Христос – символ риба
...Чистотата на слънчевото състояние на онова висше същество се изразява материално в образа на рибата, защото това е най-висшият материален образ, който можел да бъде постигнат от съществата на Старото Слънце. Христос, слънчевият герой, който присажда на Земята цялата сила на Слънцето, е символизиран чрез знака на рибата. Сега разбирате с каква дълбока интуиция езотеричното християнство схваща значението на образа на рибата, за него тя е външният символ на слънчевата сила, силата на Христос... Събр. съч. 101 Митове и саги. Окултни знаци и символи, стр. 165, немско издание 1987 г.
Христос – изискване към човека
...Чрез това, че в известен смисъл архангели, архаи стоят зад човека, той е член на определени човешки групи. Поради това той се намира в наследствената линия, в наследствените отношения. Ние се отнасяме един към друг несъзнателно в това диференциране, което по необходимост трябвало да бъде внесено чрез йерархиите в човечеството. Христос изисква нещо повече: Когато пристъпиш към един човек, трябва да го приемаш така, че това, което ти се представя във външния свят да го разглеждаш не като целия човек, не сякаш неговата действителност идва от архаи, архангели и ангели, а от по-висши духове, които не принадлежат повече към земното развитие, не и към планетното развитие – защото то започва с архаи, – а от по-висши небесни духове, да се разбира, че нещо, което е надземно, встъпва с човека в майа. Да се признае Христос, който стои зад всеки земен човек, да се признае истината на думите: «Каквото направиш на най-незначителния от моите братя, го правиш на мен.»172.204 и сл.
Христос – преминаването през планетната сфера и гръцките богове
...И по-късно в Гърция се възприема това отражение на планетарните духове, които същевременно се пораждат поради това, че съществото, което е одухотворено от Христос, преминава през планетите и на всяка планета изглежда по един или друг начин: На Юпитер то става този, който гърците по-късно наричат Зевс; На Марс става този, когото наричат Арес, на Меркурий – Хермес. В гръцките планетарни богове се отразява това, което Христос Исус прави в надсетивните светове от планетарните същества, които са проникнати от луциферичния и ариманичния принцип (виж Аполон)... Събр. съч. 149 Христос и духовният свят. За търсенето на Светия Граал, стр. 54, немско издание 1960 г.
Христос – бъдещи обвивки
...Христовият импулс слиза на Земята, той е тук същевременно като духовна субстанция и остава тук. Той ще бъде възприет от хората по време на земното развитие. Но как ще съществува той по-нататък? Когато е на Земята през трите години, той няма физическо, етерно и астрално тяло сам за себе си, а приема трите обвивки от Исус от Назарет. Но когато Земята стигне своята цел, тя също като човешкото същество ще бъде напълно изградено същество, което ще отговаря на Христовия импулс. Но откъде Христовият импулс ще вземе своите три обвивки?
Това, което в човешкото развитие започва да се изживява на Земята от четвъртия следатлантски културен период като удивление и възхищение към нещата, накрая се свързва с Христос и образува астралното тяло на Христовия импулс. Всичко, което в човешките души заема място като любов и състрадание, образува етерното тяло на Христовия импулс, а това, което човек изживява и което го одушевява като съвест от Мистерията на Голгота до осъществяването на земната цел, ще формира физическото тяло, или това, което му отговаря, за Христовия импулс. Така се разбира значението на един израз в евангелието «Каквото сте направили на един между моите най-незначителни братя, сте го направили на мен!»
Така в края на земното развитие Христос ще бъде обгърнат трикратно от това, което живее в хората и което тогава, когато те израстват над своя аз, става обвивка на Христос. Христос не си изгражда сам своето астрално тяло, а с това, което хората притежават като удивление и възхищение, те ще допринесат за създаването на астралното тяло на Христос. Неговото етерно тяло ще бъде изградено чрез състраданието и любовта, която ще се предава от човек на човек, а физическото му тяло чрез това, което като съвест се проявява в хората. Каквото човек съгреши в тези три области, това същевременно отнема възможността на Христос напълно да се развие на Земята, т.е. той го отнема от земното развитие.
Хората, които вървят безразлични по Земята, които не искат да се запознаят с това, което може да се разкрие на Земята, чрез своето безразличие отнемат от астралното тяло на Христос възможността за пълното му развитие; хората, които не изпитват състрадание и любов, пречат на етерното тяло на Христос да се развие пълноценно; а тези, които са безсъвестни, пречат на физическото му тяло, което обаче означава, че Земята няма да може изобщо да достигне целта на своето развитие... Събр. съч. 133 Земният и космическият човек, стр. 113 и сл., немско издание 1964 г.
