Приносите на антропософията по въпросите за храненето позволяват да бъдат причислени към различни духовни области, когато бъдат отделени от общата връзка на големите цикли на Рудолф Щайнер, и бъдат систематизирани като отделни лекции, прегледно събрани в съответна последователност и издадени под темата «Хранене на човека».
Публичните трудове на духовната наука, доколкото са развити на основата на съвременните природни науки и възгледи за живота, като Гьотеанизъм на новото време, образуват основния камък на всеобхватния научен характер на антропософията. Израснали от тези «корени на познанието»(1) общите житейски интереси на Рудолф Щайнер се разпростряха в обширно разклонените области на «социалния организъм». Още от най-ранна младост неговият дух на учен с целенасочена воля за познание се устремява към реалностите на житейските събития, към «социалните изисквания на съвремието». Така още «Публикации от ранния литературен труд» (тетрадка 17/1891, 1897)2 «Необходимост от реформи на съвременната форма на земеделието» (по повод книгата на С.Андерсен: «Развитието на човека»), или възпоменателното слово от 1897 год., посветено на американския реформатор Хенри Джордж, автор на «Напредък и бедност», са изпълнени със смел, реалистичен, благородно-научен порив.
От по-късните автобиографични спомени на Рудолф Щайнер с учудване забелязваме как в детството и младостта си близко до живота на село, чрез усърдна дейност в обкръжението на селяните, той е успял да изгради наблюдателност, разбиране и усет за истинските социални корени на своето време. Всред новоразвиващия се технически делови свят в неговата непосредствена житейска среда все още тече душевната култура на австро-унгарското изживяване на природата; на нея той дължи своята младежка сила, устойчивостта на физическото здраве и свежестта на познанието си.
По това време там още е могло да се открият старите мъдрости и опитности на предходното време, както например чрез срещите с преподобния събирач на билки Феликс Когуцки или при пътуванията до Седмоградско, където и до Новата епоха е било запазено основното делене на земеделските култури и структурата на местността - в градински-, съответно в горски насаждения, естественото отглеждане на овцете, водени по планинските пасища, зърнопроизводство и градинарство.
В последното му произведение, незавършената автобиография «Моят житейски път» (гл. III, IV, XIII), осветявана като от светкавица от такива срещи, на преден план излиза вътрешната драматичност на стремежа му към познанието и усилията за неговото осъществяване в началото на едно научно обучение: «Преди това се трудех да намеря понятия за природните явления, от които би могло да се изведе понятието за «Аза». Сега исках обратното - от Аза да се проникне в съществуването и в развитието на природата. По онова време «дух» и «природа» стояха пред моята душа като крайни противоположности»... «Тогава се записах за математика, история на природата и химия.» За срещата си с билкаря той пише: «Когато биваше с него, човек можеше да хвърли дълбок поглед в тайните на природата. На гръб той носеше своя вързоп с лечебни билки; в сърцето си обаче носеше резултатите, които беше придобил от духовността на природата при събирането на билките... Този човек остана близък на душата ми, макар че животът ме отведе далече от него... » За потребността от познание, «особено в областта на природните науки» той казва: «Навсякъде срещах отзивчивост, когато по този начин се отдавах на научния живот чак до медицината.»
Това, което по-късно може да означава придобитото във всичките практически жизнени дейности през младата възраст за изграждането на един здравословен по-висш стремеж към познанието, както и за практическото му приложение в здравеопазването, намира израз(3) през 1924 година в наставленията за задълбочаване на лечебното изкуство, дадени на лекари и студенти по медицина както следва: «Това, което е по-висше познание, в действителност ангажира целия човек; и който не знае, че имагинацията е работа равностойна на физическата работа, защото тя напряга мускулите така, че една истинска имагинация е като действителна физическа работа, той няма понятие какво представлява имагинацията и инспирацията. Оттук съществува корелация между физическата работа и имагинирането. Например ако бива да спомена нещо лично: Винаги съм намирал, че за имагинирането извънредно много ми е помогнало това, че като момче съм сякъл дърва, вадил съм картофи, работил съм със земеделци, сеял съм и други подобни... Някога правени, тези неща улесняват довеждането в мускулите отново на едно напрежение, за да се улесни имагинирането също когато нещо се прави по навик. Така както в младостта сте напрягали мускулите, също така се получава, когато по-късно искате да имагинирате. Обърнете внимание обаче: не са от ползва такива движения, които не са работа.»
