Д-р Инго Юнге: Пътят на човека към Духовния свят е път към себе си

Submitted by admin 2 on Ср., 19/05/2021 - 07:23
Око

ПЪТЯТ

Лекция на д-р Инго Юнге,

Април, 2021 год., гр.Олденбург, Германия

            Темата на миналата лекция беше „Мостът“, а днес темата е „Пътят“. Ние ще поговорим за пътя на човека към известни за нас смисли и понятия. Към понятията Душа и Дух. Тези, които сега управляват, тези, които измерват коефициентите на нашата интелигентност, тези, които ни диктуват как трябва да се държим, тези, които пишат доклади за нас - те ни смятат за луди. За тях няма Душа и Дух. Самият Карл Маркс се отърва от Душата. А католиците се отърваха от Духа през 869 г. И който в кръговете на висшата наука започне да говори за това, ще бъде считан за луд.

            Говорещият истината в наши дни се заклеймява като разпространяващ конспиративни теории. Това, което Оруел описа в своя роман, се превърна в реалност. Преди се смеехме и се шегувахме по въпроса, но днес не ни е до шеги.

            В Германия за това, което казвате, вече могат спокойно да ви затворят. Вече започнаха арести на Covid-дисиденти. В някои части на Германия вече има лагери за дисиденти и към това трябва да се отнесем сериозно.

            Материалистичната медицина вече не е в състояние да мисли. Тя е представена от хора, които са отрекли Духа в минал живот. Като слепи са преминали през портата на смъртта. И в живота след смъртта Луцифер и Ариман са били техни водачи. В резултат на това те вече не могат да си представят нищо духовно и душевно. И не може да се каже, че това е човешка глупост, защото в действителност това е неспособност. Когато им се наложи да слушат хората, които говорят за Духа и Душа, те страдат. За тях това е фантазия или мистика от Средновековието. И за да спрат тези мъки, за да не могат тези учени хора повече да чуват нещо подобно, беше измислена ваксина, с помощта на която мисленето беше притъпено. И днес имаме това, което имаме. Ваксинирайки децата, искат да ги „защитят“ от абсурдните мисли за Духа и Душа, като им причиняват неспособността да си ги представят.

            Днес живото същество – човекът, е представено по изключително физически начин. Така беше вече през 660 г. в Гондишапур. Тогава за първи път в Персия се открива болница, в която се лекува само физическото тяло на човека, тъй като лекуващите лекари се отказват от Душата и Духа. Това е най-ранният опит за въвеждане на съзнателна душа в човека. За щастие този опит тогава е предотвратен.

            За нас е обичайно да говорим за етерното тяло, да говорим за астралното тяло, за Аз-тялото, за топлинния организъм, за течния организъм, за въздушния организъм. Но се опитайте да започнете да говорите за това с хора, които изобщо не са запознати с антропософията. Сигурно ще се почувстват така, както се случи при мен, когато един човек, който ми желаеше доброто, ми подари „Основни принципи на терапията“ – моята първа антропософска книга. Тя е написана от Ита Вегман. Това беше съвместна работа с вече прикования от болестта Рудолф Щайнер. Последната му работа. И можем да кажем, че това е може би най-трудният антропософски текст за читателя. След това прочетох около десет страници. Имаше такива понятия като Аз-организация, Дух-Себе. И тъй като това ми се стори много странно, бързо оставих тази книга настрана.

След това прочетох лекциите по медицина на Щайнер, където той твърди, че кръвта движи сърцето, а самото сърце не е помпа. По това време от три години се занимавах със сърдечна хирургия, но ми отне още три години, за да разбера значението на казаното от Щайнер. Отне ми десет години, за да разбера, че няма никакво заразяване. Можем да кажем, че за неподготвените хора всичко, за което говорим, изглежда много екзотично. И това, което ще бъде обсъдено днес, е просто неразбираемо за тези, които не са запознати с антропософията.

