КАТАСТРОФАЛНОТО НАВОДНЕНИЕ
Следните въпроси бяха зададени писмено: Какво предизвика наводнението през късното лято на 2002г. в Чешката република, Австрия и Германия и какво трябва хората да научат от това? Какво предприеха водните духове по време на наводнението, за да предпазят хората от вреда или пък е било нужно те да пострадат?
Водният: Ще започна направо с въпроса ти за наводнението. Може да не е очевидно, но катастрофални наводнения се случват най-вече там, където жизнените сили на земята са отслабени. Това отслабване може да е вследствие на човешка система, която е била на това място в продължение на поне седем години. Седем години е минимумът.
Има и други причини за това. Нека продължим с човешката система. Жизнените сили се носят от водата. Когато големи системи се отнасят с пренебрежение към живота, това води до едно насилствено налагане на нехармонични промени върху циклите на плодородие, които се определят от водата и от другите природни същества.
В момента задачите на Никсовете и реките им е да покажат на хората, че начинът, по който работят с водата, е лишен от прозрение за по-широките връзки, и затова не са способни да регулират водата. За речните същества тези структури често имат характер на необмислен и шеговит експеримент.
За европейската цивилизация отлагането на нещата е вече невъзможно. Ако хората не са в състояние да решат да съберат своите технологични играчки, тогава решението да ги премахнем е наше и да приемем призтичащите от това щети. При положение, че хората продължават да действат против водата, тя получава своеобразна свобода да се защитава. А когато станем по-„свободни”, ще можем и да даваме повече свобода. Децата трябва да бъдат предпазвани от опасности. Но идва една възраст, в която да се опитваш да предпазиш някого от вреда, намалява неговата свобода, особно когато вредата е следствие от собственото му поведение.
Поради промените, които хората са извършили в речните корита, а с това и върху целия воден цикъл на Земята, ние водните същества отчасти вече не можем да ограничим щетите. Когато ни се налага да се движим прекалено бързо, вече не можем да спрем. Няма значение какво стои на пътя ни. Голяма част от щетите, не всички, които сме причинили, са причинени, защото сте ни принудили да го сторим. Следователно, вие носите отговорност за това.
Водата на Земята е израз на жизнените сили на Земята. И, като воден дух, ви казвам, че не им се вижда краят на наводненията, докато не оставите реките да си текат!
Каменният: Ще да дойде време, когато хората ще разберат какви сили са произлезли от земята чрез структурните им мерки върху речните корита.
Започва се с обработката на горния почвен слой. Сегашните хора са с убеждението, че техните селскостопански машини, химически торове и напоителни системи влияят положително върху плодородието на почвата. Абсолютно обратното е всъщност. Където на гномите – най-мъничките, и на ундините – също най-мъничките, пречат постоянно да си вършат съвместната работа, там са създадени наводнения. Бе невъзможно да продължаваме да поддържаме живота там, където той свъщност ни е принадлежи. Вече не можем да даваме на това, което расте, достатъчно жизнена сила.
Заради това малките са готови да се превърнат в кал. Разбра ли ме?
Въздушният: Още много време ще им трябва на хората, за да разберат, че водните им структури определено влияят дори върху земната атмосфера, а с това и на работата на силфите. А това пак е нещо различно от обсъжданата до смърт тема за „промените в климата”, защото това не е промяна, а принуда. Хората работят върху неща, чиято трайност въобще не знаят, камо ли да я разберат. Въздухът разнася водата по цялата земя. А чрез разрушителната намеса на хората, водата се озовава на места, на които не им е реда да я получат. Водата е принудена да действа и в този процес се променя постоянството. Част от това постоянство вие, хората, наричате бъдеще.
Колкото и да е странно, за хората е много трудно да разберат, че времето е съвкупност. Миналото, настоящето и бъдещето са само аспекти на времето и постоянството. И всяка промяна променя и трите аспекта на постоянството, но не и самото време като момент. За да хвърлим още малко светлина върху това –постоянството е свързано в определен смисъл с едно пространство, а времето е свързано с всички отделни точки.
Огненият: Времето се появи заедно със светлината. Вечната грижа на светлинното същество е да направи така, че то да може да бъде преживяно. Аз съм нещо простичко. Но вие все още не можете да разберете нищо повече.
Можете ли да си представите, хората, които са планирали тези водни структури, са го направили с голяма отдаденост? И по този начин са създали топлина. Топлината винаги се създава, когато вие, хората, се посвещавате на нещо. Топлината винаги е и непосредствен дух. Това е подходящо обяснение на моето участие.
Топлината дава плодове. Също и плодовете на мисълта. Оттук започна всичко. Когато мисленето не се променя, ако не стане наистина топло, а остане студено и пресметливо, тогава и реките няма да текат. Само любовта може да донесе промяна. Започнете отново да обичате своята земя. Тогава и вие ще спрете да вършите подобни глупости с нея. Тогава водата ще може наистина да тече свободно. Поддържайте пламъците чисти!
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева