Топлината
Доверието е една златна дума, която трябва да стане определяща за социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човек прави, е другата златна дума. И в бъдеще обществено благотворни ще бъдат онези действия, които произтичат от всеобхватната любов към човека.
Днес живеем във време, когато хората все повече и повече трябва да се запознават със същността на свръхсетивния свят, ако искат душевно да бъдат в състояние да се справят с изискванията на живота. Разпространяването на свръхсетивните познания, а следователно и на знанието за Пазителя на Прага, е една от задачите на съвременността и близкото бъдеще. И за да може човек да се справи с живота след смъртта, той трябва да започне да се подготвя за него още сега.
Скъпи мои приятели, днес ще говорим за топлината. На Стария Сатурн, където започна нашето развитие, съществуваше единствено топлина. Ние бяхме съставени от топлина.
Сатурновият човек беше изграден от топлина. Цялата планета беше топлинна планета. Нека накратко си припомним за сатурновите хора. Да, тогава още не съществуваха нито правила за движение по пътищата, нито финансови ведомства. Но това бяха истински, пълноценни хора. Те обаче значително се различаваха от нас. Най-нисшият им същностен член беше Азът. След това при тях вече бяха развити Духът-Себе, Жизненият Дух и Духът-Човек. Освен това те имаха и трите най-висши същностни члена: Светия Дух, Словото и Отеца. При слънчевите хора това беше различно – всичко започваше с астралното тяло и се простираше нагоре чак до Словото. А при лунните хора най-нисшата част беше етерното тяло и те се простираха нагоре до Светия Дух. Но във всеки случай това вече бяха напълно развити същностни членове.
На Стария Сатурн обаче ние бяхме съставени единствено от топлина. Сатурновият човек, чийто най-нисш същностен член беше Азът, на етапа от развитието на Старото Слънце вече беше Ангел, а на етапа на Старата Луна – Архангел. Днес те са Архаи, или Духове на Личността, наричани още Духове на Времето.
На Старото Слънце топлината беше преобразувана в светлина и въздух. И ние, с нашия топлинен организъм, с нашето физическо тяло, се превърнахме в сияещи същества – още от времето на Старото Слънце ние излъчваме светлина.
Наистина човекът е единственото същество, което носи светлина в себе си. На етапа на Старата Луна придобихме способността да усещаме. Вече можехме да чуваме и дори можехме да издаваме звуци. Но топлината стана истинска наша „собственост“ едва на Земята.
В самото начало ние бяхме студенокръвни, подобно на онези животни, които изпадат в зимен сън веднага щом настъпят студовете. Налагаше се да се приспособяваме към външната среда. Но след това настъпи моментът, когато успяхме да развием собствена топлина. Именно това за пръв път ни позволи да станем самостоятелни. Защото дотогава бяхме напълно зависими от околната среда. Този момент, в който започнахме да произвеждаме собствена топлина, съвпада по време със средата на Световното развитие. За да си създадем известна представа за това, нека погледнем към „световния часовник“ (фиг.).
В знака на Рибите се осъществява последната епоха на Лемурия, а във Водолея в развитието на човечеството започва първата епоха на Атлантида. Следват Козирогът – втората атлантска епоха, Стрелецът – третата и Скорпионът – четвъртата. Атлантида е четвъртият велик етап от развитието на Земята – тоест средата на седемте. И Земята, като четвърта от седемте големи епохи в развитието на човечеството – Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Юпитер, Венера и Вулкан – също заема средното място. Следователно тук се намираме точно в средата на Великото световно развитие (фиг.).
След това (в рамките на Атлантида) настъпва петата епоха – Везни, шестата – Дева, а седмата – Лъв. След това Атлантида потъва под водата и започват следатлантските култури: Древна Индия, Персия, Древен Египет, Гърция и Рим. И тук отново се появява числото четири – то заема средното място в следатлантския период.
