Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (5)

Submitted by admin 2 on Нед., 25/10/2020 - 17:34
Рудолф Щайнер

…Когато се издигнем от обхващането на етерното си тяло до етерността на света, забелязваме, че точно тези сетива, които иначе по най-хубавия начин са посредници за външния свят, изгубват своето значение. Това, което възприемаме от физическия външен свят, го дължим на очите, ушите и т.н. Тези сетива изгубват в известна степен своето значение и когато се вживеем в етерния свят, в човешкото изживяване на преден план излизат сетивата, които в обикновения физически живот всъщност не им обръщаме особено внимание – сетивата на равновесието, движението и живота. В известен смисъл тежестта отпада от нас. Започва изживяването на тежестта на света, в което сами се включваме. Външно наблюдаваните чрез очите или констатираните чрез инструменти движения ги няма. Но това, което може да се изживее в движението вътрешно, когато човек сам се намира в него, се изживява в имагинацията чрез почиващия човек, като движението първоначално се увеличава. Това е живото навлизане в етерния свят… Събр. съч. 77b, стр. 59 и сл., немско издание 1996 г.

* * *

…В този етерен свят може да се изживее това, което не е възможно да се опише другояче, освен както съм го описал в моята книга «Въведение в тайната наука». В тази книга беше представено етерното мирово изживяване. Ако се развие силата – всеки човек може да я развие – да се внесат мислите в картинното (образното) изживяване и упражнява ли се достатъчно дълго това внасяне на мисловната сила в етерното образно изживяване – за всеки човек е различно дълго, – упражнява ли се толкова дълго, докато се постигне необходимата сила, за да се преборим с непрекъснатото желание да изгубваме мислите в образите, постигне ли се надмощие със собственото осъзнаване, с насищането на етерните образни изживявания с мисловната сила, тогава азовото изживяване отново се появява. Но то се появява сега в напълно променен образ, появява се сега пред напълно съзнателната душа, пред душата, която е така съзнаваща, както в решението на някаква математическа задача. Появява се азовото изживяване от етерния образен свят, но така, че в известна степен ние го усещаме не като присъщо на нашето физическо тяло, а го съзираме като произлизащо от космическия етерен свят, до чието съзерцание сме се издигнали. Бихме могли да кажем, че когато нашият аз се проявява, ние го изживяваме така, сякаш идва от физическото тяло, сякаш произлиза от човешкия център, но сега изживяваме нашия аз като произлизащ, излъчващ се от периферията на Всемира и лъчащ надолу като към един център, вместо да се разпръсва. Тогава забелязваме, че докато в обикновения живот между раждането и смъртта всъщност само сънуваме за този свят, сега се намираме в този свят в пълно вътрешно осъзнаване и овладяване, но само когато приложим една сила, която първоначално не може да бъде познавателна сила, т.е. силата на чувстването.

Това, което изживяваме чрез чувствата в обикновения човешки живот, не е проникнато в същата степен от мисловната сила както е проникнат животът на представите, мисловният живот. В действителност то е само дотолкова проникнато от мисловната сила, доколкото са проникнати от нея нашите сънища. Това, което в определена степен изживяваме в мировата сянка на личното чувстване, го изживяваме сега в неговия истински образ, т.е. изживяваме аза, както слиза от периферията на света, от етерността на света и вместо да се разпръсне в неопределеното, се стреми към центъра на собственото същество. И в това разбиране, което превръща обикновеното чувство в истинско мисловно изживяване и поради това в истинско познание, в това изживяване разбираме това, което в антропософското човекознание е наречено астралното тяло. Сега то ни се представя като появяващо се от света, когато гледаме навън от нашия център. Ние откриваме в известна степен като струящо от структурите на етерната сила това, което е нашето астрално тяло. Ние се чувстваме така, сякаш изведнъж не живеем в нас, а живеем във въздуха, който вдишваме – сякаш нашето тяло става обективно и ние не се намираме в него, а във въздуха, който вдишваме – чувстваме, че нашата външна телесност е това въздушно тяло, което прониква в човека, и сякаш виждаме в органите на човека и се приближаваме към човешката форма в нашата външност. Когато по този начин се изживеем извън тялото си, това изглежда като мировата душа в етерното мирово тяло. В конкретното познание никога нямаме едно физическо мирово тяло пред нас, а в истинското познание достигаме по описания начин само етерното мирово тяло и в това етерно мирово тяло изживяваме мировата душа в нейните конфигурации, в които е нашата собствена душа, нашето собствено астрално тяло… Събр. съч. 77b, стр. 63 и сл., немско издание 1996 г.

