КОЛЕДНА РАПСОДИЯ
„ХАЛКИДОНЪТ“
ПОСЛЕДНА ПЕТА ЧАСТ
През втората половина на септември 1969 година, след обиколката на северния бряг на Средиземно море, българският круизен кораб Несебър направи обратен завой, оставяйки зад кърмата си Херкулесовите стълбове и пое покрай африканския бряг. Последвалата част от пътешествието, вече в посока към дома, бе за Лила шокираща и неразбираема, през страни раздирани от конфликти и противоречия, породени от минало и сегашно време и битие, тъй различно от всичко познато... Ще прескочим Алжир. Но Египет! В Кайро и по-нататък навсякъде имаше следи и разрушения от течаща в момента война. В музея витрините с мумии и други реликви бяха облепени с ленти против счупване от ехото на бомбардировките...
След дългия път през пустинята, Лила попадна в друг свят като приказка. Изсушени парцаливи кресливи създания, които те наобикаляха, настоявайки да купиш изображения на Нефертити и скарабей. Кафяви непроницаеми лица с бели чалми и усукани бели чаршафи, които те пронизваха с очаквателен поглед. Невъзмутими камили, заети с преживяне... А ти – Лила - прашинка незнание, застинала в преклонение и възхита в подножието на Сфинкса и Великата пирамида, вход към ритуала на посвещение. Огромно, нечовешко свидетелство за човешка епоха-живот, изцяло в съгласие с желания и намерения на богове...
ТРИДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ЕДИП В ЛАПЛАНДИЯ
За какво ли зло не беше обвинен Едипе,
какво ли зло не те направи crippled и почти съсипан
догонвайки загадките на Сфинкса
надвиснал над живота ти
с непосилното тегло на гравитацията...
Кой казва, че са леки душевните загадки?
Че леко е невидимото, че го няма
дордето твоето тежи връз теб, а моето връз мен
и няма два еднакви пътя в разгадките на Сфинкса...
Но може би един и същ – единствен –
е ключът за всички ни!
Ключът е общо притежание и с него
невидимото – сиреч няма – става има!
...като в Лапландия...
където Северът се сля с Юга
Изтокът със Запада
времето престана
вътрешната топлина
стана равна светлина
в сауната, вън от нея
на Земята, на Полярната звезда
…в не-пре-къс-ва-е-мост-та...
13 декември, 2001
СЕГА
СЛЕД ОЩЕ ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ
Заставайки пред себе си, човек минава през света и времето. Постепенно, светът какъвто го познаваме изчезва, а след него и самото време...
Човекът и светът метаморфозиращи... Сентенцията нищо ново под слънцето - неистина... Нищо не е същото под Слънцето... Едностранчив, Едип на Фройд е жалък отглас от образа Едип в битка с предсказанието на оракула преди Христа и образа Едип от Кариот, който според една специална по своя характер легенда е преобразеният, изкупеният Юда Искариотски след Христа. Говорим не за конкретни лица, говорим за пра-образи.
Предавайки Спасителя на кръстна смърт, от човек, подмамен от и подвластен на материализма, Едип Искариотски от легендата се превръща в човек, извървял докрай предвидения от добрите богове път на развитие, човек постигнал чрез Духа вътрешен баланс в лоното на братството Христово.
Какво сме ние – човекът - от Средновековието досега?... Фауст. Ще рече Едип, обърнат наопаки... Как тъй ли? Всичко се свежда до баланса Луцифер-Ариман в нас. Тъй като Луцифер - Сфинксът – не е вече пред дверите на посвещението, както в Египет. Той е в нас, задаващ въпроси и пораждащ съмнение. Вън, от нас, в света, е магичният измамник Ариман - Мефистофел, интелигентен, хладен, жадуващ достъп до кръвта, до топлината ни...