Христос е искал да слезе на Земята именно по това време, тъй като така е било предопределено. Но понеже човечеството се е потопило по-дълбоко в материята, понеже след отделянето на Луната са започнали земните смърти, понеже човечеството е трябвало да започне да приема храна, понеже е било разделено на мъже и жени и земното възпроизводство е станало необходимост – поради всички тези обстоятелства идването на Христос на Земята тогава е станало невъзможно. Затова Христос е трябвало да изчака до седмата култура, до епохата на Овена.
Когато беше достигната средата на Великото световно развитие, в човека навлезе „другата самост“. Понятието „друга самост“ изисква задълбочено осмисляне. Ние имаме своята висша самост – това е Ангелът, истинският Аз. Но имаме и друга самост, вплетена в нашата карма – това е онова, което носи създадената от нас карма през повтарящите се земни животи, докато човекът изравни своите грешки. Именно този низш дух, егоистичният дух, който е бил предвиден, за да може човечеството един ден да придобие свобода, навлезе тогава в нас. Заедно с това се откри и способността за виждане – дотогава вече можехме да различаваме светлината от тъмнината и да различаваме цветовете, но развитието на окото започва едва от този момент. Напълно то се осъществява едва в знака на Везните. Тогава се подготвя човешкото мислене, което започва едва през петата следатлантска култура, в знака на Везните. Този процес започва във връзка с появата на нови способности у човека. Благодарение на включването на Марс и Меркурий в човешкото развитие се формират белите дробове и заедно с тях започва и дишането.
Сега трябва да изясним още нещо. Жените са съществували още от самото начало. Ева се ражда на Старото Слънце. Тя, като Майка, прамайка на жизнеността, е сътворена от Духа на Формата и Духа на Волята. В Библията се казва, че Яхве взел буца пръст, създал от нея Адам и вдъхнал в него божественото дихание. Но това се случило едва след няколко еона. Следователно мъжът, като носител на формата, е много по-млад. Този въпрос може да бъде разглеждан от различни гледни точки.
Така например, в GA 118 Рудолф Щайнер излага това по съвсем различен начин. Мъжете вече са преминали пътя на своето земно развитие – те са достигнали до Луната и са се втвърдили. Жените обаче изобщо не се намират на Земята. Те все още пребивават в Духовния свят и едва сега са на път към Земята. Този въпрос може да бъде разглеждан по този начин – или по друг.
Но заедно с дишането идва и мисленето. Заедно с мисленето идва възможността за заблуда, а със заблудите започва и кармата. Това трябва отново и отново да си го изясняваме. Не съществува никакъв инфекциозен конюнктивит. Съществуват обаче неправилни мисли. И всяка болест е следствие от погрешна мисъл – и не от нещо друго. А настъпването на заболяването е обусловено от звездната констелация – наистина ние сме деца на Космоса.
Да се върнем сега към топлината. Човекът развива своите вътрешни органи. Това става възможно след разделянето на половете, вследствие на което за продължаването на рода вече не е било необходимо човекът да притежава цялостната пълнота на човешкото същество. Така той е могъл да развие способността вътрешните му органи да създават топлина – да затоплят самия него и да поддържат топлината на кръвообращението. А тази затоплена кръв оказва определено влияние върху формирането на организма. Благодарение на топлата кръв възниква формата на сърцето. Тук е необходимо да хвърлим светлина върху някои неща. Често се говори за Древна Атлантида, за това, че атлантите са имали летящи кораби, че са притежавали различни чудодейни способности. Но когато са се намирали в своето тяло, те изобщо не са имали никакво съзнание. В тялото си те са преживявали състоянието, което ние преживяваме през нощта по време на дълбок сън. Съзнанието на атлантите се е пробуждало в момента, когато са били извън тялото, извън физическата си обвивка. Тогава те са се намирали в състояние на ясновидство, общували са с духовни същества и са получавали подбуди и импулси от Боговете. Преди всичко те са възприемали природата по свръхсетивен начин. Интересното е, че днес същото правят кучетата. По този повод има една чудесна история, разказана от Рудолф Щайнер, която сега ще ви предам.
