Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (4)

Submitted by admin 2 on Съб., 17/10/2020 - 18:23
Рудолф Щайнер

…За човека, който стигне до инспирации, няма разлика между обективния природен закон и това, което той изживява в душата си като мисъл, като душевно изживяване. Човешкият интерес наистина се разширява извън природните неща. Докато животът на растенията не се почувства така близко както са изживяванията на собственото сърце, в инспирацията не може да съществува никаква истина. Докато човек не почувства един падащ камък, който плясва във водата и разпръсва наоколо капки по същия начин както чувства това, което се случва в собственото му същество, дотогава инспирацията не съответства на истината. Бих могъл също да кажа, че всичко, което е по-близко на човека от природата с нейната пълнота, не може да принадлежи към инспирираните истини. Който не може да се откъсне поне за кратко време от това, което засяга само него, не може да стигне до никаква инспирация. Това не му е необходимо винаги, напротив, добре ще е да може ясно да разграничава собствените си интереси от това, което следва да бъде предмет на неговите инспирации. Но когато човек разшири своя интерес върху външната обективност, когато се опита да чувства живота на растението с неговото развитие така, когато това, което навън расте и покълва, развива се и повяхва му стане така близко като живота на собственото му същество, тогава той е инспириран по отношение на всичко, което така стига до него… Събр. съч. 164, стр. 71 и сл., немско издание 1984 г.

* * *

…Когато искаме да се доближим до висшите светове, трябва да се научим така обективно да застанем пред човешката личност, както стоим обективно пред едно растение или камък. Трябва да се научим да взимаме участие и в личността на хора, които са извършили дела, които може би трябва да осъдим. Именно това абстрахиране на човека от своите дела, отделянето на човека и от своята карма, трябва да може да се извърши, ако той иска да е в състояние да осъществи правилно отношение спрямо висшите светове… Събр. съч. 164, стр. 73, немско издание 1984 г.

* * *

…За нашия физически живот слънчевата същност (инспирацията) стига до съзнанието на човек чрез това, че го радва или отблъсва. Само чувства идват от слънчевата същност и ние трябва да ги пресрещнем с разбиране, трябва да проникнем в иначе чуждото на човека. Лунната същност (имагинацията) е сродна с човека, слънчевата обаче не му е вече сродна. Ако искаме да си усвоим слънчевата същност на инспирацията, трябва да свалим, да внесем своето разбиране в области, в които иначе не навлизаме. Необходимо е вътрешно усилие, за да се поставим по правилен начин спрямо познанията (идващи) от висшите светове… Събр. съч. 164, стр. 77 и сл., немско издание 1984 г.

* * *

…Ако хората не искат да допуснат до себе си това, което се приближава от духовния свят като инспирации, то се превръща тогава в диви емоции, в животински пориви… Събр. съч. 192, стр. 225, немско издание 1964 г.

 

Инспирация

 

* * *

Когато се премине в света, достъпен за инспирацията, в който се намираме като аз между заспиването и събуждането, тогава този свят ни се представя като едноизмерен свят, т.е. за нашия земен живот той се отнася до скритите слънчеви и звездни сили, защото ние живеем между заспиването и събуждането не във външните сетивно възприемаеми слънчеви сили, а в скритите слънчеви сили.

Тези скрити слънчеви сили проникват например някои камъни и когато външните физични слънчеви сили не ги огряват. Но когато те проникват тези камъни, стават едноизмерни (еднодименсионални). И този, който постигне съзерцанието в инспирацията, не вижда физическата светлина, а скритите слънчеви сили в иначе непрозрачните камъни, така че те стават прозрачни за скритите слънчеви сили, но и за инспирационните сили…(Виж долмени и кромлехи) Събр. съч. 227, стр. 194 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Всяка болка произлиза оттам, че човек не може да проникне някъде физическото тяло. Постигне ли се празното съзнание, в което навлиза един съвсем различен свят от този, с който сме свикнали, тогава за моментите, в които човек има това инспирирано познание, липсва цялото физическо същество, тогава всичко е като рана, всичко боли. Трябва да се изживее най-напред това. Човек трябва, така да се каже, да изживее напускането на физическото тяло като истинска болка, като истинско страдание, за да стигне до инспирираното познание в непосредственото съзерцание, а не само до разбирането. Разбирането естествено може да е изцяло безболезнено и би следвало да се постигне от човека без той да изпита болката на посвещението. Но да се стигне дотам съзнателно да се изживее това, което човек си е донесъл от предрожденото битие, което е останало още от духовния свят и продължава да действа – да се достигне до това, най-напред трябва да се премине през пропастта на всеобщото, бих казал универсално страдание, универсалната болка… Събр. съч. 234, стр. 92, немско издание 1994 г.

По предложение на Нели Хорински

Всички поредни статии за съвременното посвещение