Престъпление срещу човешката душа, извършено от окултни подбуди
(според Фойербах)
Ако човек проследи историята на Каспар Хаузер, такава каквато е описана тук, той би могъл да я разглежда единствено като една загадка на нашето време. Освен да потвърди фактите и предположението за успешно извършено династично престъпление, науката не може да предложи никакво обяснение, защото с наличните й средства цялата загадка не може да бъде нито разгадана, нито разбрана. Дори Даумер и Фойербах са добре запознати с факта, че цялата история в крайна сметка си остава една загадка.
Какви дълбоко вкоренени мотиви могат да доведат до това едно дете, а по-късно и млад мъж, да бъде третирано по такъв начин? Това е била много опасна процедура, която от самото начало е наложила един дълготраен курс на действие – в този случай повече от две десетилетия. Цяла поредица от хора трябва да са били ангажирани в подготовката на тези събития много по-отрано. Били са необходими и са били използвани значителни средства. В тази връзка трябва да разгледаме действията срещу Каспар Хаузер като протекли на поне два етапа.
Династичното престъпление, в което императрицата на Хохберг вероятно е изиграла подбудителна и решаваща роля, е изкарано толкова силно на преден план, че сякаш измества едно много по-важно събитие на заден план. За това ни подсказва фактът, че династичното престъпление не обяснява отвличането и най-вече специалния начин, по който е било проведено затворничеството. Всички разследвания в тази насока остават в крайна сметка незадоволителни. Дори Фойербах стига до заключението, че благодетел на Каспар Хаузер сигурно е искал да го защити по този начин. Но не е ясно как подобна защита е съвместима с толкова огромна жестокост към едно дете. Във всеки случай, защита е можела да бъде осигурена и по друг начин. Необяснимостта на затворничеството поставя под съмнение или дори напълно отрича връзката му с династичното престъпление.
Лишаването от свобода на Каспар Хаузер поставя пред всеки, който се замисли над него, почти неразрешима загадка, но въпреки това разрешаването на тази загадка е от най-голямо значение. Човек започва да преодолява това препятствие като осъзнае, че проблемът не може да бъде решен само с познания, базирани на сетивата, по простата причина, че това е било едно окултно събитие. Там където свършва знанието на външните сетива, там и само там е вратата, която води към реалностите на живота – така го изразява Рудолф Щайнер в един от своите „Стихове и медитации“. Който търси обяснение за отношението към Каспар Хаузер, неизбежно е воден до прага на духовния свят, и само знанието за човека, както го е развил Рудолф Щайнер чрез преминаването си през прага на духовния свят, е подходящо средство за по-нататъшен напредък. Фактът, че Каспар Хаузер може да бъде разбран в същността си само чрез антропософията, означава, че той е свързан по много специален начин с нея. Погледнем ли Каспар Хаузер чрез антропософско прозрение, това хвърля почти плашеща светлина върху отношението към него.
За начало може да се каже, че детето е било отглеждано внимателно, че му е било позволено да се развива до момента, в който азът се е консолидирал във физическото тяло чрез ходене, говорене и мислене. Всичко е зависело от факта, че физическото тяло е трябвало да придобие известна власт над духовната и душевната природа, с която азът е искал да се обедини по време на своето инкарниране. Затова извършителите са се интересували само от живия Каспар Хаузер, докато династичното престъпление винаги е благоприятствано от убийството, както се е случило с брата на престолонаследника Александър през 1817 г. Престъплението срещу Каспар Хаузер попада във втората категория, базирана единствено на неговата личност. Последната е трябвало да бъде държана далеч от земната си задача, от историческата си мисия. По тази причина е било необходимо той да остане жив. Рудолф Щайнер изтъква, че ако Каспар Хаузер е бил убит, той е щял бързо да се прероди отново. Това съответства на определен закон от науката за човека. Малко дете, което носи в себе си богата мрежа от съдби, достатъчна за цялия му бъдещ живот, може много бързо да се прероди – или по-точно, да потърси друго тяло – ако по някаква причина умре младо. Извършителите са знаели за този закон и са се отнесли към малкото дете съответно с него.
После следва животът в това, което самият той описва като подземие. Той е преместен там, веднага щом започва да развива постоянната си памет. Това със сигурност би било опасно за заговорниците. Те са го предвидили предварително. Развитието на способността за памет показва, че азът се закрепва по-здраво във физическото тяло. Чрез това се осъществява по-нататъшно укрепване на инкарнацията, така че да няма вече опасност детето да умре. То е вкарано в едно състояние между живота и смъртта, между будното състояние и съня. На него му е невъзможно да се развива на земята като човешко същество, но същевременно му е било попречено да се върне в духовния свят чрез смъртта. Както следва от собствения му разказ, Каспар потъва в нещо като състояние на сън. Физическото му развитие е силно забавено, умът и душата му остават до голяма степен статични. Това е не само физически, но и нещо като вътрешен духовен затвор. Става въпрос за това, че индивидуалността е задържана в едно увиснало състояние, поради което е елиминирана.