Веднъж, по време на ваканция, Рудолф Щайнер пътувал към Вартбург и се разхождал заедно с група съмишленици. С тях имало куче, което започнало да ръмжи срещу един дънер. Някой предположил, че кучето вече е старо, вижда лошо и е взело дънера за нещо друго. Тогава Рудолф Щайнер не казал нищо. По-късно обаче, при друг случай, разказал тази история в една лекция и обяснил, че кучето всъщност било видяло там един изключително зъл гном и затова му било заръмжало. Кучетата имат свръхсетивно възприятие – те виждат в етерното. Затова в някои случаи изпитват неприязън към определени хора – те просто виждат намеренията им. В бъдеще и младите хора ще притежават тази способност. Хората ще се раждат ясновидци. Когато погледнат възрастните, те ще виждат съвсем ясно: с този човек всичко е наред, а с онзи нещо не е наред и трябва да се внимава с него. Дори сред моите пациенти вече има такива хора.
Какво се случва след атлантите? В Древна Индия съществува своеобразен преход от ясновидството към телесното възприятие. Тогава човекът все още е можел да напуска тялото си и да се издига до висшия Девакан. Но когато се е намирал в своето тяло, той все още не е имал истински сетивни възприятия. Тогава човекът се е стремял да се обърне назад, към древното ясновидство – но то вече било изгубено. И тогава хората получили възможността чрез въздуха, който вдишвали, да възприемат нещо от заобикалящия ги сетивен свят. Въздухът им предавал определени сведения. Човекът усещал отвътре, усещал с вътрешните си органи дали водата е сладка или солена, дали предметът пред него носи добри или лоши качества. Но все още не го виждал.
Човекът окончателно се пробужда в своето тяло едва през епохата на Древна Персия. Извън тялото си той все още остава ясновидец, но вече в много по-слаба степен. Тогава той можел да се издига само до Духовете на народите. През египетската епоха човечеството окончателно изгубва ясновидството. По време на египетската култура човечеството се развива под ръководството на посветени – имало е определени хора, които чрез специално обучение съхранили ясновидските си способности и поддържали връзка с Боговете. В началото фараоните все още имали непосредствен контакт с Духовния свят. Истинският интерес към земното възниква за първи път при древните гърци. Макар в началото и те да поддържали връзка с Боговете, за тях Земята вече била по-важна.
Нека сега отново се върнем към топлината, за която искахме да говорим днес. Когато Атлантида потънала, започнал ледниковият период. Настъпили страховити студове. Изпод водата се издигнали Африка и Средна Европа, а Атлантида, по цялото си протежение чак до Америка, потънала и на нейно място се образувало море. Този ледников период продължава всичките 25 920 години. Но какво представлява това странно число? (фиг.)
Сега ще ни трябва математиката от трети клас. Зодиакалният кръг има 360°, като всеки градус съответства на 72 години. Ако умножим тези числа, получаваме 25 920 години. За това време Слънцето извършва пълна обиколка през знаците на Зодиака. Когато дишаме спокойно – не след физическо натоварване, а при нормално, здравословно дишане – сърцето ни бие 18 пъти в минута. В един час има 60 минути, а в едно денонощие – 24 часа, така че сърцето ни извършва 25 920 удара за едно денонощие. Това ни показва колко дълбоко сме свързани чрез сърдечния си ритъм, чрез пулса и дишането си с Космоса – тук ние изобщо нямаме свобода. Защото ритмите на човека са включени в световния ритъм.
Сега се намираме в епохата на зодиакалния знак Риби, приблизително по средата между последния ледников период и следващия. А Гълфстрийм пренася топлина на север. Но един ден, след още няколко столетия, той сякаш ще обърне посоката си и ще започне да тече в обратна посока. Така това ще се повтаря отново и отново. Всъщност нашата Земя е жив организъм със собствен пулс. Всеки път, когато едно хилядолетие се сменя с друго, настъпва краткотрайно затопляне, а след това отново започва застудяване. Ако погледнем назад преди хиляда години, ще видим, че тогава всички ледници са се били разтопили. Но след това ледниците отново са се върнали и са започнали да нарастват. Така ние бавно и постепенно навлизаме в нова ледникова епоха.