            Наскоро говорихме за обвивката на силициевата киселина. Казахме, че сме обгърнати от най-тънкия воал на тази силициева киселина и това е като втора кожна обвивка. Всичко, което е външно, като, например, външното кожно покритие, запазва формата си благодарение на тази силициева киселина и се подчинява на Аз-организацията. Тя се подчинява на силата на Аза.

            Фотографирате човек и след 10 години този човек вече го няма, защото след седем години всички негови атоми и молекули се заменят. Вече срещате друг човек. Нищо, което е било, вече не е, всичко е изменено, но човекът изглежда такъв, какъвто е бил. Можете да го разпознаете. И това е възможно благодарение на обвивката на силициевата киселина, подчиняваща се на Аз-организацията, която ни запазва. И тази обвивка вътре в нас, покрива и обгръща нашите органи. Затова, бъбрекът си запазва формата на бъбрек и не се превръща в далак или в подобие на черен дроб. Всичко това още можете да си го представите по някакъв начин. За това още можем да мислим по някакъв начин.

            Но има и нещо друго, най-финото, обхващащо нашия организъм, създадено от Аз-организацията, но не от силициева киселина, не от нещо материално, а от етерното тяло. Можем да кажем, че Азът създава поддържаща основа, която обгръща човека и етерът е елемент от тази основа. Този етер не притежава вещественост, не притежава тегло. Не можете да изпратите този етер за анализ в лабораторията. Силицият в човешкото тяло може да бъде открит физически. Може да се каже нещо за съдържанието му. Но етерът е по-фин от физическото, по-фин от материалното, той се възприема свръхсетивно. Може да се каже, че това е светлинната човешка обвивка. Последния път, когато говорих за това как топлинният организъм затопля нашия въздушен организъм, той започва да излъчва светлина, той излъчва етер. Или когато топлината се отделя по време на храносмилането, тя също се превръща в светлина, превръща се в етер. Ние сме покрити със светлина. Ние сме обгърнати от светлинна обвивка.

            Често си спомням историята на пациентка, която веднъж дойде при мен и каза, че е луда. Тя поиска да й помогна, но само да не я изпращам в болница или на невролог. Тя ми сподели, че е била на концерт на класическа музика, където са изпълнявани произведения от Моцарт. След няколко мига диригентът започва да блести. Светел като лампа. Тя започнала да си търка очите, затворила ги, помислила малко и всичко преминало. Концертът продължил. Няколко мига по-късно диригентът отново засиял. Тя отново започнала да търка очите си, но видението се повтаряло и повтаряло. Тя виждала аурата, виждала онази светлинна основа на етерното тяло. Когато спрем да мислим, спрем да се взираме, но в същото време продължаваме да виждаме човека, да го възприемаме, сякаш проникваме в човека, тогава той започва да свети. Ние виждаме аурата.

            Обгърнати сме от структурен воал от етерна материя, изтъкан от силите на етерното тяло. Но в хода на живота ние остаряваме и нашият Аз губи силата си за стабилното изграждане на тази структура. В същото време има, разбира се, изключения, има хора, които запазват силата си, силата на младостта до тяхната старост. Те не спират да бъдат деца. В някои отношения те остават свежи като децата. Това са особено тези, които са свързани с изкуството. Тези, които владеят някакъв вид изкуство – кулинарно изкуство, педагогическо изкуство или изкуството да живееш като цяло. Ако човек е успял да запази в себе си полуосъзнатите детски сили на мечтите и фантазиите, той е способен да запази напълно тази поддържаща етерна структура.

            Но ако сте строг, сериозен, общоприет учен, пълен с теоретични мисли, тези детски сили се изчерпват и губят. И тази структура бавно се разпада, защото Азът повече не е в състояние да я поддържа. Разпадът на тази поддържаща етерна структура се нарича възпаление. Разпадът причинява възпаление. Устойчивото състояние на това етерно покритие предотвратява възпалението. Но когато започват процеси на разпад, заедно с тях възникват и възпалителни процеси. Навсякъде в тялото. Не само върху кожата, но и вътре в човека.