Още в ранна възраст намираме също и едно задълбочено внимание относно областта на хигиената в социалния живот (още «от моята осма до осемнадесетата ми година»), което по-късно - в непосредствено духовно-практичен език - намира израз в лекциите пред работниците по изграждане на Гьотеанума и в отговорите на въпросите: «Вижте, санитарните, хигиенните отношения са извънредно интересни от определена гледна точка... Те трябва да могат да се разглеждат също и от гледна точка на здравето(4).» Когато по-късно на Петдесетница 1924 год. в Източен Шлезвиг - в Кобервиц, в имението на граф и графиня Кайзерлингк, със Селскостопанския курс, бива даден импулс за основно разширение на бъдещата култура на земеделието и храненето(5), в своите спомени Рудолф Щайнер можеше да се обърне към своя произход и ранните детски изживявания, към разнообразните дейности и произхода си от дребния земеделски живот точно там, където той започва да определя като «човешкия морален живот» появяващият се в началото на 20 век преобразяващ процес във всички структури, във «всички взаимовръзки на природата»: «Ние стоим също и пред дълбоки промени вътре в природата. Това, което е дошло до нас от древни времена, което винаги сме предавали по наследство както по отношение на природните съоръжения, наследени знания за природата и други подобни, както и това, което сме наследили като лечебни средства, всичко това загубва своето значение. Трябва да придобием нови познания, за да навлезем в цялостните природни взаимовръзки на такива неща. Човечеството няма друг избор, освен или от взаимните връзки в цялата природа, в целия свят отново да опознае нещо относно най-различните области, или да остави природата и човешкият живот да дегенерират, да отмрат! Както в древни времена е било необходимо човекът да е имал познания, които действително проникват в структурата на природата, така и днес също трябва да имаме познания, които наистина проникват до устройството на природата.»
Не можем отново да се върнем към предишните форми и опитности на съзнанието нито в лечението, нито в педагогическо-възпитателната област, още по-малко при земеделието и храненето. Духовното изследване на новото време има задачата по-нататък да развие естествено-научните експериментални методи, които са присъщи за физическо-неорганичния свят и да ги приложи със съответната изследователска дисциплина към света на органично-живото, към душевния и духовния свят, ако иска да въздейства за развитието и напредъка в областите на живата природа, екологията, ландшафта, земеделието и храненето, възпитанието и лечебното изкуство(6).
От това следва и основната линия за разчленяване на антропософските беседи, отнасящи се до храненето на човека. Макар публично изнесените лекции на Рудолф Щайнер за храненето да стоят в непосредствена връзка с изложението на духовната наука относно историята на културата и възпитанието на човека, още от началото можем да видим известни общи народно-педагогически и социално-хигиенни мотиви, които по-късно се разширяват с подробности при наставленията за работниците /лекции за работниците/. Тук в Гьотеанума в Дорнах, Рудолф Щайнер можеше отново да осъществи намеренията си, които е имал по-рано, в началото на XX век като учител в училището за работници в Берлин, а именно да развие едно духовно изследване върху природонаучни основи за работници в производството, което не трябва като онези материалистични теории на една популяризаторска научност да се включи в тесния агностицизъм и атеизъм и в познавателните граници на «Ignoramus - Ignorabimus», а от здравия човешки разум и чувство за истината на социално продуктивния живот на работниците да направи плодоносни за живота изследователските резултати на науката(7). Така изглеждат също и редовно изнасяните лекции от 1922 до 1924 год= пред работниците на строежа на Гьотеанума в Дорнах, и отговорите на въпросите в тяхното културно-историческо съдържание чрез осветляването им с идеята за еволюцията на човека, Земята и Космоса, които сега обаче биват разширени върху всичките области на природната същност: минералното, растителното, животинското и човешкото царство, народностните, расовите и културните епохи, геологията, астрономията и еволюцията на света. С това принципно съдържание се изпълват и народно-педагогическите идеи относно същността на човека, основните въпроси на възпитанието, на здравето и болестта, особено много подробните изложения върху медицинската област, лечебното изкуство и фармакологията с нейната връзка с веществата; и в този дух се говори също и за начина на храненето, за хранителните средства, за ползите и вредите на средствата за наслада, т.е. за алкохола, никотина, опиума, отровите, с тяхното душевно-духовно и физическо-телесно въздействие върху човешкото същество.
