1932 – 1933 година
В литературата за Каспар Хаузер има едно място, което по странен, почти пророчески начин, сочи към 1933 г. „Ако имах напълно валидно доказателство, което все още липсва, бих го заключилa в желязна кутия и бих написалa върху нея: „Да се отвори на 17 декември 1933 г.“ Това е казано от Хенриете фон Фойербах, снаха на известния криминолог, написано на 2 януари 1884 г.“126 Като цяло, разбира се, тя се интересува от разкриването на самоличността на Каспар Хаузер и всички въпроси, свързани с това. От друга страна, изглежда, че тя е притежавала някаква тайна и е вярвала, че не трябва да я разкрие. „Знам повече от това, което ни разказват книгите, и съм го записала и съм сложила черен печат върху него в писалището си“, пише тя на 5 февруари 1884 г.126 Тези бележки не са били открити! Съмнително е дали изобщо са съдържали нещо повече от това, което знаем днес. Човек има чувството, че тя е била дълбоко свързана в душата си с Каспар Хаузер, понякога до степен на агония и пресищане, както може да се разбере от писмата. Геният на историята – е един добър дух на човечеството – я е вдъхновил от дълбините на подсъзнанието да напише: 17 декември 1933 г. Сто години след убийството на Каспар Хаузер ще бъде разкрито какво наистина се е случило – така може да се изрази подсъзнателният импулс, който я е подтикнал към пророческото изявление.
Удивително е да се отбележи, че точно 99 години след убийството на Каспар Хаузер се случват събития, които достигат своята кулминация на 30 януари 1933 г. с завземането на властта от Хитлер. Във връзка с това, което имаме да кажем за Каспар Хаузер, за втори път се появява с поразителна точност числото 99 години като утрояване на 33 години: 1812 – 1911 г., 1833 – 1932/33 г., а в случая с последния период се разкрива важна вътрешна връзка. В Хитлер виждаме противоположната фигура, противоположната сила на Каспар Хаузер. Тази противоположна сила възниква като историческа последица от злонамереното убийството на Каспар Хаузер. Влиянието на Хитлер върху Европа – не, върху целия свят – е било толкова разрушително, колкото благословението, което „Детето на Европа” е могло да донесе. (Как се стигна до това Хитлер да бъде превърнат в инструмент на тези сили ще бъде разгледано в глава 4.) Болката, произтичаща от катастрофата в Ансбах, се усилва от преживяването на последствията, настъпили 99 години по-късно. Огромното страдание, което настъпи, ни възлага отговорността да посочим признатите причини и истинските виновници.
Контрастът между Хитлер и Каспар Хаузер далеч надхвърля това, което е видимо в историята. Единствено на духовно ниво е възможно да се види, че Хитлер е трябвало да унищожи окончателно всичко, което Каспар Хаузер е трябвало да изгради за двадесети век. Разглеждането на 33-годишния ритъм отново може да ни помогне да разберем това. Значението на края на Кали Юга като уникално събитие в историята, споменато от Рудолф Щайнер в решаващ момент от работата му в Берлин, ще се разкрие след 33 години. Рудолф Щайнер говори само веднъж за 1933 г. и нейното значение, и то, учудващо, в Карлсруе на 25 януари 1910 г. Това наблюдение се превръща в много повече от прост намек, ако си спомним, че Рудолф Щайнер е представил резултатите от две важни изследвания за Христос в Карлсруе през 1910 и 1911 г. (виж цикъла му от лекции „От Исус до Христос”), и двете от които не са били изнесени случайно в родното място на Каспар Хаузер. Това е поразителен пример за факта, че в думите на Рудолф Щайнер се изпълнява дело от по-висш порядък.
Гореспоменатата лекция, изнесена в Карлсруе, засяга „най-голямата мистерия на нашето време: мистерията на повторно появяване на Христос”.127 Тези изказвания на Рудолф Щайнер трябва да бъдат цитирани и изучавани поотделно, както и тези от цикъла „От Исус до Христос”, поради особеното значение, което притежават.
