2. Кармичната среда на Каспар Хаузер
Фигурите около Каспар Хаузер
Хората, с които Каспар Хаузер влиза в контакт в Нюрнберг след освобождаването си, изглежда са били предопределени да се срещнат с него. Да си припомним в хронологичен ред лицата, които той среща без каквото и да било усилие от негова страна. На първо място е затворният надзирател Хилтел, чиито сърдечни сили му дават ясновидството да долови чистотата, невинността и почтеността на Каспар Хаузер. Следва лекарят д-р Преу, който чрез внимателно наблюдение на явлението веднага стига до идеята за умишлено забавяне на развитието чрез лишаване от свобода. Кметът на Нюрнберг, Биндер, посреща Каспар Хаузер като „символ на любов“, в който „Провидението“ е позволило на общността да сподели. Чрез прокламацията на Биндер Каспар Хаузер бързо се превръща в обект на грижи в Германия, а дори и в цяла Европа. Намереното дете става „детето на Европа“. Появата на това уникално дете привлича вниманието на учителя Даумер, който става негов приемен баща в смисъла на едно истинско, самоизбрано родство. Той дава изчерпателно описание на Каспар Хаузер с топла артистичност, подкрепя го в живота, защитава неговата честност след смъртта му и, вече в дълбока старост, му позволяват да говори от името на починалия (виж некролога в книгата му за Каспар Хаузер от 1873 г. – стр. 5). „Недостатъчно високо цененият професор Даумер“ (Рудолф Щайнер) има историческата заслуга да е възприел и съхранил по уникален начин фигурата на Каспар Хаузер. Без жизненото дело на Даумер щяхме да имаме много по-незначителна, по-оскъдна и по-бледа представа за Каспар Хаузер.
До него стои Председателят Фойербах като криминолог, адвокат и психолог, пламенен човек, който никога не намира покой в живота си в желанието си да разкрие тайната на това уникално престъпление. „В продължение на години той (Каспар Хаузер) беше основният и най-важен обект на моите наблюдения, разследване и загриженост, моята основна грижа като човек, учен и държавен служител,“ пише той през 1830 г. Той успява да разгадае загадката на неговата самоличност (Мемоари от 1832 г.), започва да разкрива злите машинации на съмнителния лорд Стенхоуп и – в следствие от опасно нарастващите му прозрения – е трябвало да загине. Първият официален настойник на Каспар Хаузер е франкският благородник барон Туше, назначен по инициатива на Биндер. В него Каспар Хаузер среща рядка прямота, честност и благородство.
Към тези шест фигури, с които Каспар Хаузер се запознава в Нюрнберг, трябва да се добави и седма – пастор Фурман от Ансбах, където е живял Фойербах, представител на живото християнство в одеждите на протестантската религия. Пастор Фурман е определен за свидетел на християнството на Каспар Хаузер. Когато пред гроба на жертвата на убийството той се моли за убиеца, той действа в духа на същността на Каспар Хаузер, който е бил истински трогнат от християнския импулс.
Тези седем лица са събрани около него в интимен кръг. Всеки един от тях чувства, че в лицето на Каспар Хаузер са срещнали най-голямото кармично събитие в живота си. Тези хора, които, разбира се, са представители на много по-широк кръг, образуват деликатно съставно цяло, което е вътрешно свързано с него.
В този кръг от хора Каспар Хаузер е могъл да живее по такъв начин, че неговата индивидуалност и свързаната с нея мисия да започнат да се пробуждат. Никой друг кръг от хора, освен този в Нюрнберг и Ансбах, не би могъл да постигне това. Какви щяха да бъдат връзките на тези хора с него, ако той беше член на Карлсруеския двор? Ако кармичната общност, обрисувана тук, представлява духовна реалност, тогава връзките в живота са щели да се развият при различни условия.
На нас ни се предлага една още по-голяма загадка, ако се замислим колко е странно, че Каспар Хаузер е бил пуснат в света точно в Нюрнберг. Това е мястото, където хора, които са предопределени и способни да го разберат, са го очаквали с готовност. Дори човек да не иска да приеме факта, че противниците са се били отказали от плановете си – а за това няма доказателства – отново се сблъскваме с факта, че те не са могли да предвидят резултатите от освобождаването му. Защото надали противниците му са имали намерението да позволят на Каспар Хаузер да попадне точно при тези хора, които – всеки по свой начин – ще разпознаят в него нещо изключително и уникално и поне ще се досетят за историческото му величие, но преди всичко ще могат да го ценят и обичат. Немислимо е противниците да са се поставили умишлено в такава позиция. (Третата глава ще разгледа силите, които са довели до освобождаването на Каспар Хаузер от плен.)
Това мнение се потвърждава от факта, че противниците, естествено, по свой начин скоро забелязват, че са допуснали фатална грешка. Тази тяхна грешка е трябвало да бъде неутрализирана чрез пристигането на лорд Стенхоуп. Би било кармично погрешно лорд Стенхоуп да бъде причислен към хората, принадлежащи към група, която съдбата е свързала с Каспар Хаузер. Лорд Стенхоуп е бил съзнателно изпратен при Каспар Хаузер с определени антагонистични и в крайна сметка убийствени намерения. В този случай няма значение каква е била или е трябвало да бъде връзката на този човек с него. Единствено решаваща е задачата, която му е била възложена. С този договор се е целяло моралното развращаване на Каспар Хаузер и, ако това не успее – насилственото му елиминиране.
Връзката между Каспар Хаузер и лорд Стенхоуп не възниква – както другите я описват – от човешка кармична среща. Чрез манипулациите на лорд Стенхоуп през 1831 г. Каспар Хаузер е отделен от приятелите си в Нюрнберг и е откаран при жалкия учител Майер, който прави живота на Каспар Хаузер все по-мизерен. Майер поддържа контакт с полицейския сержант Хикел, който очевидно преследва Каспар Хаузер с недоверие и вражда, по заповед на лорд Стенхоуп.
Случва се така, че онези, които са били противници на Каспар Хаузер и са свидетелствали срещу него след смъртта му, са били избрани за тази роля от лорд Стенхоуп. Лорд Стенхоуп умишлено е създал тези връзки. Враждебността към Каспар Хаузер не е възникнала от лични предубеждения в резултат от безпристрастна среща, а е била резултат от преднамерени действия. Заслужава си да се отбележи, че Каспар Хаузер не си създава врагове в отношенията си с хората. Никой не е имал повод за оплакване от директния си контакт с този приветлив и добродушен човек.
Това се подчертава от факта, че Меркер, полицейският началник на Берлин, който пръв пише клевети за Каспар Хаузер през живота му, никога не си е направил труда да го разпитва лично.51 От безпристрастния човешки опит с Каспар Хаузер всеки, който е бил отворен за това, е усетил поне лек намек за източника, от който е произтичала неговата доброта.
Превод: Ати Петрова