„Човекът от петата следатлантска епоха има доста различна задача. За да се изправи срещу Сфинкса и да го победи, Едип трябваше да приеме Ариман в себе си. Човекът от петата следатлантска епоха, който се изправя срещу Ариман-Мефистофел, трябва да приеме Луцифер в себе си. Процесът е обратният на онзи, извършен от Едип. Всичко, което Азът натрупва в главата, трябва да бъде изтласкано надолу и към останалите части от човешката природа. Азът, живеещ в нервните процеси, е акумулирал философия, право, медицина, какво ли не, също и теология… Всичко това са нервни процеси. И сега възниква нуждата да освободим главата от всичко това – както Едип лиши ходилата си от естествените им сили – след което да проникнем отвъд булото на материалното битие.“ (СС-158: Равновесието в света и човека, Луцифер и Ариман, лек.1)
Образът на Сфинкса с четирите му части на човек, орел, лъв и бик представлява същността ни от астрални наклонности и страсти, които в името на бъдещото ни развитие, сме длъжни да облагородим. (СС-93а Осн.елементи на езотериката, 8ма лек.) Защо? За да се повлияе етерното тяло. Как? Като му вдъхнем жизненост с отпечатъци от изчистеното ни астрално тяло. По този начин то ще се разшири, ще се освободи от рамките на физическото тяло, в което е натъпкано и съхне повече от две хилядолетия, за да изпълни прорицанието, разгадката на Сфинкса... Каква е тя? Преминавайки от четири-четириного (животинското) през две-двуного (човешкото), човекът да самоизлекува физическото куцане (ограниченост, безбожественост) и да се превърне в духовно три (ангелското) като правомерен жител на Вулкан - последно земно планетарно въплъщение...(СС-113, лек.7, год.1909)
ТЕГЛОТО
За какво ли зло не беше обвинен Едипе,
какво ли зло не те направи crippled и почти съсипан
догонвайки загадките на Сфинкса
надвиснал над живота ти
с непосилното тегло на гравитацията...
Кой казва, че са леки душевните загадки?
Че леко е невидимото, че го няма
дордето твоето тежи връз теб, а моето връз мен
и няма два еднакви пътя в разгадките на Сфинкса...
„Тази воля – желанието за пълно земно въплъщение, за да се изпълни напълно мисията на Земята – е истинската същност на „теглото“. Всичко, което включва съзнателно, жертвено спускане, е израз на духовна „тежест“. Така например всякакви думи, които можем да изговорим, имат по-голяма тежест, когато проникнат не само до астралното тяло, но и надолу в етерното тяло. Човешкият акт има по-голяма тежест, когато неговата морална същност прониква чак до физическата реалност, отколкото когато докосва само горните нива на земното съществуване. Погледнато от физическата страна, има две различни прояви на теглото. Едната е жертвеното „спускане“, което вече беше споменато, а другата е феноменът на Падението на човечеството или изгонването от духовните висоти. Второто се случва като кармичен резултат на едно неоправдано отношение към Духа. Тогава истинското тегло се превръща в тежест, а спускането – в падане.“ (В.Томберг „Апокалипсис“- посланията до църквите на миналото – инд.епоха, 7те риши)
Някои души҅ се боят от въплъщението, от това, което ги очаква по законите на гравитацията и този отпор и нерешителност им коства нормалния човешки образ, те се раждат идиоти... А модата медикаментозно и оперативно да влияем на физическото тяло, потопени в културизъм, джендъризъм, трансхуманизъм и подобни? Вместо да си възвърнем знанието на космическата мъдрост! Да събудим значението в себе си на хилядите праобрази-свидетелства от многобройните цивилизации, непознали християнството. А после да се запитаме, доколко самото християнство познава истински Христа?...
Искаме спокойствие и цялостност? Да видим, да прозрем цялото в хармония? Не става. Непрекъснато сме, пребиваваме в частите, за да ги разбираме - които само след усилено съсредоточаване ще можем да разбираме - и така постепенно, малко по малко, да можем да обхванем цялото... С вяра и търпение. Самото християнство да познае истински Христа, жертван от първосвещениците, припознат едва и само като частица от еврейството. Частица, която биваше да се пожертва и биде пожертвана заради цялото... Евреите, съществували заради него, не го познаха. А доколко Го познават християните?
***
Тук завършва Коледна рапсодия Халкидонът в пет части с предговор. Включеното в нея бе подбрано по един доминиращ признак - усещането за Луцифер и ролята му за човечеството, както и усещането за възстановяване на братството на Луцифер с Христос в нас, без което ходът на еволюцията би бил възпрепятстван. Но това далеч не изчерпва Северния цикъл Халкидонът. Духът му обема и други пиеси без сюжет, с които може да се занимаем...
Бъдете благословени с настъпващия празник Коледа и Рождество Христово! Амин! Да бъде!
Дарина Шентова
15 декември, 2023 год.