Не е ли възможно и днес да се случи нещо от безкрайно значение, без хората да си дадат сметка за това? Не е ли възможно нашите съвременници да нямат и най-малката представа за най-важното събитие в света в момента? Много е вероятно да е така. Защото нещо от първостепенно значение се случва, макар и видимо само за очите на духа. Много се говори за периоди на преход; ние самите всъщност живеем в един много важен такъв. И неговата важност се състои в това, че Тъмната епоха е изтекла и започва нова епоха, в която бавно и постепенно душите на хората ще се променят и ще се развият нови способности.
Фактът, че по-голямата част от хората изобщо не са наясно с това, не трябва да ни изненадва, защото същото се е случило и при идването на Христос в началото на нашата ера. Кали Юга приключи през 1899 г. и сега трябва да живеем в нова епоха. Това, което започва, постепенно ще подготвя хората за нови способности на душата.
Първите признаци на тези нови способности ще бъдат забележими при изолирани души сравнително скоро, а ще станат по-ясно видими в средата на тридесетте години на този век, приблизително в периода между 1930 и 1940 г. Годините 1933, 1935 и 1937 ще бъдат особено важни. Тогава в човешките същества ще се проявят много специални способности като естествени дарби. Големи промени ще протекат през този период и библейските пророчества ще се сбъднат. Всичко ще се промени за душите, които живеят на Земята, а също и за онези, които вече не са във физически тела. Независимо от сферата на съществуване, душите са на път да придобият изцяло нови способности. Всичко се променя – но най-важното събитие в нашето време е дълбоката трансформация на човешката душа.
Кали Юга приключи и сега душите на хората започват да развиват нови способности. Тези способности – защото това е целта на настоящата епохат – сами по себе си ще извлекат от душите определени сили на ясновидство, които по времето на Кали Юга неизбежно трябваше да бъдат потопени в областта на подсъзнанието. Редица души ще изпитат странното състояние да имат азово съзнание, но в същото време да чувстват, че живеят в свят, който е съществено различен от света, познат на обикновеното им съзнание. Усещането ще бъде неясно, подобно на гадаене, сякаш е извършена операция на човек, роден сляп. Чрез това, което наричаме езотерично обучение, тези ясновидски способности ще бъдат придобити в много по-добра форма. Но тъй като човешките същества напредват, те ще се появят сред човечеството в най-ранния си вид, в най-елементарните си стадии, чрез естествения еволюционен процес.”127
Следователно от 1933 г. нататък дълбоките промени в духовните способности на човека стават все по-очевидни и по-чести отколкото преди 1930 г. В настоящия разказ вече разгледахме катастрофалните събития, които се случиха в резултат на господството на националсоциализма. Странното състояние на ума и видът съзнание, които вече бяха описани за тридесетте години, стават много по-разбираеми, ако се вземе предвид, че описаните събития са били преживени несъзнателно от хората и не са могли да бъдат разбрани, защото условията за това все още не са били създадени. Все още ни остава да разгледаме въпроса за изпълнението на библейските пророчества. От първостепенно значение е тази промяна да настъпи за цялото човечеството, както за живите, така и за мъртвите, и новите способности да се проявяват под формата на естествени дарби. Те ще се появят, те трябва да дойдат, защото Кали Юга е приключила и сега ефектът от най-голямото събитие по време на Кали Юга, Мистерията на Голгота, може и трябва да бъде разкрит в свръхсетивна, етерна форма. Самото събитие не може да бъде повлияно от човешки прищявки – писано е да се случи! Човешкото разбиране за това явяване на Христос, което е от най-голямо значение за цялата бъдеща еволюция на Земята и човечеството, не се случва обаче от само себе си. Ето защо Рудолф Щайнер се занимава с въпроса как това събитие да стане приемливо за човека и как човекът да бъде подготвен да го приеме. Той казва:
Но много лесно може да се случи – всъщност, много по-лесно сега, отколкото по всяко друго време – хората да се окажат неспособни да разберат това събитие, което е от толкова голямо значение за човечеството, неспособни да осъзнаят, че то означава действителен поглед към духовния свят, макар и все още неясен и мъгляв. Може например да има толкова много злоба, толкова много материализъм на земята, че мнозинството от хората да не проявят ни най-малко разбиране и да считат тези, които имат такова ясновидство, за луди, затваряйки ги в лудници заедно с тези, чийто ум е очевидно объркан. Този момент може да мине незабелязан от хората, въпреки че днес и ние оставяме призива на Йоан Кръстител, предшественика на Христос, както и на самия Христос, отново да зазвучи: Настъпва нова епоха, в която душите на хората трябва да направят крачка нагоре към царствата на небесата!
