В стандартната медицина методът аускултация (от латински: auscultare – „слушам“) или преслушване е медицински физикален метод за регистриране на звуковите явления, които се зараждат в телата на хората и животните. Аускултацията може да бъде директна и индиректна.
За първи път за аускултация се споменава в трудовете на Хипократ. Той посочва указания за триене на плеврата, влажни хрипове на белия дроб, пляскащи шумове в гръдната кухина. През 2 век пр.н.е. аускултация на сърце за пръв път е извършена от древногръцкия лекар Аретей.
Откривател на диагностичната аускултация през 1819 г. и наложил метода е френския лекар Рене Лаенек. През тази година той издава труд, в който дава названия на основните феномени доловими при аускултация – шумове, хрипове, крепитация.
За първи път във ветиринарномедицинската практика аускултацията е въведена от френските лекари Dupug и Defalond, и от немските Roll и Dickerhold, а Гьотце въвежда стетоскопа.
Директна аускултация (непосредствена)
При директната аускултация лекарят доближава или допира ухото си до тялото на болния. Днес този метод почти не се практикува и по-скоро се споменава като любопитен исторически факт.
Освен, че за нея няма нужда от инструмент и може да се прилага при всякакви ситуации тя има значително повече недостатъци. Такива са невъзможността за достъпност на метода до някой части на тялото, опасност за лекаря от замърсяване и инфектиране с някой кожни заболявания, от които страда пациента и други.
Индиректна аускултация (инструментална)
Това е основния метод за аускултация, за извършването на който се използва инструмент наречен стетоскоп.
При аускултация следва да се спазват някои основни принципи, които повишават чувствителността на метода и дават възможност за по-добра диагностика при запазен комфорт на болния:
- Накрайникът на стетоскопа се поставя плътно до кожата, без излишен натиск.
- Накрайникът на стетоскопа трябва да е с температура, която не причинява дискомфорт на болния. Поради тази причина някои стетоскопи имат гумени изолации по металните си части.
- В окосмените части на тялото са възможни добавени шумове, което може да се избегне с овлажняване на кожата или намазването и с неутрален крем.
- Болният трябва да е съблечен, за да се избегнат допир с дрехите и добавени шумове.
- Лекарят застава от страната на зоната на аускултация. Противното води до евентуален допир на гумените маркучи с кожата и добавени шумове.
- Помещението, в което се извършва аускултация следва да е затоплено и възможно най-тихо.
Аускултацията е метод, чрез който могат да се регистрират звукови явления от всякакво естество. В практиката най-честото приложение на аускултацията е при физикалното изследване на белите дробове и сърцето, но чрез този метод могат да се преслушат големите кръвоносни съдове и чревната перисталтика.
Източник: Уикипедия
* * *
Аускултация на сърцето, като средство за получаване на знания за развитието и етапите на съзряване, предразположения и способности на децата, както и познаване на процесите и тенденциите на заболяване при възрастни.
Автор: Kaspar Appenzeller
Translated from Beitraege 39th Edition, Volume 6, November/ December 1986
1. Как става това?
Според класическото медицинско обучение, се чува един ямб в основата на сърцето и хорей на върха на сърцето. Днес, все още се използват само символите на тези ритми, ритмите сами едва ли все още се разбират. Ако някой иска да пробуди това знание, той трябва да събуди твореца в себе си.
Ако вторият тон е по-силен от първия (на основата на сърцето), сърдечният ритъм има ямбичен характер (късо-дълго). Ако първият тон е по-силен от втория (на върха на сърцето), сърдечният ритъм има хореичен характер (дълго-късо). Сега, ако някой в допълнение на това започне внимателно да преминава от ямб към хорей, между сърдечната основа и сърдечния връх, ще открие спондей (дълго-дълго). Доколкото ми е известно, този последен ритъм никога не е било описан.
