Мъжът и жената. Различия и хармония между половете.
Интегративна работа с биографията
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение
2. Общи биографични възгледи
3. Етапи на развитие при мъжа и жената през първите три седем-годишни периода в живота
Разделението на половете
Юношество
Биологични разлики между мъжа и жената
Душевни разлики между мъжете и жените
Илюзията за любовта. Страстта.
Явленията пренос (трансфер) и проекция
Интеграцията на анимус и анима
Мъжът
Положителни качества на анимата
Отрицателни качества на анимата
Жената
Положителни качества на анимуса
Отрицателни качества анимуса
Пепеляшката
Ролите в обществото
4. Трите нива на отношения
5. Етапи в брачните отношения
За любовта
6. Семейството
7. Диалогът
Практически упражнения в диалог
8. „Двойникът“ или „сянката“
Помощни средства за терапия на двойки
9. Въпросът за хомосексуалността
10. Самотната жена
11. Самотният мъж
12. Епилог
13. Обща библиография
* * *
БЛАГОДАРНОСТИ
Тази книга е плод на дългогодишна работа, която заедно със съпруга ми Даниел Буркхард имахме възможност да проведем в курсовете, провеждани в Артемизия, и е написана със съдействието на Мария Мерседес Гамба, настояща колежка в тази институция.
В допълнение към благодарността ми към двамата, аз съм благодарна и за уроците, получени от живота чрез два брака, първият от 23 години, и вторият, който наскоро надхвърли същата продължителност. От първия, с Педро Шмидт, се родиха четири деца: Аглая, Солвей, Томас и Тиаго, на които бих искала да посветя тази книга; от втория, с Даниел Буркхард, като деца се зародиха Биографичните курсове, които се провеждат в Бразилия от 1976 г. насам, и от които се роди самата институция Артемизия, понастоящем център за обучение на специалисти и център за биографични курсове за пациенти. 1
Гудрун Буркхард
_______
1. Виж повече за това на стр.246
* * *
ВЪВЕДЕНИЕ
Характерно за нашата епоха е хората да се чувстват все по-самотни и неразбрани - сякаш постепенно отношенията ни стават все по-трудни. Мъжете продължават да гледат леко зашеметено еманципацията на жените, без да им е много ясно дали трябва да си отмъщават или да подпомагат този процес за постигането на хармоничен успех и за двамата; от своя страна жените максимално се възползват от потенциала си – но с това жертват и част от своята женственост – и с течение на времето започват да усещат голяма вътрешна празнота, независимо от постигнатите големи външни успехи.
От една страна, всички ние се сблъскваме с нарастващите проблеми на тревожността и емоционалната депривация, а от друга - придобиваме все по-голяма независимост и индивидуализация, което ни дава сила на характера. Човешката душа се чувства нападната, колебаейки се между тези два полюса; все повече човек има нужда да намери себе си и собствената си ос и затова Азът му трябва да работи все по-усилено.
Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, нарича настоящата епоха - епоха на съзнателната душа, която се характеризира с гореспоменатите явления. Тя принадлежи към съвременната културна епоха, започнала с великите открития на XV век, повела човека към последвалите успехи на съвременната наука.
През последните десетилетия това явление се засили благодарение на технологическия напредък, на т.нар. „глобализация“, на електронните комуникации и пр. Въпреки това вътрешната празнота, умората в душата, някои съдови и сърдечни болести, ракът и стресът се влошават с всеки ден. Азът усеща откъсването си от духовния свят и изолиран се връща обратно в себе си. Вече не египетският фараон или жрецът от времето на древните мистерии му казват как да се държи; законите, правилата и Декалогът на Мойсей, които са ръководили човека до известно време, не са валидни - днес той трябва да намери в себе си собствените си морални закони, опирайки се на силата на своето „аз“.
От една страна, човекът е изгубил спонтанната си връзка с природата, освободил се е от ритмите на сън-бодърстване, зачеване, размножаване, хранене и т.н.; той вече не възприема елементарните същества и поради това не може да види същностната (духовна) реалност зад видимото в природата: той търси обяснението във все по-малки същности като клетки и вируси, като ги изследва с електронни микроскопи. Тези уреди обаче не разкриват нищо за същността на съществата или Творението - и затова се експлоатират минерали, унищожават се растения и животни и дори човекът се разглежда от биологично-механична гледна точка. От друга страна, човекът губи и връзката си с етническата си принадлежност и родството. В древни времена всеки народ е имал задача, конкретна цел в света, която е изчезнала, когато индивидът е изгубил връзката със своето племе, своя клан или своето семейство. Днес има хора, които живеят сами на 12-тия етаж на жилищен блок, далеч от всички, но едновременно с това благодарение на информатиката са в час с това, което се случва на Земята и в космическото пространство. Независимо от това, те изпитват дълбока самота. Дали са истински отношенията, които си изграждаме по този начин?
Това е епохата, в която Азът, търсейки нещо, открива своя праг. Рудолф Щайнер споменава праговете – към външния сетивен свят, към който сме отворени посредством сетивата си, и към вътрешния свят. Все повече хората се сблъскват с прекрачването на този вътрешен праг, когато несъзнателни елементи изплуват на повърхността, заливат душата и трябва да бъдат озарени от светлината на съзнанието, за да не бъдат хората обзети от страх и паника. В този процес духовният „двойник“ или „сянката“ на човека стават забележими. Преодоляването на външния праг от своя страна се търси по изкуствен начин - например чрез употребата на наркотици - което води до погрешни преживявания, като например когато човек вярва, че се е срещнал с „духа на дървото“ или „на звездите“, но в действителност дори не успява да подреди тези преживявания вътре в себе си.
С подобни преживявания, независимо дали са външни или вътрешни, ние в крайна сметка се отдалечаваме от собствената си същност, от собственото си „аз“, където все повече трябва да търсим екзистенциалните си отговори. Така, вместо да осъществим това търсене, ние се отчуждаваме от себе си, а следователно и от другия, - защото само приемането и разбирането на себе си ме прави способен да приема и разбирам другия, а това е здравата основа на всяка връзка.
Големият въпрос на съзнателната душа е: как да подсиля своята същност, своята индивидуалност и същевременно да развия толерантност, алтруизъм и любов към същността на другия?
Превод: Ати Петрова