Игор Фишман: За съвременното състояние на Антропософията и как да се излезе от него (из Рождественска конференция, онлайн, декември-януари 2020-2021 г., втора част част)

Submitted by admin 2 on Съб., 16/01/2021 - 11:14
Игор Фишман

СЛОВО НА СЪЩЕСТВОТО МЕТОДОСОФИЯ (ИГОР ФИШМАН), 28.12.2020, СУТРИНТА

За да не изчезне Великата мистерия, която се случи вчера, започнала в предходните два дни, сега е много важно по време през почивката, която ще бъде до 2.01., да бъде разбрана и да бъде фиксирана в съзнанието, за да бъде пренесена през следващите Свещени дни и нощи (премиване от Коледа до Богоявление - 13 Свети дни нощи).

Какво представлява мистерията? Тя е това, което се случва в Духовния свят, но се отразява на физическия план и тогава физическите събития започват да се развиват според законите на Духовния свят. Самата наша конференция в това отношение беше доста необичайна. Видяхте, че в нея не се случваше обичайното и привичното: „прави се презентация ...“, „въпроси към лектора ...“, „следващият лектор…“, „кана с вода“, „кафе-пауза“ и т.н. Вместо това, се разгърна Рождественско действие!

Рождественското действие започна с появата на влъхвите. Тогава това беше подсилено от факта, че влъхвите са носители на звездна мъдрост; поради факта, че един от влъхвите е астрософ. Тогава звездите също се спуснаха директно на земята към нас. И така, този влъх - астрософ - разгърна хороскопа на Рудолф Щайнер пред нас и ние се потопихме в него, така че буквално тук и сега се намери моментът, в който беше възможно да се излекува това, от което е пострадала мисията на Р. Щайнер в неговото въплъщение преди 100 години. А именно, за да изпълни мисията си и да открие Нови социални мистерии на вече напълно ариманизираната Земя, Р. Щайнер трябваше да поеме кармата на антропософите върху себе си, но антропософите, за съжаление, не бяха на ниво. Когато обикновените антропософи се караха помежду си, това можеше да бъде поносимо, но когато двама от най-близките сътрудници на Р. Щайнер не намериха взаимно разбирателство, това, разбира се, преобърна целия „Ковчег на спасението“.

Цялата история на антропософското движение премина пред мисловния ни поглед като гьотева метаморфоза и стигнахме до края на 20-ти век, когато тази трагедия беше повторена. И отново двамата най-велики антропософи - Бондарев и Прокофиев - не намериха възможността да се разберат и да могат да си сътрудничат. Може би, кавгите на всички останали антропософи, които бяха твърде много, практически, на всяка стъпка (не са необходими масони и йезуити, антропософите и сами се карат перфектно!), дори това е второстепенно, в сравнение с факта, че се карат антропософите от първа величина, като два стълба на целата мирова Антропософия.

И на фона на всички тези преживявания се случи, може да се каже, неусетно, напълно невидимо за повечето очи, но много важна среща, среща на двама астрософи, отдавна присъединили се към Втория импулс на антропософията: Анатолий Александрович, който направи своя астрософски коментар и основния лектор Владимир Селицки, който разработи биография на антропософското движение. Тези двама значими хора, които развиват този специален раздел на антропософията - Астрософия - дори не са се познавали досега.

По-нататък помощта към мистерийното действие нарастна. Благословията беше получена от изначалния Импулс на Антропософията, който преминава през Щайнер, през най-близките му ученици, живеещи в Русия, чрез Жемчужникова (член на дореволюционното руско антропософско общество) и накрая чрез старейшината на антропософското движение Дмитрий Корсаков, който все още живее сред нас. Може да се счита, че е дошъл влъх от свещения храм на Антропософията и е донесъл най-ценния Дар-Благословия от Първия Импулс на Антропософията. Това е двойно ценно, тъй като тъмните сили вече са започнали да сеят вражда между случващото се тук и традиционните антропософи. Но се случи чудо, случи се невероятно нещо! Тази вражда е преодоляна.

Но това е само половината от чудото. Втората половина на чудото идва от факта, че това, което е общоизвестно в света като Антропософия, е само едната страна на медала. Можем да кажем, че тази традиционна Антропософия, която е съсредоточена в Дорнах, се разпространява (или по-скоро би трябвало да се разпространява) в продължение на 100 години от единния център на света към периферията.

Но всъщност има втора, много малко известна страна на Антропософията, която има обратен рисунък на действие: от периферията към центъра. Това се отнася до тайната на „Кръгът от 12-те“. Въпреки че в програмата на конференцията беше записано, че ще се случи идването на влъхвите, случилото се не беше организирано от хора, а от Духовния свят. Скромната лекция на Ричард Купър, която като че ли не предвещаваше нищо епохално, изведнъж се превърна в послание от някакъв тайнствен център в Швейцария, който цели същото, което стои в заглавието на нашата конференция: възкресението на Антропософията. Можем да реконструираме това, че през 2020 г., на 100-годишнината от откриването на Първия Гьотеанум, е основан определен мистериен център, на който посланик се явява и Ричард.