За медицинската наука, това уникално звучене на сърцето, все още е само израз на събитие в сферата на физическото, в резултат на сърдечна дейност в рамките на гръдния кош. Въпреки това, този фин и диференциран тон, който слушаме със стетоскопа е нещо повече от обикновен шум на машина (макар и не за всеки!); аз осъзнах това за първи път, когато ударите на сърцето на пациента, представени по време на медицински лекции, бяха демонстрирани по високоговорител.
Дотогава, аускултацията винаги ми даваше някаква информация за човека, който беше преглеждан. Процесът на здраве или болест се чуваше, дори и несъзнателно разпознат, въпреки това, че като традиция, сърцето се разглеждаше по един чисто механичен начин. В онези дни, човек все още можеше да мисли по един материалистичен начин и в същото време да чувства духовно. Въпреки това, при слушане на записа на сърдечните съкращения от дадена патологична аускултаторна находка, това вече не беше възможно.
Трябваше да се вземе решение: или да бъдем принудени да чувстваме, че сърцето е една машина, или да свидетелстваме за това, което се чуваше на високоговорителя. Всъщност, това не беше истинско възпроизвеждане на сърдечните тонове, но обявявайки го за такова, съвременната медицина бе подчинена на технологията, с която всеки трябваше да се съобразява. С това, качеството на слушане при аускултация - както и за много други неща - беше притъпено. Вместо това, интелектът беше признат в целия му блясък, но също така се виждаше, че той не притежава това, което е необходимо за целите на лечението.
Не ме разбирайте погрешно! Никога не съм искал да дискредитирам развитието на съвременната медицина. Въпреки това, аз знаех от този момент нататък, че тя се нуждае от противотежест. Бях вече добре запознат с Антропософията, но само през този шокиращ опит ми стана ясно, че по този начин ние стоим на кръстопът. Светът се нуждае от модерни лекари, проникнати от Антропософията. Това стана ясно за мен. Не знаех тогава, колко е труден този път.
Десет години по-късно, по време на подготовката на книгата си, озаглавена „Генезиса в светлината на човешкото ембрионално развитие”, аз осъзнах, че първата дума в Библията е архетипен образ за сърдечните удари. Тази дума се изговаря "B'reschit" (В началото...) в древната версия на иврит. "В" се произнася като "B" без следващо "е", така че да се чува само мимолетен гласен резонанс, подобен на този, които се чува в "е" в думата "men".
По този начин думата се изговаря в ямбичен ритъм. Но спондей също може да се чуе в нея, а дори и хорей. Първата подчертана сричка може да звучи така, все едно е раздвоена, просто като раздвоява първия сърдечен тон. Крайната сричка, "it", може да звучи и като че ли е раздвоена, така както може да звучи вторият сърдечен тон. Въпреки това, началото на думата, както и краят, звучат като едно цяло, когато се изговори, точно така, както и двата сърдечни тонове звучат в нормалното им състояние. Този изговорен древен тон е истински двусъставен звук, което поражда в мен импулс, да го свържа с ритъма на сърцето. В продължение на години, като че ли чувах тихия шепот на тази древна дума при аускултация на сърцето.
"Beth", първата буква от първата дума в Genesis означава "дом". Това "Beth" има място вътре в него; Духът заема една къща. И след това се изговарят буквите, които следват "B", .. „Resch".. Тази поредица от букви е дума в иврит, която означава "глава". Тогава "schit" резонира, което е дума, сама по себе си, което означава "проникването на тръни в главата." Последната буква, е "Тау", което означава "кръст" или "знак на кръста." В средата на думата, обаче, е "esch", което означава "огън".
По този начин, по пътя на тази дума тръгва от „Beth”, къщата, на кръста. Това е пътят от "Beth lechem", Витлеем (Дом на Хляба) до кръста, на Голгота. Това е пътят на Сина на човечеството. Ние го чуваме в сърцето. Пророчески, тази древна дума Го обявява, Този Който създава творение. В своята съвкупност, творение, е развитието на древната дума, сърдечните удари са неговата цел.