Моментът, в който по време на сън нашият Аз напуска нашето тяло, е опасен. По време на сън ние не притежаваме своя Аз и по принцип бихме умрели, ако най-висшите духовни същества, нашите създатели - Духовете на волята - не идваха при нас всяка вечер и не подкрепяха нашите жизнени процеси. Невъзможно е да живеем без Аз, но благодарение на най-висшите същества, които идват при нас всяка вечер и работят с нас без отпуска и профсъюзи, които бдят над нас, ние не губим живота си, докато спим. Но когато ние загубим своя Аз, физическото ни тяло започва да се превръща в руини.

По каква причина? То се чувства заключено като в усмирителна риза. Без управляващ Аз, физическото тяло започва разрушителни процеси. Човекът се събужда сутрин и усеща силно възпаление.

През нощта ние просто разрушаваме част от тази поддържаща етерна основа. Но имаме още една, втора поддържаща основа, която възниква в резултат на зрителния процес, в резултат на възприемането на светлината. И тази втора наша опорна основа е по-голяма по размер от първата. Тя е в непосредствена близост до първата основа, свързана с нашия Аз. И се поддържа не чрез Аза, а благодарение на нашето зрение, благодарение на факта, че очите ни възприемат светлината. Тоест - имаме две поддържащи основи. Първата опорна основа се поддържа от нашия Аз, а втората от нашето зрение. Първото е по-близо до тялото, по-близо до вътрешното. То някак ни стиска.

И втората поддържаща основа, зрителната основа, е малко отдалечена от вътрешното, но покрива първата със своята обвивка. Възможно е, като се погледне в очите на хората проницателно и проникновено, да се забележи и това съотношение между тези обвивки. Пациентката, която е наблюдавала как диригентът излъчва светлина, ако би се успокоила, е можела да види какво е зрението му. Тя би разбрала дали има късогледство или далекогледство.

Ако тази поддържаща основа навлиза по-нататък във външното, тогава хората имат далекогледство, а ако се свива във вътрешното, тогава хората имат късогледство. Трябва да можете да погледнете човек в очите и тогава той няма да има нужда да бяга при очния лекар, за да разбере какви очила са необходими.

За съотношението между тези поддържащи основи може да се говори много. Говорейки за възпалителните процеси, ние знаем каква роля играе в тях структурната основа, образувана от Аз-организацията, но при това има и определена свързваща роля с външната структурна основа. Рудолф Щайнер казва, че ако човек има тенденция да има подобно възпаление, то може да бъде спряно с помощта на мравчена киселина.

Може да се направи вана с капки от мравчена киселина като средство против възпаление. Също така помага особено добре, при - тук няма да използвам думата, която използва Щайнер, защото днес е станала политически некоректна и следователно ще кажа - при наднормено тегло. Да кажем политически коректно, че мравчената киселина ви позволява да регулирате излишното наднормено тегло.

Все още имаме време да кажем няколко думи за слабите хора. Мравчената киселина помага на Аз-организацията да създаде правилната форма на етерната обвивка, като по този начин предотвратява възможността от възпаление, когато има нарушаване на формата. Така се подобрява проникването на Аза в тази поддържаща структура. Ще ви разкажа малко по-късно защо мравчената киселина има толкова полезни свойства.

Светлината принадлежи на етерното тяло и въздушното тяло. Говорейки за мировото развитие, можем да кажем, че в ерата на Древния Сатурн е имало само топлина. Топлината става светлина и въздух в ерата на Древното Слънце. Светлината и въздухът са свързани по произход. Тук в нас се появява етерното тяло.

