4. Троичният импулс на духовните сили
в човешките същества и в света
Нека сега да хвърлим поглед към една тема, която сигурно е очевидна за хората, запознати с антропософията, но която остава почти незабелязана от страна на голяма част от съвременната ни култура. Става дума за импулсите на духовни същества, на истински духовни същества, които обаче трябва да бъдат видени по друг начин, а не просто с физически очи, и които можем да видим у другите, както и в себе си, ако се замислим за това. Тук е необходимо да обърнем внимание на вече споменатите същества, защото те са пряко свързани с причините за деменцията, макар и тяхното съществувание обикновено да се отрича.
Ако приемем съществуването и силата на нашия аз, най-висшата съставна част на нашето същество, тогава би могъл да възникне въпросът: Съществуват ли също духовни сили, които се противопоставят на аза? А на този въпрос, ако размишляваме спокойно върху него от по-висока гледна точка или по време на вечерната ретроспекция, ще можем да отговорим с „да“. Действително има духовни сили, които се борят против импулсите и дейността на аза, и които искат да наложат собствените си импулси на мястото на човешките. Чрез подобен процес на самонаблюдение, човек може да изостави нездравата идея да разделя света на добро и зло, на рай и ад – т.е. за двойствеността. Силата на съзнанието на днешното човешко същество е достатъчно развита, за да може то да долавя в себе си и в другите хора импулсите на два вида духовни същества, които се противопоставят на Христовия импулс, т.е. на нашата азова дейност. Как се наричат тези същества наистина няма значение. Тук ще използваме наименованията, които са били познати и използвани от векове в езотериката: „Луцифер“ и „Ариман“.
Много може да се каже за тези две противникови сили, но тук ще ни е достатъчна кратка характеристика. Главната черта на луциферичните сили е склонността да изтръгват духовното в човека от земния материален елемент. Целта на тези луциферични сили е да отчуждят човека от земната му обител, да го накарат да се откаже от земните си дела и живот. За тях психическо-духовното у човека не бива да се свързва или да остава в инкарнирания земен човек, в неговата телесна обител, която представлява в края на краищата инструмент за духовния човек. Ако психическо-духовното в човешкото същество не може да използва този инструмент, то се стреми да напусне Земята и не иска да изпълни истинските си задачи по време на своята инкарнация: да се занимава със земни дела и да участва в еволюцията на Земята. Явната последица от луциферичното влияние върху човешкия душевен живот е не просто егоизъм и неземност, занимания с „религиозни“ фантазии или по-точно религиозен фанатизъм, залисване по „нирвана“ – луциферичният импулс се проявява също така в добре познатото днес впускане в абстрактно мислене и възвишен интелектуализъм. Тъй като луциферичните същества обитават сферите, в които си представяме, че се намира „раят“, ние често ги бъркаме с истинските божествени същества и със самия „рай“. Човешкото същество, което е свикнало да мисли за дуалността на „рай“ и „ад“, се стреми да избяга от ада, а именно от Ариман, а с това кацва право в пастта на Луцифер – когато не си дава сметка, че не Христос, а Луцифер е застанал срещу Ариман, или че универсалното същество и човешкото същество са пропити по-скоро от триединство, а не двойственост.
Втората духовна сила, противопоставяща се на човешкия аз, са ариманичните същества, които действат в пряка опозиция на луциферичните импулси. Те се опитват да подчинят духовното в човека на материалното. Опитват се да подчинят психическо-духовното до такава степен на земните, материални закони, че то да се самоотрече. Ариманическото влияние върху човешкото същество се забелязва в жаждата за притежания, както и в съмненията в съществуването на духовната реалност. В наше време ариманическото влияние толкова е напреднало, че то отрича духа ни и твърди, че човешкото същество не е нищо повече от „случайна генна лотария“. Следователно човек не може да бъде отговорен за своите действия – защото не притежава Аз, а цялото му мислене, чувстване и дейност са определени от материята, от гените – той не може да бъде държан отговорен за никоя от неморалните си постъпки. Заради тази научна теория вече се обмислят изменения в юридическото гледище. Ариман, който сам е духовно същество, е успял да убеди човека, че духовни същества не съществуват и следователно и той самият не е такъв (перфектна почва за невъздържано поведение). Тези, които днес приемат за реално съществуването на ариманическите влияния, биват осмивани от онези, които приготвят почвата за Ариман като твърдят, че той не съществува. Такива хора, които имат чувство за превъзходство заради подобни мисли, са идеалните оръдия за ариманичните сили.
Забележителното е, че човечеството винаги е знаело за съществуването на духовни сили и едва от един век насам имаме пълен завой от този очевиден факт – пълен завой, който е толкова краен, че не може да бъде разклатен дори от духовната история на човечеството, и който говори на друг език, и вместо това счита себе си за върха на просветеността. Да се проверят тези отклоняващи се сили чрез емпиричното наблюдение на самите себе си по принцип е много лесно и не изисква диплома по литература, а най-многото малко добра воля и разсъждаване. Всеки човек може сам да изпита вътре в себе си как поляризиращите сили на Луцифер и Ариман разкъсват и изкривяват, карат го да спори вътрешно със себе си и със света. Ако не се опита да балансира тези сили, той скоро се разцентрира, губи вътрешното си равновесие. Централната сила, която прави възможно това балансиране, е Христовият импулс, този на аза му. Христовата сила на аза стои като балансираща сила между полярността на противниковите сили, които искат да превземат най-вече по-ниските ни съставни части: астралното тяло и етерното тяло. Така човешкото същество живее в една троична взаимовръзка. Когато не си дава сметка за тази троичност, той постоянно е изложен на опасността да бъде дърпан напред-назад между дуалността на Луцифер и Ариман, и да не може да открие собствената си божественост.