Но има още една тайна. Еврейската писменост се състои само от съгласни. Човек трябва да добавя гласните от дишането на душата му. Чрез този дъх живее словото, както Адам оживява чрез "Odem" (дъх). И, както е древната дума B'reschit започва да пулсира в дишането, сърцето бие в организма в резултат на кръвните пулсации срещу вдишвания въздух и живота прониква през него. Човекът се осъществява в тази среща.
Това е мястото на преплитане на два ритъма, тези на пулса и дишането, което е най-вътрешния, и в същото време, най-възвишеното вместилище на духа на човечеството. Тук възниква това, което Рудолф Щайнер говори като за "биенето на сърцето и белите дробове." И тук се определят началната точка за аускултация, която се обсъжда тук. Да, тук се определя крайната отправна точка за диагностичния процес, който определя терапията в същото време.
В първия си курс за лекари през 1920 г., Рудолф Щайнер подчерта, че сърцето не е помпа, а фин сензорен орган за възприемане на телесните процеси чрез кръвния ток. Той каза, че теорията, че сърцето е помпа, трябва да бъде преразгледана и цитира работата на Dr.Karl Schmidt. Той е бил лекар от северен Steiermark, който оприличи сърцето на хидравлично бутало, защото някои наблюдения могат да се обяснят само по този начин; например феномена на върховия удар. Рудолф Щайнер нарича работата на Dr.Karl Schmidt от 1892г., начало с голям потенциал за допълнително изследване на механичните принципи на дейността на сърцето.
Преди много години Dr.Gisbert Husemann имаше редица хидравлични бутални апарати, построени в съответствие с отношенията в сърцето, за да го изучава. След като говорихме за сърцебиенето и неговата асоциация с първата дума на Genesis на медицинска конференция в Щутгарт, ние демонстрирахме първия модел на тази хидравлична апарат, на който сложих моя стетоскоп; След това, един колега каза "B'reschit - B'reschit". Аз трябваше да му отговоря "Аз не го чувам." Въпреки че се чуваше прекрасен двоен ритъм, това е само един апарат, а не сърцето.
След това, аз се снабдих с един от тези модели и започнах да експериментирам. Резултатите бяха невероятни - тахикардии, брадикардии, екстрасистоли и дори бигеминии и тригеминии биха могли да бъдат възпроизведени, и пулсовата крива имаше дикротична бразда. Всички тези "промени в пулса" се появиха като се променяше "аортата" на апарата, частично чрез постигането на нетипични въздушни потоци. Това е интересно, защото нервите на каротидният синус, чиято патология води до такива пулсови промени, произхождат от дъгата на аортата.
По този начин, ставаше все по-ясно за мен, че сърцето, от механична гледна точка, не може да се сравни с нито един апарат, освен с хидравличното бутало. Точно както буталото се привежда в движение чрез водата, така кръвта е това, което активира сърцето. Чрез експерименти от този вид, чрез много клинични наблюдения и обширни проучвания на пилешки сърца (където показах във филм как кръвта се движи без активация на сърцето), стигнах до извода, че въпреки че структурата на сърцето е подобна на механичен апарат, тя не играе механична роля в живота.
Механичната тенденция на сърцето е възпрепятствана при нейния произход с всяка систола. Чрез живата кръв, тя непрекъснато се преодолява в момента на зараждане. Кръвта тече от самосебе си. Въпреки това, сърцето е отправна точка за това движение, както пантитe са за вратата (Сравни с Аристотел, De Anima, III, 10). Без принципа на почивка, няма движение, без някакъв център, няма цел; без среда, няма стремеж към нея.
По един специфичен начин, аз открих указанията на Рудолф Щайнер, за връзката на ямбичния ритъм с чувствата, на хорея с мисленето и на спондея с волята. В допълнение към моята частна практика, бях поел работата на училищен лекар в St. Moritz повече от 20 години, където се налагаше да преглеждам стотици деца годишно, и естествено също ги преслушвах; когато няколко неща бяха привлекли вниманието ми. Дълго време аз търсих израза на душата в сърдечния ритъм. Сега всичко това се осъществи. По този начин се стига до една разширена аускултация на сърцето, началото на която ще опиша накратко.
