От възгледа за връзка между растение и болестен процес произхожда указанието на Рудолф Щайнер за това, че белият имел трябва да бъде лечебното средство против раковото страдание, при което той даде и определени начини за приготовление и начини за приложение. Белият имел е растение, което вирее полупаразитно върху някои дървета. Междувременно работата беше продължена от лекари за развитието на едно лечебно средство против рака на тази основа. Най-известният препарат от този вид е Искадорът /Други препарати, които са получени въз основа на указанията на Рудолф Щайнер, са Искуцин, Вискум Абноба, Хелискор и Изорел, бел. на прев./, запазена марка. За това се намират обширни експериментални и клинични данни. Обобщение на работите по този въпрос се намират в книгата на д-р Ото Волф „Белият имел в лечението на рака", издателство Виторио Клостерман, Франкфурт 1975, трето издание 1983)
Тъй като това лечение се е утвърдило в широки размери, то по-нататък трябва да бъде описан накратко принципът на лечението, от който може да се установи разбиране за начина на въздействие. Може да изглежда дързост да се очаква, че едно такова безвредно растение като белият имел е в състояние да постигне успех в лечението на такова тежко страдание като раковото.
От какво произхожда "ракът"? Както е известно, касае се за местно разрастване на клетки. В една точка от времето, която човек не знае, дадена клетка започва да се дели не на две „нормални" клетки, а възниква образ на деление на клетките, който представлява „диво" избуяване. Това растене на клетките върви не само по-бързо, а тези клетки растат без оглед на границите на органа или на организма. Ако не се вземат радикални мерки, раковият тумор продължава да расте по-нататък за сметка на организма, който става все повече слаб от раковия тумор, а дъщерните ракови тумори го проникват и все повече го отравят, и в заключение той загива.
Близко е до ума, че човек се опитва или да изреже и отстрани раковия тумор, или да убие живота на тези ракови клетки чрез облъчване с лъчи, или съответно с химиотерапия, така наречените цитостатични средства. /Цитостатични са тези средства, които имат за цел да спрат или поне да стационират донякъде растежа на туморните клетки, бел.на прев./ Всички тези намеси са необходими и оправдани, но те са тежки за понасяне. Ето защо трябва да бъдат винаги уравновесени: ползата от една страна и неизбежните увреди от друга страна. Както облъчването с лъчи, така също и субстанциите, които обичайно днес се употребяват, действат решително и това в заключение също така да умъртвява заедно с раковите клетки и здравите клетки.
Как може едно растение, което при това даже не е особено отровно, да действа точно толкова силно и даже по-силно? Това не могат да проумеят преди всичко хората-специалисти в областта.
Фактически начинът на действие на белия имел е напълно различен от този на описаните обичайни мероприятия. За да разбере това човек трябва добре да се запознае със същинските качества на това растение.
Растението показва свойства, от които може да се разбере и неговото действие; то представлява полупаразит, а това значи, че то наистина образува зеленото багрилно вещество на листата, но въпреки това не може да живее на земята като другите растения. Зависи от един гостоприемник, това е дървото, но като полупаразит то не уврежда неговия живот. Често белият имел се намира на гостоприемници като тополи, ябълкови дървета и борови дървета; и напротив, белият имел не расте върху бук и череша, макар че ябълката и черешата са доста сродни. Напълно характерно е следното поведение: всяко висше растение се насочва с корените си към централната точка на Земята, а с издънката над Земята се насочва към Слънцето. При белия имел обаче стеблото и листата не показват никакъв растеж към Слънцето. При белия имел листата от горната и долната страна са едни и същи, нещо което иначе не се намира при висшите растения. Кичурът на белия имел, както е известно, е вечно зелен; той не отхвърля листата пред зимата, което означава, че той не се съобразява с периодичната смяна на годишните времена. От тези и от много други свойства на белия имел може да се отчете, че той няма никакво отношение към пространството и времето, а също няма отношение и към Земята. В замяна на това белият имел има едно подчертано отношение към светлината. Повечето от растенията трябва да кълнят в тъмнина; някои растения могат да кълнят въпреки наличието на светлина, белият имел обаче се нуждае от светлина, за да кълни. Докато иначе без светлина листата пожълтяват, то при белия имел случаят не е такъв. Да, наистина, зеленото багрилно вещество, което се образува само при светлина, при белия имел се намира чак в зенкера /„Зенкер" на български език означава отводка или като технически термин - свредел; с това наименование тук трябва да се разбира именно, че човек обозначава „корените” на белия имел, които се намират в дървесината на дървото-гостоприемник на белия имел, където всъщност има тъмнина, бел. на прев/. Белият имел обаче се намира и в една силна връзка с водата. Той расте особено добре върху дървета, които се намират върху подземни реки или покрай теченията на реки. Листата на имела изпаряват шест пъти повече вода, отколкото листата на дървото-гостоприемник.
Когато човек изучава по-интензивно белия имел, става възможно още по-отчетливо да се оформи картината на неговия характерен образ, тоест картината по същество. От малкото споменати тук характерни особености може вече да се научи следното: белият имел няма никакво отношение към Земята и избягва всичко, което отговаря на типично земното и не му съответства. При това той притежава едно подчертано отношение към водния елемент. Това обаче не означава, че той приема водата и става воден като един домат, а че той притежава способността да формира водата до големи тънкости, а с това и живота. Тази способност на имела е във връзка с неговата обвързаност със светлината. Точно светлината обаче е елементът, който е силно действен при формообразуването. Можем да си представим прекалено силно оформените растения във високите части на планините в противоположност с неоформеното и избуяло растене при оскъдицата на светлина.
Каква връзка има обаче всичко това с рака?