Това велико събитие може много лесно да мине, без да бъде разбрано от хората... Ако между 1930 и 1940 година материалистите триумфално кажат: Да, имаше много глупаци, но никакви признаци за очакваното велико събитие... това ни най-малко не би опровергало казаното. Но ако материалистите спечелят и човечеството пренебрегне напълно тези събития, това би било ужасно нещастие. Дори и хората да се окажат неспособни да ги възприемат, все пак велики неща ще се случат.“127
Задачата на духовната наука е да подготви разбирането за Христовото събитие. Това е Йоанов призив за пробуждане. Но човек може да схване и голямата тревога, изразена в думите на Рудолф Щайнер, колко застрашено е съзнателното възприемане на това събитие. Не сме ли принудени да признаем, че тази тревога е била оправдана и че злобата и материализмът са били толкова големи, че по-голямата част от човечеството не е проявила ни най-малко разбиране за това събитие и то е минало без следа? Не са ли триумфирали материалистите в годините 1930-1940? В друга лекция Рудолф Щайнер удивително казва: „1930 – 1940/45 г.”128 Не трябва ли дакажем: Не се появиха дори лудите, които поради естественото си ясновидство трябваше да бъдат затворени в лудници?
Началото на ерата на новото етерно ясновидство беше заслепено от силите на опозицията чрез добре известните събития от тридесетте и четиридесетте години. Към това се добави и фактът, че преживяванията в душата бяха толкова деликатни, толкова интимни и незабележими, а бдителните сили на разбирането толкова слаби, че мимолетните впечатления върху душата не бяха уловени достатъчно ясно. Всичко беше планирано по такъв начин – и към това не на последно място принадлежи убийството на Каспар Хаузер – че чрез голямо, заслепяващо историческо събитие вниманието беше отклонено от духовните събития. Това беше изключително успешно.
В по-нататъшния ход на лекцията Рудолф Щайнер говори за времето, което е дадено на човека, за да развие разбиране за истинския ход на събитията и да задълбочи и изясни последствията от това за отделния индивид.
Възможно е хората да придобият новата способност за виждане в етерния свят – първоначално определен брой от тях, а след това все повече, защото човечеството ще има 2500 години, през които да развие тези способности до все по-голямо съвършенство. Тази възможност не бива да бъде пропусната. Ако това се случи, това би било трагично нещастие и човечеството ще бъде принудено да чака по-късна епоха, за да възстанови изгубената възможност и впоследствие да развие новата способност. Тази способност ще се състои в това, че хората ще могат да виждат в своето обкръжение нещо от етерния свят, което досега не са могли да виждат. Сега човек вижда само човешкото физическо тяло, но тогава ще може да вижда етерното тяло поне като сянка и също така да възприема връзката между по-дълбоките събития в етерния свят. Той ще има образи и предчувствия за събития в духовния свят и ще открие, че след три или четири дни такива събития се случват на физически план. Той ще вижда определени неща в етерни образи и ще знае, че утре или след няколко дни това или онова ще се случи.
Способностите на човешката душа ще бъдат преобразени. И какво е свързано с това? Съществото, което наричаме Христос, някога е било на земята в плът в началото на нашата ера. Той никога няма да дойде отново във физическо тяло, защото това беше уникално събитие и то няма да се повтори. Но Той ще дойде отново в етерна форма в посочения период. Хората ще се научат да възприемат Христос, доколкото чрез това етерно виждане ще израснат към Него. Той вече не слиза до нивото на физическото тяло, а само до етерното; затова хората трябва да израснат до нивото, на което Той може да бъде възприет. Защото Христос е говорил истинно, когато е казал: „Аз съм винаги с вас, дори до края на земните дни“. Той присъства в нашия духовен свят... и особено благословени са онези, които винаги могат да Го виждат в този духовен, етерен свят.
Човекът, който беше особено силно убеден чрез такова възприятие, беше Павел – при видението в Дамаск. Но това етерно зрение ще се развие в отделните човешки същества като една естествена способност. В бъдеще ще става все по-възможно хората да преживеят това, което Павел преживя в Дамаск.
Сега сме в състояние да разберем един съвсем различен аспект на духовната наука. Осъзнаваме, че тя е подготовка за истинското събитие на новото явяване на Христос. Христос ще се яви отново, доколкото хората с етерното си зрение се издигнат до Него. Когато това бъде разбрано, духовната наука се оказва средство за подготовка на хората да разпознаят завръщането на Христос, за да не им се случи нещастието да пропуснат това събитие, а да бъдат достатъчно зрели, за да разберат великото събитие на Второто пришествие на Христос. Хората ще станат способни да виждат етерните тела, а сред тях и етерното тяло на Христос; с други думи, те ще се издигнат до един свят, в който Христос ще се яви пред новосъбудените им способности.
Тогава вече няма да е необходимо да се събират разни документи, за да се докаже съществуването на Христос; ще има очевидци на присъствието на Живия Христос, хора, които ще Го познават в Неговото етерно тяло. И от този опит те ще осъзнаят, че това е същото Същество, което в началото на нашата ера е изпълнило Мистерията на Голгота, че Той наистина е Христос. Точно както Павел в Дамаск е бил убеден по онова време: Това е Христос!... така ще има хора, чиито преживявания в етерния свят ще ги убедят, че Христос наистина е жив.”127
Малко по-късно Рудолф Щайнер обяснява последствията от разбирането или неразбирането на това събитие, което далеч надхвърля простото историческо разбиране.
Христос е вечно присъстващ, но Той е в духовния свят. Можем да достигнем до Него, когато се издигнем до този свят. Цялото антропософско учение трябва да се превърне в нас в неукротима воля да не позволим това събитие да мине незабелязано, а в оставащото ни време постепенно да възпитаваме хора, които ще бъдат способни да развият тези нови способности и с тях да се обединят отново с Христос. В противен случай, за да се появи отново такава възможност, човечеството ще трябва да чака дълги, дълги векове... всъщност, до новото прераждане на Земята. Ако това събитие – завръщането на Христос – бъде пренебрегнато, видението на Христос в етерното тяло ще бъде ограничено до онези, които са готови да се подготвят за такова преживяване чрез езотерично обучение. Но наистина важният факт за това, че тези способности ще бъдат придобити от човечеството като цяло, от всички хора, че това велико събитие ще бъде разбрано чрез способности, които ще се развият естествено във всички хора... това ще стане невъзможно за дълги, дълги векове.
