1965 – 1966 г.
Ако продължим да следваме 33-годишния ритъм на историята, виждаме, че в средата на 60-те години човечеството беше разтърсено от вътрешен шок, свързан с края на Кали Юга и придобиването на нови душевни способности. Самият този процес едва ли беше забелязан съзнателно, защото мислите на духовната наука не бяха познати достатъчно добре, за да могат хората да разберат как действа свръхсетивното. Получилият се предимно несъзнателен процес, обаче, явно е изиграл роля в съзнанието на хората за живота и дори в историческите събития. Съзнанието, за което става дума тук, се базира на едно вътрешно усещане, че нищо от това, което човечеството е постигнало по време на Кали Юга, не е стойностно, в сравнение с новото духовно просветление. В тази светлина всички ценности е трябвало да бъдат преоценени; те трябвало да покажат, че могат да се запазят в светлината. Но крайният резултат от този тест изглежда е бил далеч от желаното. От това хората получават усещането, че всички ценности са престанали да съществуват, че човек потъва в бездната заедно с всички традиции и всички установени неща. Всичко, което не участва в новия и непосредствено съществуващ живот на духовните светове, всичко, чието развитие е приключило, и което сега е станало вътрешно ригидно, престава да съществува за душата. Този край е необходима стъпка в освобождаването на душите от това, което би им попречило на разберат новото. Този процес се осъществява до голяма степен в несъзнателната част на човека. Силите, които възникват от несъзнателните дълбини – тоест, свързаните с пред-раждането и нощната връзка с духовния свят – се сблъскват с дневното съзнание, объркано от интелектуалността и материализма, което не знае как да се справи с реалността на душевните преживяваня.
Дълбока цепнатина съществува в мисловната нагласа на онези граждани на духовния свят, които преживяват зората на една отворена за духа световна епоха, но до които ограниченото от ариманични влияния дневно съзнание не може да намери достъп. Тази непреодолима пукнатина се превръща в душевна агония, а духовните преживявания, които чрез действието на Ариман се закрепват много дълбоко в подсъзнанието, събуждат в човечеството страх – ужасната сянка на светлината. Поради тази причина човек се вкопчва още по-силно в старото и дори вярва, че трябва да се бори срещу новото.
Пример за този вътрешен процес може да се види в развитието на младежкото движение от 60-те години. Ако вземем предвид и 1933 г., тогава ще видим главните връзки между работата на Каспар Хаузер и тази на Рудолф Щайнер. За да се стигне до коренната причина за тези събития, е необходимо допълнително обяснение. В противовес на появата на Христос в етерния свят, Който се е стремил да се разкрие пред човечеството от 1933 г. насам, на физически план се случват събития в ярък контраст с това, защото се коренят в противоположния импулс. Целта, на която в крайна сметка искат да служат онези, които се борят срещу духа, е появата на Ариман сред западното човечество. Рудолф Щайнер говори, главно през октомври и ноември 1919 г., за този резултат от неговите духовни изследвания, който е толкова важен за разбирането на настоящото и бъдещото развитие. Първата му алюзия за това е в лекцията в Цюрих на 27 октомври 1919 г. Там той казва:
Точно както е имало въплъщение на Луцифер в началото на третото хилядолетие преди Христа и както е имало въплъщение на Христос по времето на Мистерията на Голгота, така ще има западно въплъщение на Ариман някъде след нашия настоящ живот на Земята, около третото хилядолетие след Христа. По този начин е възможно да се разбере правилно хода на развитието на съвременния човек през почти 6000 години от историята, ако бъде интерпретирано така, че инкарнацията на Луцифер стои в единия край, инкарнацията на Христос е в средата, а инкарнацията на Ариман стои в противоположния край. 130
В историята на последните векове силата на Ариман става все по-активна, тъй като той се опитва да подготви своето въплъщение по най-добрия възможен начин.
Ариманическите сили подготвят еволюцията на човека по такъв начин, че когато един ден Ариман се появи в човешка форма в западната цивилизация – която тогава едва ли ще може да се нарече цивилизация в нашия смисъл на думата – точно както Луцифер някога се е появил в човешка форма в Китай и Исус Христос се е появил в човешка форма в Близкия Изток, така и човечеството ще бъде склонно да се поддаде на Ариман. Няма смисъл да си правим илюзии по този въпрос. Ариман ще се появи в човешка форма. Въпросът е само в това до колко ще завари хората подготвени: дали собствената му подготовка ще му позволи да улови цялото човечество, което днес се нарича цивилизовано, или ще намери човечеството в състояние да окаже съпротива. Днес е съвсем безполезно да се поддаваме на илюзии относно тези неща. В наши дни хората като че ли бягат от истината, която не може да им бъде представена по ясен начин и без украса, защото те ще я осмеят, ще й се подиграят и ще я отхвърлят. А ако им я предложим под формата на Троичната социална структура, както се опитваме да направим в момента, то – поне повечето от тях – пак няма да я приемат. Но фактът, че повечето хора няма да я приемат, е само един от начините, по които ариманическите сили се обслужват най-добре, така че когато Ариман се появи в човешка форма, той ще има възможно най-голям брой последователи на Земята. Именно тази липса на внимание към най-важните истини ще построи най-добрия мост, по който Ариман да рекламира своето въплъщение. 130
Не е изненадващо, че Ариман, като дух на неистината и измамата, прави всичко възможно, за да подкопае отношението на човека към истината. Така че лъжите заеха върховна позиция в днешния политически живот. Който не е успял да се възползва от лъжи, само демонстрира своето наивно невежество по отношение на реалностите в живота, в очите на светските мъдреци. Пренебрегва се фактът, че този вид истина е всъщност самият живот на Ариман, и чрез нея той се стреми да унищожи човешките същества. В сравнение с това най-важната задача на духовната наука е да установи истините за реализацията на Христовия импулс в съзнанието на хората, така че те да могат да подредят условията на физическия план в съответствие с тези истини. Рудолф Щайнер специално споменава троичността на социалното тяло като една от формите на истината. Връзката между троичността на социалния организъм и инкарнацията на Ариман е ясно подчертана в лекцията на Рудолф Щайнер от 2 ноември 1919 г. Всички неща, към които се стремят хората, които „живеят само чрез приказки“, са безсмислени, „докато не осъзнаят, че ако старата обединена държава като такава, независимо от конституцията – била тя демокрация, република, монархия или нещо друго – когато държавата е обединена и неразделена на три части, това е просто начин да се помогне на въплъщението на Ариман.“131
Енергичните усилия на Рудолф Щайнер да убеди съвременниците си в значението на троичния социален ред стават разбираеми в този контекст. Към мисията на Каспар Хаузер принадлежи и внасянето в политическата система на промяна, която да я отклони от единната държава. В контраст с това националсоциалистическото движение развива особено идиотска форма на обединена държава, в която тя се комбинира със стария принцип на лидерство и отгоре на това всички основни постове попадат в ръцете на един човек. Националсоциалистическата държава е точно обратното на обществото, което може да се развие от троичния социален организъм. Карл Хейер е прав, когато я описва като инструмент на дявола. Този инструмент на дявола действаше по начин, който улесняваше въплъщението на Ариман, и затова беше особено успешен, защото, като се позоваваше на древните кръвни връзки, той използваше ефективен метод в смисъла на Ариман. „Ето защо в наши дни Ариман, за да обърка човечеството, използва всичко, което произтича от старите кръвни връзки, които човекът от петата пост-атлантическа епоха е надрастнал. Всичко произтичащо от древните кръвни връзки се използва от силите на Ариман, за да създаде дисхармония между групи от хора и да ги настрои една срещу друга. Всичко, което произтича от стари семейни, расови, племенни и национални различия, се използва от Ариман, за да създаде объркване сред човечеството.“ 130 Това пояснява коя е основата, от която идеологията „кръв и семейно имущество“, наблягането на националността и расата, черпят своята разрушителна и съблазняваща сила. Също така расовите заблуди разкриват своя ариманически източник чрез унищожителни си за човечеството последствия.