Но тя ще има една малка особеност. Това е свързано със знака на Козирога (фиг.). Когато Слънцето се е намирало в Козирог, ние сме развили своите колене. Коленете са изключително сложно устроени стави; те са орган на бъдещето. Имаме и органи, които се намират в процес на дегенерация, на постепенно отмиране – помислете например за многото жени, които днес не могат да забременеят. Но имаме и органи, които се развиват за нашето бъдеще – например ларинксът, сърцето, както и коленете. Това, което днес извършваме с помощта на главата си, с помощта на онова, което се намира в черепната кутия, в бъдеще, когато настъпи социалната тричленност, ще извършваме чрез сърцето и белите дробове. Нашата глава тогава ще бъде гръдният кош, а лопатките ще станат костите на черепа. Когато човешкото развитие напредне още повече и придобием съзнание в областта на волята – когато чрез волята си ще можем да регулираме честотата на сърдечния ритъм или перисталтиката на червата – тогава днешните колене ще се превърнат в орган на нашето мислене. Коленете ще станат нашата глава, а колянната капачка ще бъде нашият череп. Костите не възникват наново, а само се преобразяват.
Развитието на коленете е продължило много дълго – два и половина платонови световни години, или два и половина пъти по 25 920 години. За да развием коляното, са били необходими два ледникови периода! Когато Атлантида стигнала до своя упадък, настъпил третият ледников период. Сега пък се движим към четвъртия. По времето на Лемурия Земята постепенно се охлаждала. Въпреки това тя все още била много топла и много мека – земната повърхност тогава приличала на недоизпечено тесто. Скалите били такива, че можели да бъдат нагъвани като гънки. Ако човек се изкачи в Алпите или до Нордкап, може да види в скалните пластове характерни вълнообразни форми. Те наистина някога са били меки, течни – докато не са се втвърдили. Над това са работили Духовете на Формата.
По онова време все още съществували праучителите на човечеството. Те присъствали в Древна Атлантида. Това били луциферически духове и именно тяхното влияние довело до това, че човекът вече не само се подчинявал на Боговете, но още през атлантската епоха развил самостоятелност и започнал да действа егоистично. Това луциферическо влияние създало условията, при които в човешкото развитие в крайна сметка можел да се намеси и Ариман. Помислете за поврата на времената. Влиянието на Ариман станало толкова силно, че на Земята се появили дори общества и ложи на черната магия. Ако човек прочете посланията на апостол Павел, ще намери места, в които той описва всичко това. И навсякъде, където Павел основавал общност, хората изгаряли на градските площади книги по черна магия, съдържащи описания на магически посвещения. Това било спасително дело. Но то се случило преди цели две хиляди години. Днес запознаването с черната магия става по далеч по-удобен начин – чрез телевизията. Вече не е необходимо човек да полага усилия и да си купува книги.
Магическото изкуство, магьосничеството, в миналото е оказвало много силно притегателно въздействие върху човека. Достатъчно е човек внимателно да разгледа например един древноримски град, който е бил изграден изцяло по ариманичен начин. Вече говорихме за това, че при Поврата на времената Михаил изгубил покровителството си над интелекта. И в крайна сметка, вследствие на станалото предателство, през VIII век интелектът бил арабизиран. Може да се каже, че от времето на Гондишапур насам човешкото мислене остава материалистично чак до наши дни. Ако тогава не беше дошло спасителното влияние на исляма, хората още тогава щяха да развият Съзнателната душа. В такъв случай днес бихме имали възможност да мислим единствено материалистично. Но благодарение на възпиращата намеса на Мохамед този опасен процес бил смекчен. Същевременно обаче, с развитието на материалистичния арабски, мохамедански интелект, нашето мислене напълно изгубило своята топлина. Така възникнал студеният, пресметлив разум. И така е останало и до днес.
Знаем, че процесът на мислене е процес на умиране. Това е солев процес. Още до Средновековието, чак до времето на Парацелз, хората са помнели, че мислите трябва да бъдат оживявани, че те трябва да бъдат проникнати от топлина. И тук отново се появява тази троица – сол, живак и сяра (фиг.). Солта съответства на процесите на умиране, на процесите на смъртта. Някога това са били мислите на Боговете. Живакът е бил любовта на Боговете. А сярата е била Тяхната жертва. Ето защо, когато сярата изгаря, топлината прониква човешките мисли именно чрез тази жертва.
След това обаче настъпва епохата на Рибите. От 513 година нататък това древно знание започва все повече да се изгубва. Йохан Волфганг фон Гьоте отново го съживява във Фауст, но хората не го разбират. Днес в училище се изучава „Фауст“. И обикновено във връзка с това децата получават слаби оценки. Когато оценките са лоши, започват да ни препоръчват книги с кратко съдържание. В тази вторична литература можем да прочетем учителската интерпретация на „Фауст“. Човек може да я наизусти, да я повтори като папагал и ще получи добра оценка. Но разбиране от това вече не се ражда.
В дълбока тайна все още съществуват някои остатъци от древното знание. През 1413 година Кристиан Розенкройц основава Ордена на розенкройцерите. След това в света идва Каспар Хаузер, а след него и Йохан Волфганг фон Гьоте. Но въпреки това мъртвото мислене в крайна сметка обхваща всички хора. Всички стават разумни, мислят логически, научно, а училищата и университетите действително се превръщат в крепости на Ариман. И ние също ставаме жертва на това развитие.
Ако днес човек се осмели да противопостави нещо на законите на естествените науки, ще бъде обявен за луд. В най-добрия случай просто няма да бъде взет насериозно. И ние сме принудени да се съобразяваме с това. Достатъчно е да си спомним например Рождество – всички сме въвлечени в непрестанно харчене на пари. Тук можем да си припомним как Ариман е искал от Христос да превърне камъните в хляб. Едва ли тези неща биха могли да се проявят по-ярко, отколкото в нашето време.
Трябва да си зададем въпроса: какво се случва – а днес това е изключително разпространено – когато човек играе игри на телефона си или компютърни игри? Веднъж летях с арабска авиокомпания шест часа до Дъблин, а оттам още десет часа до Австралия. В самолета пред всеки пътник имаше малък екран. Когато се огледах, забелязах, че всички играят компютърни игри. Те бяха най-различни – с викинги, автомобилни състезания, стрелба с автоматично оръжие. Но във всяка от тях присъстваше разрушение и всеки изпитваше истинско удоволствие от това. А колко голяма е разликата между онова, което правят тийнейджърите пред компютрите си, и човек, който подава реална команда и изстрелва дрон, за да убие? И в двата случая мислите са едни и същи.
Наскоро чух история за един млад войник, който три дни се е опитвал да се спаси, преследван от дрон. В продължение на три дни дронът го следвал неотлъчно, опитвайки се да го убие. Всеки път, когато дронът се приближавал, войникът трябвало да се укрива. Накрая все пак успял да го надхитри – приближил се откъм гърба му и го свалил. Такива са съвременните методи на водене на война. И почти никой не се замисля какви опустошителни последици ще имат те за душите на хората, които ще излязат от такава война. Ако изобщо успеят да оцелеят.
Рудолф Щайнер формулира това по един много интересен начин. Той казва, че човекът се превръща в център на огнището на разрушението на Земята. А в предишната лекция научихме, че днешното мислене бавно, но сигурно убива човешката душа. Но ако душата е мъртва, постепенно започва да се изражда и тялото. Реалността е такава, че днешните мисли могат да сведат до нищо цялото човешко развитие. И ние вече сме напреднали доста в това дело на разрушението. Достатъчно е да помислим за болестите на нашето време. Например за синдрома на професионалното прегаряне. По-нататък ще чуем и какво можем да противопоставим на това. Но тези неща трябва да бъдат приемани с пълна вътрешна сериозност. Мислите на нашето време са страшни. Има хора, които искат да произвеждат такива мисли. Други пък страдат от тях. Подобни мисли оказват определено въздействие върху човешката душа; те действително извършват нещо с нея.
Всички болести имат своя източник в ариманичното мислене. И няма значение какво точно мисли човек по този начин – във всеки случай това действа разрушително. Изходът е да започнем да възприемаме тези неща с цялата необходима сериозност. Навсякъде, където други хора се вслушват в подобни говорители, такива мисли се пораждат с нова сила и се предават нататък. И тогава се случва нещо наистина ужасно. Когато тези хора умрат – дори ако са били прекрасни, сърдечни хора – в отвъдния свят Ариман им отнема интелекта. Рудолф Щайнер години наред се е борил с Ариман за интелекта на един човек, за да му го върне обратно. Какво можем да направим, когато почине някой наш близък и разбираме, че го очаква подобна съдба? Само едно – непрекъснато да поддържаме връзка с този човек, като му предаваме антропософските истини. В такъв случай вече не са достатъчни само спомените за преживяното заедно с него или с нея, а действително става необходимо да му се преподава Антропософия.
Днес сме възпитани да мислим логически. И правим това свободно – това е наше собствено решение да пренесем училищното възпитание в по-нататъшния си живот. Тогава в следващото си прераждане ще се превърнем в трофей на Ариман и вече ще бъдем принудени да мислим логически. Тоест днес това произтича от нашата свобода, а следващия път ще бъде задължение. Просто вече няма да имаме възможност за духовни представи. Многократно съм преживявал това именно с мои колеги лекари. Понякога разговарях с тях за съвсем обикновени, елементарни неща – например как се случва да помислим за някого и в същия миг той да ни се обади по телефона. Тук е налице чисто духовна комуникация. Но тези лекари вече изобщо не можеха да възприемат подобни неща; смятаха ги за случайни съвпадения. Просто не можеше да им побере умът, че могат да действат духовни импулси – дори и в най-малък мащаб. Те все още могат да мислят, но вече единствено материалистично. И все пак тези хора съвсем не са глупави. Напротив, трябва да се каже, че са много умни. Те дори не отричаха това, което им казвах – изслушваха ме внимателно, – но просто се оказваха неспособни да възприемат подобни неща. Защото Ариман им е отнел техния интелект.
И така, говорихме за това, че нашето мислене произвежда соли. Този процес протича в кръвта – солите се отделят в кръвта, а след това се извеждат чрез бъбреците. Веднъж вече говорихме за елементарните същества. Тогава чухме, че солите трябва да бъдат преобразувани в топлинен етер. Следователно, когато на масата приемаме сол с храната, впоследствие трябва да преобразуваме тази сол в топлина. Понякога може да се наблюдава как децата тайно от възрастните отварят солницата и ядат сол, след което вдигат температура – своеобразна „солева“ температура. Те преобразуват тази сол в топлинен етер. А растителната храна, която приемаме, преобразуваме във въздух. Растенията по същество са основата на нашето хранене, на нашата обмяна на веществата, на нашето храносмилане. Това е долният полюс на човека. Ние имаме три полюса (фиг.): нервно-сетивния полюс, ритмичната система и обмяната на веществата. В областта на обмяната на веществата се намира нашата воля. А тук, в горния полюс, в процеса на мисленето се образува солта.
Нека сега се обърнем към полюса на волята. Чрез своята воля ние извършваме постъпки. И както вече чухме по-рано, това действа разрушително. Разбира се, тук не става дума за нашите слушатели. Но онова, което хората обикновено вършат по този начин, има разрушително действие. Най-малкото тези постъпки произтичат от егоизма. Съществува само една възможност в областта на волята, в своите действия, човек да престане да действа разрушително. Напротив – да се пробуди именно в областта на волята. Тази възможност е да позволи на волята си да действа свободно; да освободи волята си от егоизма. Това се случва тогава, когато човек прави нещо от любов. Не от корист и не по задължение. Или когато човек действа, пребивавайки в любовта – а това е още по-трудно.
Но какво се случва, ако позволим на нашата обмяна на веществата, на нашата воля, на полюса на действието да работи с любов? Какво тогава става с онова, което приемаме като храна? Тогава то се преобразува обратно в духовно. Настъпва транссубстанциация. Църквата говори нещо за това, но човекът действително извършва този процес тогава, когато действа от любов. Тогава това се превръща в реалност. Ние преобразуваме растението обратно в духовно, защото самото растение първоначално е произлязло от духовното. В областта на мисленето и в областта на чувствата това вече не е толкова лесно. Но да действаш от любов е напълно реална възможност за всеки от нас. Засега все още не е измислен закон, който да ни забранява да действаме от любов.
От времето на Атлантида насам ние носим в себе си топла кръв. И откакто придобихме топлата кръв, получихме възможността да мислим. Да мислим и да образуваме соли. Но онова, което организмът вътрешно произвежда – тези топлинни процеси в нашата кръв – в химията се нарича процес на горене. Това е образуването на топлина чрез дейността на вътрешните органи. Образуването на топлина представлява най-висшият принцип на нашия организъм – и то прониква нагоре, в духовно-сетивното, преобразувайки се в духовно-сетивно. Това е най-прекрасното, най-възвишеното – че чрез човешките сили, чрез човешката душа, органичното може да бъде преобразено обратно в душевно. Всичко, което човек придобива благодарение на дейността на своя земен организъм, всъщност се преобразува от самия него. Както казва Йохан Волфганг фон Гьоте: „Трябва да се възпламениш.“ Човекът трябва да бъде обхванат от ентусиазъм, от вдъхновение. Именно за това става дума тук.
Ако всичко съществуващо бъде преобразено в топлина, тогава би възникнало нещо невероятно; наистина би се случило чудо: би възникнало вътрешното преживяване на състраданието. Би се породил жив интерес към всички същества, с които влизаме в съприкосновение. Ако се издигнем от всички процеси, протичащи в нашия организъм, към топлинните процеси, ако успеем да стоплим нещо – да го одухотворим, – тогава се издигаме до онзи свят, в който топлината на кръвта се преобразява чрез това, което душата извършва с нея, чрез живия интерес към всички същества, към цялото ни обкръжение. Тогава разпростираме своето съпреживяване върху цялото земно битие.
Тогава се свързваме с цялото земно съществуване. Защото сме призвани чрез своя Аз да преобразуваме топлината в живо съчувствие към всички същества около нас. В това се състои смисълът на земните процеси. В това се състои смисълът на нашия живот на Земята – да преобразуваме топлината в съчувствие. Това е нашата земна мисия.
Но онова, което сме приели в душата си чрез този жив интерес – а той все повече разширява нашия душевен живот – ние го носим със себе си през различните въплъщения. В предишната лекция, в която направихме равносметка на изминалата 2024 година, вече накратко засегнах тези неща. Сега обаче изложих тези истини по-подробно. Ако успеем да намерим вътрешна тишина, ако престанем непрекъснато да разсъждаваме в себе си, ако за известно време се освободим от своите симпатии и антипатии и, изпълнени със съчувствие, се вслушаме в другите хора, тогава в този момент развиваме в себе си непреходни духовни органи. Тези духовни органи можем да носим през всичките си последователни земни животи. В това няма нищо невероятно – да се постигне е съвсем просто. Нужно е само да не се отнасяме пренебрежително към другите, а да приемаме човека такъв, какъвто е.
Но сега ще ви разкажа нещо наистина особено. Ние имаме своите сетивни органи, които са били вградени в нашето тяло. Това започва още на Стария Сатурн. Още тогава сме имали сетива за възприятие. Самите ние обаче не сме могли да правим нищо с тях. Ангелите и Архангелите, които са използвали нашето тяло като свое обиталище, са използвали и нашите възприемащи сетивни органи, за да гледат чрез тях към външния свят. Те са получавали своите възприятия посредством нашите сетива. При нас положението е следното: нашите сетивни органи, макар днес да ги използваме съвсем несъзнателно, имат свръхсетивна природа.