2. Развитие на детето, интерпретирано чрез аускултаторната картина на сърцето.
Когато човек изследва сърцето на малко дете, се чува ямб само в основата на сърцето, в точката на Erb, и на неговият връх. Този ритъм изцяло съответства на детето и се казва, че това е един изгряващ (нарастващ) ритъм, като всеки се чувства ободрен от него. Човек добива впечатление за звън на камбани, ако детето е здраво и му е позволено да расте по хармоничен начин. Въпреки това, някои деца никога не достигат до весел, извиращ ямб; техният ямб е тежък или не толкова ясен.
Току-що родено дете все още има не-интониран ритъм, двоен удар, който е много подобен на феталният сърдечен ритъм. Това е наистина спондей (дълго-дълго), въпреки че дългите тонове всъщност са доста кратки. В сърцето на плода се появяват тонове приблизително в седмата седмица на бременността, които се аускултират директно с ухото или с гинекологичен стетоскоп. Те възникват от тишината. На първо време, те са почти незабележими, но след това стават по-силни и по-силни, най-накрая ясно обявяват, че плодът е жив и съзрява.
Този двоен удар се характеризира със своята хомогенност. Често той е акустично приглушен и все още не прави ясно впечатление. Ако някой би искал да го оприлича на цвят, щях да мисля, че изглежда обагрен в белезникаво-жълто. Това ми напомня на гласните струни на малки деца или жени, които са къси и донякъде закръглени. Аз нарекох този тон "E", или „ембрионален тон”. Новороденото също има този тон, само че, с по-голяма сила и динамика. Това се дължи на дишането през белите дробове. Динамиката, която представлява вътрешно оживяване на тоновете, става по-силна по време на първата година от живота, докато ямбът избликва през един участък - "J". Той обикновено се чува първо върху основата, но може да се чуе първо в средата или на върха на сърцето.
Аз съм свикнал сам да аускултирам предимно 11 точки:
- аортен регион,
- белодробен регион,
- левият ръб на стернум, приблизително в средата на гръдната кост,
- почти вертикално от тази точка приблизително на нивото на 5-то ребро,
- върха на сърцето,
- 2 точки отляво в близост до върха само леко към горната/долната област,
- 3 точки в дясно от стернума, на нивото на 5-то ребро и латерално, и нагоре,
- точката на Ерб.
Разбира се, този начин за аускултация се разви в хода на времето. Отначало имаше само 3 точки - основа, среда и връх. С течение на времето, аз започнах да правя разлика между аортен и пулмонален регион в основата на сърцето.
Оказа се, че един етап в развитието, който някога е била постигнат, не оставя своя отпечатък във всички региони. По този начин, ембрионалният тон "Е", например, остава за цял живот. Трябва да се намери напълно наляво и нагоре над далака и да бъде наречена 7-ма аускултаторна точка. Ще напомня, става дума за зародишна форма на живот, а чрез това, на космическото минало. Има деца, при които тази E-точка има силен тон. В други случаи, тя звучи по-малко ясно, или се крие понякога по-високо или по-ниско. E-точката е характерна за начина, по който детето е свързано с миналото си чрез паметта. Ако тя липсва, тя е израз на нестабилен душевен живот без закотвяне на душата към земята. Тя е засенчена и недоловима от ямба само в малкото дете.
Две точки лежат в дясното долно поле. Те могат да бъдат описани като ядра на бъдещето и също са прозорци, както са всички региони на аускултация; тези прозорци са, обаче, все още затворени. Това, което те ни казват, възниква от тялото, но има предварителен земно-космически аспект и, следователно, може да има само стойност във връзка с другите пространства от тонове.
