ЕЛИ, ЕЛИ ЛАМА САБАТХАНИ
...И когато под ръководството на йерофанта (жреца, учителя), неофитът се е връщал във физическото си тяло, обогатен от преживяното в духовния свят при срещите с духовните същества, той е възкликвал (тук ще използваме фразата на иврит) Ели, Ели лама сабатхани, защото това е фразата, изречена на кръста с последния дъх на изтерзаните три тела на Исус Назарееца, когато Христовият Аз е вече вън.
Ели, Ели лама сабатхани са думите в евангелието на Матея, написани на иврит (Мат.27:46) и думите в евангелието на Марко, написани на арамейски (Марко 15:34). Всеки посветен в древните мистерии (вкл. еврейските), е знаел значението на тези думи, защото е преживял смисъла им. Ели, Ели лама сабатхани, равно на: Боже Мой, Боже Мой, как Ме прослави! Как Ме повдигна с духа си! *
Но нали е почнала Новата ера - как земно възземащите се църковни отци ще позволят да хрумне някому мисълта, че Новият Бог, Богът на всички човеци, може да е езичник! Така преводът на гръцки за европейците става: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? – предпоставка в хилядолетното християнство да се прокрадне униние: щом Богът е бил изоставен, какво остава за простосмъртния!
Създава се повод в живота за злорадство на демона над човешкото усилие към праведност и повдигане. Чувството за изоставеност и ехидният присмех може да се проследят в религия, наука, изкуство. В целия диапазон между трагичното и комичното, от възвисяване до профанация и на Бога, и на любовта в куртоазните песни, в Напразните усилия на любовта, в Страданията на младия Вертер и къде ли още не! - във всичко, последвало кръстната смърт на Голгота, та досега! Какъв тотален микс от чувства във връзка с проява и резигнация на богове и на демони - назовани и неназовани, та досега... Най-вече сега!
Но това е човекът. Ecce homo. Екце хомо? Пази Боже човека! От едната страна е любовта, от другата е войната, а човечеството все още не стига по-далеч от избора на любовта, ала неминуемо, неспасяемо и не-предотвратимо, с война. Както е и сега.
ТЪГА
Каза Р.Щайнер: „Днешните души някога поглеждаха към Вселената и получаваха духовни впечатления по същия начин, по който сега получават впечатления за цветове и звуци.“ – и те изпълва тъга.
Тъгата е едно пълноценно чувство. Може да е предизвикана от... Не, няма да навлизам в това чувство – помисли си Лила. - Ще кажа само кога почувствах истинската сила на тъгата не инак, а като мирова скръб:
„като въздействат върху мъртвата част, луциферическите и ариманическите сили упражняват върху човека огромно влияние по един специфичен начин. Докато от една страна хората получават все повече свобода, луциферическите и ариманическите сили проникват точно в тази част на организма, която се е отдръпнала от водачеството на душата“.
Така за Аза има две тенденции: да стане напълно съзнателен за слабостта, причинена от собствената му двойнственост (двуостър меч)** и стъпил върху чертата между животинската и Божествената си същност, да вземе решение да се оживи чрез Христос... или напротив, да се предаде на другите двама – по един или заедно. Така стават ясни както Фауст – като факт, така и Парсифал - като необходимост.
ДВЕ ПО ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
КОЕ Е НОВОТО ТРЕТО
УНИНИЕ срещу ЖЕРТВОГОТОВНОСТ
МАЛОДУШИЕ срещу ТЪРЖЕСТВО
Тъгата може да бъде и лечебна, стига да не изпаднеш в Униние – чувствайки двойствеността в своята природа... и още дълго и засрамено ще я чувстваш...докато онова помръкнало място, което е като мъртво, не се изпълни все повече с Аза на Невинно Увисналия на Кръста, тоест твойто униние не бъде изтрито до жертвоготовност - да жертваш великодушно себе си, своята воля за тържеството на волята Божия.
ЧУВСТВОТО ИЗОСТАВЕНОСТ
ИЗОСТАВЕН ЛИ Е ЧОВЕКЪТ –
ГОЛЯМАТА ФАЛШИФИКАЦИЯ
или ТЪРСЕТЕ ДЕМОНА
Как неуморно някой се жалва за съдбата човешка! Жалба от мрънкане до пронизителен писък. От това, че Яхве е бил оставен сам, от това, че Христос е останал сам, от това, че човек е оставен от Бога, а самият човек на свой ред оставя Бога, ближния и накрая себе си...