Ако искаме да характеризираме тези лекции на Рудолф Щайнер пред работниците, в които той - независимо от абстрактните догми и конвенционални правила в схващанията на неговото научно обкръжение - можа да изложи един свободен духовен светоглед като съдържание на истината; тези тъй наречени «лекции пред работниците» на Рудолф Щайнер се оказват съвсем нов вътрешен път за познание и изследване, за творческо народно-педагогическо духовно образование и възпитание на човека(8). Тук се разясняват също и златните правила на едно антропософско учение за храненето, които във връзка с педагогиката, медицината, земеделието, и в продължение на езотеричното себевъзпитание, изпъкват като неповторими максими на Антропософията.
Още в 1907 год. в теософските лекции Рудолф Щайнер оповестява една практическа «Vitaesophia» - мъдрост на живота, която намира обобщение най-напред в книжката «Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука» (9). Тази малка сбито написана книжка може да се нарече истински скъпоценен камък на практическото знание за човека. В нея се явява онази лъчиста пълнота на проникновението, което чрез духовната наука блесва с неизчерпаема светлина в свободната Валдорфска педагогика, като педагогическо-дидактическо знание за човека. Същевременно тя съдържа първото златно правило на духовната диететика: диететика на свободата !
«До тази възраст /до смяната на зъбите в седмата година/ непременно трябва да се вземе предвид, че физическото тяло създава степенната скала за това, което е полезно за неговото здраве. То прави това чрез съответното формиране на желанията. Общо може да се каже, че здравото физическо тяло желае и изисква това, което му е полезно. И докато при подрастващия човек нещата зависят от физическото тяло, човекът е длъжен интимно да вниква в това, което искат здравите потребности, силните желания, които искат да изживяват радост. Радост и удоволствие са силите, които по най-правилен начин изграждат физическите форми на органите.
В тази насока може да се греши, като детето не се постави в съответните физически отношения с обкръжението. Това може да се случи най-вече по отношение на хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранвано с такива неща, че то напълно да загуби своите здрави инстинкти за хранене, докато с правилното хранене те могат да му се запазят и поддържат така, че точно до чашата вода то да иска всичко, което при определени условия му е полезно, и да отказва всичко, което му вреди.
Когато бъде призована към изграждане на едно възпитателско изкуство, духовната наука ще може да дава указания и за отделните хранителни вещества и за средствата за наслада, за всичко, което има значение тук. Тъй като тя е една реалистична наука за живота... !»
Ако първоначално през детството и юношеството, въз основа на раждането, ние сме взели участие в начина на живот и на хранене вътре в социалния организъм на семейството, училището и т. н., за повечето от нас се събужда едно алтруистично, социално-хигиенично съзнание за отговорността към храненето на собствените деца, и така се създават безкористни социални грижи за жизнената издръжка тъкмо в общите стремежи на младите родители за будна всеобща жизнена хигиена. Голямо значение имат тук всички антропософски указания и опит за «възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука». Тук могат да бъдат събудени също и активните волеви сили в съвременните духовни младежки стремежи за хигиенична отговорност при обикновеното ежедневие. Вместо силите на субективния егоизъм ще бъде събуден интересът, истинската социална любов и чрез духовна ориентировка ще бъдат разширени до общо социално човешко съзнание.