И тогава, когато на фона на всичко предишно, се разгърна лекцията за „Кръга от 12-те“ и се оказа, че не просто слушаме тази лекция, а буквално бяхме приети от Кръга на 12-те (усети се изцяло!), и нашата Рождественска мистерия достигна своята цялостност: двете половини на първоначалния импулс на Антропософията се събраха. Роди се прекрасна общност, в която самото общуване на няколко езика, вече общуване, и преводът от един език на друг (от руски на немски и по-нататък на английски), създаден от ентусиасти, се превръща в мистерия, която всъщност също се случва в момента.

Как да разберем тези две половини на антропософията? По свое време Докторът (има се предвид д-р Щайнер, бел.пр.) описва такава имагинация: небесен храм, има олтар, който има двама служители: самият Р. Щайнер и Кристиан Розенкройц. Още през 1911 г. чрез Р. Щайнер прозвучава призив от Кристиан Розенкройц, от който трябва да се роди „Обществото на теософското изкуство и методи“, което след време трябва да бъде предадено под прякото управление на самия Кристиан Розенкройц. Тогава не е проработило, но може да бъде осъществено по-късно, така че на Рождественското събрание през 1923-1924 год. всъщност бяха инициирани и двете общества, които продължиха да действат независимо едно от друго, а второто, разбира се, като цяло беше непознато във външния свят. Сега, почти сто години по-късно, два благодатни импулса-дарове са дошли в Яслата на Съществото на Антропос-София от влъхвите и пастирите.

Но е много важно да не заспите на това място, защото можете да се люлеете в блаженство от това, което Духовните сили са направили за нас (разбира се, не това са направили организаторите и никой от участниците), но тогава хората трябва да бдят внимателно над този импулс и да го носят по-нататък...

 

Антропо-София

 

Какво може да бъде след това? Можете ли да видите по-нататъшната възможна стратегия?

Да се вгледаме внимателно, какво друго дойде към нас в хода на тази Мистерия? Днес беше заявено, че заедно с тези красиви дарове пред нас е разположен „в цялата му слава“ ариманическият дракон, който обхваща Земята със своята интернет мрежа и иска да я отведе в 8-та сфера. Каква е нашата реакция? Следвайки езотеричната традиция, не бива веднага да хващаме меча и да отсичаме главата на Дракона, защото тогава, както е описано от Шварц, ние самите ще се превърнем в дракон. Р. Щайнер казва, че антропософът трябва да е достатъчно силен, за да може да влезе в кожата на дракона, да не бъде погълнат от нея, а отвътре да превърне Дракона във висше същество, каквото някога е било преди да падне.

Досега това беше невъзможно, тъй като и двата импулса на Антропософията, единият центробежен, другият центростремител, всеки поотделно все още не можеше да направи това, те можеха да се противопоставят само на Дракона с по-голям или по-малък успех. Ако е дошло времето да се обединят, тогава от този съюз може да възникне сила, която ще им позволи да влязат в Дракона и напълно да го одухотворят. Не случайно това беше един от най-трудните моменти на нововъзникващото движение, тъй като то произхожда преди всичко именно от тази мрежа. Разбира се, има много инициативи на физически план, но като цяло цялостната консолидация на всички инициативи и всички хора на Земята е възможна именно благодарение на интернет – това е творение на Осмата сфера.

Как смеем изобщо да използваме тази Осма сфера, когато за всяко чувствително антропософско сърце от самото название „Осма сфера“ вече духа такава студенина, такъв ужас, че човек иска да избяга далеч от нея? Ако обаче се задълбочим и си спомним за прототипа на Осмата сфера, се оказва, че ако Седмата сфера е Вулкан, при която човек достига най-високия етап на човека в цикъла ни на творение - стадият на Духовния Човек, тогава Осмата сфера по отношение на това е по определен начин следваща, където човек сам ще достигне нивото на Духовете на Формата и сам ще бъде Създател на новия Космос. В това отношение, казва Р. Щайнер, днес ние като хора принадлежим към Четвъртата сфера, земния еон, но днес нашите създатели, Духовете на Формата, Ексусиаи, принадлежат към Осмата сфера и тя е комбинирана с Четвъртата сфера, но в същото време включва и ариманическите духове, с които влизаме в контакт, тъй като сме земни хора.