Истерията не е добър приятел на търсещата душа. Иронично, точно свободата избива до канския писък, породен от истерия. Свободата, недоразбрана, непосилна до непоносимост и опакована в чувал от претенции: искам това, не, онова... човекът не струва, ангелът спи... човекът е изоставен, Богочовекът и Той...
Човекът, слят с Христовото същество не може да е изоставен. Още хиляда и петстотин години - и заложеното в славянската (руска) душа ще се прояви като обединител на общности в Светия Дух. Колкото до спекулацията с чувството изоставеност – нека помним: Резигнацията в Духовния свят е постъпка величайша, волеви акт безмерен по сила и решимост, пред който можем единствено да сведем глава в синовно преклонение, смирение, благоговение.*** Кой е виновен за „неудачите“ – човекът или демонът в него? Шарже ла фам - търси жената, търси петрола, търси демона!
Исус можеше да изрече, да простене на кръста ели ели лама сабатхани, но за нас е непростимо да останем подведени от фалшивия превод и да си въобразяваме, че сме изоставени, когато просто сме потънали в мързел, самодоволство, самообвинение и самосъжаление.
ПАРСИФАЛ КОСМИЧЕН И ЗЕМЕН
Девети век... Островите над океана, погълнал древната Атлантида. Рицарите на Кръглата маса - дванадесет душевни сили, инспирирани от дванадесет зодиакални знака. Крал Артур и жена му Гинивер, инспирирани от духовните сили на Слънцето и Луната... Картина на очовечения Космос...
А това, което Западът е научил за Сетивната душа, е в картините на рицарски битки с чудовища и великани. Тези външни картини са изразител на вътрешните мистерии, свързани със зараждането на човешката душа, на стремежите ѝ към пречистване на астралното тяло...
Разсъдъчната душа е трябвало да се оплоди с Премъдростта Божия, легендарно скрита в тайните на Светия граал. Тоест по новому да се постигне знанието (в древните мистерии получавано по външен път), за да подхрани живата част на душата така, че да влее живот в мъртвата. Светият Граал се пазел в замъка Монсалват. По онова време недвусмислено е имало свети и злокобни места. В наше време това е размито, не така ярко.
Да намериш, да притежаваш Светия Граал!... През Средните векове е имало пречка, витаеща между южна Калабрия и остров Сицилия. Съвсем реално съществуващо зло, въплътено в отровен съюз между херцог Клингзор – бивш рицар, гладък между краката и Иблис - дъщеря на мохамедамския Луцифер. Съчетани били мощни окултни сили в борба срещу Светия Граал...
Над тази картина – с прострени криле – се носело предчувствие за Осъзнаващата душа, призвана да открие Пазителя на Граала и да излечи намиращия се все още само в преддверието на любовта, ранен в слабините Амфортас... Необходимо било да се появи Парсифал, за да разбере и научи със силите на наивната си душа какво е и какво предстои – сакрална тема в последната мистерийна оперна драма на магичния Вагнер.
Девети век...На югоизточния бряг на Европа се намира силна държава с мисионерска задача. Земна твърд, благословена с всички богатства на елементите и опасана от пълноводни реки с устия в три морета. Обитават я хора, наречени българи – име, изразяващо по-скоро степен духовна.
Девети - Златен български век – време на приложени добродетели в държавност, религиозност, книжовност. В строителство на дворци, манастири, в разпространение на божествена мъдрост и знание под водачеството на плеяда царе, духовници, мъдреци и книжовници. Цар Симеон, Кирил Философ - учили и преподавали в Магнаурската школа. Школа, чиито принципи залегнали и се развили в три единствени по рода си в Европа книжовни школи - Плиска, Преслав и Охрид. Школа, чието подобие за кратко ще процъфти едва след няколко века в катедралата Шартър.
В изпълнение на мисия свише, в българските земи и умове през девети век биват създадени две азбуки - от Светия дух глаголицата и за практиката кирилицата. Това става пет века преди да влезе човечеството в настоящата пета културна епоха и хилядолетия преди настъпване на шестата, Славянска културна епоха. Цел: да може чрез високо нравствена и религиозна книжовност Словото Божие да проникне душите на носителите на славянския език, да приемат в себе си християнската вяра, да се постигне християнско служение от особен вид от огромни маси народ... От Христовий народ.
АЗ-буки-веди = АЗ-буквите-зная... На първо място е АЗЪТ. Той-АЗЪТ-знае. Той-АЗЪТ-призван е да бъде господар на душата, на Словото. АЗЪТ, Който може да стане господар на душата само знаейки. За да знае истински, познавайки истината, нека стане съсъд на Духа Себе!
