Споделено от Дарина Шентова: ПАРСИФАЛ И РАЗПЕТИ ПЕТЪК (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 05/05/2022 - 16:49
Парсифал

ПРОЛОГ

Една част от природата – от присъщото ни природосъобразно тяло – е лишена от жизненост – като мъртва е – докладва с прискърбие ясновидското наблюдение. Духът е излязъл от нея, и сякаш напусната и по-лошо - безотговорно изоставена - тя излъчва студ и мрак като същевременно предизвиква жал.*

Може ли това знание за лишена от жизненост част в нашето тяло да бъде сравнено с  чувството самотност и изоставеност, в което чувстващият човек в критични моменти нерядко се потапя изцяло? Едва ли. Обикновено знанието само҅ се справя със себе си, тоест с въпросите си. По-скоро източник на униние биват незнание наред с полу-знание. Вярата във и практиката на християнството разполагат с примери за това, някои от които ще разгледаме по-нататък.

Преди всичко обаче, трябва да сме наясно човек сам ли е на Земята и във Вселената. Повечето биха казали, че не е сам, най-малкото защото е по-приятно да си в компания. Следващият въпрос би бил: А каква е компанията? - и оттам тръгват трудностите, с едно безкрайно групиране и прегрупиране:

Ако джендър-представител съблюдава брачната формула и цени уюта на семейното гнездо, какъв е – радетел на новия ред или традиционалист? Ако супер-мъжага не е отделил нито миг в опит да разбере нещо повече за Божеството, но плаща на поп да прочете молитва и да поръси с китка новия му джип или лимо – той вярващ ли е или атеист?

Безотчетно отдаден на необуздани желания, свързани просто с удобство или по-амбициозно – със стремеж за упражняване власт и надмощие, човек винаги ще намери подходяща идеология за своето действие или бездействие…

______________________________________________________________

*СС-144: Мистериите на Изтока и на Християнството; 4-та лекция, 7 февруари 1913 год., Берлин.

***

КАК ОБАЧЕ ДА СЪЖИВИ МЪРТВАТА СУБСТАНЦИЯ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО И ИЗПАДНАЛАТА В НЕСЪЗНАТЕЛНОСТ СЪОТВЕТНА ЕТЕРНА ЧАСТ?

Това е проблемът на Парсифал, сиреч нашият, на съвременника. Той е забравил. Забравил е, че отдавна - в древна Тракия, Египет или още по-отдавна и по-далече на Изток - няма как да не е живял в съгласие с духовния свят под водачеството на посветени! А сега трябва съзнателно да възобнови това състояние и, поглеждайки звездните небеса, да вижда не само физическите звезди, но също и духовните същества, свързани с тях.

През девети век над Западната част на Европа специален полъх свише разнесъл специално настроение: подготовка за появяването на Съзнателната душа.* За тази цел било нужно да се мине през повторение: да се преживее наново същността на Сетивната душа (от Египто-Халдейската епоха) и същността на Разсъдъчната душа (от Гръко-Римската епоха) съответно чрез битието на Крал Артур и Рицарите на Кръглата маса за първата и събитията в Замъка Монсалват, където се пази Светият Граал, за втората душа.

Взаимодействията имат исторически, окултни и художествени характеристики. Такива, каквито притежават всички видими и невидими явления и деяния около нас, в миналото съхранени в предания, днес безогледно опоскани в ненаситните масмедии...

Развивайки Съзнателната душа - достижение на свободата и на индивидуалния аз – ние можем и сме длъжни да съживим втъканата, подобно нерви, замряла част в нашия организъм, като просветлим обеднялата си душа чрез имагинации, инспирации, интуиции, за да се прояви връзката ни с еволюционно-приятелския духовен свят...

Не изведнъж. В поредица от животи, считано от сега. Сега трябва да знаем, че съществува Духовна наука и да познаем нейния мироглед, както не пречи да знаем за всякакви други. Нещо повече. Сърцато навлизайки в нея, имаме шанса да получим и развием знание за всички останали светогледи, преди да определим към кое от духовните течения принадлежим, към което съ-знателно, със-знание, като знаем! - да се присъединим. Нима ще оставим без внимание препоръките да проверяваме щателно светогледите, които струят свише и се вливат в определени свои земни представители? Нима няма да се научим да използваме правилно силите на доброто за възникване и утвърждаване на третото-ново, което се появява например в душевната противоположност униние срещу упорита работа? Или униние срещу жертвоготовност?

***

ПОРЕДНО ДОПЪЛНЕНИЕ С ДНЕШНА ДАТА

Направихме уговорката, че всяка днешна дата може да бъде само условна. Хик ет нунк си има пред- и след-история. И така, петата епоха има двама герои. Единият Фауст,* другият Парсифал. Продължаваме да изследваме фигурата в нас Парсифал.

Тъкмо посвикнали, почти приятелски гушнали ковида - и се оказва, че можем бързо-бързо пак да бъдем набутани в ъгъла, този път не-завоалирано, но с явна война! Макар и предупредени - пак изненадани - както с първия сняг – винаги.

И искат от нас да вземем страна, преди да помислим – няма нужда да мислим – трябва да вземем страна! А ние чувстваме ли се подготвени да вземем страна? Под натиск и манипулация, без достойнство, сме все потърпевши, независимо вземайки или не вземайки външно страна.

Възможно ли е в даден миг да се почувстваме изоставени? Какво... ако в даден миг се окаже... че Бог не е българин? **Кой ще бъде виновен – Бог  или хората? И ако пред вас някой упорито се жалва как сме били изоставени от самия Бог-Отец, обърнал гръб и на човек, и на Богочовек... може ли пък... и да сме... наистина безнадеждно изоставени, сами на себе си, отвред заплашени? Как да решим кое момче е доброто, кое – лошото?

______________________________________________________________

*За Фауст говорихме напр. в есето НАЧАЛОТО от 1март, 2021 год.

**Виж популярната фраза на българския футболен коментатор - 1994 год.

 

Дарина Шентова,

3 май, 2022

Следва!

СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА