Съзнателно пречистване на астралното тяло /душата/. Антипатиите и симпатиите са трансформирани в любов, цялостна любов, винаги чрез любов. Любовта успокоява страстите и желанията. Силата на Христос ни осветлява и укрепва в нашите битки с Луцифер и Ариман към нашата метаморфоза.
Тайнството: Наша лична работа е да се поставим в услуга на всички, за доброто на всички. Архангел Уриил ни поставя пред едно огледало, в което ние виждаме себе си такива, каквито сме.
Колко странно е, че човешките същества имат астрално тяло, но повечето хора не са осъзнати за това. Като деца, когато казвахме, че сме гладни, нашите майки не ни отговаряха „Вашето астрално тяло ви казва, че физическото ви тяло се нуждае от храна”. Или ако сме били уморени, те не ни отговаряха: „Вашето астрално тяло е разхлабено”. Ако можем да внесем тези идеи в нашето мислене, тогава ще бъдем много повече във връзка с нашето астрално тяло.
С това осъзнаване ние ще преживеем нашия полуосъзнат навик на чувството симпатия-антипатия, но нека го наречем това, което то действително е: любов и омраза. Ако реагираме към грубостта на думата „мразя”, тогава това е антипатия в нашето астрално тяло. Дори любовта може да бъде астрална симпатия. Ако пречистим нашите астрални отговори, ние можем да се издигнем над този автоматичен отговор на „харесвам” или „не харесвам”.
Любовта, която усмирява страстите и желанията, е непредубедена, тя не обича „защото”... Тази любов, християнската любов, вижда дълбоко в другия човек и намира Христос, както Той живее във всеки човек след Голгота. Това създава верижна реакция. Когато нещо е продължило да съществува незабелязано, то се раздвижва, това става активно, както лилията израства от своята луковичка. Това е, когато ние можем да раздвижим Христос един в друг, като мълчаливо признаем Неговото присъствие вътре в нас.
Тогава ние имаме смелостта да се погледнем в огледалото на Уриил и да видим себе си такива каквито сме. Какво виждаме? Христос?! Всички наши недостатъци утихват в този образ. Виждаме, че те са необходима част от нашата биография и с това разбиране ще обичаме себе си. Обичайки се носим нашата любов за другите. Тогава изкусителите Ариман и Луцифер могат да си вършат работата, но ние ще ги чувстваме замрели в нашето астрално тяло като симпатия и антипатия, като по този начин ни дават възможността да им се противопоставим. Ние ги виждаме да играят своята игра, но ние отказваме да я играем, и това дава началото на нашата метаморфоза.
Четвърто съзерцание от 2017 год.:
Христовата сила прониква със своята светлина и мощ онова, което е луциферично в нас.
Как разпознаваме силата на Христос, който ни прониква със своята светлина? Как ни се струва, че Христос ни прониква със своята мощ? Можем да попитаме как той открива в нас това, което е луциферично? Можем да мислим, че в нас няма нищо, което да е луциферично. Може би, ако нямаме, Христос няма да се занимава с нас. Това са въпроси, които можем да Му зададем.
Най-важният въпрос, който можем да Му зададем е как да работим със себе си. Със сигурност трябва дa сме много силни, ако искаме Христос да ни проникне. Всеки от нас има възможност да направи това по свой уникален начин.
През 1908 год. Щайнер говори за Христовата Светлина по следния начин:
Ние посочихме природата на този /нов/ импулс, когато говорихме за дългия преходен период на еволюцията, в който луциферическите същества подготвяха човечеството, правейки го способно да приеме Христовия импулс, така че слънцето не само трябва да изпраща надолу външно своята сила, но от него също трябва да се вливат такива вътрешни сили в човека. Този период все още не е приключил; той е още в началото си, защото с идването на Христос беше даден само първият импулс за вътрешната духовна страна на слънцето, за да струи към земята в допълнение на физическата слънчева светлина. Все по-силна ще стане тази светлина, която като Духовна Слънчева Светлина, или Христова Светлина, ще просветлява човечеството отвътре, както физическата слънчева светлина го озарява отвън. (11.08.1908 год.)
От тези думи ние можем да вземем това, че ще блестим със светлината на Христос, и ще бъдем силни, какъвто Той е. Луцифер е свършил своята работа и трябва да се отстрани, така че Христос да поеме и си свърши своята работа чрез нас. Той не го прави за нас, той го прави чрез нас за света. Готови ли сме?
Рудолф Щайнер продължава:
В бъдеще човек ще гледа към Слънцето не само със своите външни очи, възприемайки славата му, но той също ще преживее и духовната страна на Слънцето във вътрешното си същество. Само когато е в състояние да направи това, той напълно ще разбере кое е съществото, което действитело обитава Земята, съществото, което наричаме Христос Исус... Човекът трябва отново да може да приеме тази Сила, като вътрешна духовна сила; той трябва да обхване тази Христова сила – тази Духовна сила, която му предава великия импулс за бъдещето. (11.08.1908 год.)
Четвърто съцерцание от 2018 год.:
Защо се препоръчва да „работим върху себе си” и какви са изборите? Този свят, в който живеем, е пълен със съвети за това как да станем по-добри граждани. Разгледани отблизо, виждаме, че този съвет е подкрепен от егото. Егото е лична позиция, поставяща себе си пред другите.
Има и друго изражение на егото, което може да ни отклони от нашата реална задача. Виждаме това егоистично изражение в героя, който иска да разреши предизвикателствата за останалите от нас. Когато някой пристъпи напред и провъзгласи своята способност да направи нещо за нас, ние сме склонни да се отпуснем, докато такъв човек се справи със задачата. Смятаме, че сме помогнали, като се измъкнем от пътя, давайки ни чувството, че с нещо сме допринесли.
Нека разгледаме по-отблизо думите: „Работата, която извършваме с нас, служи за най-добрите постижения на цялото.” Единствената работа, която трябва да извърши всяко човешко същество, което се въплъщава на тази земя, е да събуди душата си и да се свърже със своя АЗ СЪМ. Основният въпрос е как да събудим душата си. Ние го правим, като осъзнаваме във всяка секунда от живота си как антипатията и симпатията нахлуват в душата ни. Това, което харесваме и не харесваме, е по-голямата част от дейността на душата ни. Разбира се, това е необходимо в някои ситуации, но липсата на осъзнаване на тази дейност пречи на връзката ни с нашия по-висш Аз.
Ние сме стигнали до този момент съзнателно да преодолеем нашите предпочитания и неприязън, особено когато са замесени други хора. Можем да го направим само чрез любов, с този вид любов, която е извън личните предпочитания. Гръцката дума за този вид любов е „agape“. Тя ни дава възможност да преодолеем нашите предпочитания и да бъдем заедно като свободни и креативни личности, които работят съвместно “в името на най-добрите постижения на цялото”.
Нашата задача е да се самоусъвършенстваме, не само за себе си, но и за всеки. Дали бихме се осмелили да погледнем в огледалото, вдигнато от Архангел Уриел, и да видим не нашите неуспехи, а начините, по които можем да допринесем – както той прави - за еволюцията. Ще трябва да бъдем смели, защото ще видим как еволюцията се задържа от много същества, които се интересуват от себе си, от онези, които остават в миналото, водени от Луцифер, и от тези, които искат сега бъдещето, водени от Ариман. Можем да се уверим, че личното ни усилие за преодоляване на нашата спяща душа означава, че ние ще създадем бъдещето, което дава възможност на всеки човек да достигне своя потенциал.
Превод: Дорина Василева