодействието на етерността с астралността, само че при храносмилателната дейност астралността е в известно отношение по-слаба отколкото етерността. Етерното отстъпва повече назад при участието му в ритмическата система, но всъщност само етерното, което е в човека, докато при дейността в ритмическата система на човека етерното извън човека започва отново да съдейства, така че при дихателната дейност имаме силата на вътрешното човешко етерно тяло, силата на външния миров етер и астралната дейност на човека… 302a. 127
Етер и кислород
…Етерната същност би била нещо, което като етерно не би могло да съществува в нашия физически земен свят, ако остане само за себе си. Тя би се промъквала, така да се каже, като едно нищо навсякъде, и не би могла да се свърже с това, с което трябва да се свърже във физическо-земния свят, ако нямаше свой физически носител. Това е кислородът. В него навсякъде живее най-нисшата надсетивна същност, етерната, ако тя не се умъртви, както трябва да бъде умъртвена във въздуха, който имаме около нас. В издишания въздух живото на кислорода е умъртвено, за да не припаднем чрез неговата жизненост.
Навлезе ли той чрез вдишването в нас, където може да остане жив, той отново се оживява. Не е същият кислород, който циркулира в нас, както е като външния, който ни заобикаля. В нас той е жив кислород и веднага става жив кислород, когато от въздуха на дишането прониква в почвата, макар и животът му там да е по-слаб, отколкото в нас хората или животните. Но там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този, който се намира над Земята… 327.69 и сл.
Етер и тежест
…Една безсмислица е мнението, че мъртвите вещества се смесват и могат да живеят. Не, точно мъртвите вещества произлизат от живото, те са отделени от живата същност. Първо е тя и после следва мъртвото. Етерът ни обкръжава и издърпва всичко навън и нагоре, както земната тежест привлича всичко надолу. Но той издърпва нагоре, но не умъртвява както тежестта. Колкото повече тежест вдишате, толкова повече ставате ревматичен (подагра) или диабетичен, или подобно; толкова повече ставате мъртъв. И колкото повече в нас навлизат силите, стремящи се нагоре, толкова по-живи ставаме… 349.18
Етер и душевен живот
…Потокът на душевния живот не тече само от миналото към бъдещето, но и от бъдещето към миналото. Ние имаме два времеви потока: етерният протича към бъдещето, докато този, който имаме като астрален, протича от бъдещето към миналото. Едва когато разберем, че от бъдещето непрекъснато идва нещо насреща ни, ще се издигнем до истинско разбиране на душевния живот… 124. 64 и сл.
Етер и слънчева светлина
Между звездите моралността от етера се изгонва чрез слънчевата светлина. Самата слънчева светлина – не Слънцето, то съдържа именно за нас хората праизвора на моралния етер – но когато Слънцето свети, изгонва чрез своята светлина моралната есенция на етера. И така, когато с очите си гледаме навън света, виждаме цветя, извори, всичко това, без да го прозираме е проникнато с моралност, понеже слънчевата светлина умъртвява моралността… 218.132
Етер и сънища
…Разпростиращият се в целия свят етер със своите вътрешни процеси, с всичко, което живее в него, е същевременно субстанционалността, в която възприемаме, когато сънуваме. За обикновеното сънуване етерът, който е около нас, остава невъзприемаем. Само тази част от етерния свят се представя същевременно пред нас, когато сънуваме, която представлява нашето собствено етерно тяло… 154.10
Етер и праобрази
…Просветващият в космически образи, съдържащ в себе си мировото творчество, етер, се изживява в имагинации. И тъчащите в този етер слънчеви сили там не само са лъчисти, те извълшебстват от светлината мирови праобрази. Слънцето се проявява като космически миров художник… 26. 222
Етер и слово
…Не бива да се подценява смисълът, който лежи в думите. В момента, когато мисълта се преобразява в слово, дори когато словото само се мисли, както в словесната медитация, в същия момент словото, думата се отпечатва в мировия етер. Мисълта не се отпечатва като такава в мировия етер, защото иначе никога не бихме станали свободни същества. Ние сме обвързани в този момент, когато нещо се отпечата. За инициационната наука днес е налице фактът, че в целия земен етер поради това, че в цивилизованите езици няма подходяща дума за нероденност, тази така важна за човечеството нероденост изобщо не е отпечатана в мировия етер. Но всичко това, което като важни думи се отпечатва в мировия етер от момента на пораждането си, от всичко, което засяга човека особено в детството и младостта му, означава ужасна уплаха за ариманичните сили. (Думата) безсмъртие, записана в мировия етер, се понася много добре от ариманичните сили, защото безсмъртие означава за тях, че те започват ново Сътворение с човека, с което искат да се отстранят навън (от Земята). Тя не притеснява ариманичните сили, когато прелитат през етера, за да си играят с хората, когато толкова често се говори от амвона за безсмъртието, което се записва в мировия етер. Това харесва на ариманичните същества. Но ужасна уплаха за тях е, когато открият в мировия етер записаното слово «нероденост». За тях изобщо угасва светлината, в която се движат, те изгубват посоката и се чувстват като в една бездънна пропаст… 203.275 и сл.
Етер и зъби
…Със смяната на зъбите етерните сили в нас, които са ги избутали навън, се освобождават, и с тях си служим за свободното мислене. Силата на зъбите не е повече както при детето, когато зъбите са директно органи на мисленето, физическата сила, а тя сега е етерезирана сила.. 307.76
Етер и понятие на времето
…Мнения, възгледи – това все повече се опознава – трябва да бъдат постигнати с усилие. За това човек си усвоява дълбоко интензивно усещане и то произлиза оттам, понеже човек получава вътрешно чувство за времето, което главно е свързано с развитието на етерното тяло. Етерната същност се учим да познаваме, изживявайки я, само когато си усвоим вътрешно чувство за времето… 145.85
Последни преводни откъси за етерното тяло!
ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ НЕЛИ ХОРИНСКИ ЗА НЕУМОРНАТА Й ПРЕВОДАЧЕСКА РАБОТА И ПОДКРЕПА!