Доц.д-р Иванка Кирова: За живота на душата след смъртта в сферите на Луната, Меркурий и Венера (пета част от поредицата Придружаване до Прага)

Submitted by admin 2 on Пет., 08/12/2017 - 21:07
Живот след смъртта

„Колкото по-съзнателен ставам за това, че съм роден от Вселената, толкова по-дълбоко усещам отговорността да развия в себе си енергиите, дадени ми от цялата Вселена, толкова по-добро човешко същество мога да стана.”

Молитва от д-р Рудолф Щайнер

„Онзи, който може да каже тази молитва от дълбочините на душата си, може също да се надява, че тя ще стане в него изпълнен идеал. Той може да се надява, че посредством силата на такава молитва наистина ще стане по-добър и съвършен човек. И така, онова, което получим чрез истинската духовна наука, работи в най-интимните дълбини на нашето същество.”казва д-р Рудолф Щайнер

Молитвата, която д-р Рудолф Щайнер е дал, е път за развитие на душата на човека към съвършенство, ако осъзнае, че е роден от Вселената, още докато живее на Земята. А това значи да знае и да се стреми всяка мисъл, дума, понятие да са истина; всяко дело, действие, да са за добро; чувствата да са изпълнени с любов към хората.

От това зависи живота на душата след преминаване на Прага на смъртта. Защото всяка нощ Ангелът Хранител записва преживяното през деня от човека – добро или лошо. И починалият трябва да преживее това, което Ангелът е записал от живота му на Земята – да страда, за да се очисти от всички грешки, зли постъпки, ако е бил лош, неморален човек; или да живее в светлина и благодат, ако е живял морално с добри дела. Това става в „Чистилището” на Лунната сфера. Човек има възможност да поправи грешки, провинения, лоши постъпки само докато живее на Земята. В „Чистилището” той трябва да ги изкупва, да ги преживее все едно, че на него му се случват.

Хората от настоящата епоха се нуждаят от поощрение за получаване на духовно познание. То дава смисъл, вътрешен мир и сигурност в практическия живот на Земята и в другия, духовния – след Прага на смъртта.

Духовната наука създадена от д-р Рудолф Щайнер – учен-ясновидец, изложена в 354 книги, много от тях преведени на български език, е на разположение на всеки, който се интересува.

Човешката душа /астралното тяло/ е свързващият елемент между физическото тяло и Азът-Духът. Тя е част от Космическия астрален /Душевен/ свят. Азът /Духът/ на човека е част от Небесния /Духовен/ свят. Физическото тяло е част от материалния, земен свят.

 

Душата в Духовния свят

 

Животът на душата в сферата на Луната

В предишни статии вече разгледахме, че след преминаване на Прага на смъртта, след разделяне с физическото тяло починалият се освобождава и от етерното тяло, от което остава екстракт, присъединен към душата и Духът. Съществото състоящо се от Дух и душа навлиза в дългия път на живот във всички планетни сфери на Слънчевата система. Астралният /душевен/ свят обхваща сферите на вътрешните, по-близки до Земята планетни сфери - на Луна, Меркурий и Венера. Но все пак всички планетни сфери и Земята се проникват взаимно.

След смъртта няма очи, за да се вижда, няма слух и говор, както на Земята. Но може да се направи сравнение - като нашите сънища, в които имаме видения, усещания и разбиране, без да виждаме, говорим и чуваме както в земния живот.

Три до пет години след смърта починалият разбира езика, който знае, след това запазва разбиране на духовни мисли.

Целият живот на душевно-духовното човешко същество след Камалока /”Чистилището”/ се състои от видения, от които е обгърнато – от Луна до Слънце. Починалият носи Космоса сгъстен вътре в себе си.

В духовната наука последователността на вътрешните планети е според циклите на времето на техните звездни въртения: Луна – 28 дни; Меркурий – 88 дни и Венера 225 дни.

Няма точно определени граници за преминаване между сферите, както са земните граници. След смърт душата се разширява и преминаването през вътрешните планети е много различно. Границите са лични и субективни за всяка душа и са свързани с миналия живот, който се различава при всеки друг човек. Няма еднакъв живот на двама души – даже и да са близнаци – животът им е индивидуален и съвсем различен.

Характерно е, че докато е в астралния свят, обхващащ вътрешните планети, душата има стремеж да се връща назад, към земният живот. Тя все още е привързана към Земята с центростремителни сили.

На Лунната сфера душата ни е свързана напълно с миналото. Докато на Меркурий и Венера, изживявайки миналото, ние осъзнаваме онова, което сме вършили на Земята и как трябва да бъде променено в бъдещият ни живот. Защото миналото на починалия не може да бъде променено в Духовния свят, не може да се променят никакви грешки или зло, което душата е причинила. Единственото, което може да се направи, е да се вземе решение грешките да се поправят, душата да се разплати в следващия живот.

Във вътрешните планетни сфери срещаме души, с които сме били свързани съдбовно в живота си на Земята. Също така сме винаги всред Духовни Същества от третата йерархия – Ангели, Архангели и Архаи.