Очевидно е, следователно, че в нашата епоха има нещо, което оправдава съществуването и работата на духовната наука в света. Нейната цел е не само да задоволи теоретични нужди или научно любопитство. Да подготви хората за това велико събитие, да ги подготви да заемат достойно мястото си в епохата, в която живеят, и с яснотата на разбирането и знанието да възприемат това, което всъщност е налице, но може да мине незабелязано от хората, без да бъде реализирано – това е целта на духовната наука. 127
Трябва да се запитаме дали Рудолф Щайнер има предвид годините от 1930 до 1945 във връзка със събитията, които човечеството не трябва да пропусне без следа, или дали има предвид целия период от 2500 години, започващ от 1933 г. От формулировката „...във времето, което ни остава, да възпитаваме постепенно хора, които ще бъдат способни да развият тези нови способности“ може да се предположи, че той има предвид решаващото значение на трийсетте и четирийсетте години. Това съвпада с факта, че Рудолф Щайнер казва, че духовната наука ще подготви човечеството за събитието, което ще настъпи през тези години. Това време на подготовка изглежда се отнася до първите 33 години след края
на Кали-Юга. След това време естествено ще преобладават други условия, защото дотогава завръщането на Христос ще е повлияло на всички други събития. С това задачата, която духовната наука трябва да изпълни, също ще се е променила. Възможността цялото човечество да придобие способността да възприема Христос в етерното тяло и да разбере това по естествен начин не е била реализирана през тридесетте и четиридесетте години.
В интерес на човечеството можем само да се надяваме, че чрез духовната научна работа на колкото се може повече хора, които се посветят на това състояние на нещата, ще бъде възможно, през този дълъг период от време, да компенсират загубеното, за да се избегне неизбежната последица от необходимостта да се чака ново въплъщение на Земята. Странно обаче, че едва в лекцията в Карлсруе Рудолф Щайнер се позовава на тази последица, както и на ограничаването на визията за етерния Христос до „онези, които са готови да се подготвят за такова преживяване чрез езотерично обучение”.127 По този начин се демонстрира значението, което малка група духовни ученици могат да окажат. Въпросът остава отворен дали чрез настоящите преживявания на отделни личности – за които Рудолф Щайнер намеква – цялото човечество ще бъде подготвено и въведено в етерното прозрение. Тези преживявания и духовната работа на отделни личности или малки групи хора биха могли да изградят вътрешно светилище за най-великото събитие на нашата епоха. Чрез специално разпореждане на съдбата нещо от този опит се е появило в поезията. Това може да се демонстрира ако събитията от 1944 – 1945 г. бъдат обсъдени наред с примери от личности като Албрехт Хаушофер и Жак Лусеран.
Сега обаче трябва да се върнем към Каспар Хаузер. Беше посочено, особено при обсъждането на годините 1845 и 1878, че материализмът е успял да запази силното си влияние през XIX век, защото Каспар Хаузер е бил отстранен. Този прекомерен материализъм води до това, че през XX век човечеството е свидетел на най-великото събитие, без да го осъзнае. Обратно, можем да заключим, че чрез своята подготвителна дейност Каспар Хаузер е имал за задача да преодолее материализма до такава степен, че това събитие да бъде преживяно от всички като естествено явление. Тук се разкрива мисията на Каспар Хаузер за цялото човечество. В същото време тази мисия е неразривно свързана с една важна черта на германския духовен живот. В тази връзка Каспар Хаузер се явява като подготвител на Христовия импулс.
Във връзка с далеч напредналия материализъм на нашето време Рудолф Щайнер посочва, че повторното появяване на Христос в етерното ще бъде свързано с една грешка, която ще има ужасно съблазнителен ефект върху човечеството. „Материалистичното мислене ще възприеме това събитие като завръщане на Христос в плът, като въплъщение в плът. Редица хора, със своята безгранична арогантност, ще обърнат това в своя собствена изгода и ще се представят пред хората като преродения Христос. Близкото бъдеще може следователно да донесе фалшиви Христоси, но антропософите трябва да бъдат толкова добре подготвени за духовния живот, че да не объркват завръщането на Христос в духовно тяло, възприемаемо само чрез по-висше виждане, със завръщането във физическо тяло от плът. Това ще бъде едно от най-страшните изкушения, които ще сполетят човечеството, и да водят хората през това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез духовната наука се научават да се издигат в истински смисъл до разбирането на духа, и които се опитват не да повличат духа надолу в материята, а сами да се издигнат до духовния свят. Така можем да говорим за завръщането на Христос и за факта, че ние се издигаме към Христос в духовния свят чрез придобиването на способността за етерно възприятие.“ 127
Човек би могъл да си помисли, че хората, които се провъзгласяват за превъплъщения на Христос, все още не са се появили. Но това би било твърде тясно тълкуване на думите на Рудолф Щайнер. Със завземането на властта от Хитлер през 1933 г. начело на германската държава застава човек, чието мнение за себе си като „Фюрер” трябва да се разглежда във връзка с изявлението на Рудолф Щайнер. Отдавна замененият принцип „Фюрер”, който беше описан по-горе като противопоставящ се на християнството, така влияе върху хората чрез Хитлер, с такова силно обаяние, че поради това – и, разбира се, поради липсата на подготовка – те не са били в състояние да разпознаят Христовото събитие. Арогантността на този свръхчовек, неговото самопровъзгласяване за божество, става ужасяващо очевидно в думи и дела, но странното е, че е осъзнато в много малка степен и не е било отхвърлено. Това може да се разбере само ако се разгледа скритото затъмняване на съзнанието като дело на свръхчовешка дейност, както е описано от Рудолф Щайнер. Тъмните сили успяват да създадат на земята обратна картина на това, което трябва да се случи духовно. По този начин пробуждащите се в човека способности работят в обратна посока или биват обърнати. Тази мащабна атака срещу човечеството се подсилва от специални форми на материализъм. Докато всъщност човешките същества имат задачата да се освобождават все повече от силите на кръвта и да избягват опасността, възникваща от упадъка на кръвта, „Blut und Boden” (свързването на земята със семейството) става основа на така нареченото „обновление” в идеологията на Националсоциализма. Националната общност се представя в древния смисъл, който отдавна е престанал да важи. Импулсите на германския духовен живот бяха насочени към индивидуалността на човека, която в крайна сметка няма нищо общо с националността или расата. Целта на индивидуализацията беше забравена, беше пожертвана. Погрешната представа за нацията се превръща във враг на индивидуалния човек.
Огромното въздействие на псевдорелигиозното движение, което постига решаващ успех през 1933 г., се дължи на това, че успява да завладее волевия елемент в човека. Индивидът е вкоренен в духовния свят с неговата несъзнателна волева природа. Чрез нея той търси и намира своята съдба. Той участва в това, което се случва в духовния свят, без да знае нищо за него в своето дневно съзнание. Събитията, за които Рудолф Щайнер казва, че непременно ще се случат през трийсетте и четирийсетте години, ще бъдат споделени от
хората в тази област на волята. Ето защо от страна на опозицията беше направен опит да се овладее този елемент, без, разбира се, да се предостави на човека необходимото духовно знание. Чрез контролираното активиране на волята, например чрез спортни събития, масови събирания, известни паради и псевдосвещени нощни празненства на открито, в човека се пробуждаше замъгляващо съзнанието очарование, което погрешно се обявяваше за ентусиазъм. Затъпена от материализма, който обсебваше съзнанието на хората, и неспособна да разпознае съзнателно духовните събития чрез мисленето, волевата система, свързана с физическото тяло, пое контрола над човешкото същество. По този начин хората бяха овладени от сила, произтичаща от затъпяването на душата; те се озоваха на път, по който, в най-истинския смисъл на думата, не знаеха какво правят.
На това място трябва да си спомним за Каспар Хаузер, чието християнско име сочи към свещения елемент във волята. Волевият елемент, свързан с името Каспар, може да бъде открит от сърцето и сетивата на хората; той ги води нагоре към свръхсетивната етерна сфера, докато другият път неизбежно води към бездната (виж глава 2).
По-горе бе споменато, че с края на Кали Юга духовният свят отново ще установи пряк контакт с човечеството. Това желание на духовния свят да общува пряко с човека живее в антропософията. Самият Рудолф Щайнер, чрез своите изследвания върху прераждането и кармата, е считал за своя задача да доведе хората до съзнателно разбиране на собствената им съдба и да ги снабди с познания, за да се справят с тази ситуация, когато тя възникне. Това преживяване е свързано с факта за свръхсетивната етерна природа на човека. Рудолф Щайнер казва следното по този повод:
Но ще се появят и други способности – например, способности, които човек ще забележи в себе си. След като е извършил някакво действие, пред душата му ще се появи нещо като съновидение, за което той ще знае, че е свързано по някакъв начин с това, което е сторил. И от духовната наука той ще разбере: когато по този начин се появи остатъчен образ на моето деяние, макар и да е съществено различен от самото деяние, той ми разкрива какъв ще бъде кармичният ефект на моето деяние в бъдещето.
Това разбиране за кармата ще се развие у определени индивиди в средата на нашия век. Обяснението е, че Кали Юга е изтекла и че от епоха на епоха у хората ще се появяват нови способности. Но ако не се развие разбиране, ако тази конкретна способност бъде потисната, ако онези, които говорят за способности от този вид, бъдат отхвърлени като луди, бедствието е неизбежно и човечеството ще потъне в блатото на материализма. Всичко ще зависи от това дали ще се събуди разбирането за духовната наука или дали Ариман ще успее да потисне нейните намерения. Тогава, разбира се, онези, които пращят от материализъм, могат да кажат с презрение: Големи пророци се оказаха тези, които заявиха, че до физическия човек ще се появи втори човек! Нищо няма да бъде видимо, ако способностите да го видим бъдат потиснати. Но дори тези способности да не станат очевидни в средата на двадесети век, това няма да бъде доказателство, че техните зачатъци не са в човека, а само че семето на младите пъпки е било смазано. Способностите, които бяха описани днес, съществуват и могат да бъдат развити, стига човечеството да има желание за това.”128
Тук се обръща внимание на две неща. Първо: прераждането и кармата са представени тук като фундаментални свръхсетивни преживявания, които придобиват все по-голямо значение, когато се разберат чрез духовната наука. Второ: Ариман, противоположното материалистично течение, се бори срещу духовната наука, за да направи невъзможно разбирането на новопробудените способности. Но с това се хвърля важна светлина върху събитията от 1933 г. Каспар Хаузер е бил този, който е знаел за нововъзникващите преживявания за това как се формира кармата и е бил предопределен да се подготви за това, както ни разказва Рудолф Щайнер. Идеологията на Националсоциализма никога не би могла да придобие голямо значение, ако фактът, че човек се преражда в различни народи и раси в хода на еволюцията, беше по-широко известен чрез ученията за прераждането и кармата. Ако не само Рудолф Щайнер беше разпространил учението за прераждането и кармата с неговите самотни и често неразбрани усилия, но и Каспар Хаузер преди него, във форма съответстваща на неговото време, то без съмнение би имало много по-голяма възможност за разбиране на новите душевни способности. Така една сходна задача обединява Рудолф Щайнер и Каспар Хаузер. Националсоциалистическото движение – правилно оценено за пръв път от Карл Хейер като анти-антропософско – се бори в духа си срещу тези две неща. Нищо не допринася повече за изгарянето на чувството за съдба от идеологията на кръвта и семейното унаследяване на земя като собственост. Тя трябва да се разглежда като превъзходно ариманическо оръжие. Това, което Рудолф Щайнер предвиди с голяма тревога, се превърна в реалност през тридесетте години. Отмъщението на Ариман успя в голяма степен да изтласка новите духовни способности на заден план. Този духовен фон се основава на факта, че три важни течения на духовния живот се обединяват в човека.
