Зодиакалната област на Риби /24 – 25.12./
„Първата взаимна връзка между Зодиакалната област на Рибите и съществото на самия човек може да стане по-разбираема за нас, ако вземем под внимание следното: Тази степен на развитие, на която се е намирал човекът във времето, когато в средата на Хиперборейската епоха Слънцето е напуснало Земята, е свързана със съзвездието Риби.
Тогава Слънцето вече не светело духовно от вътрешността на Земята, а я осветявало само отвън. Рудолф Щайнер описва това състояние със следните думи:
„След това настанало време, когато Слънцето излязло от Земята, и Земята останала сама, и оттогава Земята започнала да се осветява отвън... Тогава вътре в човека станало тъмно. Това е началото на неговото развитие към тази точка на бъдещето, когато той отново ще трябва да намери вътре в себе си запалената вътрешна светлина. Човекът трябва да се научи да опознава нещата на Земята със своите външни сетива; и развивайки се, да достигне дотам, че в него отново, горейки и сияейки, да се пробуди висшият човек, духовният човек. От светлината през тъмнината към светлината - такъв е пътят на развитие на човечеството."
Именно това развитие символизират Рибите. Силите, от съответстващата им област на Зодиака, са излъчвали своите въздействия, когато Христовото Същество заедно със Слънцето е напуснало Земята. И те отново ще действат, когато в човека, завоювал в тъмнината на душата индивидуалната свобода, започне да изгрява вътрешното духовно Слънце; когато Христос, съединявайки се чрез Мистерията на Голгота със земното развитие, постепенно ще пробуди в човешката душа висшия, Слънчевия човек. Само след началото на неговото пробуждане човечеството ще навлезе в пътя на утвърждаването му в десета Йерархия, тоест в пътя към осъществяването на целта, която му е предначертана във Вселената. И началото на тази епоха се пада именно в нашето време, стоящо отново под знака на Рибите, когато човекът, под ръководството на водещия го сега Архангел Михаил, трябва постепенно да достигне до етерното изживяване на Христос като вътрешното Слънце на душата.
Затова символът на Рибите у първите християни е посочвал не само епохата, когато Христос е напуснал Земята заедно със Слънцето, а също така по пророчески начин и времето, когато Христос отново ще засияе като Слънце в свободната и напълно съзнателна човешка душа. Тогава Христос сам ще поведе такава душа към нейната висша цел - да влезе, но сега вече в пълно съзнание, като завършващо звено във великото Йерархично цяло в качеството си на десета Йерархия.
По този начин алфата и омегата на цялото човешко развитие намираме в знака на Рибите, знакът, изразяващ самата същност на човешкото същество - Антропос. От казаното също е ясно, че първото човешко същество, приело в себе си Христос на Земята, е бил Исус от Назарет (тоест Натановата Душа, произхождаща непосредствено от древнолемурийското време, портата към което се явява предшестващата епоха на Рибите) - и е трябвало като подготовка към своята мисия да получи посвещението на Рибите, състоящо се в проникване в тайната на бъдещото утвърждаване на човечеството в десета Йерархия, чрез съединяване с Христос като духовно Слънце.
Затова там, където в езотеричните школи или общности е имало знание за това бъдещо предназначение на човечеството, и където са търсели път към неговото осъществяване, ние винаги срещаме символа на Рибите. Например най-близките ученици на Христос Исус са били рибари, понеже те е трябвало да покажат първия зародиш на бъдещото човечество като десета Йерархия. „Христос Исус притегля към себе си всички тези, които търсят Рибите. Затова всичките Му първи апостоли са рибари” - говори във връзка с това Рудолф Щайнер. Това сочат и думите на самия Христос, отправени към Петър: „Отсега ще ловиш човеци” (Лук. 5,10). Пак в този смисъл трябва да разбираме и това, че в езотеричната традиция на християнството Пазителят на Граала е получавал името Крал на рибарите. Подобни указания намираме и в дохристиянските времена. Така, в древността, великият Ману научава за предстоящия потоп от рибите (Махабхарата III и Матия-пурана 1, 2), а в епоса за Гилгамеш Енкиду се нарича „Синът на рибата”.
В човешкия организъм на Рибите съответстват стъпалата. По своята форма и „сводестия" си строеж те са възможни само при правостоящо същество. А в това, както вече е отбелязвал Гьоте, се състои основното различие на човешкото тяло от тялото на животното. Чрез тях се регулира правилното отношение на човека към силите на Земята. В древността изправянето на човека станало първото и най-важно следствие от изливането на субстанцията на Аза в него.
Рибите-стъпала пазят като съкровен спомен в човешкото тяло този най-важен момент от човешката еволюция, когато човекът е започнал пътя на своето земно странстване. Те съхраняват в себе си по някакъв начин дълбоката тайна на физическото битие на човека. Затова родословието на Исус по Евангелието на Лука (Натановата Душа) преминава през цялото развитие на човечеството чак до самия Адам и даже до Бога, показвайки с това произхода на физическото тяло, в което после трябва да слезе Христос. Тази тайна за произхода на физическото тяло на Христос пазят в себе си човешките стъпала. А този, който е бил предназначен да предостави Нему своето физическо тяло, е трябвало да владее знанието за тази тайна, което пък е било възможно само като резултат от посвещението на Рибите. Било е необходимо това посвещение да бъде подготвено от Йоан Кръстител, за когото Рудолф Щайнер говори: „Йоан подготвя посвещението на Рибите, което е трябвало да има Назарянинът (Исус от Назарет), за да може да приеме в себе си Христа.” Затова известният на всички знак на Рибите за Носителя на Христос е Неговият древен символ. Защото, „...такова е било посвещението..., което по тайнствен начин се е осъществявало, минавайки през всичките мистерии, които са ставали около Исус - посвещението на Рибите.”