Ямбът на детето става по-тежък при 5-6-годишна възраст. Този процес обикновено започва в долната част на сърцето. Първият сърдечен тон става по-силен и се установява нов тон- спондей, "S". Ако чуваме спондей на върха на сърцето и на по-ниската точка по левия стернален ръб, детето е готово за училище. Това се случва обикновено на седемгодишна възраст. Естествено, би трябвало също така да се следи за порастването на постоянните зъби и други характеристики, но сърцето е много силен показател.
Спондеят може също така да започне в средата на сърцето или може бързо да мигрира нагоре. Това може да се прояви при деца, които са екстензивно обременени в ранна възраст, по различни причини. Ямбът по същество е израз на едно щастливо и необременено детство, израз на доверие и сигурност. Всяко ранно обременяване на този весел ритъм е знак за страх в най-общия смисъл.
Цялата картина на душата и тялото, наистина става ясна на лекаря, който се вслушва в звуците на сърцето. Той чува развитието на детето в интимните му стъпки и може да чете неговите неосъзнати нужди. Точно както родителите и учителите могат да усетят развитието и потребностите на детската душа и тяло, по гласа на детето, гласът на сърцето се чува чрез аускултацията; това ни позволява на нас, лекарите, да разберем децата много точно и бързо, дори и тези, за които ние знаем малко или не познаваме. Поради тази причина, аз смятам, че този метод може преди всичко да служи за разбиране на децата от училищни лекари, особено след като диагнозата, получена по такъв начин, също носи в себе си отправна точка към терапията.
Следващата голяма стъпка в развитието на детето, следва между 9-та и 10-та години. Ямбът на сърдечния връх, който в 6-та - 7-ма година натежава и става спондей, сега се превръща в хорей, "T".
Аз след това открих, че по-зрелите деца имат хорей. По-късно свързах този ритъм с независимото мислене на тези деца, според данните, дадени от Рудолф Щайнер. Малко дете, си казах аз, може също вече да мисли на глас, но тези мисли са най-много мислите на възрастните, отразени от детето по своя собствен начин, когато те не включват древните истини, които детето говори. Мога да отбележа, че отделните мисли могат да покълнат само след този нов етап в развитието на детската душа. По този начин, аз очаквах хорей да възникне за пръв път тогава, използвайки знанията за развитието на детето, установени благодарение на Антропософията. Все пак, това предположение трябваше да бъде първо доказано. Като постигнах определен опит, в практиката при аускултация на децата като училищен лекар, годишните задължителни прегледи се превърнаха в поле за изследване. Така, за първи път, аз можех, чрез системна аускултация да отговоря на този въпрос. Много години минаха оттогава, а днес това, което тогава открих, е вече ясно и неговото разглеждане, е станало рутина.
Някои деца могат по този начин да бъдат извадени от специалните класове за тези, които са интелектуално слаби и въведени в редовните занимания. При установяване на хорей, например, може да бъдете сигурни, че детето е достигнало определена степен на зрялост в своето развитие; детето може, обаче, да има първоначални трудности с езика (например, едно дете на имигранти), или има и други пречки в развитието. Ако хорея не се появява, детето се забавя в развитието си. Лекарят би могъл след това да определи "размера" на спондея или, по-точно казано, от ширината на областта на спондея, дали детето все още може лесно да преодолее трудностите, или дали има патологична промяна.
Динамично-звучащ и писклив ямб, особено в пулмоналната област или в средата на сърцето, посочва художествен капацитет и би могъл да забави идването на хорея. При такива деца, е много важно, че хореят се появява на възраст от 11-12 години. В противен случай, например, един развиващ се музикант няма да има реална опора. Също така, един художник трябва да развие силна способност да мисли, дори и ако той не е склонен да има силна способност за абстракция. Само капацитетът за абстрактното му дава възможност да събуди абстракциите на живота. Всичко зависи от това събуждане. Вследствие, обучението за мислене, е в основата на това.