Новопробудената способност за духовни преживявания, която се появява в края на Кали Юга, се съчетава с ефекта от Мистерията на Голгота, чиято сила прави духовното извисяване на човека възможно в първата фаза. В допълнение към това, чрез Възкресението азът получава възможността да се въплъщава като духовно същество и по този начин съзнателно да разпознава себе си като такова в своята съдба и повтарящи се земни животи. Съществува това тройно течение в духовния живот на човечеството: Мистерията на Голгота, новите душевни способности и азовият опит на прераждането и кармата. Който се издигне до познанието за тях, е в състояние да участва в тях. Част от лечебните импулси, които Рудолф Щайнер даде начовечеството и които Каспар Хаузер също е можел да донесе, ще може да се изпълни.
Събитията, които се случиха в Германия от 1933 г. нататък, бяха разбрани и изразени с уникална духовна проницателност от 18-годишния поет Херман Кюкелхаус (роден на 4 август 1920 г. в Есен, починал на 29 януари 1944 г. в Берлин) в речта му по повод завършването на училище през 1938 г. Младият поет, чиято странна съдба е била да бъде образован в националсоциалистическо училище, описва хитлеристкото движение като „космически рак”. Брат му, Хуго Кюкелхаус, разказва несъхранената, разбира се, реч, както следва:
Слепите сили и техните привърженици бяха анализирани като (буквално) „космичен карцином”, като болест на земното тяло, от което може да се направи изводът, че човекът и неговият опит да поправи тази беда е неспособен да се защити с каквито и да било преки средства, нито чрез атака, нито чрез търпение. Само духовната сила на Святото, на Божествената Жертва, може да доведе до промяна: тя „облъчва раковия тумор“. В края на доклада си, който не успя да дочете, той призова за разширяване на антропологията, на гражданските и социалните науки, за да включат идеята за демоничното като емпирична величина. 129
Позоваването на космическата демонична сила на унищожението, срещу която нито един човешки метод, нито на атака, нито на търпение, не може да надделее, е кратко и съдържателно. Тайнствената неустоимост, човешката неразбираемост, сега могат да бъдат направени по-разбираеми, ако се разгледат като „болест на земното тяло“, тоест събитие, което се случва между земята и космоса. Само Светият, тоест Този, който се издига до духовно-космичното ниво чрез жертва, може да доведе до промяна към доброто. Неговата духовна интензивност „облъчва рака“, както е изразено в ужасната, незабравима формула.
Така се постига повече в разбирането и овладяването на националсоциализма, отколкото с безброй книги, които с много думи и факти не успяват да уловят същността, защото тя – сама по себе си духовна по природа – може да бъде разбрана само от духовна гледна точка. Утешително е да намерим в Херман Кюкелхаус човек, живял по времето на събитията, чието съзнание е било в състояние да проследи и да интерпретира с разбиране случващото се.
Въз основа на тази незавършена реч пред училищната общност Херман Кюкелхаус е изпратен като наказание в мина в Катовице – самият той преживява като огромна благословия това да е под земята през деня. Като войник в Русия той развива предчувствие и ясновидска любов към тази страна, към която постоянно се чувства привлечен. Завръща се в Берлин с тежка травма на главата, получена в Русия, и на 29 януари 1944 г. загива при фатален инцидент, докато гаси пожар в Берлин.
Националсоциалистическото движение може да бъде наистина преодоляно, когато неговото значение се разгледа в този значително разширен контекст. То печели своето значение чрез връзката си със съзнателната борба срещу духа, на която е служило, без неговите привърженици да са наясно с това. То се корени в престъпните нападения, които са били извършени срещу Христовия принцип и онези, които са му служили през XIX век. Също така и това, което се случва чрез външното разрушаване на този режим, помогна на каузата на враговете на духа, както беше описано при обсъждането на събитията от 1945 г.
Превод: Ати Петрова