Ако проследим влиянието на Луцифер и Ариман от обща гледна точка, във връзка с цивилизационната история на човечеството, ще открием тези влияния в различните територии и цивилизации на Земята. Очевидно луциферичното влияние е по-силно в Индия и в Азия като цяло, докато от другата страна на океана, в страните на Америка, се налага ариманическото влияние. (Тук имаме предвид импулсите, които възникват от самите източни или западни райони.) Но не бива да забравяме, че чрез тези влияния е постигнат голям, незаменим за човешкото развитие напредък в света. Затова внедряването на технологични постижения например не е ариманично само по себе си. Всичко зависи от това дали тези постижения на западния свят ще бъдат използвани за полезното развитие по начин, по който азът, нашата най-висша съставна част, винаги да бъде господар на тези системи. Бихме се самозалъгвали, ако си мислим, че ако стриктно избягваме всичките влияния, които проникват в живота ни, като например телевизията, интернета или мобилните телефони, ще можем да избягаме от тях. Дори да се откажете от колата си, все някога ще ви се наложи да се возите на влак или да пуснете отоплението, или електрическа лампа, да използвате хладилник или пералня. Също така всички хора обичат храната, която – дори когато носи „био“ етикет – нямаше да се озове на масата ни, без постиженията на западната цивилизация, независимо дали е използван трактор, машина за доене или транспортът от производител до продавач. Който се опитва по такъв начин да избяга от влиянието на Ариман, върви право по пътя към света, ръководен от Луцифер.
От друга страна, не бива да подценяваме „благословиите“ на източния свят. Който престане да навлиза в себе си, да признава и следва света на душата и духа, без да се срамува да позволи на честни религиозни – но не изповедални – чувства да текат в него, няма да може в крайна сметка да избегне влиянието на ариманичните сили.
Само ако по отношение на тези различни влияния не се намесят балансиращи сили, които допълват всеки от тези принципи с другия, и по този начин елиминират превеса на един от тях, както в културно, така и в териториално отношение, само ако тези сили не се намесят, се стига до поляризация на културите.
Рудолф Щайнер казва, че днес западното човешкото същество, обратно на ориенталските цивилизации в миналото, не изгражда представи и схващания чрез т.нар. по-високи сетива, а предимно чрез по-ниските от дванадесетте сетива (сетиво за мирис, сетиво за вкус, сетиво за равновесие, сетиво за движение, сетиво за живот и сетиво за допир). Това се е превърнало в особеност на западната култура, която се занимава с аналитично научното схващане за света, повече с материалната страна и по-малко с духовната страна. 17 По този начин се проявява една деформация на западната култура, а именно материализъм, дължащ се на преобладаващото използване на низшите сетива – това е един ариманичен импулс. Упадъкът на източния светоглед поради преобладаващото ползване на по-висшите сетива се проявява в неземност, в струпването на идеи за освобождаването ни от материята – това е луциферичен импулс.
Така че и на двете тенденции – когато ги разглеждаме сами за себе си – им липсва балансиращата сила или Христовия импулс. Лечебното равновесие между двете тенденции е тайната на Христовата мистерия, чрез която духът се свързва с материята (устременият иначе нагоре луциферичен принцип се свързва със земните дълбини) и материята с духа (устременият иначе надолу ариманичен принцип се свързва с небесните висини).
Когато наблюдаваме културния пейзаж на нашата Земя, си даваме сметка, че Европа не просто е по средата между гореспоменатите райони – Европа би могла също така да бъде културно-исторически опосредстващата сила на Христовия импулс, която да свърже най-полезното от западния свят с най-полезното от източния свят. Задачата на цяла централна Европа би трябвало да представлява Христовия импулс за останалия свят и да спомогне той да се влее в него.
Но поела ли е Европа тази задача? Не клони ли Европа към един от тези два културни импулса? Едва ли може да се отрече, че самостоятелността на Европа, която би могла и би трябвало да се превърне в такава посредническа сила, се размива все повече и повече. Вместо това, тя категорично залита към запада, към американския културен импулс. Така ние клоним повече към ариманичния, а не към луциферичния импулс.
Това отклоняване от истинската цел на Европа влияе пряко върху здравето на човечеството в Европа и, разбира се, и върху останалите хора и то най-вече на запад. Болестите, с които хората на запад все повече се налага да се борят, и които не са от кармичен произход – поне не от лично кармично естество – са пряко свързани с боледуването на социалния организъм, т.е. с неосъществените духовни и християнски морални цели на съвременната цивилизация. Прекаленото ползване на долните сетива не е най-малкият фактор, който допринася за това.
Превод: Ати Петрова