Когато човекът не е имал очи, той обитавал водната среда в Атлантския период. Слънчевата светлина падала върху водната повърхност и привличала към себе си със своето спокойствие. Човекът притежавал окото на Полифем и можел да усети светлината. Там, където царувала тъмнина, било опасно и неуютно, затова човекът бил привлечен от светлината. Но това предизвиквало болка. Може да се каже - главоболие. Вече говорихме за възпалението, причинено от разпадането на етерната структура. И тогава човекът имал болка от светлината, имало дразнене и започнало възпаление. И в крайна сметка това довело до образуването на очи. Възникнал орган и светлината можела да проникне през него, без да причинява болка. Колко красиво го е казал Гьоте - окото изникна от светлината и за светлината. Сега светлината преминава през окото, без да причинява болка или възпаление. Но то възниква в резултат на възпалителни процеси. Това се случва през петата атлантска епоха, когато Слънцето е във Везни.

Рудолф Щайнер казва, че окото на животното не може да се сравнява с окото на човека, защото животните нямат Аз. И животните нямат поддържаща структура, подобна на човешката, създадена от силата на Аза. Окото на животното има различно предназначение. Когато например кучето лае към нещо и ние не разбираме причината, тогава кучето вижда това, което ние не виждаме. Има една забавна история, как един ден Рудолф Щайнер, докато се разхождал, видял куче да лае злобно към един пън. Придружителят на Щайнер казал, че кучето е старо има лошо зрение. Щайнер обаче отговорил, че кучето е видяло зъл елементарен дух, гном, и започнало да го лае. Животните са ясновиждащи. Те виждат аурата, виждат елементарните духове. Но те нямат Аз, те имат различно око, отличаващо се от нашето.

Какво прави училищната медицина? Тя сравнява човешкото око с окото на животното. Черния дроб на животното с черния дроб на човека. Провежда експерименти с животни. Това са пълни глупости. Всичко това няма нищо общо с човека, защото животните нямат Аз.

Когато погледнем човек в очите с този специален, проникновен, одухотворен поглед, можем да различим в него късогледство или далекогледство. Можем също така да различим тенденция към възпаление.

Да се придобие такъв поглед може благодарение на медитации. Или, например, благодарение на честото и съзнателно повтаряне на молитвата – „Отче наш“. Много може да се види и различи, разглеждайки света около нас проницателно, с душа. Такъв поглед е по-добър от рентгенова снимка. Рудолф Щайнер казва, че лекарят трябва да овладее изкуството за доказателства, получени по съзерцателен начин.

Но ние имаме още не само очи, но и уши. Тук можем да си спомним казаното от Йоан Кръстител - „Който има уши да чуе, нека чуе.“ Самото ухо е образувание на Аз-организацията. Както очите се отнасят към етерното тяло, така ушите възникват от Аз- организацията. Основата на ушите, тяхната поддържаща основа, е Аз-организацията. Тоест имаме две различни поддържащи основи, които имат различни размери. Благодарение на медитативния поглед отбелязваме тази вътрешна основа или нейната липса. Прилича на пън, на тяло без крака и ръце. То е трябвало да се превърне в човек, но е спряло развитието си наполовина. Това наричаме ухо. Вътрешно е създадено от нашия Аз, за ​​да можем да слушаме. Но няма възможности за пълноценно развитие, блокирано е. Вътрешно не е завършило своето развитие до главата.

 

Пътят

 

Когато вътрешният ни Аз действа твърде мощно, неестествено и прекомерно, имаме обратното на наднорменото тегло. Имаме работа със слабостта. Твърде силното влияние на Аза изцежда жизнеността ни. Губим ориентация. Имал съм няколко ужасно слаби пациенти, буквално кожа и кости.

В този случай е възможно и използването на мравчена киселина. Само това ще бъде за вътрешно приемане. Могат да се пият разредени, потенцирани капки мравчена киселина.