Едно нещо обаче трябва особено да се вземе предвид: Ако и още от началото всички хранително-диетични указания от антропософските изследвания на Рудолф Щайнер да почиват на основните методи на естественонаучното познание на новото време, то същевременно с всички педагогически и художествени импулси и насоки, изведени от самата антропософия, постепенно се създаде едно разширение на духовно-научното лечебно изкуство, което се опира на съвременната медицинска наука. През март 1911 год. Рудолф Щайнер държи осем лекции, събрани в Пражкия цикъл «Окултна физиология», в отговор на по-дълбоките стремежи на лекари, терапевти и фармацевти и на членове на Антропософското общество, домогващи се до духовен начин на лечение. Под мотото «да останеш невежа е грях пред божията воля» се основава едно духовно човекознание, което разглежда човешката същност, троичността на човешката същност, вътрешната световна система на човека, свръхсетивните силови системи, кръвта като израз и инструмент на човешкия Аз, съзнателния живот на човека, човешката форма и разчленяване на силите и т. н. Върху този езотеричен фундамент можаха правилно да се изградят степените на медицинско-терапевтичните лекции и курсове: «Духовна наука и медицина», 20 лекции, 1920 год., Събр. Съч. № 312; «Духовнонаучни гледни точки относно терапията», 9 лекции, 1921 год., Събр. Съч. № 313; «Физиологично-терапевтичното като основа на духовната наука - За терапията и хигиената», Събр. Съч. № 314. Въпроси и разисквания с лекари през 1920 год. до 1924 год.
Не изглежда ли като значителен знак на съдбата, когато Рудолф Щайнер само три дни преди смъртта си «с радост и вътрешно задоволство» можа да коригира ръкописа на книгата «Основи за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучното познание», която в сътрудничество с антропософската лекарка и основателка на клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм /Дорнах/, доктор Ита Вегман, той прибавя като «основно» обществено дело, като последен труд в неговите събрани съчинения. Тази книга беше публикувана и издадена през Септември 1925 год. от Ита Вегман като ръководителка на Медицинската секция на Свободното висше училище при Гьотеанума /Дорнах/ и обхваща с несравнимо майсторство основните области на медицината, терапията, хигиената и диететиката, поставени на духовно разширена основа. От това в «Природа», списание за разширение на лечебното изкуство според духовно-научното знание за човека /1926/, се разви първата поредица от доклади относно въпросите за храненето и актуалната диететика, издадени от Медицинската секция при Гьотеанума под редакцията на доктор Ита Вегман, д-р Евгени Колиско, д-р В.Цейлманс фон Емиховен, д-р Х.Валтер, д-р Грете Бокхолт, д-р Е.Шиклер. Тук споменаваме и други имена на известни автори, свързани с диететиката: д-р Карл Кьониг, д-р Рудолф Хаушка, д-р Г.Сухантке, д-р Е.Пфайфер, Е. М. Данк /виж специално «Натура» 1927, 1930/.
Ръка за ръка с Медицинската секция в последната година от живота на Рудолф Щайнер се осъществява неговият принос за разширяване на стопанисването на земята за настоящето и бъдещето чрез т.нар. Селскостопански курс и основаването на «Опитният кръг на земеделците-антропософи» в Природонаучната секция на Свободното висше училище при Гьотеанума. Изхождайки от вътрешните земно-космични условия за плодородието на земята и същевременно за качеството на храната, от самото начало се основава сътрудничество с Математико-астрономическата секция под ръководството на д-р Елизабет Врееде.
Всичките тези общи инициативи за една нова диететика разкриват истинския характер на духовната същност на Висшето училище като особен вид инициатор на този нов мистериен импулс.
Следователно едно двутомно издание на диететичните указания по въпросите на храненето на човечеството изисква не само последователно предметно подразделяне по вътрешната същност на съдържанието, но също и подробно дадени съдържателни и библиографски бележки и пояснения, които поставят подбраните и разчленени текстове в духовните рамки на събраните съчинения на Рудолф Щайнер, особено на медицинско-терапевтичните и селскостопанските съчинения.