Едно малко по-различно описание на Рудолф Щайнер хвърля светлина върху въплъщението на Ариман в относително кратък период от време:
От духовния свят тази ариманична сила се подготвя за въплъщение на Земята, полага всички възможни усилия да направи такава подготовка, че въплъщението на Ариман в човешка форма да може да заблуди и разврати човечеството на Земята до крайна степен. Задачата на човечеството през следващата фаза на цивилизацията до въплъщението на Ариман ще бъде да живее с толкова бдително съзнание, че това въплъщение да може действително да послужи за насърчаване на по-висше, духовно развитие, тъй като чрез самия Ариман човек ще осъзнае какво може, или по-скоро, какво не може да бъде постигнато само чрез физическия живот. Но хората трябва да вървят напред с отворени очи към това въплъщение на Ариман и да стават все по-бдителни във всяка област, за да разпознават с все по-голяма яснота онези тенденции в живота, които водят към това ариманично въплъщение. Хората трябва да се научат от духовната наука да намерят ключа към живота и по този начин да могат да разпознават и да се научат да контролират теченията, водещи към инкарнацията на Ариман. Трябва да се осъзнае, че Ариман ще живее сред хората на Земята, но че в сблъсъка с него хората сами ще определят какво могат да научат от него, какво могат да получат от него. Това обаче те няма да могат да направят, освен ако отсега нататък не поемат контрол над определени духовни, а също и недуховни течения, които иначе се използват от Ариман с цел да остави човечеството възможно най-дълбоко в неведение за неговото идване; тогава, един ден, той ще може да се появи на Земята и да превземе хората, изкушавайки ги и подмамвайки ги да отхвърлят земната еволюция, като по този начин й попречи да достигне целта си.”132
Всичко зависи от това хората да се научат да възприемат съзнателно импулсите на Ариман и сами да решават как да ги обърнат в полза на човечеството. Положителната страна на въплъщението на Ариман – което само по себе си не може и не трябва да бъде възпрепятствано, може да се прояви само ако човешките същества са способни да запазят съзнанието си чрез духовно прозрение, въпреки действията на Ариман. Това е трудно – никой не трябва да си прави илюзии по този въпрос – защото Ариман прави всичко по силите си да замъгли и помрачи съзнанието на човека. В крайна сметка, само онези хора ще могат да се противопоставят на тези огромни изисквания към човешкото съзнание, които могат да противодействат на измамната сила на Ариман на физическия план с увереността, която идва от преживяването на повторно появяване на Христос в етерния свят. Рудолф Щайнер посочва – както е цитирано по-горе – че все повече хора ще трябва да имат свръхсетивно преживяване на Христос, за да не се пропусне нещо, което може да бъде поправено само по време на следващата, Юпитерова, еволюция на Земята. В противовес на това Ариман счита за своя задача да заблуди човечеството до такава степен, „че еволюцията на Земята да не може да постигне своята цел”.132 Простиращите се напред в бъдещето последствия от настоящите и бъдещи исторически събития са представени тук от гледната точка на тяхното космическо значение. Трябва да имаме предвид тази широко обхващаща връзка, ако искаме да разберем трите стъпки: 1932 – 1965 – 1998.
Преди да се инкарнират душите живеят напълно така, както е описано от Рудолф Щайнер. Когато хората се раждат, те се учат както от миналия си живот, така и непосредствено от пренаталните си преживявания, при което, разбира се, индивидуалната им връзка със световно-историческите духовни събития може да бъде най-разнообразна, както може да си представим.
Младите хора, родени през 40-те години, са преживели по време на престоя си в духовния свят това, което Рудолф Щайнер описва като събитията от 1933 г., и са имали възможност да работят върху тях с душевните си сили в течение на повече от седем години. Космическата атака от страна на ариманическите сили – „космическият рак“ – също е бил преживян от тях в предродилното им съществуване. В следствие от това тези млади хора са носели в себе си импулс за обновление, който поставя под въпрос цялата структура на обществото. Това може да се разбира в смисъла, че в този импулс, който остава скрит и неразпознат, е живеело знанието, което Рудолф Щайнер разкрива, когато казва, че държавата е превъзходно средство в ръцете на Ариман за подготвката на неговото въплъщение. От усещането сред младите хора, че цялата система трябва да бъде радикално променена, и в усилията им да създадат ново социално начало, независимо от вече съществуващата социална организация, се появява по неясен и непълен начин това, което е било предродилното, както и тогавашното (1965/66) съвременно духовно движение. В извънпарламентарната опозиция съществуваше неясната представа, че социалната промяна трябва да се търси по много по-радикален и елементарен начин, отколкото дотогава. Тези процеси по никакъв начин не бяха ограничени до конкретна нация. Признак за това е голяма част от събитията, довели до „Пражката пролет” през 1968 г. (Пражкото въстание за свобода). Това вдъхновяващо надежда движение, което се стремеше да въведе един хуманитарен социализъм, притежаващ безспорни сходства с троичния социален ред, беше брутално потиснато.