Опитайте се да погледнете пламък, а след това затворете очи – ще продължите да виждате образа на този пламък. Значи съзерцаваме нещо, въпреки че очите ни са затворени. Друг пример: чуваме някаква мелодия. След това продължаваме да я чуваме вътре в себе си, въпреки че тя вече не звучи. Именно това е свръхсетивното възприятие. И същото се отнася до всички наши сетивни органи. Просто обикновено не го забелязваме. Една малка забележка: ако в главата ни се е заплела натрапчива мелодия, която не ни оставя на мира, трябва да си припомним „Ода на радостта“ на Лудвиг ван Бетовен. Тогава всички натрапчиви звуци ще ни оставят на спокойствие.
Ние живеем на Земята и принадлежим на тази Земя. Без въздуха, без растенията, животът ни е напълно невъзможен. Самата Земя обаче е жив организъм. Тя има собствен ритъм на дишане, има своя утринна и вечерна роса. Земята диша.
Морските течения и реките са артериите на Земята. Но съзнанието на Земята е съвсем различно от нашето. Духът на Земята гледа чрез нас навън, към звездното пространство. Защо е така?
Яхве, приблизително от края на Лемурия (фиг.), излиза навън, в мировото пространство, заедно с Луната. А Луната – наред с всичко останало, което представлява – е очите на Боговете. Така се получава, че Яхве отнема очите на Боговете. Той ослепява Боговете. С нас обаче се случва обратното – чрез нас Боговете гледат навън, към небесното пространство. Виждате ли, самите ние сме сетивните органи на Земята. Можем да почувстваме себе си като зрителния нерв на Земята. Ние откриваме за Земята поглед към необятността на Космоса.
Скъпи мои приятели, това, което ви обясних сега – тази възможност да познаем себе си като органи на зрението на Земята – в бъдеще ще стане необходимост. Сега ще прозвучат едни много възвишени думи на Рудолф Щайнер – ние сме външният свят за това познание. Нека с цялата си скромност и смирение приемем това в своето съзнание.
Но кой всъщност е Духът на Земята? Това е Христос. Христос гледа чрез нас – като чрез свой сетивен орган – към своята родина в Света на звездите. Не ние гледаме към звездите, а Христос в нас ги съзерцава. И ние искаме да запечатаме тези откровения в нашите души за цялата бъдеща година. И ако това ни се удаде, тогава топлината в нас е изпълнила своята мисия.
Тази сутрин получих едно изпълнено с отчаяние писмо от един художник. В това писмо имаше въпрос: какво ще стане с нашето бъдеще? Какво ще стане с наследството на Гьоте, Шилер? Трябва да ви успокоя по този въпрос. Чрез съня, в Духа на народа, Гьоте и Шилер са живи. Също и Антропософията. Този, който не е способен да мисли духовното, все пак възприема тези неща в съня си. Защо говоря за това с такава увереност? Този, който все още не е способен да мисли за Христос или дори Го отхвърля, все още живее във Ветхия Завет. Но Бог дава на своите хора насън.
Трябва да изтръгнем от корена на душата си
страха и ужаса пред това,
което идва към нас от бъдещето.
Човек трябва да се научи на невъзмутимост
на всички чувства и усещания спрямо бъдещето.
С пълно спокойствие да очаква всичко онова,
което може да дойде и идва към нас
от изпълненото с мъдрост Световно Водителство.
Това е същността на онова, на което хората трябва да се научат днес:
Да живеят в доверие, без каквато и да е гаранция за битието,
в доверие към постоянно присъстващата
помощ на Духовния свят.
Наистина, днес по друг начин е невъзможно.
За да не отпаднем духом,
ние трябва добре да възпитаваме своята воля
и да търсим пробуждане отвътре
всяка сутрин и всяка вечер.
Това, което ви съобщих сега, можете да пренесете през всички свои бъдещи въплъщения на Земята. Защото за Духовния свят един земен живот е като един ден. Какво представляват за нас три дни?
Лекция на д-р Инго Юнге,
08.01.2025 г.