Каспар Хаузер, седящ в тъмницата, може да се разглежда като архетипен образ на съвременния човек. Човекът е възпрепятстван да развива своя аз и своята съдба – той е тласнат надолу, под нивото на възможните си постижения. Каспар Хаузер е възпрепятстван да стои изправен, да утвърждава своята индивидуалност на земята. Не му е позволено да се разхожда и по този начин да посрещне съдбата си. Той е неспособен да говори и мисли и преди всичко не може да се среща с други хора. Всичко това формира обратна картина на това, което Каспар Хаузер наистина е искал. Но му се е паднало по архетипен и ужасен начин да преживее предварително съдбата на съвременното човечество. Днес безброй хора могат да бъдат възприети като седящи в невидими клетки. Те са хвърлени в тях в детството си чрез лекарства, които ги оковават, вместо да ги лекуват, чрез педагогически мерки, които карат интелекта на младите хора да се скове, чрез хранене, което се разглежда като чисто химико-биологичен процес, и чрез много други неща.
След като прекарва повече от дванадесет години в подземието си, Каспар Хаузер е изхвърлен навън, в света, от онези, които му желаят зло, за да загине там. Планът да направят така, че той да изчезне в кавалерийския полк очевидно се проваля. Развитието му взема различен обрат от този, който хората в задкулисието очакват и желаят. Това се потвърждава от опита за убийство и самото убийство, които в крайна сметка са опасни крайни мерки. Противниците са били подведени и относно възможностите за развитие на Каспар Хаузер, и преди всичко относно хората, при които е попаднал, към които е принадлежал и които са го разбирали.
Лорд Стенхоуп е изпратен да го разврати, когато развитието му се отклонява прекалено от това, което развратителите могат да допуснат. Лорд Стенхоуп прави всичко възможно, за да попречи на умственото му развитие, като подклажда суетата му и се опитва да го подведе да лъже. След това подготвя второто му затваряне чрез материалистичното отношение на учителя му Майер. Успява също да го отдели, поне физически, от хора като Биндер, Даумер и Тухер. Чрез лорд Стенхоуп вниманието ни е ясно насочено към втория етап на престъплението, извършено срещу Каспар Хаузер, и към хората, които стоят зад него, а тази следа води безусловно към Запада.
Накрая, убийството на Каспар Хаузер, което се случва само три месеца след 21-ия му рожден ден, отново ни връща към съображенията, свързани с човешкото развитие. Личността му започва да се утвърждава. Той се свързва дълбоко с християнството по време на празнуването на своята конфирмация. Има някои свръхсетивни преживявания, както ги описва Васерман в романа си. В известен смисъл плановете на противниците са се провалили. Смъртта му е планирана, за да се предотврати всеки по-нататъшен риск.
От това ясно личи как определени групи в историята са допринесли конкретно за подпомагането на противодействащите сили. Зад престъплението, извършено срещу Каспар Хаузер, очевидно стои дълбоко вкоренено окултно знание, което по онова време не е било публично известно. То е свързано с това, което се е случило преди раждането на Каспар Хаузер, то се отнася до кога, къде и как се е появил той на обществената сцена.
Приближаването и влизането на тази индивидуалност в земния живот и нейната земна мисия трябва да са били под наблюдение. Императрицата на Хохберг с нейните амбициозни планове и династични намерения вероятно била използвана за цели, за които може би не е подозирала. Подбудителите на престъплението срещу Каспар Хаузер са притежавали значителна духовна проницателност. Техният ранг, но не и тяхната моралност, е сравним с този на Трите свети царе. Те са видели изгряващата звезда на Каспар Хаузер. Но те не използват тайното си знание за спасението на човечеството или за развитието на личността, а за установяване на власт и господство. Започва да се проявява едно мрачно царство, чиято ледена мъдрост се обръща умишлено срещу Христовия импулс. В този смисъл подбудителите служат на планове с широк обхват в историята на човечеството. Техният метод на работа се определя от факта, че те наемат хора да служат на техните замисли, без засегнатите да са наясно или да им се позволява да разберат какво се случва. От основно, дори от първостепенно значение е да се знае, че има хора, притежаващи значителни окултни познания за неща като прераждането и кармата и природата на човека, които ги използват в ущърб на човечеството и ги поставят в тяхната разрушителна форма на пътя на еволюционната история на човечеството. Ако бъде разпозната дейността на тези тъмни крале, които целят единствено да придобият власт над съдбата на Каспар Хаузер, част от тяхната власт ще бъде унищожена.
Много души вътрешно се бунтуват срещу признаването на подобно мрачно, умишлено зловещо развитие в историята. Съдбата на Каспар Хаузер не би била живяна напразно, ако чрез сериозно разбиране тя хвърли светлина върху злия фон, който сам по себе си би предпочел да остане в сянка.* По този начин хората, които са искали да унищожат Каспар Хаузер, могат да бъдат разпознати и разкрити от наука, която приема духовния свят и неговите същества като сериозна действителност. На хората, които са стигнали до разбиране на духовния свят чрез антропософията, се полага да придадат такова значение на жертвата на Каспар Хаузер. След жертвената смърт на Каспар Хаузер в ръцете на тези нечестиви, леденостудени крале, последните направиха всичко възможно по скрит начин, за да унищожат това, което идваше от него, да погребат спомена за него и да замажат истинския му образ. Доколкото ми е известно, никой в съвременната история, освен Рудолф Щайнер, не е бил толкова клеветен и погрешно представян като Каспар Хаузер. Това ще се стори логично само на онези, които разбират окултните мотиви на подбудителите и могат да разберат, че те са били длъжни и са искали да останат инкогнито. Най-лесният начин да постигнат това е бил да се представи Каспар Хаузер като лъжец, измамник, просяк и самоубиец.
Превод: Ати Петрова