С това «двата тома за храненето» ще бъдат истински работни трудове, същински книги за изучаване от всеки научен изследовател, както и за всеки, който в здравия смисъл на думата се стреми към терапевтично-хигиеничен начин на живот. Само поради това те са включени в смисъла на автора Рудолф Щайнер в обемистата поредица книги джобен формат.
Докато съдържанието на първия том, както беше обосновано във въведението, изглежда да е развито повече съобразно Гьотевите възгледи за живота и света, и изглежда да произлиза от близките до живота контакти на изследването с работата, основавайки се на тях, то винаги взема непосредствено ново отношение към обществено валидните научни опитности и се обръща към обществеността, докато съдържанието на втория том /предимно лекциите за членовете на Антропософското общество/ представлява вътрешни резултати от изследванията на антропософската духовна наука и затова прониква още по-дълбоко в духовните загадки на човека и света. С това те засягат още по-непосредствено индивидуалния морал и волята на отделния човек, доколкото начина на поведение на стремящото се към свобода съзнание на новото време търси да обоснове мястото за собственото си ориентиране в живота на основата на познанието, т. е. търси да се обоснове в самия себе си. Тази воля за познание търси също в областта на съвременната диететика да се освободи от научно-догматичните теории, както и от комерсиално-цивилизаторските погрешни пътища и по двата пътя: по пътя на отговорността към живота на земния организъм и по пътя на грижата за човешкото здраве се стреми при храненето да култивира свободна морална съвест. Това води към лично отговорно ученичество към духовно познание и към участие в цялата земна природа, а също, не на последно място, към отговорност за живота и правилното развитие на ближните, на човечеството. С това тъкмо в областта на въпросите за храненето егоизмът ще се разтваря в творчески интереси към общата проблематика за изхранването на човечеството. На тези цели иска да служи съдържанието на втория том. Дадените в него лекции на Рудолф Щайнер за храненето описват вътрешните основни линии за социална и терапевтична диететика, тяхното значение за духовното развитие на човека, както и нейните корени в едно новоориентирано качествено култивиране на съобразени с човека хранителни средства и насочване на човешкото хранене в новото време така, както то може да се развива въз основа на духовнонаучното изследване и житейския опит на антропософията на Рудолф Щайнер. Тези основани от антропософията възгледи доказват своята плодоносност в житейската практика на развитите днес навсякъде по Земята биодинамични земеделски стопанства; на прилаганата диететика и разширената лечебна и хигиенна същност в антропософски ориентираните институции: училища, учебни заведения, санаториуми, болници и др.
Двата тома представляват единство, макар че в своите текстове и бележки да представляват два различни аспекта и самостоятелни степени на изучаване. Послесловът към втория том би могъл да се разглежда в перспектива за една бъдеща обща диететика и нови методи за развитие на плодородието на земята и качеството на храненето.
Курт Т. Вилман
Предговор от издателя на немското издание на „Природни основи на храненето” – лекции от д-р Рудолф Щайнер, избрани и издадени от Курт Т. Вилман
Бележки
1. Виж лекционен цикъл «Антропософия - нейните корени на познание и жизнени плодове» Щутгарт 1921; Събр.Съч.78, издателство Рудолф-Щайнер, Дорнах/Швейцария.
2. В Събр.Съч.31
3. Лекция от 8.01.1924, в «Медитативни разглеждания и ръководни линии за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр.Съч.316
4. Лекция от 1.03.1924: «Въздействие на гробищната атмосфера върху хората»: в «Историята на човечеството и мирогледите на културните народи», Събр.Съч.353.
5. «Духовнонаучни принципи за развитието на селското стопанство. Селскостопански курс», Събр.Съч.327.
6. Сравни послесловие във втори том «Храненето на човека».
7. Виж Рудолф Щайнер: «Моят жизнен път» глава 28, Събр.Съч.28.
8. Виж лекцията от 04.05.1918: «Изпълненият с надежда живот»; в Събр.Съч.182.
9. Ново издание Дорнах 1978; също и в Събр.Съч.34.
10. Издадена като Събр.Съч.27.