Евритмията има своите корени в познанието и ритуалите на мистерийните центрове от Древността. Буквално думата „евритмия” може да се преведе от старогръцки и означава „хармоничен, красив ритъм”. Ако познаваме древните истини, достигнали до нас днес чрез Антропософията, можем да направим връзка между Евритмията и познанието за Музиката на сферите в космическия Всемир. За тази Музика на сферите Рудолф Щайнер казва, че тя е нечуваема от нашия съвременен слух, тъй като той е адаптиран да приема само звуците от сетивния свят. Музиката на сферите е можела да бъде чута по своеобразен начин от древните посветени, като космически ритъм и съзвучие, на които се крепи и води началото си целият Всемир. Това е именно космическият Логос, Божественото Слово, което съгражда света в хармонично съзвучие. Израз на космическият Логос, а това са всъщност Светата Троица, стояща зад Висшите Духовни йерархии, които действат през сферите на Зодиака и планетните сфери, стават пра-гласните и пра-съгласните. Човекът е „изговорен” благодарение на съграждащите космически процеси. Той придобива физически апарат да изговаря словото, но не само под формите на думи. Самото човешко тяло, човешкото движение могат да се превърнат в образ и процес, които повтарят тези живодействащи в космическия етер пра-образи от космическото Сътворение. Това познание е било улавяно от древните посветени и се е изразявало в движения, които са се явявали като земните образи на онова, което се е случвало в Космоса.
През 1911 год. този „хармоничен, красив ритъм” отново се „ражда” за своя нов и съзнателен земен път. Той идва във време, в което все повече и повече човечеството навлиза и изживява материализма като пълно втвърдяване - физическо и душевно. Макар случващото се да е един закономерен процес в човешката духовно-душевна земна еволюция, този процес пророчески е видян от Рудолф Щайнер като ескалиращ в бъдеще, на което всички ние сме и ще бъдем свидетели. Евритмията е онова изкуство, онази спасителна ръка, която Рудолф Щайнер ни подава, ставайки медиатор между древните мистерии, съвремеността и бъдещите съзнателно развивани мистерии от духовно пробуденото човечество.
Действителният повод Евритмията да започне своята земна реализация е една вдовица, която води младата си дъщеря Лори Смит при Рудолф Щайнер. Момичето скоро е загубило баща си, интересува се от движението и танците и иска да се реализира в това. Търсят съвет от Щайнер. Той предлага младата дама да започне работа по новото изкуство на движението. Моментът е назрял и Лори Смит се явява първата душа, която поема този импулс от Рудолф Щайнер. Като подготовка към това, тя започва да изучава човешката анатомия, да изследва човешката стъпка, да съзерцава движението, заложено в гръцката скулптура и танц, да открива движения, които да изразяват изречени изречения с помощта на звуците на речта.
През тези години Щайнер пише своите Мистерийни драми, които се изпълняват на летните събирания на Антропософското общество. От 1912 год. той започва да включва новото изкуство на движение в тези драми. Когато се изгражда Гьотеанумът в Дорнах, започна работа малка сценична група, която прави седмични представления. Мари Щайнер-фон Сиверс, съпругата на Щайнер, която е обучена в майсторството на речта актриса, поема задачата да обучава и ръководи тази сценична група. Този първи евритмичен ансамбъл дава началото и прави първите си представления през 1919 год., започвайки турне в Швейцария, Холандия и Германия. Това е и рождената дата на Евритмията като сценично изкуство.
За Рудолф Щайнер евритмията е уникален израз на антропософския импулс:
„Задачата на Антропософията е да внесе по-голяма дълбочина, по-широка визия и по-жив дух в другите форми на изкуството. Но изкуството на Евритмията можеше да израсне само от душата на Антропософията; тя можеше да получи своето вдъхновение само благодарение на чисто антропософската идея.”
Според Щайнер: В евритмията ние представяме във формата и движението на човешкия организъм пряко външно доказателство за човешкото участие в живота на свръхсетивния свят. Когато хората правят евритмия, те са свързани директно със свръхсетивния свят. Всеки път, когато изкуството се формира от наистина артистично убеждение, то свидетелства за връзката на човешкото същество със свръхсетивния свят. (Дорнах, 12 септември 1920 г.)
През 1924 год. Щайнер представя два интензивни семинара, разглеждайки евритмията от различни аспекти, издадени по-късно в „Евритмията като видима реч” и „Евритмията като видимо пеене”. Евритмията се развива не само като сценично изкуство, но и като лечебно-евритмично направление и област от антропософската медицина по цял свят.
* * *
През периода септември 2018 - май 2019 год. в София се проведе първата година от обучението по Евритмия, с лечебно-евритмични елементи, под ръководството на Галина Бертелсен. Тези пет модула бяха вълнуващи, трансформиращи, пробуждащи сетивата и душите на участващите. На 28 май се състоя и нашият концерт пред публика - 100 години след първото евритмично представления в Цюрих, Швейцария.
Споделено от сърце с нашата публика и съмишленици, както и с огромна благодарност към нашата учителка Галина Бертелсен!
Участник: „От опит зная, че е добре човек да внимава какво си пожелава. За мен Евритмията беше един дългоочакван лъч-желание и подобно на слънцето, аз не знаех нито от къде ще изгрее, нито колко ще е топъл, нито къде ще ме завари. Само чаках желанието си без нагласи да управлявам светлината. Този евритмичен лъч изгря в цялото ми същество в лицето на Галина Бертелсен. През 5-те обучителни модула по Евритмия тя постепенно сваляше цветовете, движенията, топлината и светлината на формите от етерното пространство при това на чист български език. С нейната душа, бленувала да се завърне по родните земи, се завърнах и аз от моите странствания по света, и това промени живота ми. Част от този лъч е и Дорина, която организира потока на светлините така, че да ни огреят всички участници. Така в продължение на 9 месеца ние затанцувахме заедно, въплътявайки тоновете, формите, зодиите и цветовете на Всемира. С евритмията осъзнах, че когато желанията ни са отправени нагоре чрез тяло, ум и дух, тук долу, на Земята се изпълняват с положителна величина. Тази величина бе моят евритмичен лъч. Благодаря!"