Трагичността и катастрофалността на това младежко движение могат да бъдат разбрани само в светлината на духовния закон, според който в епохата на съзнателната душа и след края на Кали Юга, всички духовни преживявания, включително и предродилните, се превръщат в разрушителни сили, ако не бъдат съзнателно усвоени. Надали е нужно да споменаваме, че младите хора, закърмени с марксизъм и материализъм от психолози и социолози, не бяха в състояние да осмислят съзнателно духовния опит, който ги притискаше отвън и се пробуждаше в тях. Също може да се каже, че духовните научни концепции, предадени от Рудолф Щайнер, чрез които духовните преживявания на човека могат да бъдат разбрани, бяха твърде малко познати и признати, за да бъдат от полза в този случай. Така още през трийсетте години националсоциалистическото движение успя, чрез своите ариманически сили, да обърне в своя полза много от това, което живееше несъзнателно в младите хора. Духът, който от края на Кали Юга иска да общува с човечеството в ритъма от 33 години, трябва да бъде изкупен от човека чрез знание, в противен случай несъзнателният дух ще се превърне в привързаност към луциферични и най-вече ариманични сили. Ако човек не се пробуди за духа чрез дейността на душата си, тогава може просто духът да се превърне в безсмислена разрушителност. Този заблуден дух, който се превръща в своята противоположност, когато придобие малко по-ариманичен вид, изразява себе си в употребата на сила и терор. Ледената интелигентност, която се съчетава с този разрушителен инстинкт, надали е сляпа за факта, че във въпросния човек решаващият процес протича в подсъзнанието. Колкото по-малко душата осъзнава духовно-душевната реалност, в която живее, толкова по-несъзнателен е импулсът да се вършат престъпления. Ариманическата измама по отношение на природата на душата я предава в ръцете на Ариман, който желае да унищожи човечеството, при което, чрез фанатичната си обсебеност, душата не може да придобие ясно разбиране за това. Този фанатизъм убива всякакво разбиране и човешка връзка с околната среда.*
Заблуденият дух с луциферичен оттенък получава своя израз в онези части от младежкото движение, които прибягват до опиянение в една или друга форма, като по този начин хората повече или по-малко подкопават основите на живота си. Онези обаче, които поемат по дългия път през институциите поради един вид примирение и отчаяние, защото не могат да намерят подходяща алтернатива на съществуващия социален живот, в крайна сметка стават слуги на единната държава, срещу която техните най-съкровени чувства с право са се бунтували.
През 1967 г. в Лондон излиза романът на Айра Левин Бебето на Розмари. Той се превръща в международен бестселър и е успешно екранизиран от Роман Полански. В романа, който разказва за раждането на Сатаната на 25 юни 1966 г., 33-те години са споменати без да се дава някакво обяснение. Измамните и съдбоносни събития, които се случват на младата жена Розмари на 4 октомври 1965 г. при зачеването на Сатаната, са обяснени в книгата с позоваване на книгата на Дж. Р. Ханслет, публикувана в Торки през 1934 г., Всички тези вещици 133 „Живеем в 1966 г.“, каза съпругът на Розмари. „Тази книга е издадена през 1933 г.“, каза Розмари. „Имало е сборища – така ги наричали – на вещици в Европа, в Северна и Южна Америка, в Австралия. Мислиш ли, че всички са измрели само за 33 години?“ 134 Тази връзка с 33 години се подчертава още повече от факта, че съпругът на Розмари е на 33 години. Много е показателно, че широки кръгове – макар и само в романа – отчитат зачеването и раждането на Сатана, тук наричан Адриан Стивънс. В името му е доловим намек за Ариман. Кръг хора помагат – с компетентно умение – при раждането на това сатанинско същество. Зачеването се осъществява на 4 октомври 1965 г. по време на посещението на папата в Ню Йорк, поразително в същия ден от годината, в който е изстрелян Спутник – 4 октомври 1957 г. По време на зачеването майката е в безсъзнание, причинено от алкохол и мазило, наречено „шоколадова мишка”, което й е било дадено от кръга от хора, които целенасочено ръководят процеса. Съпругът – самият той много пиян – вече съзнателно служи на сатанинската група и за това е възнаграден от тях с помощ за успешна актьорска кариера.
