Споделено от Дарина Шентова: Куртоазна любов (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 15/02/2022 - 15:06
Състезанието

ИНТЕР-ТРАГИ-КО-МЕДИЯ

Eдиницата се дели на две полярности. От тях се появява ново трето. Така еволюцията продължава. Потопът не е станал пречка еволюцията да продължи, тъй като Ной се погрижил да осигури по чифт от всякой вид, който се чифтосва.

През декември м.г. се вдигна олелия, че детето в семейството - тоест третото, но не на две полярности майка и баща, а на две еднаквости, две майки – не може да получи документи за пътуване. Юриспруденцията забоксува. Но тя е, за да решава проблемите на всяко следващо съвремие. От римско време. По римски  образец. Е, реши се и се млъкна. Свободата бе правно защитена. Новата форма чифтосване - вкаранa в рамки, закон - получи цивилизационна защита. Поредната доза съмнителна свобода, подкрепена законово. Кому е нужна вътрешна свобода! Борбата е за законова свобода или свобода в рамките. А любовта - тя къде е? Отвъд? Или и тя - в рамки, каквито и да са! От стремеж към свобода, измисляме все нови ограничения. И свободата и правото стават явени и продиктувани от необуздани желания или имитации...

През 12-13-ти век на Дамата на сърцето принадлежи почтената  битност обект на обожание или непочтената извор на удоволствие. А сега? Има ли разлика? Какво като има описани видовете любов? Може ли това да ни помогне в неразборията с ЛГБТ-ътата? Може и да може. Но какво общо имам с Танхойзер и неговите съмнения като съм жена? Има ли за мен еквивалент на пещерата на Венера в класиката? В съвременността съм подсигурена – безброй стриптийз барове за който поиска - мъж, жена или ЛГБТ-ъ. А имам ли общо с девойката, Девата, Дамата на сърцето Елизабет? А с Венера? Нещо общо с Венера? Случайно ли ролята и на Венера, и на Елизабет понякога се изпълнява от една артистка, с данните на един и същ глас...

ТАНХОЙЗЕР

(сюжетът до кулминацията)

Танхойзер е рицар, минезингер, покаял се пилигрим, правоверен подопечен на папата и възторжен сладострастник в пещерата на Венера (която забележителност и днес може да се посети). Потопен в забравата на удоволствието, в един миг се преобръща, напуска Венера като истински кавалер, казвайки, че я обича, толкова повече и най-вече сега, когато го влече навън природата с невинните птички и тучните ливади... Измолил е свободата си, но Венера не го пуска драговолно и не пропуска да го прокълне... Излиза той навън готов за покаяние, да тръгне към Рим, към папата.

 

Венера

 

Но го застигат  тези, които представляват ближните му - човешкото общество на задружните, обединени от употреба на оръжие за лов, за защита и за нападение, също обучени в изкуството на песента и възхвала на чистата любов... Каква любов? Такава ли любов, за която сме чували, че се запечатва под ключалките на т.н. девствени пояси? Или профанираната потайна и лъстива любов, възпявана по кръчмите и панаирите...

Другарите на Танхойзер – благородници, рицари, минезингери и ловци – успяват да го привлекат да се включи отново там, гдето принадлежи - в надпяването пред крепостта Вартбург, едно от най-големите състезания на века. Доброжелателно и приятелски, макар сам влюбен в Елизабет, Волфрам фон Ешенбах разкрива на Танхойзер, че откакто той се губи по бойните полета към Йерусалим, младата племенница на графа линее по него и отказва да бъде повече обект на любовната песен и център на тържеството... Така Танхойзер - окончателно привлечен за светската кауза - се присъединява към групата, забравил за папата, за просешката поклонническа тояга, и за покаянието.

Когато разбира, че Танхойзер ще участва в състезанието, сърцето на Елизабет трепва и тя за пръв път от много време влиза в музикалната зала на състезанието. Прочувствената ѝ песен обгръща и оживотворява иначе бездушните предмети, неми свидетели на човешките страсти. Очертава се роля и сила, определена от първата сред три степени магична земна женственост: дева, майка, царица. Дева – съсъд на чиста духовност - призвана да бъде сила и вдъхновение за напредналия мъжки представител. Той – благородникът рицар - на свой ред задължен да усети, проследи и възхвали вечно-женственото, сиреч пълнежът на мъдростта в Духа, за да постигне измежду трите степени на средновековното посвещение замъгленост, съмнение и блаженство – най-висшата степен блаженство - космично и свръхестествено.

