Годините
1977 – 1978
Ако хвърлим поглед към годините 1977 – 1978, ще можем да проверим това, което бе казано за годините 1944 – 1945. Защото сега 33-те години, изминали оттогава, са изтекли. Мисля, че е нужно да се посочи, че според закона на 33-те години времето на Втората световна война (1939 – 1945) намира своето отражение в събитията от 1972 до 1978 г. Две събития водят своето начало по това време и стигат до известен край през 1978 г., но те са и си остават нещо, принадлежащо към бъдещето.
С посещението на Никсън в Пекин през 1972 г. се осъществява първата среща между САЩ и Китай. Взаимните усилия за намиране на общ език водят през 1978 г. до установяване на официални дипломатически и икономически отношения. Това ни дава известна представа за световно-историческото значение на унищожаването на Централна Европа през 1945 г. Загубата на центъра неизбежно води до началото, след 33 години, на сътрудничество между Далечния Изток и Далечния Запад. Този съюз може да се окаже фатален, защото от самото начало е мотивиран единствено от търговски интереси и силова политика. Китай подкрепя световното господство на САЩ; той е избрал пътя на потребителското общество и затова е обединен в следването на пътя на търговския растеж, както е описано по-горе.
Към това се добавя и фактът, че Китай и Япония сключиха съюз за приятелство и търговия през 1978 г. В началото на своя разказ „Антихристът” Соловьов описва подобна процедура като момент на пробуждане на жълтата раса.
През 1973 г. арабските държави производителки на петрол за първи път използват петрола си като оръжие срещу индустриалните нации. Отначало значително завишената цена е могла да бъде покрита. С мюсюлманската революция на шиитския лидер Хомейни в Иран към въпроса за цената се добавя и този за количеството. Възраждането на архаичните сили създаде ситуация, при която хората станаха склонни към използването на ядрената енергия, точно како Хитлер, който предизвика Втората световна война и направи необходимо бързото създаване на атомната бомба. Във всеки случай е сигурно, че през тези години разрушителната сила на атомните оръжия беше усъвършенствана и търговското използване на ядрената енергия беше прието в цял свят. Въпреки многото усилия, насочени против тази тенденция, в крайна сметка нямаше страна, с изключение на Австрия, която да се обяви против атомната енергия като такава. Тук не ставаше въпрос само за това да си за или против атомната енергия. Това, което е катастрофално за бъдещето на човечеството, е преди всичко все по-очевидното триединство от държавна суверенност, стремеж към търговска експанзия и използване на ядрената енергия. Тази триединност има тенденцията да контролира целия социален организъм или, в зависимост от случая, да го измести и да създаде условия, чиято необратимост ще направи бъдещия прогрес невъзможен. Импулсите, които бяха внедрени в историческата еволюция през 1945 г., сега са се превърнали в ужасяваща реалност. На Световната среща за търговия в Бон през лятото на 1978 г. седемте водещи индустриални нации се споразумяха да се справят със съществуващите проблеми, по-специално с безработицата, чрез увеличаване на индустриалното развитие, за което ще бъде необходимо по-нататъшно развитие на атомната енергия. Решение от такова естество със сигурност е в съответствие с желанията на онези, които основават своето световно господство на крива икономика. Човек се заблуждава относно това състояние на нещата, като предполага, че обстоятелствата не позволяват друго решение. Това обаче важи само дотолкова, доколкото духът е обречен на безсилие.
Да не пренебрегваме факта, че цивилизацията върви в низходяща посока и че силите, които биха повлекли човека в бездната, са станали по-силни. Неизбежните външни необходимости и вътрешната парализа на душата искат да сложат край на инициативността на човека. Това е отражение на факта, че враждебността към духа се е превърнала в неразделна част от действителността, която човекът сам е създал. В отношението на човека към духовния свят контрастът между кредит и дебит сега е наистина голям.
Това също е свързано с естеството на епохата на Михаил, която тече вече 100 години. Духът на времето, Михаил, очаква свободните дела на човека, произтичащи от знание за духа. Чрез Рудолф Щайнер Михаил е дал на човека антропософията, за да му даде възможност да разбере духовния свят; Михаил говори на човека чрез съвременните събитията и ритмичния ход на историята, но не се намесва директно, защото това, което иска, е да бъде признат от индивида. Следователно всичко зависи от стремежа към знание, благодарение на което се сдобиваме с тържественост и сила, за да участваме в реалността. Истинското знание ще се превърне в реалност с течение на времето, ако човешката воля, чрез която то се постига, направи себе си достойна да бъде изпълнена с волята на духовните същества. Истинският прогрес на човечеството не може да бъде постигнат чрез човешкия избор, защото човекът е прекалено тясно свързан с духовния свят през настоящата епоха на светлината, макар и това да не се осъзнава достатъчно добре. В процеса на превръщане на човешката воля в съд за духа чрез стремежа към знание, ще се развиват и общности, които да пренесат човещината в бъдещето.
Поглеждайки назад към 33-годишния период, започнал с раждането на Каспар Хаузер през 1812 г., може да се установи, че на всички етапи могат да се намерят следи, които повече или по-малко сочат към празнините, останали след елиминирането на Каспар Хаузер. И за нас може да бъде важно преживяване да осъзнаем мисията на Каспар Хаузер, която продължава и до днес, и да разберем, че това, което може да се направи, за да се насочи тази мисия към благоприятен изход, зависи от свободното просвещение на колкото се може повече хора.
Превод: Ати Петрова