Христос – макрокосмическа сила
...Човекът се развива от сатурновото време, през слънчевото и лунното в неговите физическо, етерно и астрално тяло. Азът навлиза едва на Земята в достатъчно подготвените тела и се разгръща по-нататък под подкрепящите влияния на Христовия импулс, понеже Христос макрокосмически е това, което е нашият аз микрокосмически, и което представлява за нас, хората. В съвременната епоха в нашето развитие вече просветват и по-висшите човешки принципи. Манас, будхи и атма се развиват в нас от висшите духовни светове чрез макрокосмическите принципи. Но не чрез четвъртия макрокосмически принцип, а чрез това, че същества, които сами за себе си нямат макрокосмическо, а имат само микрокосмическо значение, в човечеството действат като учители, понеже вече са стигнали до един или повече по-висши принципи, за разлика от хората.
В сравнение с тях Христос е макрокосмическо същество, стоящо на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът стои микрокосмически на четвъртата степен. Така че трябва да различаваме макрокосмическите и микрокосмическите принципи, но да сме наясно, че първите четири макрокосмически принципа - естествено съдържат всичките микрокосмически принципа от по-висш вид.
Следователно микрокосмическите същества действат като учители и се стремят да подтикват човека напред чрез своето учение. Христос обаче, който действа като макрокосмическа реалност, не е учител като другите учители, а се свързва със Земята като реалност, като сила, като живот. Най-висшите учители на следващите една след друга епохи са бодисатвите... Събр. съч. 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството, стр. 151, немско издание 1962 г.
Христос – Михаилово изживяване
...Михаиловото и Христовото изживявания ще могат да застанат едно до друго. Чрез Михаил човек ще намери по правилния начин пътя от външната природа към надсетивното. Съзерцанието на природата, без да бъде изкривено само по себе си, ще се нареди до духовното съзерцание на света и човека, доколкото той е мирово същество. Чрез правилното отношение към Христос човекът ще изживее това, което иначе е можел да получи само като традиция на откровението на вярата в живо общуване на душата с Христос. Вътрешният свят на душевното изживяване ще бъде духовно просветлен, както външният свят на природата е духовно проникнат.
Ако човек желае да познае своята собствена надсетивна същност без връзката с Христовата същност, това ще го изтръгне от неговата собствена действителност и ще го въведе в ариманичната същност. Христос носи в себе си по космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството. Да се свърже човек с него, означава за човешката душа да поеме в себе си космически правилно своите собствени бъдещи зародиши. Други същества, които вече показват в настоящето форми, които космически ще са подходящи за човека едва в бъдещето, принадлежат към ариманичната сфера. Да се свърже човек с Христос по правилния начин, означава да се опази по правилния начин от ариманичната същност.
Така в бъдеще могат да застанат едно до друго изживяването на Михаил и на Христос. Чрез това човек ще намери своя правилен свободен път между луциферичното заблуждение в мисловни и жизнени илюзии и ариманичното изкушение в бъдещи форми, които задоволяват неговото високомерие, но които не могат още сега да важат за него. Да се изпадне в луциферичните илюзии означава да не се стане напълно човек, да не искаме да прекрачим до етапа на свободата, а да останем на предишна степен от развитието – като богочовек. Да се поддадем на ариманичните изкушения, означава да не искаме да чакаме, докато настъпи правилният космически момент за определена степен от човешкото развитие, а да искаме предварително да сме на тази степен. Човекът изминава своя път през Космоса така, че ретроспективното му виждане в предишното съществуване може да бъде фалшифицирано чрез луциферичните импулси и да бъде заблуден в предсказанията си чрез ариманичните изкушения... Събр. съч. 26, стр. 104 и сл., немско издание 1976 г.
* * *
...Михаил дава правилното ориентиране, когато става въпрос за света, който заобикаля човека, за неговото познание или дела. Пътя към Христос трябва да намерим в нас... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи, стр. 103. немско издание 1976 г.
Мисия на Христос
...Мисията на Христос на Земята ще може да се разбере, ако знаем, че Бог-Отец е свързан единствено с вечното, не с породеното и умиращото, Христовият импулс навлиза във времевата същност, понеже е свързан с породеното и умиращото, и той прави от временното вечното... Събр. съч. 342 Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност, том първи, стр. 162, немско издание 1993 г.
Извадките са предложени от Нели Хорински