ТАНХОЙЗЕР

(кулминация)

Жребият за състезанието на певците от крепостта Вартбург е хвърлен. Рицарят Волфрам фон Ешенбах вече възпява добродетелната любов, призвана да извисява. Изведнъж сякаш напук, като контрапункт, се чува друг глас. Танхойзер нарушава реда и запява прослава за изживяната страст в пещерата на Венера... Слушателите са в потрес. Става нещо недопустимо...

Доскорошните приятели вадят мечове, за да защитят Дамата на сърцето. Самата тя, словесно смъртно ранена, решително ги възпира без да приеме въздаване на справедливост по рицарско-новоримско-тевтонското право. Елизабет иска да моли Бога за опрощение. Този Бог, Който безгрешен увисна на кръста, давайки шанс на окаяните да прозрат източника и същината на Новата любов... Това е, което трябва да се направи.

Дали обаче съмняващият се ще приеме тази жертва? Дали той ще се покае и ще се постарае да спаси душата си? Ако само се отрече и каже Не искам да се молиш за мен - нещо например напълно достъпно за ума и на разположение за употреба от всеки наш горд съвременник...

ФИНАЛ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ С ВЪПРОС

В романтичната опера на Вагнер всички действащи лица са исторически, а някои – освен това и легендарни фигури. Героят Танхойзер е жегнат дълбоко в сърцето. Той изминава страдалчески път, разяден между истина и съмнение, фатално пропаднал в съмнението (втора степен на посвещение), сред въпроси усетени, ала проспани и незададени... Въпроси, които мъчат и нас. Дали със сигурност знаем кое е висшето в любовта? Защо да заклеймяваме целостта, която включва и низшето? Какво ѝ е лошото на Венера? С какво християнството подобрява качеството на Любовта? Дали не е лицемерие да се венцеслави Дева като се обругава Богиня от друг Пантеон? Какво изнесе напред феминизмът, съвременно с Вагнер? А уклонът към свободна любов през целия 20-ти век? А агресията на нашия подфизичен неолиберален съвременник, превърнал т.н. борба за равенство между половете в джендърско право?

След като силните думи на зов и опрощение, произнесени от Елизабет, прибират обратно извадените рицарски мечове, най-сетне Танхойзер се хваща за просешката тояга (която може да бъде магическа пръчка, папски жезъл или Кадуцей) и става един от върволицата пилигрими по пътя към Рим... В онези времена надеждата на окаяника е свързана с индулгенцията на Божия наместник и глава на църквата, папата. Височайшият отговор обаче гласи, че по-скоро ще цъфне папският жезъл, отколкото грешникът да получи милост и опрощение...

 

Финал

 

Изтощена от изпитанията, Елизабет тихо угасва, и докато носят безжизненото ѝ тяло, там се явява окъсан и дрипав скиталец. Този, който е бил някога напет и о҅бичен рицар-певец с име Танхойзер, се просва без сили до ложето на мъртвата Елизабет и също издъхва. Отдалече се чува хорът на пилигримите с новината, че папският жезъл е цъфнал.

Тук Вагнер е вкарал един безкрайно силен митичен мотив.

За цъфтящото, иначе сухо дърво. След седем-осем века днес знаем, че уви не папата е в състояние да помогне на търсещия в колебание и съмнение, както са вярвали. Ще му помогне  самоотверженaта любов, която е новият божествено-земен закон. Законът, вложен в силата на самопожертването в името на Божията любов, която прави да цъфне по-скоро просешката тояга на пилигрима, отколкото прословутият жезъл на папата.

Да разцъфне така, както ще разцъфне прогнилото дърво на кръста в седем кърваво-червени рози...

В трагедията това е щастието-триумф в смъртта, когато краят е продължение във вечността. Нещо трудно да разберем, а камо ли да приемем с готовност в съвременността, където за идеал се предлага спасяване на живота с всякое средство, на всяка цена. А душата? - кой и как да спаси?

Дарина Шентова                                         

14 февруари, 2022 год.

Споделено от Дарина Шентова