Потенцирането е откритие на хомеопатията и резултат от работата на Ханеман. Тук се преминава така наречената нулева точка. Това не е лесно за разбиране. Когато бях в медицинското училище, ме учеха, че хомеопатичните лекарства са напълно безполезни. Те са вода, която може спокойно да се излее в мивката. И ми беше интересно защо тогава хората купуват тази вода, харчейки много пари за нея. Веднъж намерих интересно обяснение при Рудолф Щайнер. Представете си, че имате портфейл с пари в него. Отиваме в магазина, правим покупки и парите ни свършват. Но ние не спираме и продължаваме да правим покупки с парите, които все още не сме спечелили. В същото време портфейлът се пълни с дълговите ни задължения. Това са пари с отрицателна стойност за нас. По този начин преминаваме през нулевата точка и отиваме в противоположното. Това е един вид аналогия за описване на процеса на потенциране. Това не е просто разреждане. Това е пресичане на нулевата точка, от където действието се развива в своята противоположност. Информацията се предава по-нататък. Известен е примерът за потенцирането на кестена, при който водата започва да флуоресцира. Когато се освети с ултравиолетова светлина, излъчването става видимо. Така че потенцията може да бъде увеличена до ниво D30. На това ниво от самото вещество не остава нищо. Нито молекула. Водата обаче не губи излъчването си.

Един зъболекар, когото познавах, прояви интерес към това явление и повиши потенцията до нивото D60. Водата не загуби излъчването си.

Той повиши потенцията до нивото D100 и ефектът на излъчване се запази.

Този зъболекар помоли учени от местния университет да намерят обяснение за това излъчване. Учените не успяха да отговорят на въпросите му и се отказаха, защото не се интересуваха от това, което не могат да разберат.

Тук не става въпрос за нещо материално, за веществено преминаване, а за информационно, защото по-нататък не се предава веществото, а информацията.

Тоест, говорейки за добре нахранените хора, които имат проблеми с възпалението, можем да кажем, че повърхностното, външното приложение на мравчена киселина може да им помогне. А хората, страдащи от изтощение, хората, които са слаби, могат да използват мравчена киселина вътрешно. Но разбира се в разредена форма, потенцирани капки. Тя действа през червата, върху чревната лигавица. Ние влияем върху етерното тяло чрез външното, а върху Аза чрез чревната лигавица. Как самият Аз е свързан с червата, може да се види в момента, когато трябва да се представите за първи път. Чувстваш се възбуден и червата те изпращат направо до тоалетната. Интересното е, че когато човек премахне апендикса си, той има проблеми с вземането на решения. На човек му липсва част от неговия Аз. В апендикса е силата за вземане на решения, силата на избора.

Нека се върнем към нашия вътрешен фантом, към поддържаща основа, към това, което е създадено от нашия Аз. Да разгледаме случая, когато Азът не е достатъчно силен. Човекът няма да отслабне, но неговият Аз остава слаб. Той не прониква в тялото, не схваща. Знаем, че през деня, когато сме будни, Азът живее в тази поддържаща основа. През нощта той трябва да напусне човешкото тяло. Ние нямаше да имаме слух, ако Азът не се намираше в тази поддържаща основа. Представете си ситуация, в която Азът е отслабен и не напуска напълно човека. В тялото остават малки частици. Малки частици от Аза остават в човешкото тяло през нощта. Преди не разбирах какво има предвид Щайнер, когато говори за малките Аз-отломки.

Това не са отломки от поддържащата основа, а от самия Аз. Ще говорим повече за това как се образуват тези отломки. Тук трябва да разберете, че това е точно случаят, когато нашият дух, нашият Аз-дух частично се разпръсва.

Разпръснатите частици остават в тялото, докато самият Аз го напуска. Такива отломки /фрагменти/ в тялото, със сигурност пречат. Самият човек може да окаже съпротива на тези фрагменти. Той се съпротивлява с помощта на душата си, с помощта на духовната сила. Това е такова необичайно състояние на ума, благодарение на което той може да укаже съпротива на тези отломки.

Това състояние се нарича хипохондрия. Неспокойният страх от разболяване може да бъде проява на това състояние. Можем да кажем, че в момента почти всички германци са хипохондрици. Но те бяха потопени в това състояние с помощта на медиите.

Следващият начин да се противопоставим на тези отломки е запекът.

Човешката душа се противопоставя на тези отломки и психически това се изразява в състоянията - хипохондрия или запек… Но когато човек не успее да спре тези отломки, когато това състояние не се неутрализира с помощта на хипохондрията, тогава тези отломки водят до появата на раков тумор, който става злокачествен.