Здравият растеж трябва постоянно да се направлява и формира, а това означава, че той трябва да бъде държан в дадени граници. Раковият тумор е наистина жив (всъщност той е прекалено жив), но със своя телесен растеж той показва, че не е организиран и формиран достатъчно. Поради това раковият тумор е едно живо чуждо тяло. Неговият растеж е променен и животът му става за сметка на организма, формиращите сили на организма са прекалено слаби, за да могат да властват над растежа и да държат този растеж зад бариерата на нормалното. Тези формиращи сили обаче не идват от клетката, а от целия организъм. Докато човек търси тези сили само и винаги в клетката, той няма да може естествено да ги намери.
Едва през последните години се проучиха в това отношение значението на организма, неговата защитна способност и способността за разпознаване на чуждия живот и т.н. Днес специална област от имунологията се занимава преимуществено с рака. Днес се знае, че организмът на раково болния човек е сляп за този чужд живот и срещу него той не притежава достатъчно защитни сили.
По този начин се установява един нов път за лечебните възможности при рака: това е засилване на защитата. Това днес е една широка програма за изследване и първите резултати отчасти вече са в практиката, и се практикуват, докато само преди няколко години единственото оръжие, което се признаваше срещу рака, беше „облъчване и отново облъчване".
В белия имел се намират обединени два различни принципа на действие: чрез по-новите изследвания се намериха субстанции с извънредно висока цитостатична деятелност, намериха се и субстанции, които в клетъчни култури от ракови клетки много по-интензивно умъртвяват раковите клетки или са в състояние да възпрепятстват тяхното размножение; отколкото това правят обичайните химически субстанции, които се употребяват в днешно време. Химическите цитостатични средства имат известното неудобство, че спъват отбранителните сили на организма. Необикновеното при цитостатичните субстанции на белия имел се състои в това, че въпреки техните извънредно силно действащи сили против раковите клетки, те не нападат нормалните, т.е. здравите клетки, и освен това действат стимулиращо и подбуждащо на цялата защитна сила на организма. За горните твърдения има експериментални доказателства. (виж: Ото Волф - „Белият имел в лечението на рака" издателство Виторио Клостерман, Франкфурт, 1975г. трето издание, 1985г.)
Необикновеното при белия имел е и това, че той има не само евисока активност спрямо раковите клетки, а и подтиква целия организъм към защита, а това означава борба срещу раковото заболяване. Обикновено се казва, че тези две дейности се изключват. Фактически до днешния момент освен белия имел не е намерена нито една друга субстанция, която да обединява тези два принципа на действие; имелът действува както цитостатично, тоест подтискащо спрямо раковите клетви, така и имуностимулиращо, и стимулиращо целия организъм, за да се отбранява срещу този „фалшив" живот. Тази неповторимост на белия имел всъщност трябва да остави същинските изследователи на рака да се вслушат в това, че тук се открива път, който е удобен за вървене, без да има известните трудности с лошите страни на чистото разрушаване на раковите клетки.
Междувременно многостранно се потвърди, че действително е възможно това стимулиране на организма чрез белия имел да стане в смисъла на засилване на защитата срещу чуждия живот. Налице са много клинични разработки, от които е видно, че при лечението с белия имел се касае за начин на лечение, който е освободен от известните увреждания на обичайните цитостатични лекарства. Приложението му води във висок процент от случаите към едно истинско удължаване на живота при раково болните, често до едно забавяне на растежа на тумора или спиране на растежа му, а отчасти дори до обратното развитие на туморната маса.
Особено е възможно чрез профилактично приложение да се избегне появата на тумори, или пък след операция да се предотврати появата на дъщерни туморни образувания. Изследванията в тази област в никакъв случай не са приключили, а възможностите, които са налице при белия имел още не са напълно разработени.
Тъй като раковото заболяване засяга цялостния човек, то само с най-добрите и най-действените медикаменти сами за себе си не е възможно да се води борба със заболяването. Това важи практически за всички хронични и дълбоко засягащи човека страдания. Към едно основно и преустройващо лечение също принадлежат например съблюдаването на правилната диета, начинът на живот, уравновесяващата работа и особено художествената терапия и т.н.
Един основен фактор за хармоничното, тоест за здравословното развитие на цялостната човешка личност, е изкуството. Изкуството не е „нещо като луксозна прибавка към живота, а е едно необходимо условие за всяко достойно човешко битие; изкуството е нещо, което тепърва прави от човека един цялостен човек и което най-напред дава на човешката цивилизация пълния й смисъл. Агностицизмът отнема на човека онази истина, която живее в изкуството и която трябва да живее в него." (Рудолф Щайнер). Истинското изкуство дава възможност на човека да осъществи своята задача на Земята и да разгърне най-благородната си същност. Без съмнение, тази мисия на изкуството е отчасти забравена в днешни дни. И всяко съвременно стремление в изкуството действа в този смисъл.
Рудолф Щайнер даде решителен импулс, за да направи изкуството плодотворно за терапия. Така възниква ново професионално занимание, художествената терапия, която се разпростира върху рисуването, чертането, пластицирането, музиката, оформянето на говора, евритмията. При това тук се касае за една активна дейност на пациента, а не за възприемащо и пасивно получаващо поведение. От евритмията, която е едно ново изкуство за движенията на човешкото тяло и беше създадена от Рудолф Щайнер, възникна лечебната евритмия, която може да бъде приложена по всеобхватен начин за стимулиране на оздравителния процес. Оформянето на човешкия образ, отиващо чак до субстанцията, до веществеността, се извършва от функцията на човешкия организъм. Творческата оформяща сила лежи в основата на съграждането на самия човек, тази творческа оформяща сила е създала също и звука (тона). Лечебно-евритмичните двигателни форми правят възможно обратното въздействие върху жизнените процеси на органите и на функциите им.
Д-р Ото Волф, из "Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства"