Рудолф Щайнер: РОЛЯТА НА СЪЩЕСТВОТО ХРИСТОС В КОСМИЧЕСКО-ЗЕМНАТА ЕВОЛЮЦИЯ (4)

Submitted by admin 2 on Съб., 06/11/2021 - 16:21
Мадоната с Младенеца

Христос - като аспект на Земята

...Ако еволюцията би продължила така, не би се случило нищо в света на боговете; намеренията на боговете относно хората не биха се изпълнили. Тогава Луцифер щеше да кръстоса плана на боговете. Боговете би трябвало да принесат жертва – това е тяхна работа, – да изживеят нещо, което да проникне в тяхната сфера така, както не би се случило, ако останат само в нея. Трябвало е боговете да изпратят Христос долу на Земята, за да победи луциферичния принцип. В течение на времето, когато настъпва моментът, боговете, стоящи зад името, употребявано събирателно за божествения свят на Отец, изпращат Христос долу, за да узнае безкрайната болка на хората, която за един бог означава нещо повече, отколкото за човека. Един бог трябвало да изстрада смъртта на кръста, позорната човешка смърт, както особено подчертава апостол Павел. Ние трябва да станем свидетели на земното развитие, поглеждайки като през прозорец в духовните светове към нещо, засягащо боговете... Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 143 и сл., немско издание 1970 г.

* * *

...Христос променя израза на древните посветени («Аз и Отец Абрахам сме едно»), като казва: Има възможност, при която човек се обръща към своята личност; той не само следва физическите връзки на кръвното братство, а поглежда в своя аз и там търси и намира божественото. Оттам Христос можа да означи силата, която искал да сподели с хората, с думите от Йоановото евангелие: «Преди да бъде Абрахам, е бил Аз съм!» И Аз съм не е никое друго име, освен това, с което Христос назовава себе си. Ако човек възпламени в себе си съзнанието: «В мен живее нещо, което съществува много преди Абрахам, не е необходимо да се връщам до Абрахам, аз откривам в себе си божествения Отец-дух!», той може да преобрази в добро това, което, донесено чрез Луцифер за формирането и култивирането на аза, е довело до затруднения на човечеството. Делото на Христос е, че превръща влиянието на Луцифер в добро... Събр. съч. 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Марко, Касел (1909), стр. 100сл., немско издание 1959 г.

* * *

...Това е един от примерите как нещо привидно зло, привидно заблуждение във взаимовръзките на света, се обръща в добро. За да може Христос да навлезе в правилния момент в земното развитие, някои лунни духове трябвало да жертват лунната си мисия и да подготвят Христос. От това виждаме, че изоставането на Луцифер на Старата Луна може да се схване също като жертва... Събр. съч. 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Марко, Касел (1909), стр. 102, немско издание 1959 г.

* * *

...Но Христос е не само неопределен принцип в света. Той е същество, което се появява в определен исторически момент. В човешки образ чрез словото и живота си той разкрива едно състояние на съвършенство, което в края на времената ще постигнат всички хора чрез своята собствена свободна воля. Кармата и Христос са въплъщението на цялата еволюция. Кармата и законът за причината и следствието в духовния свят са спиралата на развитието. Христовата сила се включва в развитието на тази кармическа линия като ос, указваща посоката. От появата на Христос на Земята тази сила се намира в основата на всяка човешка душа. Събр. съч. 94 Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията във връзка с Йоановото евангелие (1906), стр. 115сл., немско издание 1979 г.

 

Христос

* * *

...По-рано човек имал щастието да притежава една сила в съзнанието си, чрез която непосредствено да изживява собствената си вечна същност, възприемайки я в предишно съществуване. Но човек трябвало да се развива по-нататък. Той развива ясно земно азово съзнание, което може да се породи и изгради само в сетивния свят. Затова трябвало да се помрачи старото съзнание, чрез което човек можел да възприема собствената си вечна същност. Но съществото, което някога му помагало да познае собствената си вечна същност от духовния свят, със своето слизане на Земята извършва Мистерията на Голгота, за да може съзерцавайки и разбирайки тази Мистерия на Голгота човек да изживее отвън това, което преди изживявал отвътре. Човекът трябва да разбере от Христос на Земята това, което преди е разбирал чрез Христос от духовния свят... Събр. съч. 215 Философия, космогония и религия в антропософията, Дорнах (1922), стр. 114, немско издание 1980 г.

* * *

...Мистерията на Голгота, изобщо всичко проникнато от Христос, трябва да се разбере не от страна на лунната същност, а на слънчевата, от гледната точка, която се постига след раждането тук в живота. Това, което не е проникнато от Христос, се владее от мисленето, което се наследява в кръвната верига. Проникнатото с Христовия импулс схващане на света се дължи на мислене, което човек трябва да постигне като личност в света, чрез изживяванията и опита в живота, като одухотвори тези опитности. Мисленето, което човек има благодарение на ембрионалното развитие, води само дотам да се разбере божествеността на Отец. Мисленето, което се постига в света чрез личния живот в следембрионалното време, води дотам да се познае и Синът... Събр. съч. 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918, стр. 28, немско издание 1979 г.

* * *

...Преди Мистерията на Голгота хората гледали към слънчевото битие от някое древно място на посвещението, и чрез посвещението възприемали Христос на Слънцето. Човек гледал навън в пространството, за да може да се доближи до Христос. По-късно, за да намери Христос човек гледа прехода на времената, гледа във времето след Мистерията на Голгота. Каквото преди е пространствено съзерцание, става съзерцание във времето. Това е важното, което се случва... Събр. съч. 233a Мистерийните центрове на Средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение. Великденът като част от мистерийната история на човечеството, Дорнах (1924), стр. 112сл., немско издание 1980 г.

* * *

...Виждаме, че великите предводители на човечеството можели да бъдат възприемани в първите епохи така, че да се постигне разбиране за тяхната свързаност с духовния свят само чрез картини. Цялата биография на Христос се състои от факти, които се проявяват във физическия свят, което означава, че Христовото събитие може да се разбере с интелекта, с физическия разум... Събр. съч. 118 Христовото събитие в етерния свят (1910), стр. 155, немско издание 1977 г.

Откъсите са преведени и предоставени от Нели Хорински