АЗ-буки-веди. Азбуката от А до Я. Словото! Да се осъществят буквите на знанието от начало до край, от А до Я. Това, което сме посяли като българи с началната буква АЗ, русите ще пожънат с последната буква Я равно на АЗ. „АЗ съм алфата и омегата, началото и краят“****. АЗ - началото и Я равно на АЗ в епохата на славянството...
Да благовести Духът Себе Истината между човеците... Нима подмяна на имена и фалшификации – географски или исторически - ще обърка и замъгли един Парсифал? Един съвременен посветен, минаващ пътя от тъпа наивност (Dumpfheit) и разяждащо съмнение (Zweifel) - до покоя и радостта в блаженството (Saelde) на човек, докоснат от Бога и същността на нещата?...
ЕПИЛОГ
Какво стана после ли? Какво направиха рицарите? Тръгнаха след няколко века към Йерусалим в търсене на Този, Който не бе вече там. В резултат, Първият християнски Рим съсипа Втория християнски Рим. Това, което не можаха да разрушат и разграбят, бе складирано в сараите на следващите нашественици за векове.
Имаше рицари – Владислав Трети Ягело - наречен Варненчик и Ян Хуниади, които през 1444 година последно се биха пред портите на Варна за християнската кауза на Централна Европа, но във вече обречена за българи и ромеи битка... Младият Владислав бе посечен от еничерски ятаган и така европейската история продължи да се пише по҅ на запад. Досега. Дали пък не и до победата на Третия християнски Рим?
Космично-земният Парсифал не се нуждае от Нов Рим. Този път, за разлика от девети век, когато струите на просвещението, понесени от българите, оплодиха североизтока, посоката бе обратна. Изненадващо, през 2011 година самият североизток се спусна на добра воля във Варна, на черноморския бряг. Неформално и с огромно чувство на обич и приятелски интерес се явиха неколцина антропософи от Москва и Казан – столицата на насилствено преименуваните през 1920 година българи...
Дали щеше Лила волево да успее да предаде това, което душевно бе поела от мъгливите острови на Хибернийските мистерии, от полупотопените пещери, по-късно обитавани от монаха Колумба, разнесъл през шести век идеята на християнството по Северозападните краища на континента... Дали Лила можеше да обгърне и пренесе идеите като плът и фантазията като истина, за да подхрани зародиша на Шестата епоха, скрит в пазвата на северо-източна Европа?...
Сега вилнее война. Идеите – кухи, безплътни. Фантазията – здраво заключена в сейфа на пресметливостта. Почти невъзможно да спазим дори спасителното кесаревото кесарю, а Божието Богу. Е, но нали можем с права мисъл себе си да изправим, направляваме, така че светът ни да просветлява, да се облагородява... Да намерим правилното съответствие, Златно сечение в науко-изкуството!
Р.Щайнер предвиди, че германците ще се варваризират, а скандинавците направо ще изчезнат, ще се претопят... Това очаква цяла Европа, която след като покори света, стана предмет на завист и неприкрита ненавист. Но да не продължаваме със сегашен пълнеж разсъжденията в тази посока. По-добре да поставим въпроса: Нима ще се оставим като рицаря на печалния образ Дон Кихот да бъдем сразени от ненавременни, разнопосочни и пагубни битки?
Не и ако се покрием с Михаилова броня от духовно желязо и сгреем кръвта си с Христова любов! Амин! Нека да бъде!
* * *
*Произношение в православната библия: Елои, Елои, лама савахтани; Или, Или лама савахтани = Боже мой, Ти ме прослави, а аз прославих Теб!; Боже мой, Боже мой, как си ме преобразил!
Последните думи според Лука, 23:33-34 „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“; и според Йоан, 19:20-30 „Свърши се“.
** СС-104, Апокалипсисът на Йоан, 25 юни 1908.
***СС-132, Еволюцията от гледна точка на истината, 21 ноември 1911.
**** Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят. (Откр.1:8; 21:6; 22:13)
Благодарност
С горното есе отбелязваме края на едно Коледно начинание, свързано с медитативното преживяване на Светите дни и нощи, спонтанно преминало към преживяване Разпятието от Мистерията на Голгота.
С преклонение към Рудолф Щайнер, Рихард Вагнер, Андрей Белий.
Дарина Шентова,
31 май, 2022 год.