Когато човек, чрез хипохондрията или запека, не успее да се задържи в адекватно състояние, тогава той наистина може да се разболее сериозно.

Но има още едно специфично заболяване, което ми е познато и с което трябваше да се справя. Нарича се канцерофобия. Това е вид страх, при който хората се страхуват да не се разболеят от рак. Когато работех като хирург, трябваше да се справя с такива хора. Човекът идва при лекаря и казва, че смята, че има рак. Той се подлага на всякакви прегледи и разбира се нищо не се открива при него. Лекарят успокоява пациента и той се прибира у дома. Но страхът остава и след около година той отново се връща при лекаря. Той моли лекаря да проведе всякакви прегледи и те са готови. Резултатът е същият, но страхът остава. Година по-късно лекарят информира пациента, че има проблеми с нервите и че пациентът се нуждае от помощта на психиатър, тъй като няма рак. Отново година по-късно пациентът идва при хирурга и той има злокачествен тумор с метастази по цялото тяло.

Случва се така, когато хората се изследват, тестват, внимателно се проверяват, нищо не се открива в тях и след това в крайна сметка те развиват злокачествен тумор.

Какво е това? Как се случва? Как този отломки се задържат от страха ни? И защо в момента, когато страхът вече не може да ги задържи, когато той се оттегли, раковият тумор започва да расте?

Тук действат сили, които разрушават човешкия Аз.Те са сили, противостоящи на човешкия дух. Като проява на такива сили може да се считат алкохолът или електричеството, радиацията, подземните жили. Това са ариманични сили.

Те изстудяват човешкото тяло. Отначало се появява страх, но от постоянното изстудяване на тялото съпротивлението намалява, силите на съпротива отстъпват и ракът настъпва. Това е резултат от разпадането на Аза. На хората, страдащи от изтощение, страдащи от пристъпи на страх, може да се помогне с помощта на мравчена киселина. Тя противодейства на тенденцията на тумора. Тази киселина предизвиква появата на нови жизнени сили. Тук отново можем да си припомним значенията на етерното и Аз-тялото.

Представете си, че правите дълга разходка и сте се уморили от ходене. Вече не можете да отидете по-далеч и вашето етерно тяло вече няма никаква сила. Искате да седнете на близкия пън и сядате.  Седите и в един момент забелязвате, че това не е пън, а мравуняк. И когато тези мравки започнат да ви хапят, вие излитате като птица.

Може да се каже, че точно в този момент мравчената киселина дава нови сили на етерното тяло. Приливът на сила идва за секунди.

Представете си как приемате тези сили в себе си и те преминават в червата. Там, където се намира човешкият Аз. В този момент идва засилването на Аза и има възможност за противопоставяне на туморния процес.

Имаме възможността да помогнем на нашия Аз. Друг помощник на Аза е имелът.

Човешкият Аз - отслабеният човешки Аз, който напуска през нощта човека, оставя в човешкото тяло след себе си отломки – Аз-отломки.

Преди това казахме, че поддържащата Аз-основа в човека е организатор на слуха. Тя създава човешкото ухо. В крайна сметка говорихме за поддържащата основа, която притежава силата да формира ухото. Без тази образуваща ухото сила не бихме могли да слушаме. Когато силата, която създава ухото, не се задържа, не се задържа правилно, тогава тя може да доведе до възникването на тумор. И когато силата на етерното тяло, което създава окото, действа изкривено, тогава тя причинява възпаление.

И тези две сили - силата, която създава окото и силата, която създава ухото - могат да бъдат намерени в природата. Тяхното действие трябва да бъде подходящо. Не трябва да е прекалено бързо или твърде бавно.

Рудолф Щайнер отбелязва, че и етерната основа, и поддържащата основа на Аза трябва да имат съответна скорост. Тук трябва да се отбележи колко просто Щайнер представя основните идеи и колко е трудно да ги разберем и да ги предадем правилно. Понякога можете да намерите твърде крайни изказвания от него. Едно от тези изказвания е - „можете да забравите цялата училищна физика, но трябва задължително да помните, че има само скорост и време“.