Връзките на съдбата дават сила за взаимно усещане и видение на моралната физиономия на душите, с които сме свързани. Първоначално възприемаме само онези, които са като нас. Напредването и излизането от Лунната сфера зависи от волята ни. Защото тук работи главно волята. Ако искаме да се стремим към доброто, да наподобяваме онова, което желаем да възприемем от Духовните Същества, за да минем напред, се изисква воля. „Ако искам да го направя, да се придвижа напред, мога да надделея над условията. Мога да надрастна земното и личното, с волята да изчистя моите егоистични желания и да заприличам повече на Ангелите.” – пише Бъредин Джоселин. Когато достигнем до това, можем да напреднем към по-висшите сфери. Ако сме извършвали зли дела, те са регистрирани от Ангелите и остават зад нас на Лунната сфера, където отново ще застанем пред стореното от нас зло и то ще бъде включено за поправяне, когато ще се върнем тук за ново прераждане.

След смърт, ако сме изпълнили пречистването, оценката на преживяния живот и необходимото волево преобразяване в Лунната сфера, можем да продължим към сферите на Меркурий и Венера. При живота на личността във вътрешните сфери действа главно волята. Докато в живота ни на Лунната сфера сме напълно свързани с миналото, в сферите на Меркурий и Венера осъзнаваме как трябва да променим това, което сме вършили на Земята и да го изживеем в нашата бъдеща съдба. Да се подготвим, за да поправим, да се разплатим в следващия си живот.

Животът на душата в сферата на Меркурий

Животът ни на Меркурий зависи от това какъв морал сме имали в земния си живот. Ако сме били морални - тук ще имаме щастието да общуваме с други души с морални качества и Същества от Духовните йерархии. Ако сме били неморални в земния си живот, се превръщаме в самотни духове, духовни отшелници, което води до голямо страдание.

Сферата на Меркурий е свързана с болестта и здравето. Затова жезълът на Меркурий е емблема на медицинската професия. На тази сфера се освобождаваме от духовните последствия на прекараните болести. Лечението, обаче е свързано и с душата, както и с тялото. Тези, които са работили на Земята с истинска любов и ентусиазъм, извършвали са дела от любов, а не само от задължение или дълг – помагат на онези духовни сили, които носят здраве и добро на човечеството на Земята. И обратно – души, които са лъжели, не са се придържали към истината стават слуги на демоничните същества, които носят нещастни случаи, болести и преждевременна смърт на хората на Земята.

Ако на Земята сме били мързеливи и сме гледали само за удобствата си, известно време сме слуги на демони, които носят пречки и препятствия във физическия живот. Също така ние сме отговорни за всяко действие или пък бездействие, неизпълнено, или празно обещание в живота си на Земята. Защото в Духовния свят има морален ред и ние разбираме, осъзнаваме последствията на всичко, което сме преживяли, и решаваме в следващия живот да го поправим.

 

Живот след смъртта

 

Животът на душата в сферата на Венера

В сферата на Венера най-важни са религиозните разбирания на душата. Хората, които са имали вътрешен религиозен живот ще бъдат общителни с такива души, независимо каква религия изповядват, ще имат богат социален живот на тази сфера. Особено благоприятно ще се чувстват в една общност душите с обща религия. Те ще изпитват също така щастие и благодат от общуването със Същества от Висшите Йерархии.

И напротив, тези които са били атеисти, материалисти в земния живот, без религиозни вярвания ще станат духовни отшелници, затворени в собственият си затвор. Тук те живеят в самота, без връзка с Духовните Същества. Няма да имат никаква връзка с Ангели, Архангели и Архаи, които носят благоденствие на религиозните души. Души, които в земния живот са отричали съществуването на Бог и Духовен свят, тук водят ужасен затворен, самотен живот. Такива са последствията за хора, които казват „Ще почакам и ще видя какво има след смъртта, засега не вярвам в живот на духа и душата в някакъв Духовен свят, защото животът на Земята е единствен.” Често чуваме израза „Око да види, ръка да пипне”. Това е накратко становището на материалистите. Те се нуждаят сега, докато са на Земята, от духовна просвета, защото ги чака ужасна самота на душата след смъртта.

За да не бъдем отшелници в живота си в сферите на Меркурий и Венера, и да общуваме с много души и в благоденствие с Висшите Духовни Същества, в земния си живот трябва да сме морални, способни да излъчваме любов към хората, да имаме разбиране за Духовния свят и религиозен живот.

И както е казано в Евангелието на Лука /гл.10, ст.27/: „Възлюби Господа, Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа и с всичката си сила и с всичкия си разум и ближния си като себе си.”

Животът на починалия на вътрешните планетни сфери /душевния свят/ преминава през пречистване на душата на Луната в „Чистилището”, осмисляне на земния живот с оглед на моралността - на Меркурий, на духовността и религиозните вярвания - на Венера. Сега вече душата, пречистена и изпълнена с разбиране за това, което трябва да изплати и поправи в съдбата през бъдещия си земен живот, се слива с Духа и като Дух може да премине по-нататък в Космоса, в Духовния /Небесния/ свят – във величествената сфера на Слънцето!

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/161

Линк към втора част: http://med.anthrobg.net/bg/node/191

Линк към трета част: http://med.anthrobg.net/bg/node/231

Линк към четвърта част: http://med.anthrobg.net/bg/node/233