По този начин човек ще овладее напълно Осмата сфера, когато бъде завършен Бъдещият Вулкан, но дори и днес той я докосва невидимо, до степента, в която контактува със своите Създатели, Духовете на Формата. А доколкото той има малък контакт с тях, тогава основно той влиза в контакт с онези същества, които също са влезли в Осмата сфера, и Ариман току-що е влязъл в нея, следователно човекът влиза в контакт само със зловещата страна на Осмата сфера. Той има малък контакт с прогресивната, развиваща се страна, и точно сега се отваря възможността за това, когато се съединяват даровете от влъхвите и овчарите.

Именно защото в нашата епоха е напълно естествено (Р. Щайнер пише, че това е естествено, това не е недоразумение) трябва да навлязат определени класове по-ниски подфизични същества, които са въплътени на Земята като машини и технологии. Човек не може да се скрие като щраус от машините, той трябва активно и мощно да излезе да ги посрещне и именно с това ще постигне истинската си сила и развитието на това, което е в него. Следователно е напълно възможно стъпките, които започваме да предприемаме, като навлизането на духовния поток в световния Интернет, одухотворяването му и след това чрез тази мрежа, оказваща духовно влияние върху умиращата материална цивилизация, е това, което Р. Щайнер описва като „навлизане в кожата на Дракона и одухотворяването му".

Каква е следващата стъпка, която трябва да се предприеме по отношение на тези, които са предприети в тези две половини на Антропософията, идващи от центъра и идващи от периферията? Половината, която идва от центъра, трябваше да развие антропософска основа, да я изгради и постепенно да навлезе с нея в света. Напротив, другата половина не трябваше да седи в центъра, а да се разпръсне по цялото Земно кълбо и да създаде мрежа от малки възли, в които да се култивира духовен импулс чрез мантрите, т.е. в пряка връзка с Духовния свят, така че на хиляди и хиляди места на Земята от страна на Духовния свят материалният слой да бъде прободен и духовният живот да се влее в него, затопляйки всичко наоколо със своята топлина.

Досега видимо тези две половини не можеха да се съединят, така че във всяка точка от хилядите точки на земното кълбо Антропософията да се култивира с такава интензивност, с която досега можеше да се култивира само на едно място - в Гьотеанума. Все още не беше възможно да се постигне това Гьотеанумът да стане действен в хиляди точки на земното кълбо! Може би в това е една от необходимостите на Голготата, която навлиза в самият Гьотеанум като живо същество, когато премина през огнена смърт и премина в най-близката до Земята етерна атмосфера, и оттам може да вдъхновява и да расте във всяка точка на Земята. И ако сега, благодарение на същия ариманически дракон, но опитомен и подчинен, ще има връзка, реална връзка между хиляди точки на цялата планета, така че потенциалът на която и да е точка да бъде достъпен за всяка друга точка, тогава какво може да донесе това?

И сега, точно сега, от една страна, благодарение на наличието на връзка между всяка точка с всяка точка на Земята, когато тя е изградена, и благодарение на факта, че, от друга страна, идва нов импулс на Антропософията, идва Методософията, идва познанието на методите КАК да се одухотворят материалните процеси, до които методи човек досега не се е докосвал, възниква съвсем нова възможност. Сега човек на всяко място, където живее, където и да се намира, може да направи нещо повече от затопляне на околното социално и духовно пространство, макар че и това е много, и ако това беше направено, тогава сега нямаше да има толкова трудни условия. Независимо от това, сега може да се направи много повече от просто затопляне.

А именно, сега може да се постигне идеалът, който беше идеала, мечтата на Р. Щайнер, състояща се в това, че антропософът може във всяко свое жизнено пространство да излезе пред целия ариманичен свят не като мистик, не като сектант, като разведен от живота, а като някой по-компетентен от онези хора, които цял живот се „варят“ /задушават/ в тези материални процеси, той може да дойде, за да осигури на хората ефективна помощ в техните проблеми, за което те ще са му благодарни. И тогава антропософите ще имат шанс не само да се заключат в тесните затворени кръгове и да очакват с ужас пристигането на Ариман, припомняйки си думите на Р. Щайнер, че ще има места, които ще бъдат недостъпни за принца на този свят, ако там има дълбока езотерична работа.

Но ще има възможност, много повече: да се внесе импулсът на антропософията в цялото общество и пристигането на Ариман да се направи вече не ужасен проблем за цялото човечество, през който то ще бъде хвърлено в Осмата сфера, освен тези културни островчета. Сега, вместо да се превърне в смъртна опасност за човечеството, пристигането му ще стане помощ, както и пристигането на Осмата сфера под формата на Интернет. Това звучи, разбира се, диво, лудо: първо влезте в интернет и го направете свой собствен, заедно с Илон Мъск, а след това използвайте самия Ариман… Какво няма да каже същността на Методософията в новогодишната нощ! Но по това вълшебно време е възможно всяко чудо, особено от Методософията!

Превод: Дорина Василева