 

Инспирация

 

* * *

…Виждаме например как математиката като древно наследство е стигнала на Запад по околния път чрез арабите, но е била немощна да овладее сложния икономически и държавен западен живот, което се констатира например при Адам Смит. Виждаме, че математическото мислене, математическите възгледи са спечелени изцяло от вътрешността на човека и когато душата вътрешно се събуди, се изгражда именно това, което е свързано с това математическо мислене. Точно това, което като дух живее в математическото мислене, се образова до по-висше съвършенство чрез вътрешни духовни методи. Поради това се постига съвсем определено духовно съзерцание. Когато се математизира, което е ограничено само до света между раждането и смъртта, вътрешно оживено чрез духовнонаучните методи, се опознава навлизащото в душата чрез инспирацията. То навлиза така, че ни се разкрива разбирането, съзерцанието на свръхсетивно изживяното преди раждането или зачатието в духовните светове. Математиката е това, което научно ни е запазило последната изходна точка, от която да можем да обхванем съзерцателно предрожденния си човешки живот… Събр. съч. 335, стр. 296 и сл., немско издание 2005 г.

* * *

…И тогава можем да продължим, защото и тези сили дремят в по-късния човек, като приблизително от седмата си година, т.е. от смяната на зъбите до половата зрялост, предизвикват съществените процеси в човешкия организъм. Тези сили дремят дълбоко под повърхността на обикновения душевен живот като имагинативни сили. Когато тези духовно-душевни сили, които в по-късното развитие на човека остават незаети в телесната организация, се изведат и събудят от тяхното спящо състояние, те се представят като силите на инспирацията. И тогава представляват тези сили, които ни стават посредник за образите, за които току що говорих при имагинативното познание, и се изпълват с духовно съдържание така, че тези образи – които се появяват като сънищни образи, но не са такива – представят една духовна действителност, която се намира в нашето обкръжение извън нас … Събр. съч. 297, стр. 95 и сл., немско издание 1998 г.

* * *

…От описанието на имагинацията става ясно как чрез нея духовният ученик напуска основата на външното сетивно изживяване. В много по-висока степен е така при инспирацията. При нея мисленето, представният живот, се намира в основата ѝ много по-малко, отколкото може да се каже за един външен импулс. Там човек трябва да намери в себе си силата, която му дава възможност да си създаде представи (мисли) за определено нещо. Всяко съдържание на мисленето и представите трябва да се постигне чрез собствена дейност, т.е. чрез чисто духовно-душевни процеси. И в това, което човек постига чрез вътрешната си дейност, трябва да се отпечата откровението на висшия действителен свят.

Необходимото отношение на човека към нещата на външния свят в познанието може да се нарече «самоотвержено». Човек трябва като познаващ да се отнася към нещата безличностно, самоотвержено. И в тази самоотверженост външният свят е негов учител. Той му отнема всички илюзии и фантазии, всички нелогични преценки, всяка нелогичност, като просто поставя пред сетивата му правилния образ. Ако човек иска да се подготви за инспирацията, трябва така да подготви душата си, че тази самоотверженост да му стане присъща и тогава, когато нищо не го принуждава отвън. Той трябва вътрешно да се учи да създава, но така, че неговият аз да не играе и най-малката себична роля в това създаване… Събр. съч. 12, стр. 50 и сл., немско издание 1969 г.

По предложение на Нели Хорински

Цялата поредица "Съвременно посвещение" до този момент