Очевидно е, от това, че аускултация е не само да се определи дали един ямб, спондей или хорей присъства, но и това как се проявяват тези ритми. Притъпен ямб в училищна възраст дава основание да се предположи, че има малко развитие на способностите, от които има настояща нужда, и нормалното образование е поставено под въпрос. Но ако ямбът е ясен и динамичен (той е жив в себе си), вие имате пред себе си артистична душа, която не иска да се обвърже толкова силно със земята; тя се разширява по време на детството, изпълнена със светлина, все още укрепва своя характер, като гледа към земята. Такива деца започват училище с повече въздух и носят небесните сили в класната стая по по-богат начин, отколкото това е възможно за другите първокласници.
Тези деца получават спондей на върха по-късно и по-бързо, докато тези деца, които клонят повече към интелектуалността, го имат вече две години, преди да започнат училище. При децата, които имат художествена наклонност, всичко е по-интензивно. Тук задачата на учителя е да се помисли, как тези деца могат да развиват по-късно силата да се появи хорей в сърцето. Тези деца живеят в образи, но те трябва да се научат да превръщат образите в дела. По-късно учителят ще ги насочва към независимост на душата, без да се опита да ги върне назад или да бъде твърде груб с тях.
Точно обратно се постъпва с деца, които са склонни към повишен интелектуален капацитет. Те трябва да бъдат защитени от това да съзреят прекалено рано, защото те в противен случай срещат „смъртта”, без да го разберат, а чрез това стават материалистични. Тези деца трябва да се научат да създават образи и да опитат да живеят творчески. По този начин, формирането на хорея, тогава, когато е твърде рано, може да се избегне. Появата на хорей е именно процес на „смърт”, който всяко дете трябва да мине през около 9-10-годишна възраст. Поради това, здравословно развитие на детето, при изграждане на хореичният принцип, може да се получи само със силата на любовта.
Повече може да се научи на тази тема в моята книжка „The Squaring of the Circle” (Zbinden Publishing Company, Basel 1979), в която се показва, че детето на тази възраст действително извършва квадратура на кръга. Така да се каже, пропорциите на неговото тяло стават такива, че площта на квадрат, описан около тялото, когато детето заема формата на кръст с протегнати настрани ръце, и окръжността, която се описва около протегнати ръце и крака, стават равни.
Духовните сили на живота преди раждането и енергията на тялото, - накратко, енергията на Небето и Земята - си взаимодействат в детето на тази възраст по такъв начин, че може да се каже, че те са в борба помежду си.
Стремеж към квадратура на кръга е израз за това, тъй като кръгът (като израз на Небето) и на квадрата (като израз на постижението или Земята), са несъвместими. Въпреки това, едно дете на тази възраст извършва квадратура на кръга.
Борбата между дадените сили, което в организма е борба между дишането и кръвообращението, се вижда в сърцето като постоянна борба за господство на ямб и хорей. Аз наричам този сърдечен тон "K", в който тези ритми се борят един срещу друг. Обикновено това явление може да се чуе в района на сърдечния връх.
Ако човек не е сигурен дали има ямб или хорей, може първо да се опитат да чуе тона като хорей, след това като ямб, след това може да се определи доминирането на единия ритъм или на другия. Ако има равновесие, съществува спондей. Ако тоновете по време на нормалното вдишване са ямбични, а при издишване хореични, тази борба съществува.
Ямбът остава на сърдечната основа за цял живот, точно както "Е" точката остава над далака. В пубертета, хореичният принцип доминира в аускултаторната картина на сърцето, така че лесно се намира хорей в средата на сърцето и ямбът натежава към спондей в аортната област. Тази картина е често срещана в горните училищни степени.
Въпреки това, по-късно се развива равновесие между силите, точно както е описано преди: ямб се чува на сърдечната основа, спондей се чуват в средата на сърцето и хорей се чува на сърдечния връх. Пулмоналната област трябва да остане ямбична, в тази област, ние оставаме деца през целия ни живот. Всичко останало може да натежава, не обаче, и тази област на сърцето Тук царуват младостта и здравето. Ето защо, видът на този тон на сърцето никога не трябва да се промени.
Следва!
Превод д-р Донко Дончев
Източник: http://www.anthromed.org/Article.aspx?artpk=723