Как можем да разберем споменатото понятие за скорост в нашия контекст? Какво означава? За да се разбере по-добре Рудолф Щайнер дава малък пример. Представете си малко кубче уран, което има радиоактивно излъчване. Това е обичайно излъчване, което се среща в природата. Тук можете да проведете доста добре познат експеримент и да прикрепите магнит към куба. И ще има промяна в потоците на радиация. Някои потоци ще бъдат привлечени към магнита, докато други ще бъдат отблъснати. Ще има своего рода проява на симпатия и антипатия. Такива потоци ще имат различни имена – алфа-, бета-, гама-лъчение. Главната разлика на тези потоци един от друг е скоростта. Тази скорост има съществена разлика. И това е чудесен пример за значението на скоростта.

Когато мислим за процесите в резултат на които се е формирало ухото, имаме предвид скоростни процеси. Причината за възпалението е отклонение от обичайната, естествена скорост. Но може също тези процеси да се видят и от гледна точка на еволюцията. От тази страна има един вид връзка между възпалителните процеси и процесите на образуване на очите. Съществува и близка връзка между туморните процеси и процесите на образуване на ушите. Основното условие за запазване на естествения характер на тези процеси е правилната скорост на развитие. Забързването или забавянето на тази скорост причинява заболяване. Може да се каже, че ако успеем да прекратим или спрем възпалителните процеси, протичащи в природата, ще загубим зрението си. Нуждаем се от възпалителни процеси, защото благодарение на тях се формират очите, появява се зрението ни. И без туморните процеси щяхме да сме глухи. По този начин тези отрицателни процеси имат своето положително значение, когато се случват правилно.

Когато имаме работа с отломките на Аза, разбираме, че това са туморни процеси, водещи до появата на рак. Всичко това са ариманични процеси.

Известно ни е, че човек неведнъж живее на Земята. Земният му живот се повтаря. Също така знаем, че в самата карма има тенденции към появата на тумори. И именно тази сила е водеща в организацията на ухото. Благодарение на кармата, човек има възможността да отслаби действието на тази сила, ако се роди глух. И ако такъв човек се роди с нормален слух, при него веднага ще се развият туморни процеси, ще се развие тумор на главния мозък. Той би се появил веднага още докато човекът е дете. А при човек, роден глух, силите, водещи до появата на тумор, са блокирани. В този случай може да се покаже изкуството на антропософската медицина. С помощта на органични препарати лекарят може да възстанови слуха на човека. По този начин е възможно да се възстанови слуха на детето с помощта на органични препарати през първите седем години. Имам опит с успешното лечение на детския слух с органични препарати.

Но има, разбира се, феномен на стареенето. Когато остареем и загубим силата на младостта, в резултат на разпада възникват отломки на Аза. В старостта Азът отслабва, той няма силата на младостта и затова възникват тези отломки.

И човек в старостта, губейки слуха, го тормозят туморните процеси. Старческата глухота е най-добрият отговор на рака. Ето как мъдро е устроен светът.

Нека си спомним Бетовен и да помислим какво би могло да се случи, ако той не беше загубил слуха си. Във всичко има смисъл и просто трябва да се разбере цялата взаимовръзка в обкръжаващия ни свят.

При Рудолф Щайнер може също да се намерят изказвания за външната страна на човек. В тялото ни има отвори. Имаме ушен канал, имаме очите, имаме устата. През устата може да се проникне вътре в човек.

В момента на първото ни физическо въплъщение в този свят, в момента на зачатието, ние сме сфера. Ние сме нещо като топка. Тогава тази сфера се извива и възниква нервната тръба. След това започва да се появява гръбначният мозък и след това червата. Тук протичат процеси на вдлъбване (обръщане навътре). Ако направите образно сравнение, то изглежда като прилив, като образуването на залив. Това са астралните приливи - звездните, планетните сили. Така се появяват очите и ушите. Нашите планети - Сатурн или Марс - образуват ушите ни. Венера и Меркурий, две планети, които едновременно са напуснали Древното Слънце, образуват очите ни. Лявото око е Венера, а дясното око е Меркурий. Те са творчески сили за поддържащата основа - зрението.

