Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (6)

Submitted by admin 2 on Пон., 09/11/2020 - 21:00
Рудолф Щайнер

…Езотеричното обучение си поставя за задача да покаже средства, които да направят човека способен да овладее своите волеви импулси и те да станат здравословно-плодоносни за инспирацията. Както при всички неща в езотеричното обучение тук става въпрос за интимното регулиране и изграждане на душевния живот. Първоначално трябва да се усвоят определени чувства, които в обикновения живот много малко се взимат под внимание. Към най-важните принадлежи повишената чувствителност спрямо «истина» и «неистина»,«правилно» и «неправилно». И обикновеният човек има подобни чувства, но при езотеричния ученик те трябва да се развият в особено висока степен. Езотеричният ученик трябва да стигне дотам логически неправилното да му стане извор на болка, която да не е по-слаба от физическата болка, а «правилното» да му доставя радост и удоволствие. Където друг човек задвижва само своя разсъдък и силата на преценка, езотеричният ученик трябва да се учи да изживява поредицата от чувства от болка до ентусиазъм, от болезнено напрежение до възхитително решение в притежаването на истината. Да, той трябва да изпитва нещо като омраза, отблъсване от това, което при «нормалния човек» се изпитва само като трезво студено отношение към «неправилното». Трябва да развие обич към истината, която да носи изцяло личен характер; да е така лична, както това, което обичащият изпитва спрямо обичания човек. Напълно е правилно, че в началото на такова обучение човек може да стигне до свръхчувствителност. Една неправилна преценка, която чува в своето обкръжение, една непоследователност и т.н. могат да му причинят непоносима болка… Събр. съч. 12, стр. 53 и сл., немско издание 1969 г.

* * *

…Грешка е обаче, ако езотеричният ученик стигне до противопоставяне спрямо външния свят и изпитва към него непоносимост или дори иска да избяга от него. Висшият свят на чувствата не бива да се развива за сметка на равномерната дейност и работа във външния свят. Затова на вътрешното издигане на чувствения живот трябва да съответства засилената устойчивост, твърдост и издръжливост спрямо външните впечатления. Езотеричният ученик трябва същевременно да чувства в себе си най-живата болка, когато например някой човек изказва неправилна преценка, но да бъде напълно толерантен спрямо този човек, понеже в душата му изплува живата мисъл, че този човек трябва така да преценява и неговата преценка трябва да се приеме като обективен факт. Но правилното е, душата на езотеричния ученик постоянно да привиква с раздвоен живот. В течение на живота за разлика от това, което му предлага външният свят, в душата му ще протичат все по-богати, все по-самостоятелни процеси, и ще се оформя друг свят. Но този двоен живот ще бъде именно плодоносното за истинския практичен живот. Това, което ще се появи е находчивост, остроумие и сигурност на преценките и решенията му. Дори ще му е нужно много търпение спрямо бавния начин, по който някой друг може да разбере нещо, докато за него това разбиране е светкавично… Събр. съч. 12, стр. 55 и сл., немско издание 1969 г.

* * *

…Човешкият душевен живот винаги има определено съкровище от чувства, които надхвърлят мярката на това, което се импулсира чрез сетивните възприятия. Човек същевременно чувства повече отколкото е това, за което нещата го принуждават. Само че в обикновения живот тази свръхмярка се прилага чрез езотеричното обучение в такава посока, че трябва да бъде преобразена в нещо друго. Да вземем за пример чувството на страх или ужас. Лесно ще си изясним, че в много случаи, ужасът или страхът е по-голям, отколкото би бил, ако съответства на външното събитие. Нека си представим, че езотеричният ученик работи енергично върху себе си, за да не изпитва в никой от случаите по-голям ужас или страх, отколкото е оправдано за съответното външно явление. Определената мярка страх или ужас винаги се произвежда от прилагането на душевна сила. Тази душевна сила се губи поради това, че се поражда именно страхът или ужасът. Езотеричният ученик наистина си спестява тази душевна сила, когато преодолее страха или ужаса, но и други неща. И тя му остава на разположение за нещо различно. Повтаря ли такива упражнения, от постоянно спестяваните душевни сили се образува едно вътрешно съкровище и езотеричният ученик скоро ще забележи, че от такива спестявания на чувствата ще израснат зародишите за представи, които ще му донесат откровения на по-висшия живот. Спестяванията следва да се правят при онези чувства, които са импулсирани чрез външните сетива… Събр. съч. 12, стр. 56 и сл., немско издание 1969 г.

 

Инспирация

 

* * *

…Тези спестявания създават материал за представите, в които се разкрива духовнияj свят. За по-големи постижения е необходимо още повече. Необходимо е към душата да се прибави много по-голямо съкровище от произвеждащата чувства сила, отколкото е възможно по този път. Необходимо е например човек да се изложи за проба на някои външни впечатления и тогава съвсем да възпрепятства чувствата, които обикновено се появяват в такова, така наречено «нормално» състояние. Да застане например пред някакво събитие, което обикновено предизвиква душата и напълно да си забрани тази възбуда. Може да го направи като действително застане пред такова събитие или да си помогне само като си го представя. Последното е дори по-добре за плодоносното езотерично обучение. Понеже ученикът се посвещава в имагинацията, или преди своята подготовка за инспирацията, или едновременно с нея, той трябва всъщност да е в имагинативно състояние и да си представи душевно едно събитие със същата сила, както ако то действително се случи. Когато в постоянна вътрешна работа ученикът винаги се излага на неща и събития и си забранява да се появят съответните «нормални» чувства, в душата му ще се подготви почвата за инспирацията… Събр. съч. 12, стр. 58, немско издание 1969 г.

* * *

…В просветването и угасването, в промените на багрите на образите се разкриват хармонии и дисхармонии, които разкриват чувствата, представите и мислите на душевни и духовни същества. И както тонът при физическия човек се издига до слова, когато в него се отпечата мисълта, така се издигат хармониите и дисхармониите на духовния свят до откровения, които сами са същностни мисли. Затова обаче в този свят трябва да стане тъмно, ако трябва мисълта да се разкрие в нейната непосредственост. Появяващото се тук изживяване се представя така: Човек вижда да замират светлите нюанси на багрите, червено, жълто и оранжево, и възприема как висшият свят потъмнява през зеленото до синьо и виолетово. При това в себе си изживява покачване на вътрешната волева енергия. Има определени линеарни форми и образи, които се изживяват. Но се виждат не начертани някъде в пространството, а така, сякаш в непрекъснато движение човек сам следва със своя аз всяка извивка, всеки образ. Да, той чувства аза като чертожник и същевременно като материал, с който се чертае. И всяка извивка, всяка смяна на посоката са същевременно изживявания на този аз. Човек се учи, че със своя подвижен аз, той е вплетен в творящите мирови сили. Мировите закони не са вече нещо външно възприемаемо за аза, а са реална чудна тъкан, която той изплита.

Езотеричната наука проектира всякакви сетивни чертежи и картини. Ако те наистина отговарят на фактите, а не са само измислени фигури, в основата им лежат изживявания на наблюдаващия във висшите светове, които трябва да се приемат по гореописания начин. Така инспирираният свят се поставя в имагинативния. Когато имагинациите започнат да разкриват на наблюдаващия своето значение в «мълчалив говор», тогава в имагинативния свят се появява светът на инспирацията… Събр. съч. 12, стр. 70 и сл., немско издание 1969 г.

* * *

…Важно е ясно да се подчертае, че всички форми на интерес, които в обикновения живот се изживяват спрямо истината и заблуждението като удоволствие и болка, трябва първо да замлъкнат и тогава ще настъпи напълно друг вид интерес, който е самоотвержен, ако за познанието трябва да се случи нещо чрез инспирацията… Събр. съч. 12, стр. 77 и сл., немско издание 1969 г.

* * *

…Физическият свят е откровение на онзи свят, в който духовният наблюдател проникне по този начин. Какво от този физически свят е достъпно за сетивата и опиращото се на тях мислене, е само външната страна. Например растението, както го наблюдаваме с физическите сетива и физическия разум, не е цялото растително същество. В основата на растението се намира примерно нещо, което се разкрива само чрез имагинацията в астралния свят и по-нататък нещо, което се разкрива само чрез инспирацията в духовния свят (девахана). Следователно растението като физическо същество е откровението на една същност, която се разбира чрез имагинацията и инспирацията… Събр. съч. 12, стр. 71 и сл., немско издание 1969 г.

По предложение на Нели Хорински

Всички публикации в темата Съвременно посвещение