Ирина Папаро: „Имах основно (и установих - доста повърхностно) разбиране за Евритмията – бях чела за лечебната и сценичната евритмия, и съм присъствала на представление на деца от валдорфското училище в Люксембург. Отдавна търсех група по Евритмия - първоначално си мислех, че това ще се случи за деца и съвсем не съм и очаквала, че бих могла да се докосна и да я преживея сама.
Искам да споделя това, което лично преживях - евритмията не е нито танц, нито гимнастика - повече представлява вътрешно огледало за собственото ти тяло, движение, ритмичност. Подкрепя възприемането на геометричните форми, на разбирането за тоновете, на такт, ритъм и поток. Евритмията в група ми разкри как да достигнеш до социални компетенции, без те да са самоцел - а преобразяване на индивидуалността е единствено възможно чрез групата. Евритмията развива тялото като инструмент, който ни помага да осъществим връзката със сетивата си, да намерим баланс - физически и духовен, тя въздейства хармонизиращо и витализиращо, помага да укрепиш волята и да намериш центъра си, да откриеш и разшириш собствените си изразни средства. Благодаря на Галина за прекрасното изживяване и за всичко това, което изживяхме чрез опита ѝ, за плама й, за срещата с нейната личност! Благодаря на цялата група - срещата с всеки един от вас е незабравима!
Галя: „Евритмията за мен през изминалата година беше и все още е: трансформиращо преживяване, засилващо Аза на Земята, преживяване, което открива пътя на Любовта към себе си, другите и Вселената. Чрез движение, което отваря душата, сърцето затуптява в природен, естествен, ритъм, завихрящ светлина, която озарява пътя на духа. Така с широко отворена душа поемам всеки ден отново и отново с все по-бодра и уверена крачка по пътеката на отредената ми мисия в този свят – съзнателно, смирено и от сърце.
Благодаря, че заедно с групата по Евритмия, нежно, смело и вдъхновено водена от Галина, заедно проправихме път през Вихъра, наречен „Живот с отворени сетива”. Благодаря!”
Петър Матеев: „Евритмията внесе нещо ново и хубаво в моя живот. Като личностна опитност и преживявания. И като задружно и съвместно изживяване. За мен евритмията е метод за преодоляване на препятствията в живота - телесни, душевни и духовни. Тя е и начин за свързване с близки души. Едно прекрасно средство за съвместна работа и взаимно повдигане.
Евритмията ми помага да осмисля света по един нов начин. Укрепява здравето ми, както и душевното ми равновесие. Подобрява гласа ми. Отразява се и благотворно върху отношенията ми с другите хора.
Това е едно широко поле за изследване и работа. Установих определени връзки между евритмичните движения и древната българска азбука - глаголицата, чието име произлиза от старобългарската дума за говор, говорене, говоря. Вдъхновяващо е да се види как едни букви, дадени ни преди хиляди години, сега намират израз в евритмичните движения. Има още много за изледване и откриване в тази насока.
Стоейки пред вечерната Софийска панорама и съзерцавайки града на здрачаване след нашето представяне, аз си казах: „Този град вече няма да е същият!". Защото и аз, и всички ние заедно вече сме по-различни и - искрено вярвам - по-добри и одухотворени!
Дай Боже да продължим да преоткриваме нови висини!”
Даниела Найденова: „За Евритмията зная от края на 90-те год. на миналия век, когато наблюдавах в София представление на чужденци. Нямах представа от духовните принципи, които стояха зад това изкуство, но бях впечатлена от лекотата, ефирността и полъха на свободата. След това съм имала възможността да се докосна (макар и за кратко) вече не като зрител, а като „изпробваща върху себе си“ през собствените телесни усещания. Придобих и сериозен дългогодишен опит с Паневритмията, включително и като преподавател.
От есента на 2018 год. се впуснах в Евритмията под вещото ръководство на Галина Бертелсен. Това беше ново откритие за мен, нов прозорец, през който мога да съ-творявам красота, нежност, свобода, финес, ефирност, неочакваност, съ-раждащ импулс; моята душа може да общува с другите и да усеща взаимност; мога да подкрепям и да бъда подкрепена по видим и невидим начин от живия пулс и диханието на общия ни духовен евритмичен танц.
Усещам се по-осъзнато човешко същество, а през жеста и движението се свързвам и общувам с необятния космос и силите в него.”
Емил Тенев: „...28 май 2019 год., облечени в белите си одежди, с трепет и вдъхновение се впуснахме в нашето първо представление пред публика...
Започвайки с движението на цветовете, усетих как успяхме да потопим аудиторията в цялата цветност, която разпръсвахме в пространството. Започнахме в зелено, за да преминем през искрящите жълти и топлите оранжеви лъчи. За да се вплетем в безкрайната трансформираща лемниската, обагрена в червено.
Последва „говора на човека”, творящ в симбиоза с цялата вселена, за да се понесем към висините, там където всичко слизащо от Духа попадна под печата на Сатурн в неговата виолетова гама.
Фигурите на Седемлъчистата звезда и Пентаграма са нещо много специално за мен. Това са сакрални форми, оставящи траен спомен в моята същност...”
Участник: „За мен концертът направи някакъв пробив в пространството, надявам се - за да разчисти път за Светлината...”
Дорина Василева