Но самият зрителен процес е духовен процес. Духовната страна на този процес може да бъде поддържана благодарение на етерните сили.

Слухът също има своя духовна страна и може да бъде усилен чрез медитация. С помощта на медитативни упражнения можете, както се казва, да започнете да чувате как думите растат. Започва фино възприемане на звуковете. Хората, които придобиват такива способности, често тичат на лекар и се оплакват, че чуват особени, странни звуци и започват да искат хапчета. Те не са доволни, че започват да чуват това, което е еквивалент на ясновидството. То може да се нарече яснослушане. Тези звукове, които чува яснослушащият, са начало на възприемане на хармонията на сферите. Тази способност да се възприемат звуковете на хармонията на сферите се притежаваше от мъдреците на древността. По-късно е загубена.

С помощта на такова медитативно възприятие, започваме да възприемаме нашето астрално тяло. Слухът ни възниква благодарение действието на планетарните сили. Те са строителите на нашите уши. Нека сега противопоставим окото и ухото. Имайки око, имаме светлина. Ние сме проникнати от етерна светлина. Тази, която идва към нас от слънцето. Неблагоприятният аспект на слънцето, като квадрат, може да причини възпаление на очите. Когато очите сълзят при настинка, това също може да бъде резултат от неблагоприятен аспект. Но не трябва при това да се забравя, че имаме три различни вида очи. В допълнение към обикновените очи можем да си спомним и за тези, които ни помагат да усетим позицията си в най-тъмния мрак - ръцете ни. Това са вторите ни очи. И третото око е нашият бъбрек. Това е нашето око в процеса на веществообмяната в долния човек. Видимото прониква във вътрешния ни живот. Във вътрешното то се запазва и натрупва. Всичко, което виждаме, остава вътре в нас, във вътрешните ни органи. Има една немска поговорка. В буквален превод гласи – „Дойде до бъбреците.“ Светлинният етер прониква до бъбреците. Оттук и връзката с очите. Връзката с ушите е малко по-различна. Тук действат силите на Марс и Сатурн. И това са процеси на вкостеняване. Сатурн създава най-твърдата кост - камениста кост. Слуховите костички също са едни от най-твърдите. Ларинксът се формира от силите на Марс. Благодарение на него ние също чуваме нещо. Сатурн и Марс работят заедно. Марс управлява лявото ухо, а Сатурн управлява дясното.

В допълнение към мравчената киселина има и друго средство, споменато от Рудолф Щайнер, което може да се предложи на хора, страдащи от слабост, вялост, липса на енергия. Чаша чай от розмарин ободрява човека, дава му сила. Розмаринът усилва Аза. Когато човек има рана, порязване, нараняване на кожата или мехури, част от основата на Аза се разрушава и е необходима помощта на астралното тяло. Трябва да се извлече там, където има увреждания. Тук лекарството Arnica е нашият помощник. Можете да направите превръзка. И можете също да пиете капки Arnica D6, но също и Magnesium Phosphoricum. Розмаринът поддържа Аз-тялото, а Arnica поддържа астралното тяло. Следващият път ще говорим за диабета. Причината за диабета е отслабването на Аза и тук розмаринът играе важна роля като лечебно средство.

Позволете ми да добавя няколко думи за слуха. Слухът е свързан с химическия етер. Звукът възниква в епохата на Древната Луна. А когато говорим за зрението, говорим за процесите на Древното Слънце. В зависимост от аспектите е нужно да се види кое се нуждае от нашата помощ. Дали е нужна помощ за астралното тяло или за етерното тяло. Всичко това трябва да се вземе предвид, когато става въпрос за възпаление или тумори.

Превод: Дорина Василева