Тази сатанинска общност използва човешките същества за свои собствени цели по същия начин, по който окултните братства прилагат своите методи. Съзнателно и целенасочено се предизвиква нещо, за което на засегнатото лице не се позволява да знае или подозира нищо, както е показано тук по най-ярък начин в случая със самата Розмари. Съблазняването на съпруга й е било организирано така, че той, без да забележи, да попадне под влиянието на група хора и техните намерения. Това е било постигнато чрез психологически трик, при който напълно, но тайно, са били задоволени всичките му наклонности и интереси и по този начин – без той да знае – са били спечелени симпатиите му. Унищожителни окултни сили се използват безмилостно и убийствено срещу онези, които пречат на плановете на групата да бъдат реализирани (както в случая с Доналд Баумгарт, който внезапно ослепява) или срещу онези, които започват да разбират заговорите им и разпознават какво представляват (както в случая с Хъч, който временно се събужда от дълбокото си и необяснимо състояние на забрава, преди да умре).
Раждането на Сатаната е развито последователно като едно противопоставяне на раждането на Христос и затова е поставено в хода на годината така, че да се състои непосредствено след Свети Йоан, „точно след полунощ на 25 юни... веднага след края на полугодието на… нали знаете какво“. Тази дата – 25 юни 1966 г. – е била предсказана от Едмон Лотреамон 300 години по-рано, т.е. през 1666 г. Ако от тази цифра се извади хилядата, то не е случайно, че стигаме до 666, споменато за пръв път от Йоан в Апокалипсиса (глава 13) и за което ще имаме още за казване. Този скрит намек за числото 666 лесно се пропуска.
Важно е да си спомним, че 33 години след катастрофалните събития в Централна Европа, чийто духовен контекст е изяснен от указанията на Рудолф Щайнер, именно в Ню Йорк се изричат думите: „Бог е мъртъв, а Сатана е жив. Това е година 1, първата година от нашето Господство! Годината на Адриан започна.”135 С това се прави пророческа алюзия за края на века, времето, когато Сатана, роден през 1966 г., ще достигне възрастта на онова Същество, срещу което вярва, че трябва да се бори. Не е от особено значение да се питаме дали нещата, записани тук, са се случили наистина по този начин. Но е решаващо да бъдем наясно с факта, че такива манипулации са принципно възможни и трябва да се вземат на сериозно. Можем да разгледаме този роман като призив да се преодолее опасната слепота и безотговорната наивност пред лицето на такива зли окултни влияния върху историята.
Източникът на знанието, което Ира Левин използва и което като романист не е длъжен да разкрива, ще трябва да остане открит въпрос. По-важното е да се запитаме какъв е импулсът, който го е мотивирал. Дали е целенасочено (и от кои кръгове и с каква цел?) или по необходимост това, че в наши дни подобни неща се случват, така да се каже, публично? Необходимостта може да се разбере от хода на историята, както е описан тук, защото от края на Кали Юга духът се разкрива все по-пряко пред човешките същества. Включени в този дух, свързан с човешкото развитие, са и злите същества, противопоставящи се на напредъка на човечеството, които неизбежно пречат и възпрепятстват човека, така че чрез придобиването на знания за злото, той да може свободно да определи своя собствен път. Днес човечеството е много по-дълбоко въвлечено в борбата за разпознаване на злото, отколкото е склонно да признае, защото духовните и космическите измерения на тази борба едва ли са станали съзнателни.
Превод: Ати Петрова